Лясково (област Смолян)

За другите български села с име Лясково, вижте пояснителната страница.

Лясково е село в Южна България. То се намира в община Девин, Област Смолян.

Отстои на 31 км от общинския център – гр.Девин и на 78 км северозападно от областния център – гр.Смолян. Населението на селото наброява 1063 жители.

Селото е много живописно с красивите си бели къщи, някои от които са над 100 годишни и са съхранили белезите на традиционната родопска архитектура. Старата воденица и римските мостове, посторени над реката напомнят и носят духа на древната история и богатото минало. Запазени са и се практикуват традиционни родопски занаяти като кацарство, самарджийство, железароковачество, декоративна дърворезба, ръчно тъкане на халища, козяци, торби, изработката на бродирани терлици и др., които са твърде атрактивни за посетителите на селото. Автентичният фолклор – песенно творчество, обичаи, празници и носии впечатляват със своята оригиналност и самобитност. Село Лясково с древната си история, съхранени традиции, прочуто родопско гостоприемство и изключителни природни дадености се развива като туристическо селище и посреща туристи и гости в новоизградените частни хотели и заведения за отдих и развлечения.

Шаблон:Село

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.

Село Лясково се намира в планински район. На 900 м. надморско ниво в подножието на връх "Персенк" /втори по височина в Родопите/. Село Лясково е разположено в Западните Родопи, в тясна планинска клисура на река Лясковска при сливането на притоците й в Персенския дял на рида “Чернатица”. От всички страни е обградено от високи хребети и се намира на 1130м надморска височина.

Селото е съществувало още през тракийско и римско време. За това свидетелствуват останките от тракийски селищни могили, намерените керамични съдове, датиращи от ІV век пр.н.е., откритите предмети, монети, украшения от тракийския, римския, византийския и турския период от историята на селото. В края на ХVІ и началото на ХVІІ век част от населението се изселва за да се спаси от насилствено помохамеданчване. Според Българо-турската спогодба през 1886г., с.Лясково остава към Турция. Освободено е от турско владичество на 20 октомври 1912 год. по време на Балканската война.

Местностите около селото изобилстват от природни, археологически и културни забележителности. Форми на релефното разнообразие в района са скалните масиви “Момин камък”, “Кюра Мара” и тези в местността “Настанета”, отстояща на 3 км югозападно от селото, които са подходящи за скално катерене и делтапланеризъм. Двете успоредни пещери в местността “Читал улук” са предпоставка за развитието на спелеотуризма. На 16 км от селото се намира връх Персенк /височина 2091м/ със своите четир�� по-малки братя Персенци. Върхът е известен с изключителната си красота и атрактивност. Природната даденост “Глухите камъни” е единствен долмен – ранно каменно погребение и отстои на 6 км от селището.

За любителите на археологическия туризъм, село Лясково може да предложи посещение в местността “Бодотина”, където има останки от куполни тракийски гробници от V век пр.н.е. с керамични фрагменти и местността “Кулата”, където има запазени основи на християнски храм. В местността “Бърце” има останки от тракийски гробища и от нея се открива уникална панорамна гледка към Рила и Пирин.

Районът на селото се характеризира с изключително съхранена екосреда, запазени горски масиви и богат растителен и животински свят. Заобиколено е от млади и вековни смърчови и борови гори. В по-ниските части преобладават широколистни гори, съставени от бук и дъб и големи храстови масиви от леска, от където произлиза и името на селото. Горите са богати на боровинки, ягоди, малини, гъби и билки. От животинските видове се срещат елени, диви кози, муфлони, сърни, мечки, глигани, вълци, лисици, зайци и др., които благоприятстват развитието на ловния туризъм.

Населението на селото се състои от българи, чиито прадеди са били насилствено ислямизирани. По време на събитията част от населението на селото е забягнало и така се е образувало село Лясково над Асеновград по пътя за родното село на Николай Хайтов - Яврово. И до днес ежегодно се събират родовете от двете села.

Шаблон:Мъниче селища в България