Предлог: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Отменени Визуална редакция Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати добронамерени редакции на 78.90.78.95 (б.) Етикет: Отмяна |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
Когато при свързване на две думи едната е пояснение към другата, връзката се нарича подчинителна. Главната и зависимата дума могат да се свържат направо или чрез предлози. Предлозите показват отношенията на зависимост между думите в простото изречение. |
Когато при свързване на две думи едната е пояснение към другата, връзката се нарича подчинителна. Главната и зависимата дума могат да се свържат направо или чрез предлози. Предлозите показват отношенията на зависимост между думите в простото изречение. |
||
Най-често употребяваните предлози в българския език: в (във) |
Най-често употребяваните предлози в българския език: в (във), на, от, до, с (със), за, над, под, пред, след, зад, към, през, при, край, върху, срещу, между и други.<ref>{{cite book | title = Граматика на българския език | last = Младенов | first = Стефан | authorlink = Стефан Младенов | year = 1939 | edition = | publisher = Книгоиздателство „Казанлъшка долина“ | location = София | pages = 316 }}</ref> Например: |
||
* Николай предаде домашната си работа ''на'' учителя. |
* Николай предаде домашната си работа ''на'' учителя. |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
* Аз съм ''в'' училище ''от'' един и половина ''до'' седем и петнадесет. |
* Аз съм ''в'' училище ''от'' един и половина ''до'' седем и петнадесет. |
||
* Днес ще ходя ''до'' магазинчето. |
* Днес ще ходя ''до'' магазинчето. |
||
* Той отиде ''до'' парка. |
|||
* Ваньо ще ходи ''у'' бабини. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 09:54, 9 юни 2024
Предлогът е неизменяема част на речта, която стои пред съществителното, прилагателното, числителното или местоимението и изразява неговата синтактична зависимост в изречението.[1] Предлозите са от тези думи, които са несамостойни части на изречението: такива са още съюзите и частиците.[1]
Например изразът „информационната част в статията“ и изреченията „Статия във вестник „Литературен форум“, „На една маса до широките прозорци срещу летището седеше нашият радиотелеграфист.“[2]., „Преди да се завърне [ген. Игнатиев] в Петербург, той пак мина през Париж, и после посети Виена.“[3] През, в (във) и на, срещу (като срещуположен) са предлози.
Когато при свързване на две думи едната е пояснение към другата, връзката се нарича подчинителна. Главната и зависимата дума могат да се свържат направо или чрез предлози. Предлозите показват отношенията на зависимост между думите в простото изречение.
Най-често употребяваните предлози в българския език: в (във), на, от, до, с (със), за, над, под, пред, след, зад, към, през, при, край, върху, срещу, между и други.[4] Например:
- Николай предаде домашната си работа на учителя.
- Той не се обади на Калин, защото беше зает.
- Вървяхме през парка.
- Бяхме в училищния двор да играем футбол.
- Аз съм в училище от един и половина до седем и петнадесет.
- Днес ще ходя до магазинчето.
Източници
- ↑ а б Значения на думата в РБЕ, ИБЕ, БАН
- ↑ Г. Белев, КВА, 25
- ↑ НБ, 1877, бр. …, 277.
- ↑ Младенов, Стефан. Граматика на българския език. София, Книгоиздателство „Казанлъшка долина“, 1939. с. 316.
|