Преглед на кода на Места

Нямате разрешение за редактиране на тази страница поради следната причина:
Your IP address is in a range that has been blocked on all Wikimedia Foundation wikis.
The block was made by ‪EPIC‬. The reason given is Open proxy/Webhost: See the help page if you are affected.
Start of block: 08:48, 2 юли 2024
Expiry of block: 08:48, 2 юли 2025
Your current IP address is 206.189.44.186. The blocked range is 206.189.32.0/20.
Моля, включете всички горепосочени подробности във всички заявки, които правите. If you believe you were blocked by mistake, you can find additional information and instructions in the No open proxies global policy.
Otherwise, to discuss the block please post a request for review on Meta-Wiki. You could also send an email to the stewards VRT queue at stewards@wikimedia.org including all above details.
Можете да разгледате и да копирате кодa на страницата.
{{други значения|реката|селото в България|Места (село)|административната единица в Гърция|Места (дем)}}
{{Река
| име                = Места
| име-оригинал       = Νέστος
| картинка           = Nestos_or_Mesta_River_-_Greece-Bulgaria.jpg
| картинка-описание  = Изглед от Места
| местоположение     = {{флагче с име|България}}<br>{{флагче с име|Гърция}}
| дължина            = 273
| басейн             = 3747
| отток              = 29,85
| начало-място       = [[Черна Места]] (лява съставяща) и [[Бела Места]] (дясна съставяща)
| начало-гео-ширина  = 42.0353
| начало-гео-дължина = 23.7103
| начало-височина    = 941
| устие-място        = [[Бяло море]]
| устие-гео-ширина   = 40.8467
| устие-гео-дължина  = 24.8053
| устие-височина     = 0
| устие-ширина       = 80
| карта              = Балкани
| карта-описание     = Местоположение на Балканския полуостров
}}
'''Места''' ({{lang|el|Νέστος}}, ''Нестос'') е [[река]] в [[Южна България]], област [[Благоевград (област)|Благоевград]] и [[Северна Гърция]], област [[Източна Македония и Тракия]].<ref name="ЕБ">Енциклопедия България/т.4/Изд. Българска академия на науките/София, 1984 г.</ref> Стари имена на реката, използвани през древността са ''Нестос'', ''Несос'' и ''Местос''. Образува се от сливането на реките [[Черна Места]] (лява съставяща) и [[Бела Места]] (дясна съставяща), на 941 m н.в., на 2,5 km североизточно от град [[Якоруда]]. Дължината на реката е 273 km, от които на българска територия 126 km, което ѝ отрежда 20-о място сред българските реки. След изграждането на големия язовир [[Черешовско езеро]] на гръцка територия дължината на реката се намалява на 246 km. Влива се чрез [[Делта на Места|делта]] в [[Егейско море]] на територията на Гърция в огромен [[лиман]], на няколко километра източно от курортното селище [[Керамоти]].<ref name="Keramoti">[http://www.keramoti-info.com/Туризъм/3,0,0,0 Keramoti, най-хубавият плаж на Балканите]</ref> Реката отводнява югоизточните склонове на [[Рила]], източните склонове на планините [[Пирин]] и [[Славянка]], западните и югозападните склонове на [[Западните Родопи]] и северните и североизточните склонове на планините [[Боздаг]] и [[Чалдаг]] в [[Гърция]].

== Географска характеристика ==
=== Извор, течение, устие ===
==== Извори ====
Река Места се образува от сливането на реките [[Бела Места|Бела]] и [[Черна Места]] над град [[Якоруда]]. За условно начало е приет изворът на десния ѝ приток Бела Места на 2240 m надморска височина. Намира се над езерото [[Грънчар (езеро)|Грънчар]] в Източна Рила и има координати {{coord|42|07|10|N|23|35|10|E|}} 42°07’10". Водите от извора и тези, изтичащи от езерото Грънчар се сливат в река Грънчарница, която преди да се влее в Бела Места приема няколко притока. Левите са малките рекички Ропалица, Янчовата река и Казанишката река (Джендемдере), а десен приток е Баненската река.<ref>В повечето източници за начало се приема река Ропалица, която води началото си от Ропалишките езера</ref> Черна Места води началото си от 2620 m надморска височина и извира от Източна Рила под имената Раждавица и Софаница (Софандере).<ref name="Plan"/>

==== Поречие ====
Преди сливането си реките Бела Места и Черна Места текат през дълбоки речни долини със стръмни брегове, като наклонът им постепенно намалява до 30‰ при град Якоруда. Склоновете на долините им са стръмни и скалисти с наклон около 30° – 40°. Дъната им са тесни, като на места се разширяват до 60 – 80 m. Коритата им са каменисти, а дъната – чакълесто-каменисти. При събирането на двете реки североизточно от град Якоруда долината на Места се разширява до 300 – 400 m, склоновете продължават да са стръмни, а коритото се разширява до 12 – 15 m.<ref name="Skr">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://bgrod.org/geografia/index.php?id=123 |заглавие=Природна съкровищница – Река Места |достъп_дата=2011-05-11 |архив_дата=2012-03-14 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120314190836/http://bgrod.org/geografia/index.php?id=123 }}</ref> Водосборният басейн на реката попада изцяло в Екорегион № 7 „Източни Балкани“.<ref name="Plan">{{Citation |title=Басейнова дирекция Западнобеломорски район – План за управление на речния басейн на р. Места |url=http://www.wabd.bg/bg/docs/plans/MS/Razd1/Razdel%20I-MESTA%20MS.pdf |accessdate=2011-05-12 |archivedate=2016-03-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160305004738/http://www.wabd.bg/bg/docs/plans/MS/Razd1/Razdel%20I-MESTA%20MS.pdf }}</ref><ref name="OHD">{{Citation |title=Общи хидроложки данни за р. Места |url=http://www.bluelink.net/water/zbr/mesta/obshti_hidrl_danni.htm |accessdate=2011-05-11 |archivedate=2007-06-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070629155902/http://www.bluelink.net/water/zbr/mesta/obshti_hidrl_danni.htm }}</ref>

След сливането на притоците Черна Места и Бела Места, река Места има по-полегати брегове, по които расте предимно [[широколистни растения|широколистна растителност]] и течението ѝ е с югозападно направление. При Якоруда напречният профил на реката е все още тесен и дълбок, а след града долината се разширява до около 600 m. Със спускането на юг растителността по бреговете ѝ става значително по-рядка, залесеността намалява, а към село [[Дагоново]] теренът вече е силно [[Обезлесяване|обезлесен]]. Склоновете се прорязват от голям брой дерета, които при устията си формират [[нанос]]ни конуси. Ширината на коритото достига 20 – 25 m, а дъното се променя в чакълесто-песъчливо, изпъстрено с множество заоблени камъни.<ref name="OHD"/>
[[Файл:Nestos River Bulgaria Balkan topo de.jpg|мини|ляво|Поречието на река Места]]
По-надолу, при вливането на река [[Беличка река|Беличка]] (Белишка) долината на Места се разширява до около 1500 m и посоката ѝ става югоизточна. В тази част от поречието надлъжният наклон на коритото на реката е около 9‰. След вливането в нея и на Бабешка река долината силно се стеснява, склоновете ѝ отново стават стръмни, залесени с [[храст]]овидна растителност, като само по околните [[било|била]] се издигат малки [[Иглолистна гора|иглолистни гори]]. В района на село [[Елешница (област Благоевград)|Елешница]] и град [[Добринище]] реката образува серия от красиви [[Меандър|меандри]].<ref name="OHD"/>

След като приеме десния си приток [[Безбожка река]], Места прорязва западния склон на родопския рид [[Дъбраш]], където образува дългия, тесен и живописен [[пролом]] [[Момина клисура (пролом на Места)|Момина клисура]]. Тук реката става тясна и дълбока, а наклонът на склоновете ѝ, обрасли със смес от иглолистни и нискостеблени гори, достига до 45°. Надлъжният ѝ наклон е 3 – 8‰ и постепенно намалява до 3‰ при вливането на Костена река. Дълбочината ѝ е около 0,8 m, като на някои места достига и до 1 m, а дъното запазва същия чакълесто-песъчлив характер.<ref name="OHD"/><ref name="ЕБ"/>

След като излезе от пролома Места навлиза от север в [[Гоцеделчевска котловина|Гоцеделчевската котловина]], намираща се на 500 – 600 m н.в. Тук тя образува множество ръкави. Напречният профил на долината става [[трапец]]овиден, а склоновете ѝ – полегати с наклон от 10 – 15°. Долината се разширява до около 3 – 4 km, като реката тече в източната ѝ част на котловината и образува широки речни тераси. Дъното се променя и преминава в песъчливо-глинесто. Реката запазва този си характер до навлизането ѝ в гръцка територия.<ref name="OHD"/>

На 2 km южно от село [[Годешево]] Места напуска пределите на България и през [[Хаджидимовски пролом|Хаджидимовския пролом]] навлиза в Гърция. Близо 100 km река Места продължава в югоизточна посока в дълбока, на места каньоновидна долина, слабо населена и гъсто залесена. Формира два дълбоки пролома – първият е между Родопите и планината [[Боздаг]], а вторият – между планините [[Чалдаг]] и [[Руян]]. В първия пролом на реката са построени два последователни [[язовир]]а: [[Черешовско езеро]] (най-големият в Гърция и един от най-големите в Европа) и [[Оленско езеро]].

==== Устие ====
След гръцкото село Статмос (югозападно от [[Ксанти]]) реката навлиза в Беломорската низина. Влива се в Егейско море срещу остров [[Тасос]], като образува обширна делта.<ref name="ЕБ"/> Областта около делтата на реката носи името Коджа орман (Голямата гора). Това е един от най-големите региони с влажни гори в Гърция. В миналото по-голямата част от ръкавите на делтата е унищожена, като по тях са били направени прегради и реката е била принудена да се свие в един основен ръкав. Сега се правят опити за свързването на затрупаните в миналото ръкави към основното корито на реката.<ref name="Keramoti"/>

=== Водосборен басейн, граници, притоци ===
[[Файл:Momina klisura IMG 0825.jpg|мини|Момина клисура]]
[[Водосборен басейн|Водосборният басейн]] на река Места е част от [[Западнобеломорски район|Западнобеломорския район]], обхващащ освен нейния басейн, и този на река [[Струма]]. Реката протича в югозападната част на България в район, признат като най-силната вододайна зона на страната. Места с нейния водосбор от 2767 km<sup>2</sup> заема 20% от площта и 32,6% от оттока на този район. Спрямо общите показатели за България водосборният басейн на Места покрива 2,49% от площта и формира 6,5% от общия воден отток на страната. Данните говорят, че тази зона е един от богатите на водни ресурси райони на България.<ref name="Skr"/> Водосборният басейн на реката попада изцяло в Екорегион № 7 „Източни Балкани“<ref name="Plan"/>. Водосборният басейн на реката е с най-голяма средна надморска височина измежду реките в България. Средната ѝ надморска височина в българската част е 1318 m.<ref name="OHD"/>.

[[Файл:Mesta river Bul Map.png|мини|292x292пкс|Речна система на река Места]]

==== Вододелни граници на водосборния басейн ====
Вододелните граници на водосборния басейн на река Места са следните:<ref name="Skr"/>

От западния край на бившата делта на реката вододелът се изкачва на север в планината [[Чалдаг]] до най-високия ѝ връх Мунчино (1298 m), слиза от нея на северозапад и продължава на запад по билото на планината [[Боздаг]] (2232 m). Южно от село [[Волак]] завива на север и южно от село [[Беслен]], община Хаджидимово достига до българска територия. От там вододелът следи на запад българо-гръцката граница и през планината [[Стъргач]] достига до източната част на планината [[Славянка]]. След това границата на вододела завива на север, пресича [[Парилска седловина|Парилската седловина]] и проследява цялото главно било на [[Пирин]] на север-северозапад до седловината [[Предела]]. От седловината завива на североизток по билото на [[Рила|Югозападна Рила]] и достига до връх Черна поляна (2716 m) в Средния дял на [[Рила]]. В целия този описан участък водосборният басейн на Места граничи на югозапад, запад и северозапад с водосборния басейн на река [[Струма]] и по-конкретно с някои нейни леви притоци – [[Бистрица (Пиринска)|Пиринска Бистрица]], [[Бистрица (Санданска)|Санданска Бистрица]], [[Влахинска река|Влахинската река]], [[Градевска река|Градевската река]], [[Бистрица (Благоевградска)|Благоевградска Бистрица]] и [[Рилска река|Рилската река]].

На север водосборният басейн на Места има къса граница с водосборния басейн на река [[Искър]], като вододелът следи най-високата част на [[Рила]] от връх [[Карааланица]] до връх [[Налбант]] (2639 m) на изток и от там на север до връх [[Маришки Чал]] (2785 m).

От връх Маришки Чал започва границата с водосборния басейн на река [[Марица]] и с водосборните басейни на няколко нейни десни притоци – [[Ибър (река в България)|Ибър]], [[Стара река (горен приток на Марица)|Стара река]], [[Крива река (река в България)|Крива река]], [[Яденица]], [[Чепинска река]], [[Въча]] и [[Арда]]. Вододелът следи на изток до връх [[Белмекен]] (2627 m) най-високата част на [[Рила|Източна Рила]]. От върха границата рязко завива на юг, спуска се до [[Аврамова седловина|Аврамовата седловина]] и от там продължава на югоизток по билото на [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкия дял]] на [[Западните Родопи]] до връх Виденица (1652 m). От върха вододелът завива на юг и след 3 km достига до българо-гръцката граница северозападно от село [[Буйново (област Смолян)|Буйново]]. Продължава на изток, а западно от [[Смолян]] – на югоизток, като следи държавната граница с Гърция по билата на [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]] и [[Ардински дял|Ардинския дял]] на [[Западните Родопи]] и достига до връх Циганско градище (1827 m).

От връх Циганско градище вододелът се спуска на юг по склоновете на [[Родопите]], преминава през най-високата част на планината [[Руян]] (част от Родопите) и достига до левите ръкави на бившата делта на Места. В този участък водосборният басейн на Места граничи с водосборния басейн на река Върба (Скечанска река), вливаща се директно в [[Бяло море]] ([[Егейско море]]).

==== Притоци ====
Притоците на река Места водят началото си от най-високите български планини – Рила, Пирин и Западните Родопи. Тя има около 30 по-големи и около 20 по-малки притоци<ref name="ЕБ"/>, най-големият от които е река [[Доспат (река)|Доспат]], която се влива в Места на гръцка територия. Основни притоци<ref name="OHD"/><ref name="Plan"/>: → ляв приток, ← десен приток

<div style="column-count: 4; -moz-column-count: 4; -webkit-column-count: 4; ">
:* → [[Черна Места]]
:* ← [[Бела Места]]
:* ← Грамадна река
:* → Конарска река
:* ← Чесна
:* ← Джебре
:* → Гниле
:* ← Якорудищница
:* ← [[Белишка река (приток на Места)|Белишка река]]
:* → Бабешка река
:* ← [[Изток (река)|Изток]]
:* ← Ръждавица
:* → [[Златарица (река)|Златарица]]
:* ← [[Добринишка река]]
:* ← Безбожка река
:* ← Осиковица (Лушинска река)
:* → Ванчово дере
:* → [[Мътеница (река)|Садруле]]
:* → Гостунско дере
:* → Осеновско дере
:* → Дубрачко дере
:* ← Дръшандере (Безводица)
:* → Граднишка река
:* ← [[Ретиже]]
:* → Раздолско дере
:* ← [[Кременска река|Лъкинска река]]
:* → Требеш
:* ← Каменица
:* ← Костена река
:* → Колевица
:* → Бялата река
:* → Осиковска река
:* ← [[Брезнишка река]] (Туфча)
:* → Седишко дере
:* → Янковско дере
:* ← Сушица (Неврокопска река)
:* → [[Канина (река)|Канина]]
:* ← Гулувишка река
:* → Реката
:* ← Топлица
:* ← Лялево дере
:* → Чавдардере
:* ← [[Мътница (приток на Места)|Мътница]]
:* ← Перишко дере
:* → [[Бистрица (Чечка)|Бистрица]]
:* ← Тепленско дере
:* → Селския дол
:* ← Бесленски дол
:* ← Джамбазки дол
:* ← Ракишко дере
:* → Дупекдере
:* → Скендере
:* → Бабински дол
:* → Дупелски дол (по границата с Гърция)
:* ← Ахладомилиас (в Гърция)
:* ← Милорема (в Гърция)
:* → [[Доспат (река)|Доспат]] (най-голям приток, в България и Гърция)
:* → Куру (в Гърция)
:* → Памайр (в Гърция)
:* → Муздем (в Гърция)
</div>

=== Климат ===
Поречието на Места се характеризира с голямо климатично разнообразие – в горното ѝ течение климатът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], в средното – преходен, а в долното течение – средиземноморски.
* '''Температури''' – Температурният режим в района се обуславя главно от надморската височина, а голямата денивелация от извора до [[устие]]то предполага и голямо температурно разнообразие. Долината на реката около град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] се характеризира с мека зима и средни температури около 0&nbsp;°C за януари и 20 – 21&nbsp;°C за юни. Котловините и долините по средното течение на реката и около [[Разлог]] имат по-студена зима. Средните температури за януари са минус 1 – 2&nbsp;°C, а за юни – 16 – 20&nbsp;°C. Зимата е най-продължителна във високите части от поречието на реката и трае от 5 до 7 месеца, в зависимост от надморската височина. При най-силните студове температурата тук не пада под -26&nbsp;°C, а в най-големите горещини може да достигне до 30 – 35&nbsp;°C.
* '''Валежи''' – Най-обилни сезонни [[валеж]]и се наблюдават през зимата, като достигат най-високите си стойности през месец февруари. Средногодишното количество на валежите се покачва от 150 – 175 mm в долното течение на реката, минава през 600 – 650 mm в района на Разлог и достига до 1200 mm във високопланинските части от водосбора, попадащи в Рила и Пирин. Средногодишната стойност на валежите по поречието на Места е 534 mm. Снежната покривка е сравнително краткотрайна – 150 – 200 дни във високопланинските части и достига максимална дебелина над 100 – 150 cm.
* '''Ветрове''' – Особено характерен за Разложката долина и върховете около нея е [[фьон]]ът, който духа с най-голяма сила през зимата. Топлите му въздушни струи разтопяват дебелите снегове по склоновете на Рила, което води до пролетното пълноводие на реката.<ref name="Plan"/>

== Почви ==
Преобладаващите почвени типове и в двата напоявани района са еднакви, въпреки разликите в надморска височина. Това са излужени [[Канелени горски почви|канелени горски]], [[Алувий|алувиални]] и [[Алувиално-ливадни почви|алувиално-ливадни]], [[Делувий|делувиални]] и [[Делувиално-ливадни почви|делувиално-ливадни]] почви.<ref name="Nap"/>

=== Хидрология ===
==== Общи хидроложки показатели ====
[[Файл:Rodopi065-400.jpg|мини|ляво|Река Места, протичаща през Западните Родопи]]
Голямата надморска височина на водосборния басейн дава отражение върху гъстотата на [[Речна мрежа|речната мрежа]] във водосбора на Места, като 85% от реките в басейна имат гъстота над единица. Този хидрографски показател се изменя от 0,73 km/km<sup>2</sup> [[Брезнишка река]] (Туфча) до 2,53 km/km<sup>2</sup> (река Софан).<ref name="OHD"/>

Средният наклон на реката е 14,72‰ и варира от 10,9‰ при река [[Доспат (река)|Доспат]] до 128‰ при река Лееве. Средният наклон на повече от 80% от притоците ѝ е над 40‰. Характерна за водосбора е и голямата стойност на коефициента на развитие на водоразделната линия, вариращ между 1,27 за река Вотрачка до 2,13 – за река [[Доспат (река)|Доспат]].<ref name="OHD"/><ref name="Plan"/><ref name="ЕБ"/>

Подчертано планинският характер на териториите, през които протича Места, предопределя сравнително ниската им заселеност и респективно висока водообезпеченост – 8633 m<sup>3</sup>/жител/годишно, при средна стойност за страната 2235 m<sup>3</sup>/жител/годишно.<ref name="Skr"/>

По химичен състав и физични свойства [[Подземна вода|подземните води]] в района са пресни, предимно хидрокарбонатно-калциеви с минерализация под 0,5 g/l и с подчертана ниска [[Твърдост на водата|твърдост]]. Във високопланинските зони те са по-меки, с минерализация под 0,2 g/l и съдържат значителни количества [[натрий]] и [[сулфат]]и. В [[Карстови води|карстовите води]] обикновено се забелязва повишено съдържание на карбонати и [[магнезий]].<ref name="Plan"/>

Езерата в басейна на Места са разположени главно по високите части на планините Рила и Пирин. В тези райони преобладават екологично чисти, студени и бистри подземни води.<ref name="Plan"/>

==== Отток ====
Количеството на годишния обем на отточните води на река Места, която е сред най-водоносните в страната, се обуславя от:
* Води в [[Хидрогеология|хидрогеоложките]] и [[Хидрология|хидроложките]] структури, които се подхранват от Рила, Пирин и Западните Родопи.
* Води в [[карст]]ови басейни и водоносни зони в кристалинни и пукнатинни масиви.
* Големите количества валежи във високите части на планините.
[[Файл:The Mesta River Near The Village Of Tuhovishta.jpg|мини|[[Река Доспат]] край [[Туховища]], ляв приток на река Места]]
Формирането на оттока на река Места е основно дъждовен и дъждовно-снежен и е силно повлиян от дебелата снежна покривка по Рила и Пирин. Стръмните долини са причина за бързото оттичане на снежните и дъждовни води. Заради климатичното влияние на планините по водосбора на реката се различават два типа отточен режим – четири-фазов за горното течение и притоците там и двуфазов – за средното и долното ѝ течение. Оформят се и два минимума – зимен и летен. Водните количества при летния минимум обикновено са по-ниски от тези при зимния, а критичните периоди са през месеците август и септември. Обикновено маловодието на реката продължава от юли до ноември, но понякога зимното и лятно маловодие могат да се слеят. Такива случаи са наблюдавани през 1967 – 1968 г., 1969 – 1970 г. и от февруари 1990 до май 1991 г. През последното десетилетие периодите на маловодие се удължават.<ref name="Ottok">{{Citation |title=Средногодишен, максимален и минимален отток на р. Места |url=http://www.bluelink.net/water/zbr/mesta/srednogod_min_max.htm |accessdate=2011-05-11 |archivedate=2009-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090727061229/http://www.bluelink.net/water/zbr/mesta/srednogod_min_max.htm }}</ref>

В горното течение максимален отток на реката се отбелязва през месеците април, май и юни. В долното ѝ течение, поради влиянието на средиземноморския климат, се наблюдава и зимно пълноводие.<ref name="Ottok"/>

За периода от 1961 г. до 1998 г. се наблюдава нарастване на средногодишния отток по дължината на реката – в началото на река [[Черна Места]] е 1,462 m<sup>3</sup>/s, а при град [[Хаджидимово]] – 29,85 m<sup>3</sup>/s. Езерата във водосборния басейн на реката играят регулираща роля и затова коефициентът на вариация, особено при притоците от Рила и Пирин е нисък, а оттокът – стабилен. По-големи колебания се наблюдават при притоците от [[Западните Родопи]]. С най-ниски модули на оттока са реките Златарица и Матан дере, а с най-високи – реките Белишка и Вотрачка, които освен това показват и голяма вариация.<ref name="Ottok"/>

==== Минерални води ====
В разнообразни части от поречието на Места, в пукнатини и карстови райони, се формират и текат пресни води, а в зоните в дълбочина – [[минерални води]] с различна температура. Големи [[Карстов извор|карстови извори]] се намират в Разложката котловина. По-важните от тях са Язо и Истока с дебит от 2105 до 940 l/s и Кьошкото – с дебит от 200 до 400 l/s. Водите им са с температура 7°-10&nbsp;°C, а общата минерализация варира от 0,19 до 0,25 g/l. Средният дебит на всички извори в този район е 1850 l/s.<ref name="Plan"/>

[[Мрамор]]ите в Северен Пирин са напукани и имат карстов характер в различни форми – [[понор]]и, въртопи и [[Пещера|пещери]], в които се наблюдава ненапорен воден поток. Редица извори водят началото си от пръстеновиден карстов басейн в Южната част на планината. По-важните представители са групата извори Тополица с общ дебит 250 – 1500 l/s. Водите на трите най-големи извора тук излизат с температура 21 – 22&nbsp;°C. Изворът Бистрец при с. [[Петрово (Област Благоевград)|Петрово]] е с минимален дебит 917 l/s, а дебитът на този при с. Брестница е 57 – 167 l/s. Температурата в по-малките извори е 13 – 19&nbsp;°C. Общият дебит в района на Гоцеделчевския карст е 2000 l/s.<ref name="Plan"/>

==== Качество на водите ====
[[Файл:Nestos-river.jpg|мини|ляво|Река Места на гръцка територия]]
По протежение на цялата река, в българската част от течението ѝ, спрямо различни показатели, окачествяващи водите, те попадат в I, II и III категория. По цялото течение на реката водата е с добри условия за [[напояване]], а в някои части – и за развъждане на [[Риби|риба]].<ref name="Kach">{{Citation |title=Качество на водите на р. Места |url=http://www.bluelink.net/water/zbr/mesta/kachestvo_vodi.htm |accessdate=2011-05-13 |archivedate=2009-07-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090727061224/http://www.bluelink.net/water/zbr/mesta/kachestvo_vodi.htm }}</ref>
* '''[[Кислород]]но съдържание''' – В горното си течение, поради планинския характер на терена, кислородното съдържание на водите е високо и до вливането на река [[Изток (река)|Изток]] в нея те са от I категория. От там до 65-ия километър съдържанието на кислород намалява и водите ѝ попадат във II категория. По-надолу, благодарение на добрата аерация, водите отново преминават към I категория до навлизането на реката в Гоцеделчевската котловина. До вливането на Неврокопска река водите са с добро качество и са подходящи за развъждане на риба. Неврокопска река оказва отрицателно влияние върху кислородното съдържание на водите и до границата с Гърция те отново спадат към II категория. Само в този участък условията в реката не са благоприятни за риборазвъждане.
* '''Органично съдържание''' – По показателя [[БПК5]] (биологичното потребление на кислорода) водите на Места са в допустимите граници за развъждане на риба, въпреки че по протежение на реката те са от I, II и III категория. До град [[Якоруда]] съдържанието на органични вещества във водите ѝ е минимално и те попадат в I категория. След това, до вливането в нея на река [[Изток (река)|Изток]], БПК5 се променя и реката преминава към II категория. След устието на същата органичното съдържание се увеличава и водите на Места стават от III категория. По-надолу, след 75-ия километър, водите започват да се самопречистват и отново преминават към II категория, а след местността Момина кула, до град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] – и към I. Река Неврокопска и по този показател оказва отрицателно влияние и до границата водите на Места са отново II категория.
* '''Съдържание на нитратен [[азот]] (N-NO3)''' – До град [[Якоруда]] съдържанието на нитратен азот е ниско и водите са от I категория. След града до вливането на река Изток – от II, а оттам до 65-ия километър – от III. След това водите отново преминават към II категория, която се запазва до границата с Гърция. След град Якоруда по този показател водите са годни за напояване, но не и за риборазвъждане.
* '''Съдържание на амониев азот (N-NH4) и фосфати (PO4)''' – По показателите, отчитащи това съдържание, категоризацията на водите съвпада с тази за съдържание на нитратен азот.<ref name="Kach"/>

== Селища ==
Въпреки голямата си дължина, поради планинския терен, през който протича реката, населените места по нейното течение са малко на брой – 7 в България и 5 в Гърция. Особено характерно това явление се наблюдава на гръцка територия, където на протежение от близо 100 km има само 3 малки села.

=== Селища в България ===
[[Файл:Nestos-river-xanthi-greece-hdr-0b.jpg|мини|Река Места в Гърция]]
* '''[[Област Благоевград]]'''
:* Община Якоруда – '''[[Якоруда]]''', [[Юруково]];
:* [[Община Белица]] – [[Дагоново]], [[Краище (Област Благоевград)|Краище]];
:* [[Община Разлог]] – няма населени места;
:* [[Община Банско]] – [[Места (село)|Места]];
:* [[Община Гоце Делчев]] – [[Господинци]];
:* [[Община Гърмен]] – няма населени места;
:* [[Община Хаджидимово]] – [[Блатска]];
:* [[Община Сатовча]] – няма населени места.

=== Селища в Гърция ===
* '''[[Област Източна Македония и Тракия]]'''
:* дем [[Неврокоп (дем)|Неврокоп]] – [[Странен]] (Перасма);
:* дем [[Драма (дем)|Драма]] – няма населени места;
:* дем [[Бук (дем)|Бук]] – [[Бук (Гърция)|Бук]] (Паранести);
:* дем [[Ксанти (дем)|Ксанти]] – [[Кръстополе]] (Ставруполи);
:* дем [[Топирос (дем)|Топирос]] – Статмос;
:* дем [[Места (дем)|Места]] – Парадисос.

[[Файл:Mesta valley from Orelyak.jpg|мини|900px|център|Долината на [[Места]], гледана от връх [[Ореляк]]. В средата, в подножието на отсрещните хълмове на [[Родопи]]те се виждат селата [[Огняново (област Благоевград)|Огняново]], [[Гърмен]], [[Дебрен]] и [[Дъбница]]. По-близо се вижда село [[Борово (област Благоевград)|Борово]], а вдясно от него – малка част от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]].]]

== Стопанско значение ==
=== Напояване ===
Валежите през зимата и есента и топенето на снеговете осигуряват възможност за отглеждане на [[Зърнено-житни култури|житни култури]] през пролетта и есента без допълнително напояване. За останалите култури, в нормални години, е необходимо допълнително напояване за увеличаване на добивите. Напояването на околните [[Земеделие|земеделски]] земи става основно от водите на реката и нейните притоци. Възможностите за увеличаване на поливните площи са изчерпани, поради ограниченията на околния [[Релеф (геоморфология)|релеф]]. Терените около реката са разделени на две напоителни зони, в които са съсредоточени главните напоителни системи:
* '''Първа зона''' – Обхваща главно Разложкото поле, разположено на около 900 m над морското равнище. В него се намират градовете [[Разлог]] и [[Банско]], както и по-малките град [[Добринище]] и село [[Баня (Област Благоевград)|Баня]]. Тук функционира напоителната система „Разлог“. Напояваните площи са обединени в три масива. Първият ползва водите на [[Бела река]], за втория е изградено водохващане на [[Белишка река]], а основният водоизточник за третия е река Места.
* '''Втора зона''' – Това е втората по големина обработваема площ по течението на Места. Попада по-ниско от Разложкото поле и заема терени на 600 m надморска височина. Започва от село [[Господинци]] и завършва при град [[Хаджидимово]]. Тук напояването се извършва от Напоителна система „Гоце Делчев“. За площите на десния бряг на Места водохващането е изградено на [[Брезнишка река]], а за левия – на Места след вливането в нея на Брезнишка река<ref name="Nap">{{Citation |title=Напояване по р. Места |url=http://www.bluelink.net/water/zbr/mesta/napoqvane.htm |accessdate=2011-05-13 |archivedate=2009-02-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090206051638/http://bluelink.net/water/zbr/mesta/napoqvane.htm }}</ref>.

=== Енергодобив ===
Във водосборния басейн на реката са изградени язовирите „[[Доспат (язовир)|Доспат]]“ и „[[Широка поляна (язовир)|Широка поляна]]“<ref name="ЕБ"/>, както и четири [[Водноелектрическа централа|водноелектрически централи]]. ВЕЦ „Якоруда“ използва езерни води, ВЕЦ „Разлог“ преработва води от водохващането на р. Бяла и допълнително от мощен карстов извор, а ВЕЦ „Топлика“ е построен на напоителен [[канал]]. Част от водите във водосборния басейн се прехвърлят чрез канала „Грънчар“ към каскадите „[[Белмекен-Сестримо-Чаира]]“, „[[Каскада Доспат-Въча|Доспат-Въча]]“ и „[[Баташки водносилов път|Баташкия водносилов път]]“. Теоретичният потенциал на реката, заедно с притоците ѝ е изчислен на 2600 MWh от повърхностния отток и 1540 MWh от речния отток. Приема се, че технически използваемият потенциал възлиза на 1588 MWh.<ref name="Vod">{{Citation |title=Водоползване за енергодобив, р. Места |url=http://www.bluelink.net/water/zbr/mesta/vodop_en.htm |accessdate=2011-05-13 |archivedate=2011-05-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110519040844/http://www.bluelink.net/water/zbr/mesta/vodop_en.htm }}</ref>

=== Транспорт ===
Долината на реката представлява естествен коридор, който се е използвал от древността за лесно и бързо изграждане на пътища за превоз на хора и стоки. На българска територия по долината на реката преминават два второкласни пътя от държавната пътна мрежа:
* Между градовете [[Добринище]] и [[Хаджидимово]], по десния бряг на реката, на протежение от 44,9 km преминава участък от второкласен път № 19 [[Симитли]] – [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] – КПП „Илинден“.
* Между град [[Якоруда]] и жп спирка Ген. Ковачев, на протежение от 22,7 km преминава участък от второкласен път № 84 [[Звъничево]] – [[Велинград]] – [[Разлог]].
* В същия участък, по десния бряг на реката преминава и трасето на теснолинейната жп линия [[Септември (град)|Септември]] – [[Добринище]].

=== Проект за Хидрокомплекс „Места“ ===
През втората половина на XX век България провежда политика на прехвърляне на води от басейна на Места (и в по-малка степен от този на [[Струма]] към басейна на [[Марица]], така че те да се използват за производство на електроенергия и напояване и да се предотврати достигането им до Гърция.<ref name="набатов"/> По този начин през 50-те и 60-те години започва изграждането на големите каскади [[Каскада „Белмекен-Сестримо-Чаира“|„Белмекен-Сестримо-Чаира“]], [[Баташки водносилов път]] и [[Каскада „Доспат-Въча“|„Доспат-Въча“]], които използват и води от басейна на Места.

През 70-те години започва подготовката за изграждане на '''Хидрокомплекс „Места“''' – мащабно съоръжение, което трябва да отклони към басейна на Марица 900 млн. m³ вода годишно (около 90% от годишния отток на Места при [[Хаджидимово]]<ref>http://www.geoznanie.com/2015/08/blog-post_19.html</ref>). Системата трябва да включва 5 язовира с общ обем 400 млн. m³, три електроцентрали с обща мощност 590 MW и две помпени станции с мощност 217 MW, събирателни деривации с дължина 235 km.<ref name="набатов">{{cite book | last = Набатов | first = Никита | coauthors = и др. | year = 2011 | title = Електроенергетиката на България | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | pages = 135 – 137 | isbn = 978-954-378-081-5}}</ref>

Строителните работи по проекта започват през 1983 година, но напредват бавно заради започващата [[Българска дългова криза (1987 – 1994)|финансова криза]]. Той предизвиква остри критики както от правителството на Гърция, така и сред местното население и природозащитници и през февруари 1990 година е официално прекратен. През 90-те години се правят нови, силно редуцирани, планове за използване на водите на Места, чрез изграждане на язовир и електроцентрала при [[Кремен (област Благоевград)|Кремен]], но и те остават нереализирани.<ref name="набатов"/>

== Флора и фауна, защитени територии ==
=== Флора ===
Около половината от водосборния басейн на река Места е заета от гори. Те представляват 49% от водосбора, заемат обща площ от около 1200 km<sup>2</sup><ref name="ЕБ"/> и са разположени в планинския пояс до около 2000 m надморска височина. От тях 68% са иглолистни, 6% са широколистни и 26% – нискостеблени.
* Иглолистните гори са представени от [[бор]], [[ела]], [[смърч]], [[Бяла мура|бяла]] и [[черна мура]]. Заемат високите части на Рила над Якоруда, североизточната част на Пирин над Банско и Разлог и Западните Родопи. Поречието на реката е единственото място в България със сериозно разпространение на бяла и черна мура. Те обхващат широк горски пояс над Банско и Разлог.
* Широколистните гори са основно [[бук]]ови и обхващат отделни неголеми петна около Якоруда и водосбора на река [[Златарица река)|Златарица]]. Единствената букова гора с по-голяма площ се намира по горното течение на Корнишка река и нейните притоци.
* Нискостеблените гори са групирани в отделни неголеми горички край Разлог и по долното течение на р. Места.<ref name="Plan"/>

В долното течение на реката на гръцка територия се полагат усилия за възстановяване на автентичния вид на унищожената природа. По делтата върху 60 хектара са засадени нови гори с типични за местността дървесни видове и храсти. Денивелацията между реката и върховете на скалите на някои места достига до 1000 m и това дава възможност там да виреят най-различни типове гори – средиземноморски, влажни и планински.<ref name="Keramoti"/>

=== Фауна ===
[[Файл:28 mar 2010 urlop 887.jpg|мини|ляво|Река Места в ном Ксанти, Гърция]]
Горното и средно течение на Места, на територията на България, се обитават от [[маришка мряна]] (Barbus cyclolepis), [[черна мряна]], [[костур]], [[кротушка]], [[Речен кефал|клен]] (речен кефал), [[скобар]], [[щипок]], а в последните години – и [[щука]].<ref name="hvanah">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.hvanah.com/?page=locations&id=281 |заглавие=Хванах.сом/Възможен улов на р. Места |достъп_дата=2011-05-13 |архив_дата=2010-01-03 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100103144322/http://hvanah.com/?page=locations&id=281 }}</ref><ref name="gov">[http://eea.government.bg/ Мониторинг на риби]</ref> Тук могат да се срещнат още [[Пъстърва|речна]] и [[дъгова пъстърва]], [[шаран]] и [[речна змиорка]].<ref name="ЕБ"/>

Делтата на Места е известна главно с големия брой на редки и защитени птици – над 220 вида. Впечатляваща е и с уникалната си дива природа и биологичното разнообразие от видове. Обитавана е от около 320 вида птици, измежду които редки видове [[орли]], пеликани, [[Ибисови|ибиси]], както и постоянна популация от над 5000 [[Розово фламинго|розови фламинго]]. Наличието на различни видове гори е предпоставка за сериозно разнообразие от животински и растителни видове.<ref name="Keramoti"/>

[[Влечуги]]те са представени от голямо количество [[костенурки]].<ref name="Keramoti"/>

=== Защитени територии ===
В България районът на Места през 2007 г. е обявен както за [[Защитени територии в България|защитена зона]] за опазване на дивите птици, така и за защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата [[флора]] и [[фауна]].<ref name="botadded">[http://lex.bg/laws/ldoc/2135546289 Решение № 122 ОТ 2 март 2007 Г. за приемане на списъка на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна]</ref>

От 1989 г. районът на делтата на реката в Гърция е защитен по [[Рамсарска конвенция|Рамсарската конвенция]] за влажните зони с международно значение и по „[[Натура 2000]]“. Делтата е част от неотдавна създадения национален парк „[[Източна Македония и Тракия (национален парк)|Източна Македония и Тракия]]“. Той обхваща територия от около 1100 km<sup>2</sup> от [[Кавала]] до община Родопи. В него са обединени още 2 големи и 18 малки сладководни езера, 22 сладководни и солени лагуни с обширни солени [[блато|блата]], обрасли с [[тръстика|тръстики]], както и 50 km с пясъчни [[Дюна|дюни]] по крайбрежието.<ref name="Keramoti"/>

В град [[Саръшабан|Хрисуполи]], [[Кавала (дем)|дем Кавала]], през 1990 г. е създаден музей за защита на природата на р. Нестос (Места). В него е изнесена полезна информация за влажните [[лонгоз]]ни гори и екосистемите на делтата на реката. В градината на музея могат да се видят модели на пясъчните дюни, езерата и естествената растителност край реката във вид на [[Хербарий|хербаризирани]] растения, храсти и дървета.<ref name="Keramoti"/>

== Вижте също ==
* [[Списък на реките в България]]
* [[Списък на реките в България по водосборни басейни]]
* [[Списък на реките в България по дължина]]
* [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]]
* [[Списък на реките в Гърция]]

== Топографска карта ==
* {{карта-ГЩ-СССР|K-34-72|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-072.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-34-84|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-084.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-34-96|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-096.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-85|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-085.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-97|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-097.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-98|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-098.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-110|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-110.jpg|scale=1:100000}}

== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.inweb.gr/workshops/sub_basins/12_Nestos.html Басейнът на река Места]

== Източници ==
* {{грб|313 – 314}}

== Бележки ==
<references />

{{Реки в България (дълги над 100 км)}}
{{Реки в Егейска Македония}}
{{Портал|География|България|Гърция|Македония}}

{{нормативен контрол}}
[[Категория:Реки в България]]
[[Категория:Реки в област Благоевград]]
[[Категория:Рила]]
[[Категория:Реки в Гърция]]
[[Категория:Източна Македония и Тракия]]
[[Категория:Притоци на Бяло море]]
Шаблони, използвани на страницата:
Шаблон:And (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Citation (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Citation/core (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Citation/make link (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Cite (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Cite book (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Coord (редактиране)
Шаблон:Coord/display (редактиране)
Шаблон:Coord/link (редактиране)
Шаблон:Delink (редактиране)
Шаблон:If empty (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Infobox (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Lang (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Шаблон:Navbox (преглед на кода) (защитен)
Шаблон:Str left (редактиране)
Шаблон:Грб (редактиране)
Шаблон:Други значения (редактиране)
Шаблон:Идр (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Източник БДС 17377 (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Икона (редактиране)
Шаблон:Инфокутия (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Шаблон:Карта-ГЩ-СССР (редактиране)
Шаблон:Карта-ГЩ-СССР/Бк (редактиране)
Шаблон:Карта-ГЩ-СССР/Бк/K (редактиране)
Шаблон:Карта-ГЩ-СССР/Бк/K/100000 (редактиране)
Шаблон:Навигационен шаблон (преглед на кода) (защитен)
Шаблон:Нормативен контрол (редактиране)
Шаблон:ПК (редактиране)
Шаблон:ПК/xy (редактиране)
Шаблон:ПК Балкани (редактиране)
Шаблон:ПК точка (редактиране)
Шаблон:Портал (редактиране)
Шаблон:Портал/Данни (редактиране)
Шаблон:Река (редактиране)
Шаблон:Реки в България (дълги над 100 km) (редактиране)
Шаблон:Реки в България (дълги над 100 км) (редактиране)
Шаблон:Реки в Егейска Македония (редактиране)
Шаблон:Стр (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Флагче (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Флагче/core local (редактиране)
Шаблон:Флагче/exclude (редактиране)
Шаблон:Флагче/Файл (редактиране)
Шаблон:Флагче/Файл2 (редактиране)
Шаблон:Флагче с име (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Цитат уеб (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:• (редактиране)
Модул:Arguments (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Delink (редактиране)
Модул:HtmlBuilder (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:If empty (редактиране)
Модул:Infobox (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Infobox/styles.css (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Модул:Lang (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Модул:Lang/data (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Модул:Navbar (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Navbox (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:No globals (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:ResolveEntityId (редактиране)
Модул:String (преглед на кода) (защитен)
Модул:Нормативен контрол (преглед на кода) (полузащитен)
Обратно към Места.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Места“.