Преглед на кода на Католическа църква

Нямате разрешение за редактиране на тази страница поради следната причина:
Your IP address is in a range that has been blocked on all Wikimedia Foundation wikis.
The block was made by ‪EPIC‬. The reason given is Open proxy/Webhost: See the help page if you are affected.
Start of block: 08:48, 2 юли 2024
Expiry of block: 08:48, 2 юли 2025
Your current IP address is 206.189.44.186. The blocked range is 206.189.32.0/20.
Моля, включете всички горепосочени подробности във всички заявки, които правите. If you believe you were blocked by mistake, you can find additional information and instructions in the No open proxies global policy.
Otherwise, to discuss the block please post a request for review on Meta-Wiki. You could also send an email to the stewards VRT queue at stewards@wikimedia.org including all above details.
Можете да разгледате и да копирате кодa на страницата.
{{Християнство}}
[[File:Saint Peter's Basilica facade, Rome, Italy.jpg|thumb]]
'''Католическата църква''' е най-многобройната [[Християнство|християнска]] [[църква (институция)|Църква]] в света<ref>{{Цитат уеб|title=Largest Christian denomination, Guinness world records|url=http://www.guinnessworldrecords.com/world-records/largest-christian-denomination|accessdate=10 септември 2016}}</ref> с 1,2 млрд. последователи{{#tag:ref|Към 2011 г. по света има 1 214 000 000 кръстени католици{{hrf|Catholic Culture.org|2013}}, включително 17 милиона членове на [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]] (представляващи 1,4 % от общия им брой).{{hrf|Roberson|2011}}|group=б.}}.

В рамките на Католическата църква има различни доктринални и богословски традиции, като [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]], [[персонален ординариат|персоналните ординариати]] и [[Католически религиозен орден|религиозните общности]]. Различават се католически църковни общности от източен обред (наричани Източнокатолически църкви) и от латински обред. Често изразът '''Римокатолическа църква''' се приема като синоним на '''Католическа църква''', но Източнокатолическите църкви използват този термин в тесен смисъл, подразбирайки само католическите църкви от латински обред. Във вътрешни документи Римокатолическата църква използва като самоназвание само термина '''Църквата''' (с определителен член на езиците, които го имат) или '''Вселенска църква''' (''Notae ecclesiae''). Източнокатолическите църкви, макар да са [[Поместна църква|поместни католически църкви]], се намират в [[юрисдикция]]та на римския [[папа]] (върховния лидер на Римокатолическата църква) чрез ''Конгрегацията за източните църкви'' (част от [[Римска курия|Римската курия]]), създадена през 1862 г. Съществуват обаче католически църкви – като Полската национална католическа църква и Старокатолическата църква в Полша, които се считат за абсолютно независими, за разлика от Източнокатолическите църкви, признаващи в някаква степен, по някои въпроси върховенство на римския папа.

Католическата йерархия включва [[кардинал]]и и [[епископ]]и; Римокатолическата църква се оглавява от епископа на [[Рим]], наричан [[папа]]{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}}. Католическата църква се самоопределя като единствената истинска църква, божествено основана от [[Исус Христос]]{{hrf|vatican.va|2013}}, и смята своите епископи за наследници на Христовите [[апостол]]и, а епископа на Рим – за наследник на първия сред тях – свети [[Петър (апостол)|Петър]], на което се дължи неговото върховенство в църквата{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}}. Църквата смята, че доктрината на [[вяра]]та и [[морал]]ът, който тя представлява окончателно, са [[Непогрешимост на Църквата|непогрешими]]{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}}.

Католическата църква почита [[Света Троица|Светата Троица]] и определя за своя мисия разпр��странението на [[Евангелие|евангелската]] проповед на Исус Христос, извършването на [[Тайнство|тайнствата]] и [[благотворителност]]та. Католическото [[богослужение]] е силно фокусирано върху [[литургия]]та, с която се отбелязва тайнството на [[евхаристия]]та. Според Католическата църква, когато са осветени от ръкоположен [[свещеник]], хлябът и виното, използвани в литургията, действително се превръщат в плът и кръв Христова чрез [[преосъществяване]]. Тя практикува [[закрито причастие]], като обикновено само на [[Кръщение|кръстените]] членове на Църквата в състояние на [[благодат]] е разрешено да получат евхаристията. Църквата има специално отношение към [[Богородица]], за която поддържа четири конкретни догми – за нейното [[непорочно зачатие]] без [[първороден грях]], за нейния статут като Майка Божия, за нейната [[вечна девственост]] и за нейното телесно възнасяне на небето след края на земния ѝ живот{{hrf|Pius XII|1950}}.

Католическото социално учение акцентира върху подкрепата за бедните и онеправданите чрез милосърдни дела като социални програми и институции по света, включително католически училища, университети, болници, мисии и приюти, както и благотворителни организации, като [[Каритас]], които помагат на бедните, старите и болните.

Католическата църква е една от най-старите институции в света и играе важна роля в историята на [[Западна цивилизация|Западната цивилизация]], вдъхновявайки изкуствата, културата и философията. През [[Средновековие]]то тя замества [[Римска империя|Римската империя]] като обединяваща сила в Западна Европа и папството се ангажира активно в политиката. Католическата и [[Източноправославна църква|Източноправославната църква]] се разделят при [[Източно-Западна схизма|Източно-Западната схизма]] през 1054 г.

== Наименование ==
Наименованието „католически“ произлиза от гръцката дума ''καθολικός'' („вселенски“, „отнасящ се към цялото“{{hrf|Dictionary.reference.com|2011}}) и е използвана за пръв път като определение за църквата в началото на II век{{hrf|MacCulloch|2010|127}}. Това става в едно писмо на антиохийския епископ [[Игнатий Богоносец]], писано около 110 година{{hrf|Thurston|2013}}. През IV век епископ [[Кирил Йерусалимски]] използва израза „католическа църква“, за да разграничи православната църква от други религиозни групи, които също се наричат църкви{{hrf|Thurston|2013}}{{hrf|Tertullian.org|2004}}.

След [[Източно-Западна схизма|Източно-Западната схизма]] от 1054 година наименованието „католическа църква“ започва да се използва за църквите, които остават в общение със [[Светият престол|Светия престол]], за разлика от източните [[Православие|православни църкви]]{{hrf|McBrien|2008|xvii}}. След [[Реформация]]та през XVI век определението „католически“ става и отграничително за новосъздадените [[Протестантство|протестантски]] църкви{{hrf|McBrien|2008|xvii}}.

Самата църква в свои официални документи най-често използва за себе си наименованието „Католическа църква“{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2003}}. В същото време в документи на Светия престол и на някои национални епископски конференции понякога се използва и името „Римска католическа църква“{{hrf|Pius XI|2013}}{{hrf|Benedict XVI|2006}}{{hrf|Akin|1996}}. Катехизисът на папа [[Пий X]], публикуван през 1908 година, също използва определението „Римска“, за да разграничи Католическата църква от други християнски общности, които не са в пълно общение с църквата на Рим{{hrf|Cin.org|2010}}.

== Организация и демография ==
=== Папство и Римска курия ===
Йерархията на Католическата църква се оглавява от [[Римски диоцез|епископа на Рим]], наричан по-често [[папа]], който е водач на световната Католическа църква. Тя се състои от [[Латинска църква|Латинската църква]] и [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]], които се намират в [[евхаристично общение]] с епископския престол на Рим. На 13 март 2013 година [[Папски конклав|папският конклав]] избира за папа [[Франциск]].

Администрацията на папата се нарича Папство, като според доктрината на Католическата църква то е учредено от Исус Христос с предаването на [[ключове за Рая|ключовете за Рая]] на апостол [[Петър (апостол)|Петър]]. Църковната [[юрисдикция]] на папата се нарича [[Свети престол]] или Апостолически престол.{{hrf|Pelikan|1985|114}}{{hrf|Feduccia|2005|85}} Пряко подчинена на папата е и [[Римска курия|Римската курия]], централният управляващ орган, който ръководни ежедневните дела на Католическата църква. Освен това папата е суверен на [[Ватикана]],{{hrf|Vaticanstate.va|2010}} град-държава, разположена във вътрешността на град Рим. В правно отношение Светият престол е разграничен от Ватикана, като международните отношения на Ватикана се осъществяват чрез Светия престол.

„[[Кардинал]]“ е почетна титла, давана от папите на църковни дейци, като водещи фигури в Римската курия, епископи на големи градове и изтъкнати богослови. Кардиналите образуват [[Кардиналска колегия]], съвещателен орган, към който папите могат да се обръщат за съвети и съдействие при управлението на църквата. В случай на смърт или оттегляне на папата, новият папа се избира от членовете на Кардиналската колегия, които са на по-малко от 80 години, които образуват [[папски конклав]].{{hrf|Duffy|1997|416}} Макар на теория за папа да може да бъде избран всеки мъж католик, от 1389 година насам на този пост винаги са избирани само кардинали.{{hrf|Duffy|1997|417-418}}

=== Автономни обособени църкви ===
Католическата църква е съставена от 23 автономни обособени църкви, всяка от които признава върховенството на епископа на Рим по въпросите на доктрината.{{hrf|vatican.va|2011}} Тези църкви, наричани също с латинския термин ''[[sui iuris]]'', са общности от католици с форми на богослужение, отразяващи различни исторически и културни влияния, но оставащи в рамките на общата католическа доктрина. По принцип всяка ''sui iuris'' църква е оглавявана от [[патриарх]] или епископ с висок ранг и разполага с известна степен на самоуправление по отношение на своята вътрешна организация, ритуали, литургичен календар и други страни на своята дейност.

Най-голямата от обособените църкви е [[Латинска църква|Латинската църква]], която обхваща над 98% от всички католици. Тя се формира в Южна Европа и Северна Африка, след което се разпространява в Западна, Централна и Северна Европа, а впоследствие и по целия свят. Латинската църква се смята за най-стария и голям клон на [[Западно християнство|Западното християнство]], съвкупност от вярвания и обичаи, възникнали в различни европейски страни, някои от които се споделят също от много християнски църкви, водещи началото си от [[Реформация]]та.{{hrf|Division of Religion and Philosophy, University of Cumbria|1999}}

Останалите 22 автономни обособени църкви са [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]], наброяващи около 17,3 милиона члена (2010).{{hrf|Roberson|2011}} Източнокатолическите църкви следват традициите на [[Източно християнство|Източното християнство]] и включват църкви, които винаги са били в евхаристично общение с Католическата църква, и такива, които са избрали да го възстановят след период на схизма. Някои Източнокатолически църкви се оглавяват от патриарх, избран от синод на епископите, други от [[върховен архиепископ]] или [[митрополит]], а трети са организирани в отделни епархии. Една от 22-те Източнокатолически църкви е българската [[Църква на съединените с Рим българи]]. В Римската курия има специален отдел, отговарящ за отношенията с Източнокатолическите църкви – [[Конгрегация за източните църкви]].

=== Диоцези, енории и религиозни ордени ===
Отделните страни, области или големи градове се обслужват от местни обособени църкви, наричани [[диоцез]]и или [[Епархия|епархии]] и оглавявани от [[епископ]]. Всеки диоцез е в единство с една от световните ''sui iuris'' обособени църкви, т.е. с Латинската църква или с една от Източнокатолическите църкви. Към 2008 година цялата Католическа църква обхваща 2 795 диоцеза.{{hrf|Vatican|2009|1172}} Епископите в дадена страна или регион често са организирани в епископска конференция,{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2010|}} която помага за поддържането на единен стил на богослужение и координира социалните програми в областите, обслужвани от членуващите в нея епископи.

Диоцезите от своя страна се разделят на множество индивидуални общности, наричани [[Енория|енории]], всяка от които е обслужвана от един или повече [[Свещеник|свещеници]], [[дякон]]и или светски свещенослужители.{{hrf|Barry|2001|52}} Енориите са отговорни за ежедневното почитане на тайнствата и пастирската грижа за католическите вярващи.

Ръкоположени духовници, както и светски католици, могат да водят [[посветен живот]] или самостоятелно (като [[Отшелничество|отшелници]] или [[Посветена девица|посветени девици]]), или включвайки се в светски или религиозен [[институт за посветен живот]] (орден), в който приемат клетви, потвърждаващи желанието им да следват трите [[Евангелски съвети|евангелски съвета]] за целомъдрие, бедност и подчинение.{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2008}} Примери за такива институти за посветен живот са ордените на [[Бенедиктински орден|бенедиктинците]], [[кармелити]]те, [[Доминикански орден|доминиканците]] и [[Францискански орден|францисканците]].{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2008}} Голямото мнозинство от членовете на институтите за посветен живот са жени – 743 хиляди от общо 945 хиляди през 2006 година. Те участват в различни дейности, от съзерцателни мол��тни до преподаване, осигуряване на медицински грижи и мисионерска работа.{{hrf|BBC News|2008}}

=== Демографска статистика ===
През 2011 година членовете на Католическата църква наброяват 1,214 милиарда души (17,5% от населението на света){{hrf|Catholic Culture.org|2013}} при 437 милиона през 1950 година{{hrf|Froehle|2003|4-5}} и 654 милиона през 1970 година.{{hrf|Bazar|2008}} В годините след 2010 годишното нарастване на броя на католиците е 1,5% – 2,3% в Африка и 0,3% в Америка и Европа. 48,8% от всички католици живеят в Америка, 23,5% в Европа, 16,0% в Африка, 10,9% в Азия и 0,8% в Океания.{{hrf|Catholic Culture.org|2013}} Католиците са повече от половината християни по света.{{hrf|adherents.com|2009}}

През 2011 година броят на католическите свещеници е около 413 хиляди души, като числеността им нараства най-бързо в Азия и Африка – съответно с 39% и 32% спрямо 2000 година.{{hrf|Catholic Culture.org|2013}}

== Обреди ==
Основно [[тайнство]] в Католическата християнска църква (както и в Православната) е [[Литургия|Светата литургия]]. Представлява пресъздаване на жертвоприношението от [[Нов завет|Новия завет]], в което Исус Христос се принася в жертва за хората чрез хляба и виното, олицетворяващи тялото и кръвта на Божия син. Римокатолическата литургия се състои от Литургия на словото и Евхаристийна литургия. Литургията на словото съдържа четенията от Светото писание, предвидени за съответния ден. Те са както от Стария, така и от Новия Завет на Библията, и задължително псалм от книгата Псалтир на Свети Пророк Цар Давид. Евхаристичната част съдържа приемането на даровете и преломяването на хляба и виното – точно пресъздаване на последните моменти от живота на Исус Христос. Причастието е върховният миг на литургията. Всеки, който няма тежък или смъртен грях, католик, може да приеме Светото Причастие (Евхаристия). Това означава, че тези, които не се намират в благодатно състояние, т.е. извършили са тежък грях и не са се изповядали, не могат да се причестят и ако го направят, извършват светотатство, което е тежък смъртен грях.

Освен тайнството Причастие, както и в Православната църква, другите тайнства са Кръщение, Изповед, Свещенство, Брак и Маслоосвещение. В Римокатолическата църква се извършва отделн�� тайнството Миропомазание или Конфирмация (потвърждение)- помазване с миро на младите католици, навършили определена възраст, обикновено 14-15 години.

За разлика от Източноправославната църква, от XI век в Римокатолическата църква свещениците от латинския обред дават обет за безбрачие [[т.нар. целибат]]. Това изискване не се отнася за тези от източен обред, т.нар. „присъединени“ към Рим или иначе казано, „униатски“ църкви.

Римокатолическата църква не допуска трикратен развод по никакъв повод. Думите на Христос: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ се спазват вярно в католическата доктрина. Развод е възможен само в изключителни случаи, и това става след изрично разрешение на Римския Папа, за което обикновено се чака с години. В Православната църква се допуска църковен брак само между кръстени в своето лоно, докато в Римокатолическата църква са разрешени смесените бракове между представители на двете християнски вероизповедания, тоест не е необходимо кръщение на православния християнин, за да се венчае за римокатолик в католическа църква. Православен, който се венчае в римокатолическа църква, не загубва статута си на православен, освен ако изрично не пожелае да се присъедини към католическата общност, приемайки причастие, като преди това се изповяда пред католически свещеник.

За разлика от Православната църква, в която причастието се извършва с квасен хляб, в Римокатолическата традиция хлябът е неквасен. Осветеното вино не се приема от вярващите, както е в православието, а само от духовниците (това правило не е ненарушимо – често вярващите се причестяват и с виното). Смята се, че хостията (парченцето квасен хляб) съдържа в себе си тялото и от кръвта на Христос след освещаването на даровете.

Следвайки думите на Христос в Евангелието, Римокатоличеството приема главенството на папата, наследникът на апостол Петър, над цялата Църква. Също така в Католическата църква Символът на вярата се чете или произнася с добавката „…и от Сина“ („филиокве“, filioque) към [[Никео-Цариградски символ на вярата#Никео-Цариградски символ с добавката filioque|символа на вярата]]. Тази добавка се прави, за да се поясни преводът на гръцката дума ἐκπορευόμενον (изхожда и произхожда) в Никео-Цариградския символ, която не съответства напълно на латинския глагол ¨procedit¨. Горната добавка се налага, за да се получи пълноценна представа за каноничната истина, че Св. Дух произхожда само и единствено от Отца, но същевременно изхожда от Сина, тъй като е „Дух Христов“.

В никакъв случай изразът „…и от Сина“ не е бил добавен с намерението да се принизи йерархичността в Троицата, тоест да се изменя църковното учение или за да бъде самоволно променян Никео-Цариградския Символ на вярата (както бива обвинявана Вселенската (Католическата)християнска църква днес), а по-скоро, за да уточни Символа на вярата в неговия превод на латински. Това е и причината римските патриарси (папите), въпреки първоначалната си съпротива, накрая да я приемат като общовалидна на Запад, като и днес Римокатолическата църква безусловно подчертава, че на гръцки език Символът на вярата не се нуждае от горната добавка.

По време на Светата литургия верните изповядат:
* [[Химн (Gloria)]]
* [[Верую]] (Credo)
* [[Отче наш]] (Pater Noster)

98% от римокатолиците принадлежат към западния (латински) обред. Останалите 2% са към някой от източните обреди. Частите на римокатолическата църква, използващи източен обред, се наричат източни или обединени [[униатски католически църкви]].

== Доктрина ==
{{раздел-мъниче}}

== История ==
=== Възникване на Християнската църква ===
[[Файл:Expansion of christianity.jpg|мини|Разпространение на християнството между II и XIV век (Atlas of the Historical Geography of the Holy Land. London, 1915)]]
Римокатолическата църква, наред с Източноправославната, е продължител на ранната християнска църква, основана от [[Исус Христос|Иисус Христос]].{{hrf|Paul VI|1964}}{{hrf|Vatican Council I|1996}} Според [[Нов завет|Новия завет]] Христос избира сред последователите си 12 [[апостол]]и, на които възлага да продължат неговото дело, като на апостол [[Петър (апостол)|Петър]] възлага особената задача на главенство върху цялата Църква. {{hrf|Kreeft|2001|98}}, когато казва „на тоя камък ще съградя църквата Си… и ще ти дам ключовете на царството небесно“.{{hrf|Матей}} {{hrf|Duffy|1997|1}}{{hrf|Barry|2001|46}} Явяването на [[Свети Дух|Светия Дух]] на [[Петдесетница]] поставя началото на църквата, а [[епископ]]ите са наследници на първите апостоли.{{hrf|Vatican Council I|1996}}{{hrf|Barry|2001|46}}

Според католическото предание, апостол Петър се установява в [[Рим]], където основава църковна община, служи като първи римски епископ и оставя папа [[Лин (папа)|Лин]] за свой наследник.{{hrf|Franzen|1969|17-18}}{{hrf|Orlandis|1993|11}} Това потвърждават текстове на раннохристиянски автори, като апостол [[Павел (апостол)|Павел]] и папа [[Климент I]],{{hrf|Eberhardt|1961|60}} както и от някои археологически данни.{{hrf|Franzen|1969|17-18}} Има и такива историци, които отхвърлят пряката връзка на Римокатолическата църква с Исус Христос, смятайки, че в Рим не е имало епископ по времето на апостолите.{{hrf|Bokenkotter|2004|30}}{{hrf|Kelly|1986|6}}

=== Ранно християнство ===
{{раздел-мъниче}}

=== Средновековие ===
{{раздел-мъниче}}

=== Реформация и Контрареформация ===
[[Файл:Luther95theses.jpg|мини|„95 тезиса на Мартин Лутер“, Мартин Паувелс, 1872]]
Реформацията е обществено-религиозно движение в Западна Европа, което довежда до обособяването на протестантството като отделно направление на xристиянството. За нейни хронологични граници обикновено се приемат 1517 година, когато Мартин Лутер обявява своите 95 тезиса, и 1648 година, когато Вестфалският мирен договор слага край на продължителните религиозни войни в Европа.<ref>Mark, J. J. (2021, November 10). [https://www.worldhistory.org/Protestant_Reformation/ Protestant Reformation]. ''[https://www.worldhistory.org/ World History Encyclopedia]''. Посетен на 2023-03-04</ref>

=== Великите географски открития и Просвещението ===
{{раздел-мъниче}}

=== Новото време ===
{{раздел-мъниче}}

=== Съвременност ===
{{раздел-мъниче}}

== Вижте също ==
{{commonscat}}
* [[Католическа църква в България]]

== Бележки ==
{{колони|2|<references group="б."/>}}

== Източници ==
<references />

; Цитирани източници
{{дребно2|
* {{cite web | last         = Матей | url = http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/mat.htm#16 | title = От Матея Свето Евангелие 16:18-19 | work = Новий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа | publisher = БПЦ | accessdate = 12 март 2010 | lang =  }}
* {{cite web | publisher = adherents.com | year = 2009 | title = Major Branches of Religions Ranked by Number of Adherents | url = http://www.adherents.com/adh_branches.html#Christianity | accessdate = 5 юли 2009 | lang = en | архив_дата = 2015-03-15 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150315022054/http://www.adherents.com/adh_branches.html#Christianity }}
* {{cite web | last         = Akin | first = James | year = 1996 | url = http://www.cin.org/users/james/ebooks/master/baltimore/bcreed09.htm | title = The Baltimore Catechism | work = cin.org | publisher = cin.org | accessdate = 18 декември 2013 | lang = en }}
* {{cite book | last        = Barry | first = John F | year = 2001 | title = One Faith, One Lord: A Study of Basic Catholic Belief | url        = https://archive.org/details/onefaithonelords0000barr | isbn = 0-8215-2207-8 | lang = en }}
* {{cite web | last         = Bazar | first = Emily | year = 2008 | title = Immigrants Make Pilgrimage to Pope|work=USA Today | date =16 април 2008 | url = http://www.usatoday.com/news/religion/2008-04-15-popeimmigrants_N.htm | accessdate = 3 май 2008 | lang = en }}
* {{cite web | publisher    = BBC News | year = 2008 | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7227629.stm | title = Europe &#124; Catholic nuns and monks decline | date = 5 февруари 2008 | accessdate = 12 март 2013 | lang = en }}
* {{cite web | last = Benedict XVI | coauthors = Bartholomew I | year = 2006 | url = http://www.ewtn.com/library/PAPALDOC/b16bart1decl.htm | title = Common Declaration: Pope Benedict XVI and Patriarch Bartholomew I | work = ewtn.com | publisher = Eternal Word Television Network | accessdate = 18 декември 2013 | lang = en | архив_дата = 2011-04-30 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110430072019/http://www.ewtn.com/library/PAPALDOC/b16bart1decl.htm }}
* {{cite book | last        = Bokenkotter | first = Thomas | year = 2004 | title = A Concise History of the Catholic Church | url        = https://archive.org/details/concisehistoryof00boke | publisher = Doubleday | isbn = 0385505841 | lang = en }}
* {{cite web | publisher    = Catholic Culture.org | year = 2013 | title = World's Catholic population steady | date =13 май 2013 | url = http://www.catholicculture.org/news/headlines/index.cfm?storyid=17853&utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+CatholicWorldNewsFeatureStories+%28Catholic+World+News+%28on+CatholicCulture.org%29%29 | accessdate = 13 май 2013 | lang = en }}
* {{cite web | publisher    = Cin.org | year = 2010 | url = http://www.cin.org/users/james/ebooks/master/pius/pcreed09.htm | title = The Catechism of St Pius X, The Ninth Article of the Creed, Question 20 | accessdate = 28 октомври 2010 | lang = en }}
* {{cite web | publisher    = Division of Religion and Philosophy, University of Cumbria | year = 1999 | url = http://www.philtar.ac.uk/encyclopedia/christ/west/westessay.html | title = General Essay on Western Christianity | work = Overview of World Religions | accessdate = 1 април 2012 | lang = en }}
* {{cite web | publisher    = Dictionary.reference.com | year = 2011 | url = http://dictionary.reference.com/browse/catholic | title = catholic | accessdate = 30 юни 2011 | lang = en }}
* {{cite book | last        = Duffy | first = Eamon | year = 1997 | title = Saints and Sinners, a History of the Popes | url        = https://archive.org/details/saintssinnershis00duff | publisher = Yale University Press | isbn = 0-3000-7332-1 | lang = en }}
* {{cite book | last        = Eberhardt | first = Newman C | year = 1961 | title = A Summary of Catholic History, Ancient and Medieval History | url        = https://archive.org/details/summaryofcatholi0002eber | location = B. Herder Book | lang = en }}
* {{cite book | last        = Feduccia | first = Robert (editor) | year = 2005 | title = Primary Source Readings in Catholic Church History | publisher = Saint Mary's Press | isbn = 978-0-88489-868-9 | url = http://books.google.com/books?id=Bkc6gh1JdGkC&pg=PA85&dq=%22apostolic+see%22+%22saint+peter%22#v=onepage&q=%22apostolic%20see%22%20%22saint%20peter%22&f=false | lang = en }}
* {{cite book | last        = Franzen | first = August | coauthors = John Dolan | year = 1969 | title = A History of the Church | url        = https://archive.org/details/historyofchurch0000fran | publisher = Herder and Herder | lang = en }}
* {{cite book | last        = Froehle | first = Bryan | coauthors = Mary Gautier | year = 2003 | title = Global Catholicism, Portrait of a World Church | url        = https://archive.org/details/globalcatholicis0000froe | publisher = Orbis books; Center for Applied Research in the Apostolate, Georgetown University | isbn = 1-57075-375-X | lang = en }}
* {{cite book | last        = Kelly | first = J. N | year = 1986 | title = Oxford Dictionary of the Popes | publisher = Prentice Hall | isbn = 9780191909351 | lang = en }}
* {{cite book | last        = Kreeft | first = Peter | year = 2001 | title = Catholic Christianity | url        = https://archive.org/details/catholicchristia00kree | publisher = Ignatius Press | isbn = ISBN 0-89870-798-6 | lang = en }}
* {{cite web | publisher    = Libreria Editrice Vaticana | year = 2003 | url = http://www.vatican.va/archive/ENG0015/_INDEX.HTM | title = Catechism of the Catholic Church | work = CATECHISM OF THE CATHOLIC CHURCH | accessdate = 18 декември 2013 | lang = en }}
* {{cite web | publisher    = Libreria Editrice Vaticana | year = 2008 | url = http://www.vatican.va/archive/ENG1104/__P1Y.HTM | title = Code of Canon Law, 573-746 | work = vatican.va | accessdate = 22 декември 2013 | lang = en }}
* {{cite book | publisher   = Libreria Editrice Vaticana | year = 2010 | title = Annuario Pontifico per l'anno 2010 | location = Città di Vaticano | lang = it }}
* {{cite web | publisher    = Libreria Editrice Vaticana | year = 2013 | url = http://www.vatican.va/archive/ENG0015/__P2A.HTM | title = Catechism of the Catholic Church: Paragraph 4. Christ's Faithful – Hierarchy, Laity, Consecrated Life | work = vatican.va | accessdate = 16 декември 2013 | lang = en }}
* {{cite book | last        = MacCulloch | first = Diarmaid | year = 2010 | title = Christianity: The First Three Thousand Years | url        = https://archive.org/details/christianityfirs0000macc | publisher = Viking | isbn = 978-0-670-02126-0 | lang = en }}
* {{cite book | last        = McBrien | first = Richard | year = 2008 | title = The Church | url        = https://archive.org/details/churchevolutiono0000mcbr | publisher = Harper Collins | lang = en }}
* {{cite book | last        = Orlandis | first = Jose | year = 1993 | title = A Short History of the Catholic Church | url        = https://archive.org/details/shorthistoryofca0000orla | publisher = Scepter Publishers | isbn = 1851821252 | lang = en }}
* {{cite web |last          = Paul VI | title =Lumen Gentium | publisher =Libreria Editrice Vaticana | year =1964 | url =http://www.vatican.va/archive/hist_councils/ii_vatican_council/documents/vat-ii_const_19641121_lumen-gentium_en.html | accessdate =19 ноември 2009 | lang =en }}
* {{cite book | last        = Pelikan | first = Jaroslav | year = 1985 | title = Christian Tradition: A History of the Development of Doctrine, Volume 4: Reformation of Church and Dogma (1300–1700) | publisher = University of Chicago Press | isbn = 978-0-226-65377-8 | url = http://books.google.com/books?id=S-Qve0IqI5YC&pg=PA114 | lang = en }}
* {{cite web | last         = Pius XI | year = 2013 | url = http://www.vatican.va/holy_father/pius_xi/encyclicals/documents/hf_p-xi_enc_31121929_divini-illius-magistri_en.html | title = Divini illius magistri | work = vatican.va | publisher = Libreria Editrice Vaticana | accessdate = 18 декември 2013 | lang = en }}
* {{cite web | last         = Pius XII | year = 1950 | url = http://www.vatican.va/holy_father/pius_xii/apost_constitutions/documents/hf_p-xii_apc_19501101_munificentissimus-deus_en.html | title = Munificentissimus Deus: Defining the Dogma of the Assumption | work = vatican.va | publisher = vatican.va | accessdate = 17 декември 2013 | lang = en }}
* {{cite web | last         = Roberson | first = Ronald G | year = 2011 | url = http://www.cnewa.org/default.aspx?ID=125&pagetypeID=1&sitecode=HQ&pageno=1 | title = Eastern Catholic Churches Statistics 2010 | work = CNEWA | accessdate = 30 април 2011 | lang = en }}
* {{cite web | publisher    = Tertullian.org | year = 2004 | url = http://www.tertullian.org/fathers2/NPNF2-07/Npnf2-07-23.htm | title = Cyril of Jerusalem, Lecture XVIII, 26 | date =6 август 2004 | accessdate = 17 август 2012 | lang = en }}
* {{cite web | last         = Thurston | first = Herbert | year = 2013 | url = http://www.newadvent.org/cathen/03449a.htm | title = Catholic | work = The Catholic Encyclopedia. Vol. 3 | publisher = newadvent.org | accessdate = 18 декември 2013 | lang = en }}
* {{cite book | publisher   = Vatican | year = 2009 | title = Annuario Pontificio | lang = it }}
* {{cite web | last =Vatican Council I | title =Dogmatic Constitution Pastor aeternus on the Church of Christ | publisher =EWTN | year =1996 | url =http://www.ewtn.com/faith/teachings/papae1.htm | accessdate =24 ноември 2009 | lang =en | архив_дата =2009-12-30 | архив_уеб_адрес =https://web.archive.org/web/20091230080353/http://ewtn.com/faith/teachings/papae1.htm }}
* {{cite web | publisher    = vatican.va | year = 2011 | url = http://www.vatican.va/archive/hist_councils/ii_vatican_council/documents/vat-ii_decree_19641121_orientalium-ecclesiarum_en.html | title = Orientalium Ecclesiarum | work = Vatican Council II | accessdate = 30 април 2011 | lang = en }}
* {{cite web | publisher    = vatican.va | year = 2013 | url = http://www.vatican.va/roman_curia/congregations/cfaith/documents/rc_con_cfaith_doc_20070629_responsa-quaestiones_en.html | title = Responses to Some Questions Regarding Certain Aspects of the Doctrine on the Church | work = vatican.va | accessdate = 16 декември 2013 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = Vaticanstate.va | year = 2010 | url = http://www.vaticanstate.va/EN/State_and_Government/ | title = Vatican City State – State and Government | accessdate = 11 август 2010 | lang = en | архив_дата = 2010-07-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100722082631/http://www.vaticanstate.va/EN/State_and_Government/ }}
}}

== Външни препратки ==
* [http://www.vatican.va/ Официален сайт на Ватикана]
* [https://www.catholic-bg.org/ Католическа Църква www.catholic-bg.org]
* [https://www.facebook.com/groups/219603799362/posts/10160356573494363/ Католици от източен обред в България - Eastern Catholics in Bulgaria]
* [http://www.radiotaubg.eu/page.php?42 Различия между католици и православни] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090709203227/http://www.radiotaubg.eu/page.php?42 |date=2009-07-09 }}
* [http://www.pravoslavieto.com/inoverie/index.htm#Инославие Различия между православни и инославни (католици, протестанти и други християни)]

[[Категория:Римокатолицизъм]]
Шаблони, използвани на страницата:
Шаблон:Cite (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Cite-lang (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Cite book (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Cite web (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Commonscat (редактиране)
Шаблон:Delink (редактиране)
Шаблон:Harv (редактиране)
Шаблон:Hrf (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:If empty (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Ppnorm (редактиране)
Шаблон:Sidebar (редактиране)
Шаблон:Spnorm (редактиране)
Шаблон:Tfn (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:True false normalizer (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Webarchive (редактиране)
Шаблон:Дребно2 (редактиране)
Шаблон:Идр (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Източник БДС 17377 (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Колони (редактиране)
Шаблон:Колони/стил.css (редактиране)
Шаблон:Раздел-мъниче (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Християнство (редактиране)
Шаблон:Цитат уеб (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Arguments (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Delink (редактиране)
Модул:If empty (редактиране)
Модул:Lang (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Модул:Lang/data (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Модул:Navbar (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:No globals (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Ppnorm (редактиране)
Модул:Sidebar (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:String (преглед на кода) (защитен)
Модул:Webarchive (редактиране)
Модул:Webarchive/data (редактиране)
Обратно към Католическа църква.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Католическа_църква“.