Преглед на кода на Сахара

Нямате разрешение за редактиране на тази страница поради следната причина:

Your IP address is in a range that has been blocked on all Wikimedia Foundation wikis.

The block was made by ‪EPIC‬. The reason given is Open proxy/Webhost: See the help page if you are affected.

Start of block: 08:48, 2 юли 2024
Expiry of block: 08:48, 2 юли 2025

Your current IP address is 206.189.44.186. The blocked range is 206.189.32.0/20.

Моля, включете всички горепосочени подробности във всички заявки, които правите. If you believe you were blocked by mistake, you can find additional information and instructions in the No open proxies global policy.

Otherwise, to discuss the block please post a request for review on Meta-Wiki. You could also send an email to the stewards VRT queue at stewards@wikimedia.org including all above details.

Можете да разгледате и да копирате кодa на страницата.

{{друго значение|пустинята|групата|Сахара (група)}}
{{Пустиня
| име         = Сахара
| име-оригинал= {{lang|ar|الصحراء الكبرى}}<br>{{lang|fr|Sahara}}
| снимка      = Sahara desert.jpg
| площ        = 9 200 000 km²
| височина    = 3415 m в най-високата точка
| температура = от -18&nbsp;°C до 58&nbsp;°C
| валежи      = < 7 cm
| държави     = [[Мавритания]], [[Мароко]], [[Алжир]], [[Тунис]], [[Либия]], [[Египет]], [[Судан]], [[Чад]], [[Нигер]], [[Мали]] и [[Западна Сахара]]
| залежи      = [[петрол]], [[Мед (елемент)|мед]], [[желязо]], [[уран (елемент)|уран]], [[манган]]
}}
'''Сахара''' ({{lang|ar|الصحراء الكبرى}}, ''Ес-Сахра-ел-Кубра''; {{lang|fr|Sahara}}) е най-голямата гореща и третата по площ [[пустиня]] в света (след Антарктика и Арктика<ref>[http://geology.com/records/largest-desert.shtml Най-големите пустини на света]</ref>), разположена в Северна [[Африка]] на територията на [[Мавритания]], [[Мароко]], [[Алжир]], [[Тунис]], [[Либия]], [[Египет]], [[Судан]], [[Чад]], [[Нигер]], [[Западна Сахара]] и [[Мали]].

Името ѝ идва от арабската дума за пустиня – صحراء (''as-ṣaḥrā''). Простира се в почти цяла Северна Африка и заема повече от 1/4 от африканския континент. Сахара граничи на запад с Атлантическия океан, на север с Атласките планини и Средиземно море, на изток с Червено море и на юг с природната област [[Сахел]] – полуариден регион, който образува преходна зона между Сахара на север и поясът на влажните савани на юг. Размерите ѝ са приблизително от 4500 до 5500 km от запад на изток и между 1290 и 2000 km от север на юг. Границите на пустинята се определят различно: по изохиетите 100 и 200mm годишна сума на валежите; по границите на плододаването на финиковите палми на север и по други ботанически признаци на юг. Някои изследователи считат за източна граница на Сахара долината на река [[Нил]]. във връзка с тези фактори Сахара заема площ около 9 200 000 km²; действителната площ варира от 8 600 000 до 9 400 000 km², тъй като пустинята се разширява и свива във времето. Сахара непрекъснато се увеличава – всяка година пустинята се разширява на юг с 6 – 10 km. <ref>[http://www.meteovesti.ru/news.n2?item=63589321819 Голодный год: поток мигрантов увеличивается], 24 января 2016, Центр ФОБОС.</ref>

Около 1,5 млн. души обитават пясъчната повърхност, като най-много от тях са в Мавритания, Мароко и Алжир. Най-големият град, който е разположен в Сахара, е [[Нуакшот]] – столицата на Мавритания.
[[Файл:Sahara satellite hires.jpg|300п|мини|Спътникова снимка на пустинята Сахара]]

== География ==
Сахара се простира от [[Атлантическия океан]] на [[запад]], [[Атласки планини|Атласките планини]] и [[Средиземно море]] на [[север]], [[Червено море]] и [[Египет]] на [[изток]] и областта [[Судан (област)|Судан]] и долината на река [[Нигер (река)|Нигер]] на юг.
[[Файл:Saharan topographic elements map.png|350п|мини|Карта на Сахара с дюнови морета и планински вериги. Червената пунктирана линия показва приблизителната граница на Сахара. Националните граници са в сиво, големите морета от дюни – в жълто.]]
Пустинята Сахара се простира на територията на 11 държави:
* {{Алжир}}
* {{Египет}}
* {{Западна Сахара}}
* {{Либия}}
* {{Мавритания}}
* {{Мали}}
* {{Мароко}}
* {{Нигер}}
* {{Судан}}
* {{Тунис}}
* {{Чад}}

Сахара се разделя на много области: [[Тенере]], [[Голям западен ерг]], [[Голям източен ерг]], [[Танезруфт]], [[Хамада ал Хамра]], [[Ерг Игиди]], [[Ерг Шеш]], [[Арабска пустиня]], [[Либийска пустиня]], [[Нубийска пустиня]]. 1/4 от пустинята е с [[планина|планински масиви]], чийто най-висок [[връх]] е [[Еми Куси]] с височина 3415 m в Чад. Някои от високите върхове дори през лятото са покрити със [[сняг]], което е доста любопитен факт, тъй като в Сахара е непрекъсната горещина.
[[Файл:Hoggar8.jpg|250п|мини|Оазис в подножието на планината [[Ахагар]]]]

== Климат ==
Климатът на Сахара невинаги е бил толкова сух, колкото е днес. Изследвания, направени въз основа на откритите [[фосил]]и, показват, че този регион е имал влажен климат и тук е расла буйна [[Растения|растителност]]. В края на последния [[ледников период]], преди около 8000 години, в пустинята често има [[дъжд]]ове, но днес тя е едно от най-сухите места на света. Валежите в областта се изчисляват само на около 20 mm годишно. Дневната [[температура|температурна]] [[амплитуда]] е около 35&nbsp;°С, докато сезонната амплитуда достига до 56,5&nbsp;°С. Температурата на пясъка в пустинята може да достигне до 81&nbsp;°С. Най-високата температура на света е 58&nbsp;°С, е измерена в оазиса [[Ал Азизи]] в [[Либия]] през [[1922]] г.

В Сахара духат силни ветрове, които създават [[пясъчна буря|пясъчни бури]]. Характерни местни ветрове са [[гибли]], [[самум]] и [[сарат]] в [[Алжир]] и [[Тунис]], [[хамсин]] в [[Египет]] и [[шергуй]] в [[Мароко]].
[[Файл:Oued near mhamid marocco.jpg|300п|мини|ляво|Уади в Мароко, напълнено след силни дъждове]]

== Релеф ==
=== Планини ===
В северозападната част на Африка, в държавите Алжир и Мароко, се издигат [[Атласки планини|Атласките планини]], които представляват границата между [[средиземноморски климат|средиземноморския]] и [[тропичен климатичен пояс|пустинния климат]]. Най-високата им точка е връх [[Тубкал]] – 4165 m. Във вътрешността на Сахара се издигат 2 „островни“ планини – [[Ахагар]] в Алжир (с най-висока точка връх [[Тахат]] – 3003 m) и [[Тибести]] в Чад (с най-висока точка връх [[Еми Куси]] – 3415 m). Всички тези планини са с [[вулкан]]ичен произход.

=== Типове пустиня ===
Около 1,2 млн. km² от Сахара е [[пясък|пясъчна]] пустиня, а останалата част е от [[камък]] и [[баластра]]. В [[Африка]] пясъчните пустини са познати под името [[ерг]]ове, каменистите като [[хамада|хамади]], а баластрените, които се срещат в [[депресия|депресиите]] в [[Либия]], като [[серир]]и.

=== Ерозивни форми ===
В алжирската част на хамадата се формират [[остеняк|остеняци]], създадени от раздвижването на пясъка нощно време. В Алжир тези форми се наричат „гур“. Много са и сухите речни долини, известни под името „[[уади]]“, корита на някогашни [[река|реки]], които се пълнят с [[вода]] само при изключително интензивни валежи. В частите на пустинята, в които вятърът е по-силен, се образуват т.нар. „[[дефлационна котловина|дефлационни котловини]]“. Една от най-големите дефлационни котловини в света се намира югоизточно от планината [[Тибести]] и заема площ от 90 хил. km².
[[Файл:Richat Structure - SRTM.jpg|мини|ляво|200px|Структурата Ришат – ерозивна геологическа формация в западна Сахара]]
[[Структура Ришат|Структурата Ришат]], известна още като „окото на Сахара“, представлява 50-километрово геоложко образувание с формата на вихър. Наблюдаван от астронавтите от [[Международна космическа станция]], наподобява око на бик или черупка на охлюв. Някога това геоложкото явление е смятано за [[ударен кратер]], причинен от [[метеорит]], но сега се счита от учените за [[ерозия|ерозирал]] повдигнат участък от земната кора.

=== Акумулативни форми ===
На местата, където подземната вода тече в близост до повърхността, например в [[депресия]], се образуват [[сол]]ени езера. Те са много на брой и се срещат често, само в Алжир и Тунис са над 1000. На арабски се наричат [[шот]]ове, като най-известните са [[Шот ал Джарид]] и [[Шот еш Шерги]]. Най-известните форми са [[дюна|дюните]], някои от които достигат значителни размери (до 180 m) и [[бархан]]ите ([[сърп]]овидни дюни), които се срещат най-често в [[Либийска пустиня|Либийската пустиня]]. Барханите достигат височина от около 30 – 40 m. Сифът е друг вид дюна, характерен за Сахара, който се образува при вятър с променлива посока и скорост.

== Води ==
[[Файл:BASA-3K-7-350-8-Sahara.jpg|дясно|мини|Иригационно съоръжение, началото на ХХ век]]
Най-голямата и единствената постоянна река в Сахара е [[Нил]]. Тя преминава през [[Судан]] и [[Египет]] и се влива в [[Средиземно море]] чрез [[делта]]. При избликване на подземни води на повърхността се образуват [[оазис]]и, които са обкръжени от буйна растителност. Такива са [[Бахария]], [[Дакла]] и [[Сиуа|Сива]] в Египет, [[Куфра]] в [[Либия]], [[Тидикепт]] и [[Гурара]] в [[Алжир]]. Много са и солените езера – [[шот]]ове, които се срещат най-често в Алжир и Тунис. Най-известните са [[Шот ал Джерид]], [[Шот еш Шерги]] и [[Шот ал Ходна]]. В коритата на някогашни реки, известни като [[уади]], понякога има временен воден поток при силни дъждове.

== Почви ==
[[Файл:IssaouaneErg Algeria ISS010-E-13539.jpg|мини|200px|Спътникова снимка на ерга Исауан, Алжир. По време на редките дъждове местата между дюните се запълват с вода, след чието изпарение остават солени участъци (в бяло-синьо).]]

Почвите в голяма част от пустинята Сахара са характерни за тропическите и полупустини (чакъл и пясък). Те имат ниско съдържание на [[органични вещества]] и почвените слоеве са слабо изразени. В някои области има [[азотфиксиращи бактерии]], но основно почвата е биологично неактивна. По краищата на пустинята почвите съдържат високи концентрации на органични вещества, в долините често почвата е [[засоляване|солена]]. Наличието на несвързани [[карбонат]]и показва ниската степен на [[излужване]]. В северозападната части на пустинята са разпространява основно плътни варовикови слоеве, вариращи от няколко сантиметра до 2,1 метра, които са свързани с основните варовикови скали.

В резултат на пренебрежителното отношение към растителността и обработката на песъчливите почви, подвижните пясъци заемат мястото на оазисите. През 1974 г. Алжир стартира проект на „зелена стена“, по време на който в протежение на 1500 km са засадени заградителни линии от [[евкалипт]]и и други дървета.<ref name="britannica"/>

== Флора и фауна ==
[[Файл:Rüppell's_fox.jpg|200п|мини|[[Фенек|Пустинна лисица]]]]
Флората на Сахара наброява около 1200 вида.<ref>Виккенс, Г. Е. (Wickens, G.E.) Флора, в: Сахара, Москва 1990, с. 90 (превод на: Sahara desert, Edited by J.L. Cloudsley-Thompson, Pergamon Press, Oxford, New York, Toronto, Sidney, Paris, Frankfurt, 1984)</ref> Типът растителност зависи от водните ресурси в отделните части. В крайбрежните райони на Сахара, по бреговете на [[Средиземно море]] и [[Атлантическия океан]], растат [[храст]]и, като [[гариг]] и [[маквис]]и. В сухите области растат само сухолюбиви растения и [[лишеи]]. В подножията на планините Ахагар и Тибести виреят [[палма|палми]] и подобни растения, а понякога във влажните области около бреговете на солените езера растат [[халофити|халофитни]] растения. В най-сухите части не се развива никакъв живот, защото условията там са непоносими за всички форми на живот.

Въпреки негостоприемността на средата си, Сахара е дом на много животински видове, които са се приспособили към начина на живот в пустинята. Най-много са [[едногърба камила|едногърбите камили]], [[коза|козите]] и [[скорпиони]]те. В Сахара живеят три от видовете на [[Фенек|пустинната лисица]] (фенек) и малки [[бозайници]], като например семейство [[гризачи]], известно като [[дамани]]. Каменистата пустиня е среда на живот за няколко вида отровни [[змия|змии]]. Характерни обитатели на пустинята са и [[антилопа]]та [[адакс]], [[чакал]]и, [[хиенови кучета]] и [[гепард]]и. Тук живеят и [[газела|газели]] и [[щраус]]и (някога огромен брой), но днес се срещат рядко.

== Геология ==
[[Файл:Libya 5101 Fozzigiaren Arch Tadrart Acacus Luca Galuzzi 2007.jpg|300п|мини|ляво|Природен каменен свод в Либия]]
Образуването на пустинята Сахара е част от процес, започнал преди повече от 8000 години, когато [[почва]]та в този район била все още плодородна. Някои от плодородните райони днес се напояват от подземни [[река|реки]] и водни басейни.

Според проучването на сателитни снимки, направени на Сахара, някои учени правят изводи, че пустинята редовно се свива и разширява. В началото на 80-те години южният край на Сахара стигал до [[Сахел]] – суха ивица, разделяща пясъците от [[савана]]та. Но в средата на 80-те този район бил влажен и покрит със зеленина. Непрекъснато се правят изкуствени [[канал]]и и се разсаждат растения, за да се спре разпростирането на пясъците.

Сахара е разположена на [[Сахарска плоча|Сахарската плоча]] – северозападната част на старата [[Африканска платформа]]. В централната част на плочата, от запад на изток, преминава Централносахарската зона на възвишение, на чиято повърхност е [[камбрийски период|докамбрийски]] фундамент: [[Регибатски масив|Регибатския масив]], на запад отделен от Танезруфската деформация от платото [[Ахагар]], състоящо се от редуващи се [[хорст]]ове и [[грабен]]и. По на изток се намират масивите [[Тибести]], [[Ел Увейнат]], [[Ел Еглаб]], както и западния ръб на [[Нубийско-Арабска плоча|Нубийско-Арабската плоча]] (хребета [[Етбай]]).

На север и юг от зоната на възвишение се намират Северосахарската и Южносахарската зони на потъване – места в платформата, запълнени с [[фанерозой]]ски [[седиментни скали]]. До средата на [[креда]], в тези зони се натрупват континенталните пластове, които по-късно (в края на креда – началото на [[палеоген]]а) са покрити от морски седименти (в южната част морските седименти са по-слабо натрупани). През [[олигоцен]]а морето се оттегля, и старите масиви (особено Ахагар и Тибести) се издигат значително. В южносахарската зона на потъване също така са разположени плоската [[синеклиза]] [[Таудени]], грабена [[Гао (грабен)|Гао]] и [[Мали-Нигерската синеклиза]].

Благодарение на стабилността на платформата по време на [[палео��ой]]ската ера, тя остава хоризонтална и почти без промяна. В повечето райони на Сахара образуванията са покрити от мезозойски седименти, с които са свързани много важни [[водоносен хоризонт|водоносни хоризонти]]. В северната част на пустинята тези образувания са свързани и с продълговати падини и басейни: от [[оазис]]ите на запад от Египет до [[шот]]овете (падини) на Алжир. Проп��дането на платформата в южната част на пустинята създава големи басейни, заети от [[кайнозой]]ски езера (като голямото езеро [[Чад (езеро)|Чад]] и групата езера Унианга-Серир).<ref name="britannica"/>

На територията на Сахара има богати находища на [[нефт]] и [[природен газ]] (Сахарският нефтен басейн, включително находището [[Хаси-Месауд]]), [[желязна руда]] ([[Кедиет Иджил]]) и [[медна руда]] ([[Акжужт]]). Залежите на [[злато]], [[волфрам]], [[уран (елемент)|уран]] и други редки метали са свързани с докамбрийския фундамент.<ref name="geo">[http://slovari.yandex.ru/dict/geography/article/geo/geo3/geo-4162.htm yandex.ru]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>

== История ==
[[Файл:Hoggar caravane2.jpg|200п|мини|Туарег на камила]]
През [[неолит]]ната ера, преди началото на превръщането на Сахара в пустиня около 9500 г. пр.н.е., централен Судан е среда, поддържаща голямо население, живеещо на места, които сега са безплодна пустиня, като Уади ел Кааб. Към 5-ото хилядолетие пр.н.е., хората, обитаващи [[Нубия]], водят уседнал начин на живот с домашни животни и отглеждане на растения. Скални рисунки в Сахара на едър рогат добитък и пастири предполагат присъствието на [[култ към добитък]]а, като тези, намерени в Судан.<ref>{{cite web|url=http://www.anth.ucsb.edu/faculty/stsmith/research/nubia_history.html |title=History of Nubia |publisher=Anth.ucsb.edu |accessdate=12 юни 2010}}</ref> [[Мегалит]]ите, открити в [[Набта Плая]], са явни примери за вероятно първите в света известни [[археоастрономия|археоастрономически]] съоръжения, предхождащи [[Стоунхендж]] с около 2000 години.<ref>[https://web.archive.org/web/20130725174732/http://www.planetquest.org/learn/nabta.html The History of Astronomy]. PlanetQuest</ref> Сложното общество там вероятно е в основата на структурата на двете неолитни общества в Набта и Старото царство на Египет.<ref>Wendorf, Fred (1998) [https://web.archive.org/web/20101009235228/http://www.comp-archaeology.org/WendorfSAA98.html Late Neolithic megalithic structures at Nabta Playa].</ref>

Към 6000 г. пр.н.е. населението в югозападната част на днешен Египет отглежда добитък и изграждат селища с големи сгради. Препитанието в организираните и постоянни селища по времето на преддинастичен Египет по средата на 6-о хилядолетие пр.н.е. е съсредоточено предимно върху зърнените култури и селскостопанските животни: говеда, кози, свине и овце. Метални предмети заменят каменните. Щавенето на кожи, грънчарството и тъкачеството са рядкост. Съществуват следи за сезонно или кратковременно заселване на [[Фаюм]] през 6-о хилядолетие пр.н.е., с дейности съсредоточени около лова, риболова и събирането на храна. През тази епоха често се срещат каменни ножове, остриета на стрели и стъргала.<ref name= Fayum>[http://www.digitalegypt.ucl.ac.uk/fayum/fayumb.html Fayum, Qarunian] (Fayum B, about 6000 – 5000 BCE?), [http://www.digitalegypt.ucl.ac.uk Digital Egypt].</ref> Погребалните предмети включват керамични съдове, бижута, земеделски и риболовни пособия и разнообразни храни, включително сушено месо и плодове. Мъртвите са погребвани с лице на запад.<ref name= Predynastic>Predynastic (5,500 – 3,100 BCE), Tour Egypt].</ref>

Към 3400 г. пр.н.е. Сахара вече е толкова суха, колкото и в днешно време, поради намаленото ниво на валежи и високите температури, произтичащи от промяната в орбитата на Земята.<ref name = "Science Daily">[http://www.sciencedaily.com/releases/1999/07/990712080500.htm Sahara's Abrupt Desertification Started by Changes in Earth's Orbit] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221014035913/https://www.sciencedaily.com/releases/1999/07/990712080500.htm |date=2022-10-14 }}, Accelerated by Atmospheric and Vegetation Feedbacks.</ref> Пустинята до голяма степен се превръща в непроходима бариера за хората, разпръснати в селища около оазисите и с малко търговия през самата нея. Единственото голямо изключение е [[Нил|Нилската долина]]. Нил обаче е непроходим с [[речен праг|праговете]] си и това затруднява контактите с лодки.

Хората от [[Финикия]], която процъфтява в периода 1200 – 800 г. пр.н.е., създават конфедерация от колонии по бреговете на Сахара. Те обикновено се заселват по брега на Средиземно море, както и в самата Сахара – сред населението на [[Древна Либия]], които са предците на съвременните хора, говорещи [[берберски езици]] в днешна Северна Африка и Сахара, включително [[туареги]]те в централната Сахара.
[[Файл:Bilma-Salzkarawane1.jpg|мини|„Соленият“ керван от [[Азалай]]. Французи съобщават, че керванът от 1906 г. наброява 20 000 камили.]]
Финикийската азбука изглежда е възприета от древните либийци от Северна Африка, и в съвременността берберски говорещите туареги от централна Сахара все още използват подобна писменост, наречена [[Либийска писменост|тифинаг]].

Някъде между 633 и 530 г. пр.н.е., [[Ханон Мореплавателя]] основава или разраства съществували преди това финикийски колонии в [[Западна Сахара]], но техните руини са изчезнали почти напълно.

Около 500 г. пр.н.е., в пустинята се появяват и древните [[Древна Гърция|гърци]]. Гръцките търговци търгуват по протежение на източното крайбрежие на пустинята, създават търговски колонии брега на [[Червено море]]. [[Картаген]]ците проучват атлантическото крайбрежие на пустинята, но теченията там, както и липсата на пазари, довеждат до отказа им от пътувания по на юг от съвременно [[Мароко]]. Така новопоявилите се централизирани държави заемат северния източния края на пустинята, но като цяло тя остава извън контрола им. Набезите на номадските берберски народи от пустинята са постоянна грижа на тези, които живеят по краищата ѝ.

По това време (около 500 г. пр.н.е.) се появява и цивилизация в сърцето на пустинята, [[гараманти]]те – в котловина, която днес е известна като [[Уади ал Аджал]], в областта [[Фезан]], Либия.<ref name="Lakes">{{Cite book| title=Ancient Lakes of the Sahara | publisher=American Scientist | volume=94 | year=2006 | pages= 58 – 65 | author=Kevin White and David J. Mattingly | issue=1 }}</ref> Гарамантите развиват цивилизацията си, като копаят тунели в планините около котловината, за да използват подземните води и да го отведат до нивите си. Населението им скоро нараства и те постепенно завладяват съседните племена, превръщайки ги в роби (които са използвани за работа по разширяването на тунелите). Древните гърци и [[римляни]]те познават гарамантите и се отнасят към тях като нецивилизовани номади. Въпреки това те търгуват с гарамантите и в Гарама, столицата на цивилизацията, дори е открита [[римска баня]]. [[Археология|Археолозите]] откриват осем големи града и много други населени места на територията на гарамантите. Тяхната цивилизация в крайна сметка се разпада, след като наличната вода на водоносните хоризонти е изчерпана и не може да поддържа броя на населението и усилията за добиването ѝ са неефективни.<ref name = "Keys">{{cite journal|author=Keys, David|year=2004|title=Kingdom of the Sands|journal=Archaeology|volume=57|issue=2|url=http://www.archaeology.org/0403/abstracts/sands.html|access-date=2015-01-22|archive-date=2011-05-14|archive-url=https://web.archive.org/web/20110514034144/http://www.archaeology.org/0403/abstracts/sands.html}}</ref>

=== Ислямска експанзия ===
{{вижте също|Транссахарска търговия}}
[[Файл:BASA-3K-7-350-4.jpg|дясно|мини|Сахарски бит]]
[[Файл:BASA-3K-7-350-7-Sahara.jpg|дясно|мини|Местни жители от началото на ХХ век]]
От 5 до 7 век [[Византия]] налага властта си над северните брегове на Сахара. След мюсюлманското завоевание на Арабия (Арабския полуостров), в средата на 7 век започва мюсюлманското нашествие в [[Северна Африка]]. Ислямското влияние се разширява бързо в Сахара. До края на 641 г. цялата територия на Египет вече е в мюсюлмански ръце. Търговията през пустинята се увеличава, в това число и транссахарската [[търговия с роби]]. Изчислено е, че от 10 до 19 век на север са транспортирани около 6000 до 7000 роби ежегодно.<ref>Fage, J.D. (2001) ''A History of Africa''. Routledge, 4th ed. ISBN 0-415-25248-2. p. 256</ref> Тази търговия през Сахара продължава няколко века, до развитието на каравелите в Европа, първите от които са от [[Кралство Португалия|Португалия]], а после възприети от всички държави в [[Западна Европа]]. Те позволяват по-продължително плаване около пустинята и директно достигане на източника на роби в [[Гвинея (регион)|Гвинея]]. Сахара бързо е изолирана.

До [[19 век]], когато започва европейската колонизация, по-голямата част от днешните Египет, Либия и Судан са владение на [[Османската империя]].

След ислямското завоевание се развива [[транссахарска търговия|транссахарската търговия]]. Царствата в [[Сахел]], най-вече [[Ганайска империя|Ганайската империя]] и после [[Малийската империя]] забогатяват поради износа на [[злато]] и [[сол]] към [[Северна Африка]]. Емирствата по средиземноморския бряг изпращат производствени стоки и [[кон]]е. От самата Сахара се добива сол. По време на процеса селищата в [[оазис]]ите се превръщат в търговски центрове. През пустинята се транспортират и [[роб]]и. Търговията продължава няколко века и секва при появата на [[каравела]]та, която може да заобиколи пустинята по море и да пренася стоки направо от [[Гвинея]] до [[Европа]] и Северна Африка.

През 16 век държавите в северната периферия на Сахара (крайбрежните части на съвременните държави Алжир и Тунис, както и някои части на днешна Либия), заедно с полуавтономната египетска държава, са заети от [[Османската империя]]. От 1517 г. Египет е важна част от Османската империя – владението осигурява на османците контрол над Нилската долина, над източното Средиземноморие и Северна Африка. Ползата от Османската империя е свободата на движение на граждани и стоки. Османските сухопътни маршрути са използвани за търговия на подправки, злато и коприна от Изток, стоки от Европа, както и роби и злато от Африка. Арабският се налага като местен език и ислямската култура се засилва. В Региона Сахел и южните части на Сахара се оформят няколко независими държави на туарегски кланове.

=== Европейски колониа��изъм ===
Европейският колониализъм в Сахара започва през 19 век. [[Франция]] завладява регентство Алжир от османците през 1830-те години и френското управление се разпространява на юг от Алжир и източно от [[Сенегал]] по горното течение на река [[Нигер (река)|Нигер]], като постепенно включва днешните Алжир, Чад, Мали (тогава [[Френски Судан]]) с Тимбукту, Мавритания, Мароко (1912 г.), Нигер, Тунис (1881). Към началото на 20 век, транссахарската търговия постепенно запада, тъй като стоките се превозват чрез по-модерни и ефективни средства като самолети, отколкото с камили през пустинята.<ref>Trans-Saharan Africa in World History, Ch. 6, Ralph Austin</ref>

Френската колониална империя е доминиращата в Сахара. Тя основава редовни въздушни връзки от [[Тулуза]] (седалище на авиокомпанията ''[[Aéropostale]]'') до [[Оран (град)|Оран]] и през [[Хогар]] до [[Тимбукту]], и на запад [[Бамако]] и [[Дакар]], както и транссахарски автобусни линии, управлявани от ''La Companie Transsaharienne'' (основана през 1927 г.).<ref name=wauthier1>{{cite web | url = http://saharayro.free.fr/fwauthier1.htm | title = Wauthier Bréard 1933 | accessdate =22 февруари 2013 | език = fr }}</ref> Забележителен филм, заснет от известния авиатор капитан [[Рене Вотие]] документира първото преминаване на голям конвой камиони от Алжир до Чад, от другата страна на Сахара.<ref name=Reconnaissance_saharienne>{{cite web|last=Wauthier|first=René|title=Reconnaissance saharienne|url=http://www.cnc-aff.fr/internet_cnc/Internet/ARemplir/Fiches/Corpus_Algerie/decouverte/46506.html|work=French Cinema Archives|accessdate=22 февруари 2013|език=fr|архив_дата=2013-04-12|архив_уеб_адрес=https://archive.today/20130412164401/http://www.cnc-aff.fr/internet_cnc/Internet/ARemplir/Fiches/Corpus_Algerie/decouverte/46506.html}}</ref>

Египет, при управлението на [[Мохамед Али паша]] и неговите наследници, завладява Нубия в периода 1820 – 22 г., основава [[Хартум]] през 1823 г., и завладява [[Дарфур]] през 1874 г. Държавата, включваща днешен Судан, става британски протекторат през 1882 г. Египет и [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Великобритания]] губят контрол над Судан в периода 1882 – 1898 г. в резултат на [[въстанието на Махди]]. След залавянето му от британските войски през 1898 г., Судан става англо-египетски [[кондоминиум]].

[[Испания]] завладява днешна [[Западна Сахара]] след 1874 г., въпреки че [[Рио де Оро]] остава в голяма степен под влияние на туарегите. През 1912 г. [[Кралство Италия|Италия]] отнема части от това, което е именувано тогава [[Османска Либия]] от османците. За насърчаване на [[римокатолицизъм|римокатолическата]] религия в пустинята, папа [[Пий IX]] основава Апостолическа църква на Сахара и Судан през 1868 г.; по-късно през 19 век тя е реорганизирана.

Първи за независимост се преборва Египет, през [[1922]] г. Другите страни стават независими в периода между [[1951]] и [[1975]] г.

== Население ==
Поради лошите условия за живот Сахара е слабо населена. Общо в пустинята живеят около 2 милиона души, основно в оазисите и в близост до тях. Най-много са берберите, туарегите, [[копти]]те и [[бедуини]]те. Най-големите градове на всички държави в областта на Сахара са разположени по крайбрежията на Средиземно море и Атлантическия океан.

[[Файл:Tadrart Acacus 1.jpg|мини|Скална живопис в планините [[Тадрарт Акакус]]]]
Въпреки че територията на Сахара е сравнима по големина с тази на [[САЩ]], плътността на населението (включително долината на Нил) се изчислява на едва 0,4 д./km² (общо 2,5 млн. души).<ref name="britannica">[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/516375/Sahara Sahara] – Britannica Online Encyclopedia {{икона|en}}</ref> Огромните пространства са незаселени, разпръснати селища има само покрай сигурните водоизточници и островите от растителност, способни да изхранят стадата.

В доисторическите времена Сахара е била по-плътно населена. Каменни артефакти, вкаменелости и [[скална живопис]], които са широко разпространени в различни региони, освен най-сухите, свидетелстват за присъствието както на хора, така и на диви животни, включително антилопи, биволи, жирафи, слонове, носорози и [[Брадавичеста свиня|брадавичести свине]]. Костените харпуни, местата на концентрация на рачешки и рибешки фосили, както и останки от [[крокодил]]и и [[хипопотам]]и свидетелстват за съществуването на доисторически селища по бреговете на древни езера.<ref name="britannica"/>

След появата на опитомения добитък на територията на Сахара преди около 7 хиляди години, в някои групи [[скотоводство]]то започва да доминира над лова и риболова. Родствените на берберите или [[загава|загавите]] народи от нигерския регион Тенере например се занимават с развъждането на едър рогат добитък. Появата на овце и кози е свързано вероятно с народите от североизточна Африка и представителите на [[Капсийска култура|Капсийската култура]]. Зараждането на [[земеделие]]то се отнася към периода преди около 6 хиляди години, когато в Египет започват да отглеждат [[ечемик]] и [[Двузърнест лимец|лимец]]. Тези селскостопански култури очевидно идват от Азия: свидетелства за облагородяването на местни африкански растения са открити първо в керамични изделия, открити на територията на днешна Мавритания. Тези изделия са датирани към 1000 г. пр.н.е. и се приписват на племето [[хангара]], предци на съвременния народ [[сонинке]].<ref name="britannica"/>

[[Файл:Nomadic Berber in Morocco.jpg|мини|ляво|[[Бербери|Бербер]] от Мароко]]
Появата на селското стопанство и домашните животни довежда до специализация при много народи в Сахара и установяването на икономически връзки между близко разположени селища. Започва да се развива външната търговия: [[мед (елемент)|медта]] от Мавритания достига до средиземноморските цивилизации от епохата на [[бронзов век|бронзовия век]] още през второто хилядолетие пр.н.е. Търговията се засилва с появата на сахарските цивилизации от желязната епоха през I век пр.н.е., включително цивилизацията с център в [[Нубия]].<ref name="britannica"/>

Подвижността на номадите народи спомага за участието им в [[Транссахарска търговия|Транссахарската търговия]]. Превръщането на Сахара в пустиня е отразено в прехода на търговците от коне и едър рогат добитък към камили. Макар че камили са използвани в Египет още през 6 век пр.н.е., началото на доминирането им в Сахара се отнася едва към 3 век пр.н.е. Жителите на сахарските оазиси са подлагани на нападения на [[санхаджи]] (берберски клан) и други номадски племена, много от които се укриват в пустинята от анархията и войните в края на римското управление в Северна Африка. Голяма част от другите жители на оазисите, включително харатините, са превърнати в роби от номадите. Разпространението на [[ислям]]а в Северна Африка между 7 и 11 век принуждава различни групи бербери да потърсят укритие в пустинята, желаещи да съхранят традиционните си вярвания. Разпространилият се по търговските пътища ислям става основната религия в региона.<ref name="britannica"/>

Въпреки значителното си културно разнообразие, народите в Сахара в по-голямата си част са скотовъдци, земеделци или занаятчии. Скотовъдството, донякъде номадско, е разпространено в крайните райони, в предпланините и в малко по-влажните западни райони на пустинята. Едър рогат добитък се развъжда покрай южната част, граничеща със Сахел, в самата пустиня се развъждат кози, овце и камили. Основните групи скотовъдци са [[регейбат]] в северозападната и [[чаамба]] в северната част на алжирска Сахара. Големи миграции се провеждат в периодите на засушаване, в търсене на пасбища. Известните със своята войнственост [[туареги]] имат [[матриархат|матриархално общество]] и жените в него, въпреки изповядването на исляма, имат голяма свобода. Мавританските групи в западната част по-рано са били обединени в племенни съюзи. Народът [[теда]] от района на [[Тибести]] и южните му граници се занимава предимно с развъждането на камили. Представителите на народа са известни с физическата си издръжливост.<ref name="britannica"/>

== Бележки ==
<references />

== Външни препратки ==
{{Commonscat|Sahara}}
* [http://www.travelguide-bg.com/news/news.php?id=4108 Най-величествената пустиня на планетата] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070813005515/http://www.travelguide-bg.com/news/news.php?id=4108 |date=2007-08-13 }}
* [http://www.edelo.net/sahara/sommaire.htm Портал Сахара]
* [http://www.sahara-nature.com/ Природата на Сахара]

{{Превод от 2|en|Sahara|ru|Сахара|643340000|67417144}}
{{Пустини по света}}
{{Портал Африка}}
{{нормативен контрол}}

[[Категория:Сахара| ]]

Шаблони, използвани на страницата:

Шаблон:Cite (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Cite-lang (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Cite book (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Cite journal (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Cite web (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Commonscat (редактиране)
Шаблон:Country flag2 (редактиране)
Шаблон:DZA (редактиране)
Шаблон:Dead link (редактиране)
Шаблон:Delink (редактиране)
Шаблон:EGY (редактиране)
Шаблон:ESH (редактиране)
Шаблон:If empty (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Infobox (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:LBY (редактиране)
Шаблон:Lang (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Шаблон:MAR (редактиране)
Шаблон:MLI (редактиране)
Шаблон:MRT (редактиране)
Шаблон:NER (редактиране)
Шаблон:Navbox (преглед на кода) (защитен)
Шаблон:SDN (редактиране)
Шаблон:TCD (редактиране)
Шаблон:TUN (редактиране)
Шаблон:Tfn (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:True false normalizer (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Webarchive (редактиране)
Шаблон:· (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Алжир (редактиране)
Шаблон:Вижте също (редактиране)
Шаблон:Данни страна Алжир (редактиране)
Шаблон:Данни страна Египет (редактиране)
Шаблон:Данни страна Западна Сахара (редактиране)
Шаблон:Данни страна Либия (редактиране)
Шаблон:Данни страна Мавритания (редактиране)
Шаблон:Данни страна Мали (редактиране)
Шаблон:Данни страна Мароко (редактиране)
Шаблон:Данни страна Нигер (редактиране)
Шаблон:Данни страна Судан (редактиране)
Шаблон:Данни страна Тунис (редактиране)
Шаблон:Данни страна Чад (редактиране)
Шаблон:Друго значение (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Египет (редактиране)
Шаблон:Заглавие (редактиране)
Шаблон:Западна Сахара (редактиране)
Шаблон:Знаме (редактиране)
Шаблон:Източник БДС 17377 (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Икона (редактиране)
Шаблон:Инфокутия (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Шаблон:Либия (редактиране)
Шаблон:Мавритания (редактиране)
Шаблон:Мали (редактиране)
Шаблон:Мароко (редактиране)
Шаблон:Навигационен шаблон (преглед на кода) (защитен)
Шаблон:Нигер (редактиране)
Шаблон:Нормативен контрол (редактиране)
Шаблон:Портал Африка (редактиране)
Шаблон:Превод от/Език (редактиране)
Шаблон:Превод от 2 (редактиране)
Шаблон:Пустини по света (редактиране)
Шаблон:Пустиня (редактиране)
Шаблон:Стр (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Судан (редактиране)
Шаблон:Тунис (редактиране)
Шаблон:Цитат уеб (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Чад (редактиране)
Модул:Arguments (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Delink (редактиране)
Модул:HtmlBuilder (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:If empty (редактиране)
Модул:Infobox (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Infobox/styles.css (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Модул:Lang (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Модул:Lang/data (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Модул:Navbar (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Navbox (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:No globals (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:ResolveEntityId (редактиране)
Модул:String (преглед на кода) (защитен)
Модул:Webarchive (редактиране)
Модул:Webarchive/data (редактиране)
Модул:Нормативен контрол (преглед на кода) (полузащитен)

Обратно към Сахара.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сахара“.