Миналата вечер изпитах неудържимо желание да ушия нещо. Да е лесно и бързо, защото имах усещането, че задължително трябва да го завърша на момента. Случват ми се понякога такива неща и не всеки път успявам, това ми носи силно неудовлетворение, затова се постарах наистина да завърша започнатото.
Избрах една блузка на детето, беше ни дадена вече омаляла, твърде дебела дори за зимата, така и не облечена.
Набързо прегледах кройките на прасенца, избрах най-лесната за интерпретация (нямам принтер) прерисувах я и започнах смело да режа блузката. Получи се едно кривокрако прасенце с мила муцунка. Ния се впечатли от новата играчка и понеже прасе беше виждала само на картинка, а вече и на яве, резултатът не закъсня гух-гух (грух-грух), научи нова думичка. До този момент не казваше как прави прасето.
Макар и не перфектно изработено (всъщност доста недодялано) прасенцето ми донесе силно удовлетворение. Легнах си спокойна, събудих се доволна!