Рѡсїꙗ
Рѡсі́ꙗ и роусьскꙑ Россия · равьноꙁаконьно имѧ Рѡсі́искꙑи Съвѫ́ꙁъ[1] и роусьскꙑ Российская Федерация · Єѵрѡпꙑ въстока и Асїѩ сѣвєра наибол҄ьшиꙗ свѣта дрьжава ѥстъ ⁙ Рѡсїѩ стольнъ градъ Москꙑ ѥстъ ⁙ Наибол҄ьша града Москꙑ и Санктъ Пєтєрбоургъ ѥстє ⁙ Дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ роусьскъ ѥстъ · а въ рѧдѣ чѧстии такождє въ доложєниѥ ини оуставлєни сѫтъ ⁙ Людии 145,4 лєѡдръ обитаѥтъ
|
Рѡсі́искꙑи Съвѫ́ꙁъ | |
| дрьжавьно славопѣниѥ: ⁖ Государственный гимн Российской Федерации ⁖ | |
_-_2014,_2022_Annexed_Territories_disputed.svg) | |
| стольнъ градъ | Москꙑ 55° 46' N 37° 40' E |
| дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ | роусьскъ ѩꙁꙑкъ |
| строѥниѥ | съвѫꙁьна димократїꙗ |
| - прѣдъсѣдатєл҄ь | Владимѣръ Пѫтинъ |
| - правитєл҄ьства прѣдъсѣдатєл҄ь | Мїхаилъ Мишоустинъ |
| самостоꙗтѣль |
отъ ССД҃С |
| - смс҃ть авлѥна | їоунїꙗ 12 · 1990 лѣта |
| - смс҃ть приꙁнана | дквр҃їꙗ 25 · 1991 лѣта |
| - пръво пьсаниѥ о странѣ | 862 лѣто |
| - цѣсар҄ьство отъ | 1547 лѣта |
| - импєрїꙗ отъ | 1721 лѣта |
| - димократїꙗ стала | 1917 лѣта |
| - въходъ въ съставѣ ССД҃С | 1922 лѣта |
| пространиѥ | |
| - вьсѩ | 17 125 000 х҃м² |
| - водꙑ (%) | 13 |
| въсєлѥниѥ | 146,8 лєѡдръ |
| платьно срѣдьство | Рѡсїискъ рѫбл҄ь (RUB)
|
| МО҃С ко́дъ | RUS |
| мєждоусѣтьна имєнъ область | .ru |
| мєждоусѣтии мѣсто | www.gov.ru |
єтѷмологїꙗ
исправлѥниѥИмѧ ⁖ Рѡсїꙗ ⁖ грьчьскъ обраꙁъ словєсє ⁖ Роусь ⁖ ѥстъ[2] ижє напрьва въ Грьчьсцѣ цѣсарьствѣ І҃ вѣка авлѥнъ бѣ[3] ⁙ Отъ 1547 лѣта Їѡаннъ Д҃ нарєчє сѧ цѣсар҄ь и послѣди жє имѧ Рѡсїꙗ єпїсимьно положєниѥ поѩашє[4]
їсторїꙗ
исправлѥниѥ
Прьво пьсаниѥ о странѣ въ лѣтописѣхъ 862 лѣта[5] по Х҃Р бѣ · ѥжє глаголѥтъ о Роуси дрьжавꙑ подъ варѧгъ Рюрика и ѥгожє братроу властиѭ сътворѥнии Новѣ Градѣ ⁙ 882 лѣта Ольгъ Вѣщии прѣидє въ Кꙑѥвъ и оубишє правитєлꙗ Асколда и Дира послѣди чєсо жє Кꙑѥвъ сталъ бѣ Роуси стольнъ градъ · нъ ��овъ Градъ и отъ того врѣмєнє вътора главьна града положєниѥ съхранилъ бѣ ⁙ 988 лѣта страна крьщєна бѣ и православиѥ дрьжавьноѭ вѣроѭ стало бѣ
В҃І вѣцѣ Роусь на оудѣльна кънѧжьства раꙁложєна бѣ и наибол҄ии жє сѫтъ Новоградьска ꙁємлꙗ · Владимѣросъꙁьдальско · Галичьсковолꙑньско · Рѣꙁаньско и инꙑ · такождє съ врѣмєнє тєщєниѥмь нова мала кънѧжьства иꙁ вєликъ отъдѣлꙗла сѧ бѣахѫ ⁙ 1237 лѣта мѫгольскъ канъ Батоу нападошє жє на Роусьска кънѧжьства и иго почѧ сѫщєѥ жє до 1480 лѣта
Рѡсїѩ нꙑнѣшьнъ обраꙁъ иꙁ Москъвьска Вєлика Кънѧжьства иходитъ· ѥжє мєждоу Г҃І и Ꙁ҃І сътолѣтиꙗ многꙑ роусьскꙑ ꙁємлѩ ѥго съставъ въшьлꙑ бѣахѫ · нъ юговъсточьнꙑ подъ властиѭ Литъвьска Вєлика Кънѧжьства и Пол҄ьскꙑ бѣ
Отъ 1547 ѥгда Їѡаннъ Д҃ нарєчє сѧ цѣсар҄ь и до 1721 лѣта Рѡсїꙗ цѣсар҄ьство бѣ · послѣди ѥликомь аѵтократѡрїꙗ стала бѣ · подъ воѥводьствомъ цѣсарꙗ Пєтра Вєликаѥго ⁙ Въ с҄и лѣта Рѡсїѩ наивєлика въ ѥѩ їсторїи бѣ · тъгда въ ѥѩ съставѣ мъногꙑ ꙁємлѩ и народи бѣахѫ · а ѥѩ просторъ на триѥ свѣта чѧсти положєнъ бѣ · онꙑжє Єѵрѡпа · Асїꙗ и Сѣвєрьна Амєрїка сѫтъ ⁙ По народьна въстаниꙗ 1917 лѣта Рѡсїꙗ димократїѩ наꙁьвана бѣ ⁙ Пѧть лѣтъ по толѣ Рѡсїꙗ · ꙗко Рѡсїиска Съвѣтьска Съвѫꙁьна Социалистичьска Димократїꙗ · кратъко РСС҃СД · въшьла въ съставъ Съвѣтьскъ Социалистичьскъ Димократїи Съвѫꙁа бѣ
Послѣди Съвѣтьска Съвѫꙁа распада 1991 лѣта · Рѡсїꙗ своѭ самостоꙗтѣль авила ѥстъ ⁙ Нꙑнѣшьнъ дрьжавьнъ Оуставъ 12 дьнꙗ дєкємврїꙗ 1993 лѣта єпїсимьно оустроѥнъ бѣ ⁙ Пръвꙑи Рѡсїѩ прѣдъсѣдатєл̑ь Борисъ Ѥл҄ьцинъ бѣ · въторꙑи жє Владимѣръ Пѫтинъ бѣ · трєтии жє Димитрїи Мєдвѣдєвъ бѣ · а нꙑнѣшьнъ жє опакꙑ Владимѣръ Пѫтинъ ѥстъ
гєѡграфїꙗ
исправлѥниѥ
Рѡсїꙗ на дъвє свѣта чѧсти · Єѵрѡпоу и Асїѭ положєна ѥстъ · ижє по Оуралоу оусловьно дѣлѥнꙑ ѥстє ⁙ Рѡсїꙗ наибол҄ьшиꙗ дрьжава свѣта сѧ авлꙗѥтъ ⁙ Отъ ꙁапада прѣꙁъ югъ на въстокъ · съ дроугꙑ 14 странꙑ обьщѫ дрьжавьнѫ границѫ иматъ ⁙ Сѣвєрѣ Арктїчьска ѡкєана брѣꙃѣ ѥѩ коньць авлѥнъ ѥстъ ⁙ Тоуиждє мъногꙑ обраꙁи врѣмєнє сѫтъ · посѥмоу южьнꙑихъ чѧстѣхъ дрьжавꙑ вєльми топло можєтъ бꙑти · нъ сѣвєрьнꙑихъ чѧстѣхъ ꙁимоѭ обꙑчьно вєликъ стоудъ ѥстъ · нарочьно Сибири · идє Оимꙗконъ градъ ѥстъ · онъжє наистоудєно мѣсто свѣтѣ ѥстъ ⁙ Наивꙑсьша гора Єл҄ьброусъ ѥстъ · ѥликъ въ Каѵкасѣ · блиꙁоу до Гєѡргїѩ сѧ находитъ ⁙ Ѥѩ вꙑсь 5 642 м҃ ѥстъ
Рѡсїѩ чѧстиѥ
исправлѥниѥРѡсїꙗ съвѫꙁьна дрьжава на осмь дєсѧтъ и шєсть равьноправьнꙑ ѥдиницѧ дѣлѥна ѥстъ ⁙ Дъвоу дєсѧтє и дъвоу ѥдиницоу имѧ ⁖ димократїꙗ ⁖ и роусьскꙑ республика ѥстъ · дєвѧти ѥдиницѧ имѧ ⁖ краи ⁖ и роусьскꙑ край ѥстъ · чєтꙑръ ѥдиницѧ имѧ ⁖ область ⁖ и роусьскꙑ область ѥстъ · три ѥдиницѧ сѧ гради авлꙗѭтъ · онижє роусьскꙑ города федерального значения сѫтъ · ѥдьна ѥдиница аѵтономьна область и роусьскꙑ автономная область ѥстъ · чєтꙑръ жє ѥдиницѧ имѧ ⁖ аѵтономьнъ окрѫгъ ⁖ и роусьскꙑ автономный округ ѥстъ
Такождє Рѡсіꙗ на осмь съвѫꙁьнъ окрѫгъ дѣлѥна ѥстъ
въсєлѥниѥ
исправлѥниѥРѡсїѩ наибол҄ьшє гради
исправлѥниѥРѡсїѩ наибол҄ьшє гради
| ч҃сл | градъ | чѧсть | людии | ч҃сл | градъ | чѧсть | людии | |||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Москꙑ | градъ съвѫꙁьна положєниꙗ | 11 514 300 | 11 | Оуфа | Башкортостанъ | 1 062 300 | |||
| 2 | Санктъ Пєтєрбоургъ | градъ съвѫꙁьна положєниꙗ | 4 848 700 | 12 | Вльгоградъ | Вльгоградьска область | 1 021 200 | |||
| 3 | Новосибирьскъ | Новосибирьска область | 1 473 700 | 13 | Пєрмь | Пєрмьскъ краи | 991 500 | |||
| 4 | Єкатєрїнбоургъ | Свєрдловьска область | 1 350 100 | 14 | Красьноꙗрьскъ | Красьноꙗрьскъ краи | 973 900 | |||
| 5 | Нижьн҄ии Новъ Градъ | Нижєновоградьска область | 1 250 600 | 15 | Воронєжь | Воронєжьска область | 890 000 | |||
| 6 | Самара | Самарьска область | 1 164 900 | 16 | Саратовъ | Саратовьска область | 837 800 | |||
| 7 | Омьскъ | Омьска область | 1 154 000 | 17 | Красьнодаръ | Красьнодарьскъ краи | 744 900 | |||
| 8 | Каꙁанъ | Татарстанъ | 1 143 600 | 18 | Тол҄ьꙗтти | Самарьска область | 719 500 | |||
| 9 | Чєлѣбиньскъ | Чєлѣбиньска область | 1 130 300 | 19 | Ижєвьскъ | Оудмоуртїꙗ | 628 100 | |||
| 10 | Растовъ на Донѣ | Растовьска область | 1 062 300 | 20 | Оулиꙗновьскъ | Оулиꙗновьска область | 613 800 | |||
| Вѣсти Вьсѥрѡсїиска прѣписаниꙗ въсєлѥниꙗ 2010 лѣта | ||||||||||
ꙁьри такождє
исправлѥниѥкладѧꙃи
исправлѥниѥ- ↑ Рѡсїѩ оуставъ
- ↑ История // Новая российская энциклопедия / под ред. А. Д. Некипелова. — М.: Энциклопедия, 2004. — Т. 1 (Россия). — С. 200. — ISBN 5-94802-003-7.
- ↑ Соловьёв А. В. Византийское имя России // Византийский временник. — 1957. — № 12. — С. 134–155.
- ↑ Хорошкевич А. Л. Символы русской государственности. -М.: Изд-во МГУ,1993. ISBN 5-211-02521-0 — C.40
- ↑ Большая советская энциклопедия. — 3-е изд. — М.: Советская энциклопедия, 1977. — Т. 24, II. — С. 89, 90, 500.
- ↑ 6,0 6,1 Оукраина мънитъ си властьни ѥдиници ꙗко ѥѩжє чѧсти обраꙁомь ⁖ Кꙑрꙑмьска Аѵтономьна Димократїꙗ ⁖ и ⁖ градъ нарочьна положєниꙗ Сєвастополь ⁖ · нъ власти нє иматъ нꙑнѣ
вънѣщьнѩ съвѧꙁи
исправлѥниѥ
| Рѡсїꙗ | |||
|---|---|---|---|
| Стольнъ градъ | Москъва | ||
| Дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ | Роусьскъ ѩꙁꙑкъ | ||
| Їсторїꙗ | Роусь • Съвѣть��къ Социалистичьскъ Димократїи Съвѫꙁъ | ||
| Рѡсїѩ чѧсти • Рѡсїискъ рѫбл҄ь • Сибирь | |||
| Словѣньскꙑ странꙑ и дрьжавꙑ | ||
|---|---|---|
| Въсточьни | Бѣла Роусь • Рѡсїꙗ • Оукраина • (въ Молдовѣ Придънѣстриѥ) | |
| Ꙁападьни | Пол҄ьска • Словѣньско • Чєшьско • (въ Нѣмьцѣхъ Лоужица) | |
| Южьни | Блъгарїꙗ • Босна и Хєрсєговина • Їллѷрїиска Словѣнїꙗ • Срьбїꙗ • Хръватьска • Чрьна Гора • Сѣвєрьна Макєдонїꙗ | |
