Голямо белогушо коприварче
| Голямо белогушо коприварче | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Latham, 1787) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Голямо белогушо коприварче в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Голямото белогушо коприварче (Sylvia communis) е прелетна птица от семейство Коприварчеви (Sylviidae). Среща се и в България.
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Птицата е с размерите на врабче. На дължина е между 13 и 15 cm,[2] а дължината на крилата е 66 – 77 mm.[3] Главата и кръстът на мъжкия са пепеляви, а гърбът и крилата – кафяви. Опашката също е кафеникава отгоре, с бели крайни опашни пера. Гърдите са кремаво-розови, коремът – белезникав, а гърлото – бяло. По маховите крила се наблюдава широки ръждивокафяви ръбове. При женската липсва сивото оперение на главата, която е по-скоро кафява, а долната част на тялото е белезникава. Гърлото е по-скоро белезникаво, отколкото бяло. Горната страна на младите индивиди е тъмнокафява, а гърдите – светлокафяви.[4][5] Когато птицата е кацнала, ръждивокафявите крила изпъкват и са характерни за вида.[2] Краката и човката са бледо сиви. Очите на мъжките индивиди са ярко оранжеви, а на женските – жълто-кафяви до маслинено-кафяви.[3]
При по-възрастни женски главата също може да посивее, а мъжките на възраст две години могат да загубят сивия цвят по главата си. Двата пола са добре различими само в младата си възраст. Възрастовите особености във външния вид могат да се разделят на 4 групи:[3]
- Млади птици с прясно оперение – сиви очи и постоянно оцветяване на перата през цялата есен.
- Едногодишни птици по време на линеене през есента – старите пера са по-големи, с тъмнобежов цвят по ръбовете. Ако най-отдалечените перата на опашката не са сменени още, ръбът им е светлобежов. След смяната придобиват кафеникав оттенък и бели размити ръбове.
- Двугодишни птици през пролетта – сменените опашни пера са много износени. Ако перата по крилата не са сменяни, те също са доста ерозирали.
- Възрастни птици през есента – не се забелязва отчетлива граница между старите и новите пера. Очите вече са оранжеви, а най-отдалечените опашни пера са чисто бели. През пролетта оперението по крилата е умерено свежо.[3]
Сходен вид, с който може да бъде сбъркано, е малкото белогушо коприварче. Гърбът на малкото копрпиварче обаче е по-скоро сив и без контраст между гърба и главата. Опашката му, като съотношение с тялото, е по-къса. Двата вида имат и разлики в поведението – голямото белогушо коприварче често пее по върховете на храсти и дървета, докато малкото предпочита да пее скрито във вътрешността на храстите.[5]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Голямото белогушо коприварче е едно от най-разпространените коприварчета в света.[4] Ареалът му е изключително обширен. Независимо от факта, че броят на птиците бавно намалява, спадът не се смята за достатъчно бърз, за да се доближи до прага на уязвимост. В световен аспект тенденцията от показва, че популациите са били подложени на умерен спад.[6] В Европа, както и в България, обаче, от 1980 година насам, се наблюдава умерено повишение на броя на птиците, преценено на базата на предварителните данни за 21 страни от континента, включени в общата схема за мониторинг на птиците. Това отдалечава птицата от прага на уязвимост и според критериите за обхват и брой видът се смята за незастрашен.[6] Популацията на вида в Европа се оценява на 14 – 25 милиона гнездящи двойки, които формират 50 до 74% от цялата световна популация. В България видът наброява между 70 000 и 200 000 гнездящи двойки. Популацията е неравномерно разпределена, като на площ от 1 km2 може да има до десетина двойки. По първоначални данни от мониторинга на обикновените видове птици видът е със силно нарастваща тенденция както в България, така и в Европа.[5] Оценката на глобалния размер на популацията през 2001 година е между 57 и 150 милиона птици.[6]
Обитава почти цяла Европа, с изключение на северните области на Скандинавския полуостров, Северозападна Африка и Азия до езерото Байкал в Русия.[4]
Зимува в Централна Африка, Арабския полуостров, Индия и Пакистан. В България се среща само през гнездовия сезон, като долита през април.[4][5] В началото на септември започват миграцията си към зимните територии, като последните големи белогуши коприварчета напускат страната ни в началото на октомври.[5]
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Видът най-често се среща в равнините и предпланинските склонове. Обитава открити местности с храсти – пасища, ливади, пустеещи земи, покрайнините на горите, овощни градини, обработваеми площи и паркове в населени райони.[4] Предпочитаните територии задължително трябва да са обрасли с групи от храсти – драка, шипка и други, в които видът гнезди. Наличието на храсти е от изключително значение за доброто състояние на птиците. Като заплахи за голямото белогушо коприварче се определят намаляването и премахването на храстите, в които птиците гнездят и използването на различни пестициди.[5] Избягва гъстите гори, и особено тези, които са изцяло иглолистни.[7]
Подобно на повечето коприварчета този вид също се храни с насекоми, които събира по клоните на дървета и храсти и доста по рядко – по земята.[4] Яде бръмбари главно от семействата Хоботници и Листоядни, ципокрили, гъгрица, малки мухички, комари, паяци, личинки, мекотели, скакалци, както и пеперуди и техните гъсеници. Малките се хранят изключително с много мека и нежна храна – гъсеници на пеперуди, личинки на листни оси, паяци.[7]
През есента консумира и дребни меки плодове и семена като къпини, малини, глог и други. След излитането на малките и от второто люпило, възрастните и младите започват активно да се хранят, за да натрупат мазнините, които са им нужни за дългата миграция.[5] Настанявайки се в градините, те принасят безспорна полза, като прочистват листата, цветовете и плодовете от вредни насекоми.[8]
Звуци
[редактиране | редактиране на кода]_-_Sylvia_communis_(096b).jpg)
в книгата Nederlandsche Vogelen
Песента на голямото белогушо коприварче е бърза, със „стържещи“ звуци, състоящи се от три низходящи тона.[5] Звуците които издава напомнят на „тир-ли-ви-тир-ли-чет-чит-читирли“, а сигналът за тревога е кратко, силно и звучно „чек“. Началото на песента е тихо, а краят – силен и отривист. Като повечето коприварчета бързо възприема чуруликането на други видове и с удоволствие го имитира. В песните и могат да се разпознаят трелите на големия синигер, на кадънката или на обикновеното конопарче.[8] За разлика от другите коприварчета голямото белогушо коприварче пее и по време на полет.[7]
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Размножителният период започва веднага след прелета, като обикновено по-рано долитат мъжките. Те пеят, кацнали по високите клони на дървета и храсти, за да привлекат самките. Пеейки, често се издигат нагоре и след това се спускат плавно надолу.[4] Докато са във въздуха повтарят два-три пъти песента си и кацат на някой издаден клон или се шмугват в храстите.[8] В брачния период песните им се чуват от сутрин до вечер.[7]
Голямото белогушо коприварче прави гнездото си директно на земята, по ниските части на сухи храсталаци или гъсталака на високи треви, коприва и бурени.[8] Разполага го на не повече от 25 cm над земята.[7] Започва строителството му когато растителността избуява и е достатъчно пищна, за да скрие добре гнездото. Това обикновено се случва не по-рано от началото на юни.[8] Изгражда го от трева и коренчета, а отвътре го застила с мъх и косми.[4][5] По горния ръб на гнездото има бордюр от бучици растителен пух. Стените в основата си са направени от стебла и листа на зърнени култури и са доста рехави. Диаметърът на гнездото е 80 – 110 mm, и е доста дълбоко, като дълбочината достига до 4/5 от диаметъра му. Диаметърът в основата е 60 – 70 mm.[8] Гнездото му е най-дълбокото в сравнение с тези на всички останали коприварчета. Като структура се отнася до гнездата с куповидна форма с плътно сплетени краища и дъно, а като местонахождение – към тези, изградени на тънки клончета.[7]
Снася от 4 до 6 яйца, изпъстрени с маслинено-кафяви или виолетово-сиви петна. Основната им окраска е доста разнообразна, като обикновено е бледожълта, зеленикава или резедава, но може да бъде и кафеникава. Понякога петната са толкова много, че напълно покриват основния фон. Размерът им е 17 – 20 mm в дължина и 13 – 14 mm в ширина.[8] Женската започва да мъти веднага след снасянето на първото яйце, а мъжкият през това време намалява интензивността на песните си, пее само на зазоряване и спира да пее чак в началото на август. Женската инкубира яйцата сама в продължение на 11 – 12 дни. Малките остават при родителите си около 10 – 12 дни, след което напускат гнездото. В Южна Европа видът често успява да отгледа и второ люпило.[4][5] През втората половина на юни вече могат да се видят летящи птичета.[8]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Песен на голямото белогушо коприварче
- Laboratorio Virtual Ibercaja, Javier Blasco-Zumeta & Gerd-Michael Heinze/Whitethroat Sylvia communis Архив на оригинала от 2013-11-12 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Curruca communis (Latham, 1787). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ а б Птиците в България/Голямо белогушо коприварче/Sylvia communis
- ↑ а б в г ((en)) Laboratorio Virtual Ibercaja, Javier Blasco-Zumeta & Gerd-Michael Heinze/Whitethroat Sylvia communis Архив на оригинала от 2013-11-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з и Цоло Пешев, Симеон Симеонов, „Атлас по зоология. Гръбначни животни“, ДИ „Народна просвета“, 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.247
- ↑ а б в г д е ж з и к Българско дружество за защита на птиците/Голямо белогушо коприварче (Sylvia communis)
- ↑ а б в ((en)) Bird Life International/Common Whitethroat Sylvia communis
- ↑ а б в г д е ((ru)) Славка серая (Sylvia communis) Архив на оригинала от 2016-03-07 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з ((ru)) Экологический центр „Экосистема“/Серая славка, или славка-говорунчик (устар.) – Sylvia communis
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |