Окупация

Окупацията (на латински: occupatio – „заемам“) е военно, в международното право, временно заемане от въоръжените сили територията на противника.^[1]

Трябва да се разграничава военната окупация от „следвоенния окупационен режим“, който по правило се установява след специални международни съглашения на заинтересованите държави, конкретно за дадената страна или територия, с цел изпълнението на условията на мирния договор.

Режимът и правовите норми на военната окупации са определени със специални международни съглашения, приети на IV хагска конференция от 1907 г., а също и от Женевската конвенция от 1949 г. и протоколите към тях от 1977 г. Съгласно тези международни документи, военната окупация е временно заемане от въоръжените сили на дадена държава на територията на друга държава.

За военна окупации е необходимо държавите фактически да се намират в състояние на война, като не е важно дали обявяването на тази война е след съблюдаването на необходимите формалности или без тях.