Буново (област Кюстендил)

Буново
Сградата на кметството в Буново
Буново 42.394188, 22.781412 Буново
Общи данни
Население	43 души[1] (15 март 2024 г.) 2,11 души/km²
Землище	20,437 km²
Надм. височина	947 m
Пощ. код	2539
Тел. код	07934
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	07048
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)
Буново в Общомедия

Буново е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.^[2]

Село Буново се намира в планински район, по поречието на река Шегава. Заема обширна територия по южните склонове на хребета Риша, в Конявската планина.

Махали: Джонгевци, Бойовци, Атовци, Пенкьовци, Груйовци, Милкинци, Петковци, Болюбашинци, Горни и Долни Караджинци, Долни Чакъревци, Стоимировци, Милчаковци, Миладиновци, Горни Чакъревци, Стоилковци, Николовци, Стоичинци, Център (Пейовци, Тутковци, Кадии, Гьоревци, Цинцаревци)

Климат – умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ръждавица (1934 – 1958), община Коняво (1959 – 1992), община Кюстендил (от 1992). [1]

Няма данни кога точно е възникването на селището. Първоначално селото се казва Златица и се намира при махала Милкинци, но не съществува информация, кога то става с. Буново. В регистър от 1576 година се споменават имената на две села – Горне Бунува и Долне Бунува. През 1605 година се среща като Букува.

По време на Освобождението в Буново има 50 къщи на българи староседелци. През 1893 г. селото има 7754 декара землище (3845 декара ниви, 2714 декара гори, 838 декара ливади, 101 декара градини, 16 декара лозя и други.) и се отглеждат 1716 овце, 1226 кози, 327 говеда и 157 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.

Построени са училище (1883 и достроено през 1911), църква „Свети Георги“ (1927), учредена е кооперация „Риша“ (1942).

През 1957 г. е учредено ТКЗС „Правда“, което през 1958 г. е обединено с ТКЗС с. Шишковци и ТКЗС с. Шипочано. От 1959 г. е в състава на Обединено ТКЗС с. Коняво, което по късно става АПК с. Коняво и съществува до 1992 г. През 1992 г. е образувана ЗК „Риша“, която е ликвидирана през 2005 г.

Селото е електрифицирано през 1958 г. и водоснабдено през 1949 – 1985 г. През 1974 г. е построена нова административна и кооперативна сграда, на мястото на училището.

• Църква „Свети Георги“ – построена 1927 г.
• Останки на черкви: при махала Бойовци, при местността Цръквище срещу махала Стоилковци и при местността Св. Петка под махала Груйовци
• Останки от малка крепост при местността Градище

Село Буново принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Кметско наместничество.

• 24 май: празник на славянските просветители Св. св. Кирил и Методий
• 15 август: общоселски събор с курбан за честване Успение на Пресвета Богородица.

• Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
• Милошов, Йордан Райков (2009). Село Буново – моят роден край – история и родословия, Кюстендил, 2009, изд. Кюстендилски имоти ООД