Антигона

Антигона
	Антигона
Характеристики
Описание	героиня от древногръцката митология
Родители	Едип; Йокаста
	Антигона в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения ��а Антигона.

Антигона (на гръцки: Αντιγόνη) е героиня от древногръцката митология. Дъщеря от кръвосмесителната връзка на Едип със собствената му майка, Йокаста^[1]. Тя е сестра на Етеокъл, Полиник и Исмена.

Антигона съпровожда баща си при неговото доброволно изгнание в Колон, град в Атика,^[2] а след смъртта му се връща в Тива. Годеница е на Хемон, сина на Креон.^[3]

Тя погребва тялото на брат си Полиник, който е загинал в поход на Седемте срещу Тива, въпреки забраната за това, наложена от Креон, новия владетел на Тива.^[4] За това нарушение на неговата заповед, Креон я осъжда да бъде погребана жива^[5] и тя се обесва.^[6] Това довежда до отчаяние годеника ѝ, Хемон, сина на Креон, и той се самоубива.

Автори на историята на Антигона

Историята на Антигона е разказана и пресъздадена от:

Софокъл („Антигона“, „Едип в Колон“),
Еврипид,
Карл Орф (опера „Антигона“),
Жан Кокто – Антигона, пиеса
Микис Теодоракис (опера „Антигона“)

Източници

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Антигона.

↑ Еврипид, „Финикийки“ 58
↑ Хигин, „Митове“ 67
↑ Софокъл, „Антигона“ 568 – 572
↑ Софокъл, „Антигона“ 25 – 32
↑ Аполодор, „Митологическа библиотека“ III 7, 1
↑ Софокъл, „Антигона“ 1223

[1] Еврипид, „Финикийки“ 58

[2] Хигин, „Митове“ 67

[3] Софокъл, „Антигона“ 568 – 572

[4] Софокъл, „Антигона“ 25 – 32

[5] Аполодор, „Митологическа библиотека“ III 7, 1

[6] Софокъл, „Антигона“ 1223

[1]