Пол Виалар
Пол Виалар Paul Vialar | |
Пол Виалар, 1948 г. | |
Роден | 18 септември 1898 г. |
---|---|
Починал | 8 януари 1996 г. |
Професия | писател, поет, драматург |
Националност | Франция |
Активен период | 1921 – 1990 |
Жанр | драма, лирика, приключенски роман, исторически роман, детска литература, мемоари, любовен роман |
Награди | |
Деца | 2 |
Уебсайт | |
Пол Виалар в Общомедия |
Пол Виалар (на френски: Paul Vialar) е плодовит френски драматург, поет и писател на произведения в жанра драма, лирика, приключенски роман, исторически роман, детска и юношеска литература, мемоари и документалистика.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Пол Виалар е роден на 18 септември 1898 г. в Сен Дени, Франция. Бащ�� му умира, когато е 6-годишен, а по-късно и майка му. Негов настойник става Гастон Пуленк, основател на химичната и фармацевтична компания „Рона-Пуленк“. Той го запознава с лова още много млад, като когато е 14-годишен, му дава първата пушка. Ловът става негова голяма страст, на която посвещава уикендите си. Ловува често с маршал Алфонс Жюен и писателя Емил Анрио.[1][2][3]
През 1916 г., след смъртта на неговия полубрат Пиер, който е убит същата година при Сома, се включава в Първата световна война като се присъединява към Свободния пехотен корпус и до 1919 г. участва във военните действия в Турция, Румъния и България. Получава военен кръст за храброст.[1][2][3]
След войната следва в ХЕК Париж, който завършва през 1921 г.[1][2][3]
Става известен със стихотворенията и пиесите си, а след това и с романите си, като е автор на близо 80 книги. Автор е на известни ловни книги. Изобразява съвременното общество в поредиците си „Смъртта е начало“, „Ловът за мъже“ и „Френска хроника на 20-ти век“.[1][2][3]
Той е един от пионерите в телевизията, като на 8 декември 1935 г., заедно с Владимир Порше, продуцира вариететно шоу, а приемници са монтирани в кметствата на Париж.[1][2][3]
Дълго време живее в Сен Тропе, притежава и къща в Лумио (Корсика), на склона на планината, над залива Калви.[1][2][3]
В периода 1952 – 1955 г. е президент на „Société des gens de lettres“ – сдужение на авторите за защита на авторските им права.[1][2][3]
Удостоен е с няколко награди: през 1939 г. получава наградата „Фемина“ за романа „Морската роза“, а през 1948 г. – голямата награда Париж за поредицата „Смъртта е начало“. Удостоен е с отличието Командор на Ордена на Почетния легион.[1][2][3]
Има три брака и две дъщери – Доминик и Вероник.
Пол Виалар умира на 8 януари 1996 г. във Вокресон.[1][2][3]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Fatôme (1931)[1][2][3]
- J'avais un camarade (1936)
- La Rose de la mer (1939) – награда „Фемина“
Морската роза, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1982), прев. Лиляна Иванова - La Maison sous la mer (1941)
- La Grande Meute (1943)
- La Caille (1945)
- Job (1946)
- Une ombre (1946)
- Saint-Tropez-sur-Amour (1946)
- Les Aventures inattendues (1947)
- Le Château du hasard (1948)
- Le Bon Dieu sans confession: Monsieur Dupont est mort (1949)
- Le Bouc étourdi (1949)
- La Grande Ribaude (1951)
- L'Éperon d'argent (1951)
- Cinq Sets (1951)
- Les Vikings (1952)
- François Guerrier (1954)
- Tournez, joies gosses (1956)
- Clara et les Méchants (1958)
- Le Temps des imposteurs (1960)
Време на измамниците, изд.: ОФ, София (1969), прев. Мария Николова - Le Fusil à deux coups (1960)
- L'Homme de chasse (1961)
- La Fin des imposteurs (1962)
- L'Homme du fleuve (1964)
- La Jeunesse du monde (1966)
- La Cravache d'or (1968)4
- Les Invités de la chasse (1969)
- Safari-Vérité (1970)
- Mon seul amour (1971)
- La Croule (1974)
- Le Triangle de fer (1976)
- La Chasse de décembre (1979)
- Rien que la vérité (1980)
Серия „Смъртта е начало“ (La mort est un commencement)
[редактиране | редактиране на кода]- Le Bal des sauvages (1948)[1][2][3]
- Le Clos des trois maisons
- Le Petit Jour
- Les Morts vivants
- Risques et périls
- La Carambouille
- Dansons la capucine
- La Haute Mort (1948) – Голямата награда на Париж за цялата серия
Серия „Ловът за мъже“ (La Chasse aux hommes)
[редактиране | редактиране на кода]- Le Rendez-vous (1952)[1][2][3]
- La Bête de chasse
- Les Brisées hautes
- Le Bien-aller
- Les Faux-fuyants
- Les Odeurs et les sons
- Le Débucher
- Les Fins dernières
- L'Hallali
- La Curée (1953)
Серия „Френска хроника на 20-ти век“ (Chronique française du XXe siècle)
[редактиране | редактиране на кода]- Les étoiles de Mars (1955)[1][2][3]
- Place de la République (ou Les députés) (1956)
- Rideau (1956)
- La boutiquière (1957)
- Belada, éditeur (1957)
- Pas de pitié pour les cobayes (1958)
- Pas de temps pour mourir (1958)
- Les robes noires (1958)
- Les Zingari (Ceux du cirque) (1959)
- La farine du diable (1961)
Детско-юношеска литература
[редактиране | редактиране на кода]- Le Voilier des Îles (1947)[1][2][3]
- Écrit sur le sable (1948)
- Plumes dans le vent (1951)
- Le Petit Garçon de l'ascenseur (1957)
- Sous le pavillon noir (1958)
Под черния флаг, изд.: „Народна култура“, София (1968), прев. Боряна Цачева-Статкова - La Cantinière de l'Empereur (1959)
- La Fin du cheval ?, suivi de Chevaux de France (1961)
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Le Cœur et la Boue (1921)
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- La Tour des amants (1947)[1][2][3]
- Images scandinaves (1950)
- Le Roman des oiseaux de chasse (1958)
- Le Roman des bêtes de chasse (1959)
- La Caille, suivi de Le Butor (1972)
Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1933 Le cas du docteur Brenner
- 1942 Haut le vent
- 1943 La chèvre d'or
- 1945 La grande meute
- 1946 La rose de la mer
- 1947 La maison sous la mer
- 1950 On n'aime qu'une fois – по романа „La Caille“
- 1952 Aften
- 1953 Le bon Dieu sans confession – по романа „Monsieur Dupont est mort“
- 1957 Jedno poslijepodne
- 1957 Cerfs de France – документален
- 1958 Clara et les méchants
- 1960 La chasse sous terre – документален
- 1962 Le petit garçon de l'ascenseur
- 1963 Aften
- 1964 Les hommes
- 1969 La cravache d'or – тв сериал, 25 епизода
- 1971 Mon seul amour – тв сериал, 30 епизода
- 1975 La chasse aux hommes – тв сериал, 7 епизода
- 1975 Les Zingari
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paul Vialar в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|