Луиджи II Гонзага
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Луиджи Гонзага.
| Луиджи II Гонзага Ludovico II Gonzaga | |
| капитан на народа на Мантуа | |
 | |
| Роден |
1334 г.
|
|---|---|
| Починал | 4 октомври 1382 г.
|
| Погребан | църква „Св. Франциск“ (Мантуа) |
| Управление | |
| Период | 1369 – 1382 |
| Предшественик | Гуидо Гонзага |
| Наследник | Франческо I Гонзага |
| Семейство | |
| Род | Гонзага |
| Баща | Гуидо Гонзага |
| Майка | Беатрис дьо Бар |
| Братя/сестри | Уголино Гонзага Франческо Гонзага Бернабо Гонзага Маргерита Гонзага Риналдо Гонзага Природениː Беатриче Гонзага Томазина Гонзага |
| Съпруга | Алда д’Есте[1] |
| Деца | Франческо I Гонзага Елизабета Гонзага |
| Други роднини | Карло I Малатеста (зет) |
| Луиджи II Гонзага в Общомедия | |
Луиджи II Гонзага или Лудовико I Гонзага (на италиански: Luigi II Gonzaga, Ludovico I Gonzaga; * 1334, Мантуа; † 4 октомври 1382) от род Гонзага е от 1369 до 1382 г. трети капитан на народа на Мантуа.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на кондотиера Гуидо Гонзага (* 1290, † 1369), граф на Мантуа, и на третата му съпруга Беатрис дьо Бар (* 1310, † 1350). По бащина линия е внук на Луиджи I Гонзага, подест на Модена, на Мантуа и на Парма, господар на Мантуа и капитан на народа, имперски викарий, и Рикилда Рамберти от Ферара, а по майчина – на Едуард I дьо Бар, граф на Бар, и на Мария Бургундска. Има четири братя и една сестраː
- Уголино (* 1320, † 1362), убит от братята си, съпруг на Верде дела Скала, на Емилия (Камила) Дела Герардеска и на Катерина Висконти;
- Франческо († 1369), съпруг на Елена да Полента;
- Бернабо († 1366);
- Маргерита (*/† 14 век), съпруга на Якопино да Карара;
- Риналдо, служи на семейство Есте
Има и две природени сестри от първия брак на баща си, от които Беатриче е съпруга на Николо I д’Есте, съгосподар на Ферара и господар на Модена.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Баща му Гуидо, след като идва на власт, подкрепя него и братята му Уголино и Франческо в управлението на Мантуа. Най-големият Уголино скоро показа голяма независимост, засенчвайки по-малките си братя. Те, вероятно завиждащи на брат си, организират заговор срещу него, като го убиват на 14 октомври 1362 г. по време на вечеря, организирана между тримата. Съществува и подозрението, че зад убийството има политически мотив, като Венеция се възползва от недоволството на двамата по-малки братя. Трагичното събитие отчасти се потулва, като се оправдава с кавгата между тримата братя, а баща им Гуидо, макар и с разбито сърце, дава публична прошка на двамата оцелели синове.
През 1368 г. Луиджи открива заговор, замислен срещу него от Кансиньорио дела Скала, господар на Верона, чрез член на семейството, Корадино Гонзага, живеещ в град Верона.[2] През лятото на същата година обаче брат му Франческо също умира при мистериозни обстоятелства; въпреки че няма доказателства за факта, всички улики водят до подозрението, че тази втора смърт също е благоприятствана от Луиджи, който по този начин се оказва единственият наследник на баща си.
След като идва на власт (през пролетта на 1370 г. той има общински мандат)[3], Луиджи II започва политика на приятелство със Сеньория Милано, тясно обвързвайки се със сем. Висконти. Бракът, договорен за неговия син Франческо с Аниезе Висконти, дъщеря на Бернабо Висконти, господар на Милано, също трябва да се разглежда от тази гледна точка. Той също така установява силни търговски отношения с Венецианската република. От гледна точка на вътрешната политика е запомнен като цяло с благоразумните си качества на добро управление, което позволява на страната да просперира от икономическа гледна точка.
За да предотврати възможни опасности отвън, той оборудва територията с огромни укрепления; Въпреки това той също трябва да противодейства на опасности вътрешно поради два заговора, организирани от неговите роднини (единият е дело на Антонио Гонзага през 1373 г.), но и двата са осуетени. Той също така консолидира укрепленията на Кастильоне Мантовано, Боргофорте, Говерноло и Сермиде.
Умира през 1382 г. на 47-48 г. и е погребан в църквата „Свети Франциск“ в Мантуа.[4]
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ 16 февруари 1356 за Алда д’Есте (* 18 юли 1333, Ферара, Папска държава; † пр. 26 септември 1381, Мантуа), дъщеря на Обицо III д’Есте, господар на Ферара и Модена, от която им�� син и дъщеря:
- Франческо I Гонзага (* 1366, Мантуа, † 8 март 1407, Кавриана), господар на Мантуа, капитан на народа (1382 – 1407), имперски викарий; ∞ 1. 1380 за Аниезе Висконти (* ок. 1362, † 1391), от която има дъщеря 2. за Маргерита Малатеста († 28 февруари 1399), от която има син и дъщеря
- Елизабета Гонзага (* Мантуа, † 31 юли 1432); ∞ 1386 за Карло I Малатеста († 1429), господар на Римини, от когото няма деца.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Cesare Cantù, Grande illustrazione del Lombardo-Veneto. Mantova e la sua provincia. Volume quinto, Milano, 1859.
- Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835
- Giancarlo Malacarne, I Gonzaga di Mantova: una stirpe per una capitale europea, Reggio Emilia, 2004
- Gonzaga, Luigi II, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
- Isabella Lazzarini, GONZAGA, Ludovico, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 57, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ francesco-gonzaga
- ↑ Mario Carrara, Gli Scaligeri, Varese, Dell'Oglio, 1966.
- ↑ Cronaca universale della città di Mantova. Volume I
- ↑ Rosanna Golinelli Berto. Associazione per i monumenti domenicani (a cura di), Sepolcri Gonzagheschi, Mantova, 2013
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Itis.mn.it: Ludovico I - Terzo capitano generale di Mantova Архив на оригинала от 2007-09-18 в Wayback Machine.
- Sardimpex.com: Gonzaga - Marchesi e Duchi sovrani di Mantova[неработеща препратка]
- Genealogy.euweb.cz: Gonzaga family
- Gonzaga family website Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ludovico I Gonzaga (1334-1382) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
