Борис Бумбаров
| Борис Бумбаров | |
| български политик | |
| Роден | Борис Костадинов Бумбаров
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Политика | |
| Партия | Български земеделски народен съюз (1920) Български земеделски народен съюз - Никола Петков |
| Народен представител в: VI ВНС | |
Борис Костадинов Бумбаров е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1944 – 1945 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Борис Бумбаров е роден на 10 април (29 март стар стил) 1896 година в село Извор, Радомирско. През 1914 година завършва гимназия в Кюстендил, след което е учител в село Кошарите (1915 – 1916) и телеграфист в София (1916 – 1919).[1]
През 1920 година Бумбаров става е член на БЗНС и личен секретар на председателя на Народното събрание Александър Ботев. След това е секретар на Министерството на железниците, пощите и телеграфите и административен директор на „Мини Перник“.[1]
След Деветоюнския преврат през 1923 година Борис Бумбаров е арестуван за няколко месеца, а след освобождаването си емигрира в Югославия.[1] Оттам продължава да поддържа редовни контакти с България и през 1926 година е осъден задочно на смърт, както и на 15 години затвор за пренасяне на оръжия и преминаване на границата нелегално.[1] По-късно се установява във Виена.[2]
През февруари 1933 година Бумбаров решава да се възползва от амнистията за политическите емигранти, но е арестуван на границата и остава в затвора до юни. През следващите години е сред активните участници в БЗНС „Пладне“ и последователно е интерниран в Ардино (1939), лагера Гонда вода (1941 – 1942) и Крумовград (1942), а през 1943 година е осъден на затвор за политическата си дейност.[1]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Борис Бумбаров става министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството във второто правителство на Кимон Георгиев.[1] През лятото 1945 година напуска правителството и Отечествения фронт, заедно с кръга земеделски деятели около Никола Петков и става един от основателите на опозиционния Българския земеделски народен съюз – Никола Петков.[3] През 1946 година е избран за народен представител.[1]
След разгрома на парламентарната опозиция Борис Бумбаров е подложен на преследвания от комунистическия режим и през 1949 година е осъден на 20 години затвор. Освободен е през 1956 година, а през 1990 година е реабилитиран посмъртно.[1]
Борис Бумбаров умира на 28 юни 1959 година във Вършец.[1] Погребан е в София.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 68 – 69.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 727.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 230, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
| |||||||||||