ФК „Ювентус“

Ювентус
Емблема на футболния клуб
Прозвище	„Старата госпожа“ „Бианконерите“ „Зебрите“
Основан	1 ноември 1897 г.[1]
Държава	Италия
Стадион	„Ювентус Стейдиъм“
Капацитет	41 507
Собственик	Семейство Аниели
Президент	Андреа Аниели
Старши треньор	Тиаго Мота
Първенство	Серия А
2023/24	3-то
Спонсор	Jeep
Уебсайт	www.juventus.com
Екипи и цветове
Домакин Гост Трети екип
ФК „Ювентус“ в Общомедия

ФК „Ювентус“ (на италиански: Juventus Football Club, Juventus – от латинската дума за „младост“) със седалище в град Торино, Северна Италия, познат и като „Ювентус“, накратко „Юве“, е сред най-старите и успешни отбори не само в Италия, но и в Европа и света. „Бианконерите“ са сред най-титулуваните отбори за всички времена. Основан е на 1 ноември 1897 г. и играе домакинските си срещи на стадион „Ювентус Арена“ в Торино, Северна Италия. Отборът играе в черно-бели раирани фланелки и черни или бели гащета. Някои от известните му прякори са „Старата госпожа“, „бианконерите“ и „зебрите“.

Основан през 1897 г. като Спортен клуб „Ювентус“ от група млади студенти, като сред тях е и първият президент на клуба – Еудженио Канфари. Клубът се присъединява към Италианското футболно първенство през 1900 г. В този период екипът на отбора е в розово и черно. Той печели първата си шампионатна титла през 1905 г. По това време екипът му вече придобива днешния си облик – черни и бели ивици, и е вдъхновен от английския отбор Нотс Каунти.

През 1923 г. собствениците на автомобилния производител Фиат поемат управлението на клуба и построяват нов стадион. Това помага за спечелването на втора титла в италианския шампионат. С течение на времето клубът се превръща в символ на италианската култура поради успехите, някои от които оказват значително влияние върху италианското общество, особено през 30-те и 40-те години на 20 век. Това е видно в приноса на клуба в Националния отбор по футбол на Италия в период без прекъсване от втората половина на 1920 г., признат като един от най-влиятелните в международния футбол и след решаващата роля в Италия за спечелването на Световното първенство по футбол през 1934 г.

Тази ера през 80-те години на 20 век е изключително успешна за клуба. Още в началото на десетилетието „Ювентус“ печели три титли, като общият им брой става 20. Така той добавя втора звезда върху клубната си емблема, с което се превръща в първия италиански отбор с две звезди. През 1982 г. Паоло Роси е обявен за футболист на годината, а през 1983, 1984 и 1985 г. Мишел Платини получава приза за футболист на годината. Така „Ювентус“ става първият клуб, чиито играчи печелят в четири последователни години. През 1985 г. „Ювентус“ печели и първата си Шампионска лига (тогава КЕШ), като на финала побеждава отбора на Ливърпул с 1:0. Победният гол е вкаран от Мишел Платини от дузпа. Така „Ювентус“ става първият отбор спечелил всички турнири на УЕФА.

Със спечелването на титлата от 1986 г. идва краят на тази ера, като в останалата част от десетилетието доминират отборите на Наполи, Милан и Интер. През 1990 г. „Ювентус“ се премества на стадион „Деле Алпи“.

През 1994 г. начело на отбора застава Марчело Липи. Още през първия си сезон печели Серия А с играчи като Чиро Ферара, Роберто Баджо, Джанлука Виали и младока Алесандро Дел Пиеро. През следващия сезон Ювентус е отново на върха на европейската сцена, печелейки Шампионска лига за втори път. На финала побеждава „Аякс“ след изпълнение на дузпи (1:1 в редовното време). След идването на играчи като Филипо Индзаги, Зинедин Зидан и Едгар Давидс отборът успява да достигне още два финала на Шампионска лига през 1997 и 1998 г., но ги губи от „Борусия Дортмунд“ (с 1:3) и „Реал Мадрид“ (с 0:1). Същевременно печели Серия А през 1997 и 1998 г., Суперкупата на УЕФА и Междуконтиненталната купа.

С отбора подписват играчи като Джанлуиджи Буфон, Павел Недвед и Давид Трезеге. С тяхна помощ отборът печели Серия А през 2002 и 2003 г. и достига финал в Шампионска лига през 2003 г., като губи от „Милан“ след изпълнение на дузпи (0:0 в редовното време).

 Основна статия: Калчополи

2006 г. се превръща в ужасяваща за отбора поради избухването на грандиозен скандал, свързан с уреждане на мачове в италианския футбол. В резултат на това 5 отбора биват наказани, единият от които е „Ювентус“. Отборът бива изпратен за първи път в историята си в Серия Б, като са му отнети двете титли от 2005 и 2006 г. Той бива напуснат от някои от звездите си като Златан Ибрахимович, Патрик Виейра, Джанлука Дзамброта, Лилиан Тюрам и Фабио Канаваро. За сметка на това лоялните Алесандро Дел Пиеро, Павел Недвед, Джанлуиджи Буфон, Давид Трезеге и Мауро Каморанези остават, за да върнат отбора в Серия А.

След като прекарва един сезон в Серия Б, „Ювентус“ се завръща в Серия А гладен за успехи, но те така и не идват. Следва серия от треньорски рокади, но успехите все още ги няма. Така два поредни сезона – 2009/10 и 2010/11 отборът се класира на седмо място, нещо съвсем нетипично за отбор с шампионски амбиции.

През 2011 г. Антонио Конте подписва с отбора на Ювентус. Задачата му е да го направи шампион и да го класира в Шампионската лига. Биват привлечени играчи като Андреа Пирло, Артуро Видал и Мирко Вучинич. Същата година е открит и новият модерен стадион „Ювентус Арена“, който е изцяло собственост на клуба. Конте налага схема 3-5-2 и резултатите идват – след оспорвана битка за титлата с Милан Ювентус вдигна 28-ата (30-а с двете отнети) титла в Серия А, като не допуска нито една загуба през сезона. Под ръководството на Конте отборът подобрява личният си рекорд за брой мачове без загуба в първенството – 49.

През сезон 2012/13 „Ювентус“ печели втората си поредна титла и 29-а за клуба под ръководството на Антонио Конте.^[2] Под неговото ръководство „Ювентус“ печели и Суперкупата на Италия през 2012 г. и 2013 г.

За сезон 2013/2014 са привлечени няколко ключови играчи, сред които Карлос Тевес и Фернандо Йоренте. На 5 януари 2014 г., след победа над „Рома“ с 3:0, „Ювентус“ изравнява клубния рекорд за най-много последователни победи, който е от 1932 г. На 12 януари 2014 г. рекордът е подобрен след победа над „Каляри“ с 4:1.^[3] Победната серия продължава 12 мача, като е прекъсната след равенство (1:1) срещу „Лацио“ в Рим.^[4] През 2014 г. отборът печели титлата в Италия за трети пореден път, като това е общо 30-ото му отличие. Така отборът става първият и единствен тим в Серия А с три звезди върху емблемата си.^[5] Същият сезон са подобрени четири рекорда в Серия А. Първият е за най-много спечелени мачове в един сезон (33), вторият е за най-много спечелени домакински мачове в един сезон (19), а третият – за най-много спечелени точки в един сезон (102). Третият е и европейски рекорд в първенствата от топ 5.^[6] Четвъртият е за отбелязани голове в Серия А в сезон с 20 отбора в първенството – в 37 от общо 38 кръга отборът отбелязва гол. „Ювентус“ е безапелационен шампион и през сезоните 2014/15, 2015/16 и 2016/17, 2017/18, 2018/19, 2019/20.

Емблемата на клуба е претърпяла различни промени. Последната такава е през сезон 2004/05. Емблемата на отбора е черно-бял елипсовиден щит като тези на италианските духовници. Той е разделен на пет вертикални ивици – две бели и три черни. В горната част е изписано името на отбора на бял фон, а в долната е изобразен нападащ бик върху черен стар френски щит. Върху щита има и черна корона. Нападащият бик е символ на град Торино.

От 1903 г. „Ювентус“ играят с раирани черно-бели екипи. Преди това клубът играе с розови ризи и черни вратовръзки, само защото са били изпратени грешни ризи. Тъй като един от членовете на екипа – Джон Савидж има контакти в Англия, от „Нотс Каунти“ пращат първите черно-бели екипи на отбора.

Сред най-известните прозвища на отбора са „Старата госпожа“, „бианконерите“ и „зебрите“. „Старата госпожа“ всъщност е игра на думи. Juventus от латински означава „младост“, „млад човек“. Другата част от прякора – „госпожа“ или „дама“ е начин за преданост към клуба.

„Ювентус“ е отборът с най-много фенове в Италия – над 12 милиона, което прави 30% от общите италиански футболни фенове.^[7] „Ювентус“ е и сред най-подкрепяните отбори в света с 480 милиона фенове (85 милиона от които само в Европа).

• Хуан Мартин Дел Потро – тенисист
• Каролина Костнер – състезателка по фигурно пързаляне
• Даниел Крейг – актьор
• Михаел Шумахер – пилот от Формула 1
• Андре 3000 – певец, член на групата Ауткаст
• Джеймс Хардън – баскетболист
• Ерос Рамацоти – певец
• Евгени Плюшенко – състезател по фигурно пързаляне
• Лучано Павароти – оперен певец
• Спайк Лий – режисьор, сценарист, продуцент, актьор
• Роджър Федерер – тенисист
• Ноуел Галахар – музикант, член на групата Оейсис
• Жан Алези – пилот от Формула 1
• Джо Калзаги – боксьор

Основните съперници на „Ювентус“ са два – „Торино“ и „Интер“. Дербито с „Торино“ се нарича „Дерби дела Моле“ и е градското дерби на града. Дербито с „Интер“ се нарича „Дербито на Италия“, тъй като до 2006 година това са двата отбора, които не са играли в по-долна дивизия. Други конкуренти на „Ювентус“ са „Милан“, „Наполи“ и „Фиорентина“.

Към 21 август 2024 г.

Вратари
01	Матия Перин
23	Карло Пинсолио
29	Микеле Ди Грегорио

Защитници
03	Бремер
04	Федерико Гати
06	Данило
15	Пиер Калулу
27	Андреа Камбиазо
32	Хуан Кабал
40	Йонас Роухи

Халфове
05	Мануел Локатели
08	Теун Коопмейнерс
16	Уестън Маккени
18	Артур Мело
19	Кефрен Тюрам
21	Николо Фаджоли
22	Тимъти Уеа
26	Дъглаш Луиз

Нападатели
07	Франсиско Консейсао
09	Душан Влахович
10	Кенан Йълдъз
14	Аркадюш Милик
11	Николас Гонзалес
51	Самуел Мангула

Хронологичен списък на мениджърите, водили отбора

Период	Име	Спечелени състезания
1923 – 1926	Йену Кароли
1926 – 1928	Йожеф Виола
1928 – 1930	Уилям Ейткен
1930 – 1935	Карло Каркано
1935	Карло Бигато
1935 – 1939	Вирджинио Розета
1939 – 1941	Умберто Калигарис
1941	Федерико Мунерати
1941 – 1942	Джовани Ферари
1942 – 1946	Феличе Борел
1946 – 1948	Ренато Чезарини
1948 – 1949	Уилям Чалмърс
1949 – 1951	Джеси Карвър
1951 – 1953	Гьорг Шароши
1953 – 1955	Алдо Оливиери
1955 – 1957	Сандро Пупо
1957 – 1959	Любиша Брочич
1959 – 1961	Ренато Чезарини
1961 – 1962	Карло Парола
1962 – 1964	Пауло Лима Амарал
1964 – 1969	Ериберто Ерера
1969 – 1970	Луис Карниля
1970 – 1971	Армандо Пичи
1971 – 1974	Честмир Вицпалек
1974 – 1976	Карло Парола
1976 – 1986	Джовани Трапатони
1986 – 1988	Рино Марчези
1988 – 1990	Дино Дзоф
1990 – 1991	Луиджи Маифреди
1991 – 1994	Джовани Трапатони
1994 – 1999	Марчело Липи
1999 – 2001	Карло Анчелоти
2001 – 2004	Марчело Липи
2004 – 2006	Фабио Капело
2006 – 2007	Дидие Дешам
2007 – 2009	Клаудио Раниери
2009 – 2010	Чиро Ферара
2010	Алберто Дзакерони
2010 – 2011	Луиджи Дел Нери
2011 – 2014	Антонио Конте
2014 – 2019	Масимилиано Алегри
2019 – 2020	Маурицио Сари
2020 – 2021	Андреа Пирло
2021 – 2024	Масимилиано Алегри
2024	Паоло Монтеро
2024 –	Тиаго Мота

Легенда:

•  – Шампион на Италия
•  – Носител на Купата на Италия
•  – Носител на Суперкупата на Италия
•  – Шампион в Серия Б
•  – Европейски шампион
•  – Носител на Купата на УЕФА/Лига Европа
•  – Носител на КНК
• – Носител на Междуконтинентална купа
•  – Носител на Суперкупата на Европа
•  – Купа Интертото

„Ювентус“ е най-успешният отбор на 20 век (според Международната федерация по футоблна история и статискика) и най-успешният отбор в Италия с най-много отличия във всички турнири – с 56 официални отличия. В Италия „Ювентус“ е отборът с най-много титли на Серия А (30), както и с най-много спечелени състезания – общо 40, и е вторият най-успешен италиански отбор в европейските турнири.

Клубът е първият в света отбор спечелил всички официални международни турнири и първият отбор спечелил трите големи шампионата на УЕФА. Ювентус е печелил италианската Серия А 32 пъти, но титлите от 2005 и 2006 г. са отнети заради скандала с уредени мачове.

„Ювентус“ подобрява своя рекорд по брой мачове без загуба, като през сезон 2011/2012 завършва без загуба с 23 победи и 15 равенства. Същият този сезон отборът завършва със само 19 допуснати гола и е признат за отбора с най-добра защита в света за сезона.

• Серия А:
  • Шампион (36, рекорд): 1904/05, 1925/26, 1930/31, 1931/32, 1932/33, 1933/34, 1934/35, 1949/50, 1951/52, 1957/58, 1959/60, 1960/61, 1966/67, 1971/72, 1972/73, 1974/75, 1976/77, 1977/78, 1980/81, 1981/82, 1983/84, 1985/86, 1994/95, 1996/97, 1997/98, 2001/02, 2002/03, 2011/12, 2012/13, 2013/14, 2014/15, 2015/16, 2016/17, 2017/18, 2018/19, 2019/20
  • Вицешампион (21): 1903, 1904, 1906, 1937/38, 1945/46, 1946/47, 1947/48, 1952/53, 1953/54, 1962/63 1973/74, 1975/76, 1979/80, 1982/83, 1986/87, 1991/92, 1993/94, 1995/96, 1999/00, 2000/01, 2008/09
  • Бронзов медал (13): 1901, 1909/10, 1926/27, 1929/30, 1939/40, 1942/43, 1950/51, 1967/68, 1969/70, 1978/79, 2003/04, 2007/08, 2023/24
• Купа на Италия:
  • Носител (15, рекорд): 1937/38, 1941/42, 1958/59, 1959/60, 1964/65, 1978/79, 1982/83, 1989/90, 1994/95, 2014/15, 2015/16, 2016/17, 2017/18, 2020/21, 2023/24
  • Финалист (5): 1972/73, 1991/92, 2001/02, 2003/04, 2011/12
• Суперкупа на Италия:
  • Носител (9, рекорд): 1995, 1997, 2002, 2003, 2012, 2013, 2015, 2018, 2020
  • Финалист (7): 1990, 1998, 2005, 2014, 2016, 2017, 2019
• Серия Б:
  • Шампион (1): 2006/07

• КЕШ и Шампионска лига:
  • Носител (2): 1985, 1996
  • Финалист (7): 1973, 1983, 1997, 1998, 2003, 2015, 2017
• КНК:
  • Носител (1): 1984
• Купа на УЕФА, Лига Европа:
  • Носител (3): 1977, 1990, 1993
  • Финалист (1): 1995
• Суперкупа на Европа:
  • Носител (2): 1984, 1996
• Междуконтинентална купа по футбол:
  • Носител (2): 1985, 1996
  • Финалист (1): 1973
• Купа Интертото:
  • Носител (1): 1999
• Купа на панаирните градове
  • Финалист (2): 1964/65, 1970/71
• Купа Жоан Гампер
  • Носител (1): 2005
• Алпийска купа
  • Носител (1): 1963
  • Финалист (1): 1966
• Купа на Торино
  • Носител (2, рекорд): 1902, 1903
• Трофей Луиджи Берлускони
  • Носител (10): 1991, 1995, 1998, 1999, 2000, 2001, 2003, 2004, 2010, 2012
• Купа на Рио
  • Финалист (1): 1951

• Омар Сивори – 1961
• Паоло Роси – 1982
• Мишел Платини – 1983, 1984, 1985
• Роберто Баджо – 1993
• Зинедин Зидан – 1998
• Павел Недвед – 2003
• Фабио Канаваро – 2006

• Най-много последователно спечелени титли (9) – 2011/12 – 2019/20
• Най-много спечелени точки в един сезон (102) – 2013/14
• Най-много победи в един сезон (33) – 2013/14
• Най-много победи като домакин в един сезон (19) – 2013/14
• Най-малко равенства в един сезон (3) – 2013/14
• Най-много равенства в един сезон (17) – 1955/56
• Най-малко загуби в един сезон (0) – 2011/12
• Най-много загуби в един сезон (15) – 1961/62, 2009/10
• Най-много отбелязани голове в един сезон (103) – 1950/51
• Най-малко отбелязани голове в един сезон (28) – 1938/39 (30 мача)
• Най-малко допуснати голове в един сезон (14) – 1981/82 (30 мача)
• Най-много допуснати голове в един сезон (56) – 1961/62 (34 мача)
• Най-продължителна серия от победи (15) – 2015/16
• Най-продължителна серия от победи от началото на сезона (9) – 2005/06
• Най-продължителна серия от победи като домакин (33) – 2015/16 – 2016/17
• Най-продължителна серия от мачове без загуба (49) – 2010/11 – 2012/13
• Най-продължителна серия от мачове без загуба като домакин (71) – 1932 – 1936
• Най-продължителна серия от мачове без загуба в един сезон (38) – 2011/12
• Най-продължителна серия от мачове без победа (13) – 1955/56; 1961/62

Алесандро дел Пиеро е рекордьор на „Ювентус“ по отношение на най-много участия в официални срещи (705 във всички турнири). На 6 март 2008 срещу „Палермо“ той изпреварва предишния рекордьор Гаетано Ширеа. Дел Пиеро също така държи рекорда за „Ювентус“ за най-много изиграни мачове в Серия А – 478.

Алесандро дел Пиеро е и голмайстор за „Ювентус“ с цели 278 гола във всички турнири. На второ място е Джампиеро Бониперти, които има 182 гола.

През сезон 1933 – 34 Феличе Пласидо Борел II ° отбелязва 31 гола в 34 срещи в Серия А. Ференц Хирзер е рекордьор за отбелязани най-много голове за един сезон – 35 гола в 26 срещи през сезон 1925 – 26. Омар Сивори е футболистът, реализирал най-много голове в един мач – 6. Рекордът е поставен през сезон 1960 – 61 срещу „Интер“.

Най-голямата победа на „Ювентус“ е 15 – 0 срещу „Ченто“. Тя е във втория кръг на Купата на Италия през сезон 1926 – 27. Най-голямата загуба на клуба е с 0 – 8 от „Торино“ през 1913 г.

Продажбата на Зинедин Зидан в „Реал Мадрид“ през 2001 г. е най-скъпият трансфер на клуба, като сумата от около 46 млн. паунда е световен рекорд до 2009 г., когато испанският отбор закупува Кристиано Роналдо за сумата от 84 млн. паунда.

„Ювентус“ държи рекорда и за най-висока получена сума от УЕФА (65,3 млн. евро).^[8]

Входящи

№	Име	Година	Позиция	Идващ от	Транферна сума (€)
1	Кристиано Роналдо	2018	Нападател	Реал Мадрид	100 000 000
2	Гонсало Игуаин	2016	Нападател	Наполи	90 000 000
3	Джанлуиджи Буфон	2001	Вратар	Парма	58 880 000
4	Лилиан Тюрам	2001	Защитник	Парма	41 500 000
5	Павел Недвед	2001	Полузащитник	Лацио	41 200 000
6	Жоао Кансело	2018	Защитник	Валенсия	40 200 000
7	Федерико Бернардески	2017	Полузащитник	Фиорентина	40 000 000
8	Пауло Дибала	2015	Нападател	Палермо	32 000 000
9	Миралем Пянич	2016	Полузащитник	Рома	32 000 000
10	Емерсон	2004	Полузащитник	Рома	28 000 000

Изходящи

№	Име	Година	Позиция	Заминаващ за	Транферна сума (€)
1	Пол Погба	2018	Полузащитник	Манчестър Юнайтед	105 000 000
2	Зинедин Зидан	2001	Полузащитник	Реал Мадрид	77 500 000
3	Леонардо Бонучи	2017	Защитник	Милан	42 000 000
4	Артуро Видал	2016	Полузащитник	Байерн Мюнхен	37 500 000
5	Филипо Индзаги	2002	Нападател	Милан	36 150 000
6	Матия Калдара	2018	Защитник	Милан	35 000 000
7	Алваро Мората	2016	Нападател	Реал Мадрид	30 000 000
8	Златан Ибрахимович	2006	Нападател	Интер	24 800 000
9	Кингсли Коман	2017	Полузащитник	Байерн Мюнхен	21 000 000
10	Емил Аудеро	2019	Вратар	Сампдория	20 000 000

През първите две години от създаването си (1897 г. и 1898 г.) „Ювентус“ приема гостуващите отбори на игрищата в Парко дел Валентино и в Джардино дела Читадела. След това отборът се премества на Stadium – голяма многофункционална постройка в Торино, използвана предимно за спортни цели точно до стария площад „Пиаца д'Арми“, навремето разположен между булевардите Галилео Ферарис и Дука дели Абруци, където провежда домакинските си срещи до 1908 г. Изключение правят 1905 г. – годината на първото спечелено Скудето и 1906 г., когато мачовете се играят на колодрума „Умберто I“ в торинския квартал „Крочета“.

От 1909 до 1922 г. „Ювентус“ играе своите домакинства на стадиона на бул. „Себастополи“, преди да се премести на бул. „Марсилия“, където остава до 1933 г. На този стадион отборът става четири пъти шампион на Италия, три от които – в поредни години. В края на 1933 г. торинският гранд започва да играе домакинските си мачове на новопостроения Градски стадион „Бенито Мусолини“, открит през 1933 г. за Световното първенство по футбол през 1934 г. След Втората световна война стадионът е преименуван на „Общински стадион“ до 1986 г., след което става Общински стадион „Виторио Поцо“ до 2005 г. На него „Ювентус“ приема гостуващите отбори в продължение на 57 години. Стадионът е домакин на 890 мача от шампионата на „Ювентус“. След окончателното затваряне на стадион „Филаделфия“, от 1963 г. Общинският стадион е споделян с ФК „Торино“. Той е място на домакинските мачове на двата торински отбора до сезон 1989/90: последният мач, изигран на този терен от „Ювентус“, е на 2 май 1990 г. срещу „Фиорентина“ – първият мач от Купата на УЕФА. Стадионът продължава да се ползва за тренировъчна база до юли 2003 г.

От 1990 г. до сезон 2005/06 торинци провеждат домакинските си мачове на Стадио деле Алпи, построен в торинския квартал „Валете“ за Световното първенство по футбол през 1990 г. Той е и вътрешно съоръжение на „бианконерите“ от 1990 до 2006 г.

В много редки случаи отборът домакинства на стадиони като Ренцо Барбера в Палермо, Дино Мануци в Чезена и Джузепе Меаца в Милано.

През 2002 г. Общинският съвет на Торино предоставя на „Ювентус“ експлоатацията на района на „Деле Алпи“ за 99 години, поради което през 2008 г. се взима решение за изграждането на нов стадион, разположен в района на вече изоставеното съоръжение.

През август 2006 г. „бианконерите“ се завръщат да играят на Общинския стадион, който е обновен за Зимните олимпийски игри в Торино и вече носи името „Олимпийски стадион“. Споделят го с отбора на Торино. От 2016 г. той се нарича Олимпийски стадион „Гранде Торино“.

От 2011 г. „Ювентус“ провежда домакинствата си на Ювентус Стейдиъм. Новото съоръжение е построено на мястото на Стадио деле Алпи. То е с капацитет от 41 000 зрители, а в изграждането му са вложени 120 млн. евро. На 11 септември 2011 г. се изиграва първият мач на новия стадион между „Ювентус“ и „Парма“. В 17 минута Стефан Лихтщайнер вкарва първия гол, отбелязан на стадиона. От 1 юли 2017 г. името му е „Алианц Стейдиъм“ и то ще остане такова до 30 юни 2030 г.

Ранг на Ювентус през годините Година Ранг Лидер 1961 - Реал Мадрид 1962 #30 Реал Мадрид 1963 #35 Реал Мадрид 1964 #25 ФК Барселона 1965 #16 Бенфика 1966 #12 Бенфика 1967 #15 Реал Сарагоса 1968 #09 Реал Мадрид 1969 #06 Бенфика 1970 #07 Лийдс Юнайтед 1971 #02 Лийдс Юнайтед 1972 #04 Лийдс Юнайтед 1973 #03 Аякс 1974 #05 Аякс 1975 #05 Борусия Мьонхенгладбах 1976 #10 Байерн Мюнхен 1977 #10 Борусия Мьонхенгладбах 1978 #08 Борусия Мьонхенгладбах 1979 #08 Борусия Мьонхенгладбах 1980 #09 Борусия Мьонхенгладбах 1981 #05 ФК Барселона 1982 #19 ФК Барселона 1983 #17 ФК Барселона 1984 #06 ФК Ливърпул 1985 #05 ФК Ливърпул 1986 #01 Ювентус 1987 #01 Ювентус 1988 #01 Ювентус 1989 #02 Байерн Мюнхен 1990 #02 Байерн Мюнхен 1991 #01 Ювентус 1992 #07 Реал Мадрид 1993 #03 Реал Мадрид 1994 #03 Реал Мадрид 1995 #05 Реал Мадрид 1996 #10 Аякс 1997 #01 Ювентус 1998 #02 ПСЖ 1999 #01 Ювентус 2000 #01 Ювентус

Ранг на Ювентус през годините Година Ранг Лидер 2001 #07 Реал Мадрид 2002 #07 Реал Мадрид 2003 #08 Реал Мадрид 2004 #11 Реал Мадрид 2005 #12 Реал Мадрид 2006 #05 Милан 2007 #12 Милан 2008 #23 ФК Челси 2009 #24 ФК Барселона 2010 #27 ФК Барселона 2011 #43 Манчестър Юнайтед 2012 #43 ФК Барселона 2013 #20 ФК Барселона 2014 #16 Реал Мадрид 2015 #14 Реал Мадрид 2016 #09 Реал Мадрид 2017 #05 Реал Мадрид 2018 #05 Реал Мадрид 2019 #05 Реал Мадрид 2020 #05 Байерн Мюнхен 2021 #05 Байерн Мюнхен 2022 #08 Байерн Мюнхен 2023 #08 Манчестър Сити 2024 #18 Манчестър Сити

• Валери Божинов (нападател) – В. Божинов е първият български футболист в отбора на „Ювентус“. Той се присъединява към отбора през сезон 2006 – 07 под наем от отбора на Фиорентина. Там той записва 18 мача и 5 отбелязани гола.
• Марио Кирев (вратар) – М. Кирев подписва с клуба през януари 2009 г. Там той така и не записва изигран мач, като само е попадал няколко пъти в групата. Пред избора, дали да е трети вратар или да бъде даден под наем в друг отбор, той избира втората опция. Затова е и даван под наем на други отбори.

Забележка: * означава, че Ювентус е продължил в следващата фаза след продължения.

• Официален уебсайт
• Фен уебсайт
• Juventuz.com – Най-големият англоезичен сайт за отбора
• ((it)) Juventus1897.it – Сайт за Ювентус
• за Ювентус^{[неработеща препратка]} (FC Italia)
• Ранглиста на УЕФА Архив на оригинала от 2013-03-04 в Wayback Machine.

п б р Серия А 2024/25 Аталанта (Бергамо) Болоня Венеция Верона Дженоа (Генуа) Емполи Интер (Милано) Каляри Комо 1907 Лацио (Рим) Лече Милан (Милано) Монца Наполи (Неапол) Парма Рома (Рим) Торино Удинезе (Удине) Фиорентина (Флоренция) Ювентус (Торино) Бивши Алесандрия Анкона Асколи Авелино Бари Бреша Беневенто Варезе Венеция Виченца Верона Каляри Кротоне Карпи Казале Катания Катандзаро Комо Кремонезе (Кремона) Фоджа Леко Леняно Ливорно Лукезе Мантова Месина Модена Новара Падова Палермо Парма Пескара Перуджа Пиаченца Пиза Пистоезе (Пистоя) Про Патрия Про Верчели Реджана Реджина Сиена СПАЛ (Ферара) Тернана (Терни) Тревизо Триестина (Триест) Чезена Свързани турнири Копа Италия Суперкопа Италиана Серия Б Серия Ц Серия Д Европейски УЕФА Шампионска лига УЕФА Лига Европа

Портал „Футбол“          Портал „Италия“