Стефан Иванов (художник)

Стефан Иванов
български художник
Роден	25 ноември 1875 г. Долна Бела речка, Османска империя
Починал	14 юни 1951 г. (75 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия	Рисувалното училище в София
Учители	проф. Иван Мърквичка
Направление	живопис
Награди	Димитровска награда (1950)
Стефан Иванов в Общомедия

Стефан Иванов Георгиев (1875 - 1951) е български художник и действителен член на БАН. Известен е предимно като портретист, но в творчеството си застъпва и жанровете пейзаж, голо тяло, фигурална композиция и иконопис.

Стефан Иванов е роден в бедно дванадесетчленно селско семейство. При една епидемия в родното му село Долна Бела Речка умират шест от братята и сестрите му. Тази скръб и нищетата през детството и младостта му оставят завинаги отпечатък на печал и песимизъм върху характера на бъдещия художник и предопределят неговата изострена чувствителност, както и избора на теми и художествени средства.^[1]

Завършва средното си образование в Кюстендил, където се среща със заможна девойка, с която сключва брак. Нейният баща благосклонно поема следването му в Рисувалното училище в София, днес Национална художествена академия. През 1903 г. завършва там специалност живопис в класа в проф. Иван Мърквичка.

Четири години по-късно сам започва да преподава в Рисувалното училище, като от 1914 г. е професор по живопис, а в периода 1929–1931 г. когато училището вече е преименувано на Художествена академия, е неин ректор. Негови ученици са Дечко Узунов, Георги Велчев, Никола Вълчев, Живка Пейчева.

През 1941 г. става първият^[1] художник, избран за академик на БАН. Званието „заслужил художник“ му е присъдено през 1950 г., а през 1951 г., посмъртно – и званието „народен художник“.^[2]

Ранните му творби са основно пейзажи и портрети, предимно еднофигурни и на млади жени. Някои от портретите са рисувани на открито. Градските пейзажи изобразяват трудния живот на българина през 1920-те години; мизерия, печал и угнетеност струи от тях. Меланхолични са и образите в портретите му.

Двугодишният престой на Иванов в Париж през 1925-27 г. е повратна точка в творчеството му, променя се живописната му концепция, творбите му стават по-зрели и майсторски, по-богати на нюанси. Основно изразно средство на Иванов става колоритът. Продължава да работи в портретния жанр, но същевременно първи в България въвежда жанра на голото тяло.^[1]

Другият жанр, който Стефан Иванов разработва през целия си творчески път, е иконописът. Прави проекти за мозайки и рисува стенописите на софийските църкви „Света Петка“ и „Свети Седмочисленици“, както и на храм-паметник Свети Александър Невски. Също така през 1906 г. рисува олтара на църквата „Свети Георги Победоносец“ в град Вършец.

Стефан Иванов е носител на множество отличия, сред които:

• 1920 – орден „Свети Александър“ – IV степен,
• 1921 – орден „За граждански заслуги“,
• 1950 – Димитровска награда,
• орден „Кирил и Методий“ – I степен.

• Биография и портрет в Artprice.bg
• Стефан Иванов в Bgart.bg Архив на оригинала от 2021-05-16 в Wayback Machine.
• „Подменят икони, изографисани от известен български творец?“, DarikNews.bg, 10 декември 2014
• Картини на Стефан Иванов
  • „Капят есенни листа“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.

Нормативен контрол PLWABN VIAF