Лозан Коцев

Лозан Коцев
Лозан Коцев във ФК 13 през 1935 г.
Лична информация
Прякор	Лозко
Роден	Лозан Владимиров Коцев 8 февруари 1911 г. София, България
Починал	14 юни 1991 г. (80 г.)
Пост	централен нападател
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1931 – 1934 1934 – 1935 1935 – 1936 1936 – 1939 Борислав (София) ФК 13 Лозана-Спорт ФК 13  –  –  7 22  –  –  (4) (10)
Национален отбор
1935 България 1 (0)
Треньор
1952 – 1954  –  –  – 1957 – 1959 1960 – 1962 1962 – 1965 1967 – 1968 1972 – 1973 ВВС (София) Родни криле Червено знаме (София) Академик (София) Септември (София) Черно море Судан Сингапур Берое България до 21 г.
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Лозан Коцев е български футболист и треньор. Коцев е първият българин, спечелил шампионската титла на чужда държава, като през сезон 1935/36 г. става шампион на Швейцария в тима на Лозана-Спорт. Бил е треньор на националните отбори на Судан и Сингапур и лектор във ФИФА.

Роден е на 8 февруари 1911 г.^[1] Играе за тима на Борислав (София), като през 1934 г. става секретар на отбора.^[2] През лятото на 1934 г. записва приятелски мачове за Славия (София).^[3][4] От есента на 1934 г. е играч на ФК 13.^[5] През юли 1935 г. е изключен от отбора,^[6] но скоро се завръща при „ветераните“.

Коцев учи право в Швейцария и става част от швейцарския Лозана-Спорт.^[7] Подписва професионален контракт, като става един от първите български професионални футболисти. През сезон 1935/36 Коцев става шампион на Швейцария, като вкарва 4 гола в 6 мача, а тимът завършва на три точки пред отбора на Йънг Фелоуз.^[8] Отбелязва два гола срещу Нордшател Базел и един срещу Аарау.^[9] Също е първият българин с мач и гол в европейски клубен турнир. В Купа Митропа Коцев играе в срещите с Жиденице Бърно (0:5 и 2:1) и открива резултата във втория мач. Изиграва 1 двубой и в първенството в следващата кампания – 1936/37.^[10] През ноември 1936 г. Лозана-Спорт изпада в ликвидация и играчите му са освободени.^[11]

От 1937 г. отново е във ФК 13. Носител е на Царската купа за 1938 г..^[12]

Единствения си мач за националния отбор записва на 26 май 1935 г. срещу Б отбора на Германия. Срещата завършва 2:0.^[13] Според репортаж на в-к „Спорт“ Коцев е играл слабо в двубоя.^[14] Играе и в няколко приятелски мача срещу клубни отбори.

През 1952 г. поема тима на ВВС (София), като го класира в А група.^[15] По-късно работи в Родни Криле, Червено знаме (София) и Академик (София). От 1960 до 1962 г. ръководи Черно море (Варна).^[16] През 1963 г. поема националния отбор на Судан и с него достига финал на Купата на африканските нации.^[17] През 1967 г. поема националния отбор на Сингапур, като е първият професионален треньор в страната. Коцев води тима на турнира „Мердека“ в Малайзия през 1968 г., но сингапурските футболисти губят и трите си срещи.

През сезон 1972/73 е начело на Берое, като извежда тима до финала за Купата на съветската армия.^[18] По-късно работи в Гърция, Нигерия и Израел и води младежкия национален отбор на България.^[19]

• Шампион на Швейцария – 1935/36
• Купа на Швейцария – 1935
• Царска купа – 1938

• Борисов, Теодор – Как цар футбол превзе България – стр. 164 – 168 – ISBN 978-619-7496-20-8