Направо към съдържанието

Даниел Келман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версията за печат вече не се поддържа и може да има грешки при изобразяване. Моля, актуализирайте отметките на браузъра си и вместо това използвайте функцията за печат на браузъра по подразбиране.
Даниел Келман
Daniel Kehlmann
Даниел Келман, Франкфурт 2017 г.
Даниел Келман, Франкфурт 2017 г.
Роден13 януари 1975 г. (49 г.)
Професияписател, драматург, актьор, поет
Националност Австрия
 Германия
Активен период1997-
Жанрдрама, исторически роман, съвременен роман
Известни творби„Аз и Камински“, „Измерването на света“
Уебсайтkehlmann.com
Даниел Келман в Общомедия

Даниел Келман (на немски: Daniel Kehlmann) е австрийско-германски драматург, актьор, поет и писател на бестселъри в жанра драма, съвременен и исторически роман.

Биография и творчество

Даниел Келман е роден на 13 януари 1975 г. в Мюнхен, Западна Германия, в семейството на режисьора Майкъл Келман и актрисата Дагмар Метлер. През 1981 г. се премества със семейството си във Виена. Завършва йезуитския колеж „Колегиум Калксбург“. Следва философия и немска филология във Виенския университет. Започва да пише докторска дисертация на тема върху Имануел Кант, но не я довършва заради успеха си като писател.

Първият му роман „Представата на Беерхолмс“ (Beerholms Vorstellung), който пише още като студент, е публикуван през 1997 г. Постига световен успех с романа си „Аз и Камински“ (Ich und Kaminski) от 2003 г. За него е удостоен с наградата „Клайст“ (2006). През 2015 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Даниел Брюл, Йеспер Кристенсен и Амира Касар.

През 2005 г. е издаден романът му „Измерването на света“ (Die Vermessung der Welt), който представя историята на младите учени Александър фон Хумболт и Карл Фридрих Гаус и амбицията им да измерят света. Книгата става бестселър с над 2 милиона екземпляра, продадени само в Германия, най-големия тираж на книга в следвоенна Германия. За този роман също е удостоен с наградата „Клайст“ (2006), с наградата Хаймито фон Додерер и др. Преведен е на повече от 40 езика по света. През 2012 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Албрехт Щуч и Ленарт Хензел.

Автор е на няколко пиеси – „Духове в Принстън“ (Geister in Princeton) (2010), сред които и „Наставникът“ (Der Mentor) (2012), написана специално за трупата на Театъра в Йозефщат и посветена на баща му. Автор е и на пиесата „Бъдни вечер“ (Heilig Abend) (2015).

Келман пише също статии и рецензии за вестниците „Зюддойче Цайтунг“, „Гардиън“, „Шпигел“, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и др.

През 2007 г. е удостоен с международната Литературна награда на вестник „Велт“.

Член е на Академията на науките и литературата в Майнц.

Даниел Келман живее със семейството си във Виена и Берлин.

Произведения

Самостоятелни романи

Новели

  • Der fernste Ort (2001)

Пиеси

  • Geister in Princeton (2011) – за математика Курт Гьодел
    Духове в Принстън, изд. „Black Flamingo“, София (2013), прев. Жанина Драгостинова
  • Der Mentor (2012)
    Наставникът, изд. „Black Flamingo“, София (2013), прев. Жанина Драгостинова
  • Heilig Abend (2015)
    Бъдни вечер, изд.“ Black Flamingo“, София (2015), прев. Владко Мурдаров

Разкази

  • Unter der Sonne (1998)
  • Du hättest gehen sollen (2016)

Документалистика

  • Wo ist Carlos Montúfar? (2005) – есе

Лекции

  • Kommt, Geister (2015)

Екранизации

  • 2012 Ruhm
  • 2012 Измерването на света, Die Vermessung der Welt
  • 2015 Аз и Камински

Награди и отличия

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Daniel Kehlmann в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​