Пенко Рафаилов
| Пенко Рафаилов | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Пената | ||||||||
| Роден | 12 юли 1911 | ||||||||
| Починал | ? | ||||||||
| Пост | полузащитник | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Пенко Рафаилов (Пената) е бивш български футболист. Най-известен като футболист на Славия, Левски и френския Страсбург. След края на футболната си кариера живее в Мюнхен, където работи като певец в ресторанти.[1]
Син е на свещеника Рафаил Алексиев. Брат е на певеца Георги Рафаилов и футболиста Александър Рафаилов.
Кариера
Състезател на „Славия“ София между 1927 и 1935 г. с кратко прекъсване. Напуска „белите“ поради скандал с друг от водещите играчи на отбора Димитър Байкушев.[2] Закратко преминава в редиците на ФК 13,[3] където израства като футболист под ръководството на треньора Франц Мантлер.[4] След това се завръща в Славия.
От 1935 г. играе за Левски. С екипа на „Левски“ е шампион на България и носител на Купата на България през сезон 1936/1937 г.[5]
През август 1937 г. заминава на проби във френския „Страсбург“,[6] а скоро след това подписва професионален контракт. Рафаилов е един от малцината български професионални играчи по това време, като преди него това правят Асен Пешев, Асен Панчев, Ради Мазников, Михаил Лозанов и Лозан Коцев. Именно Коцев има известна заслуга за привличането на Рафаилов в Страсбург.[7] Записва само 1 мач в първенството – при равенството 2:2 с Олимпик (Марсилия) от третия кръг на Националната дивизия.[8] Добрите изяви на австриеца Хуменбергер не позволяват на Рафаилов да играе редовно в първия тим.[9] Българинът играе във втория тим на Страсбург и става негов капитан.
Национален отбор
В периода 1930 – 1937 г. има общо има 21 мача за националния отбор по футбол, в които е отбелязал 2 гола.[10] Носител на Балканската купа за 1932 г. Рафаилов е участник в първата квалификация на българския ��ационален отбор – на 25 март 1934 г. срещу отбора на Унгария.[11] На 11 юли 1937 г. Рафаилов е участник и един от голмайсторите при една от най-големите победи на националния отбор над Югославия – 4:0.[12] През ноември 1937 г. играещите във Франция Рафаилов и Димитър Байкушев не се отзовават на повиквателнатата в националния отбора за световната квалификация срещу Чехословакия, поради което биват изключени от българския футбол.[13]
Източници
- ↑ Пенко Рафаилов – retro-football.bg
- ↑ >Милчев, Силвестър. Футболната романтика на България, Първа част. с. 30
- ↑ Милчев, Силвестър. Футболната романтика на България, Първа част. с. 306
- ↑ ИЛЮСТРОВАНА СЕДМИЦА, Брой № 569, 26.11.1933
- ↑ Профил на играча на страницата LevskiSofia.info
- ↑ СПОРТ, Брой № 1326, 18.08.1937
- ↑ СПОРТ, Брой № 1327, 20.08.1937
- ↑ Профил в Transfermarkt
- ↑ СПОРТ, Брой № 1385, 23.12.1937
- ↑ ((en)) Статистика за Пенко Рафаилов на страницата eu-football.info
- ↑ Пайташев, Румен. „Футбол: история на световните първенства“. София. Книгоиздателска къща „Труд“. 2006 г. стр. 27. ISBN 978-954-528-601-8
- ↑ Мачовете на България срещу Югославия до Втората световна война[неработеща препратка]
- ↑ СПОРТ, Брой № 1395, 21.01.1938
Външни препратки
- Профил на играча на страницата LevskiSofia.info
