Писменост на маите

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Писмеността на маите е била изнамерена и използвана от някои племена от индианската цивилизация на маите на територията на днешните Мексико, Гватемала и Белиз.

Може би противно на общоприетото схващане, маите били (и още са) група от родствено и културно свързани народности отколкото еднородна цивилизация. Не само, че били политически необединени, но и езиците, на които говорели, често били неразбираеми помежду си. Писмената система, получила названието писменост на маите, е била изнамерена от народностите Ch'olan и Tzeltalan, а по-късно адаптирана и за нуждите на Yucatec. Най-ранните находки са от около 250 г. пр.н.е., като най-много източници има от т.нар. Класически период (200 – 900 г.). Намерени са общо към 10 000 отделни текста върху най-разнообразни носители – не само каменни стели, но също така и кости, дървена кора, скъпоценни камъни, керамични съдове и хартия.

Завладяването на земите на маите от испанците от 16 век нататък, съчетано с налагането на католицизма на подчинените племена бележи края на използването на писмеността. Най-вероятно окончателно престанала да бъде използвана скоро след завладяването на последните две независими майски държавици през 1697 г.

През 1566 г. – около половин век след началото на конкистата на района от испанците – епископът на Юкатан, Диего де Ланда, съставил ръкопис, отбелязващ съответствия между звуци от испанския език и глифи от замиращата писменост на маите. Открит през 1862 от френски изследовател, този ръкопис допринесъл много в по-нататъшните опити за разгадаване на вече тайнствените знаци.

Началото на разкодирането на майските глифи било поставено през 50-те години на 20 век, когато руският етнолог Юрий Кнорозов направил предположения, които въпреки че първоначално не били възприети от останалите изследователи, се оказали правилни. С малки изключения, след 80-те писмеността се счита вече за разчетена.

Писмеността съдържа около 550 глифа, представляващи думи, и около 150 глифа, обозначаващи срички, което я определя като логосилабична писменост. Голяма част от сричките, обаче, могат да бъдат представени от повече от един глиф. Има около стотина знака за представяне на имена, места и божества.

Интерес представлява начинът на писане – малки групички от един до пет глифа формират блокове от глифи, които придават специфичната кра��ота на писмеността. На свой ред блоковете от глифи се групират по двойки, като от двата блока се чете първо левият, а самите двойки се четат от горе надолу. Най-накрая, тези своеобразни колони се полагат от ляво надясно.

• (английски) Kettunen, H., Helmke, C. (2004), Introduction to Maya Hieroglyphs: Workshop Handbook [1] Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine.
• (английски) Omniglot, Mayan script [2]
• (английски) Ancient Scripts, Maya [3]