Гийом II дьо Вилардуен

Гийом II дьо Вилардуен (на френски: Guillaume II de Villehardouin) или още и Вилхелм II дьо Вилардуен e втори син на Жофроа I дьо Вилардуен и Елизабет дьо Шап. След смъртта на баща си е шателан на Каламата. През 1246 г. той е прогласен като наследник на брат си за третия владетел на Ахея от рода Вилардуен.

По време на управлението на Гийом се счита, че в Ахея се говори толкова добър френски, колкото и в Париж. Известно е, че самият Гийом е поет, а стените на владетелския му дворец са украсени със стенописи изобразяващи рицарски подвизи, като във владетелския му двор често се провеждат рицарски турнири и ловни излети. С помощта на венецианския флот превзема Монемвасия и строи крепостта Мистра,^[1] за да защитава равнината на Древна Спарта.

През май 1249 г. в Кипър се присъединява към Седмия кръстоносен поход на Луи IX, след който нахлува на остров Евбея през 1256 г. и присъединява Сеньория Негропонте към владението си. Гийом нахлува в Атина през 1258 г. и разбива местната коалиция на Гуидо І де ла Рош от Атинското херцогство при прохода на планината Каруди.

Гийом влиза в съюз с владетеля на Сицилианското кралство Манфред и епирския деспот Михаил II Комнин за кампания срещу Никейската империя. Обаче севастократор Йоан Палеолог разгромява съюзническите сили в долината Пелагония през есента на 1259 г. и Гийом попада в никейски плен. Той е освободен през 1262 г. след като отдава почит на първият византийски император от новата династия на Палеолозите – Михаил VIII Палеолог, отстъпвайки му най-важните си опорни укрепени градове в Пелопонес по това време – Монемвасия, Мистра и Велика Майна.

След завръщането си в Морея обаче нарушава клетвата си вярност към Византия и в частност към Михаил и предизвиква византийците на война. Гийом успява да победи византийската армия в две локални битки при Приница (1263) и при Макри Плаги (1264). Надявайки се да получи подкрепа срещу Византия с цел оцеляването си във владение се заклева във вярност на сицилианския крал Шарл I Анжуйски във Витербо на 24 май 1267 г., сгодявайки дъщеря си Изабела за сина на сицилианския крал – Филип.

След смъртта на Гийом през 1278 г. Княжество Ахея попада под управлението на краля на Сицилия, който назначава байли на княжеството. Това състояние продължава до 1289 г., когато дъщерята на Гийом Изабела е възстановена като наследница на Ахая във втория си брак.

Гийом има три брака като от първия има две дъщери, вторият е бездетен, а третият е с Ана Ангелина Комнина (дъщеря на Михаил II Комнин) от който също има две дъщери – Изабела дьо Вилардуен и Маргарита дьо Вилардуен.^[2]

Портал „Гърция“          Портал „Италия“          Портал „Франция“          Портал „Средновековие“

Нормативен контрол FAST NLI J9U LCCN NLG IdRef VIAF WorldCat