Лопово

Лопово
	Лопово
— бивше село —
	Лопово Лопово
Страна	България
Област	Област Благоевград
Община	Сандански

Тази статия е за местността в Пирин. За тази в Беласица вижте Лопово (Беласица).

Дейци на ВМОРО. Отзад: Петко Пенчев, Яне Сандански, Георги Моаджирчето. Отпред: Михаил Даев, Лопово, януари 1905 г.

Лопово е местност в Пирин, бивше село в Югозападна България, разположена на територията на община Сандански, област Благоевград.

География

Лопово се намира в горното поречие на Лоповската река, на 1400 m надморска височина, на запад от рида Демир хан (Железни станец). През нея минава горският път от Мелник за хижа „Пирин“. Местността е обрасла с бук и иглолистни растения, почвите са кафяви планинско-горски, а геоложката основа е от гнайс.^[1]

История

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише: „На сѣверъ отъ Мелникъ, въ планината Алабурунъ, аромѫнскитѣ села Буждова и Лупова иматъ 300 колиби.“^[2]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Лопово е влашко (арумънско) село, в което живеят 200 души, всички власи.^[3]

Според спомените на Яне Сандански през 1902 година в селото функционира комитет на ВМОРО с ръководител Васил Инджето, влах по произход.^[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лопово (Lopovo) има 630 власи.^[5]

На 1 и 2 септември 1924 година в Лопово се провежда конгрес на Серския революционен окръг на Вътрешната македонска революционна организация.

Личности

Починали в Лопово

Георги Менчев (1887 - 1922), деец на БКП
Георги Тимев (1887 – 1922), български революционер и политик
Георги Якимов (1885 - 1922), деец на ВМОРО и БКП
Кръстьо Захариев (1860 – 1899), български революционер

Бележки

↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 518.
↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 221.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
↑ Милетич, Любомир. Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ, Македонскиятъ Наученъ Институтъ, София, 1927, стр.30
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)

[1] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 518.

[Аромъне_221-2] Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 221.

[3] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.

[4] Милетич, Любомир. Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ, Македонскиятъ Наученъ Институтъ, София, 1927, стр.30

[5] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)

[1]