Асен Карастоянов

Асен Карастоянов
български композитор
Роден	3 юни 1893 г. Самоков, Княжество България
Починал	8 септември 1976 г. (83 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Работил	музикант, композитор, диригент
Музикална кариера
Инструменти	флейта

Асен Павлов Карастоянов е български композитор, диригент и педагог.

Роден в Самоков в чиновническо семейство. Учи флейта от 1914 до 1918 г. в Музикалното училище в София като ученик по флейта на Никола Стефанов. От 1921 до 1922 г. продължава образованието си във Висшето музикално училище в Берлин със специалностите флейта при Е. Прил и хармония при П. Юон. През периода 1923 ­- 1929 г. е диригент на духови и симфонични оркестри в Асеновград и Перник. От 1930 до 1931 г. специализира композиция в Париж в École Normale при Пол Дюка (Paul Dukas) и контрапункт в Schola cantorum при Пол льо Флем (Paul Le Flem). През 1932 г. учи в Лайпцигската консерватория теория на музиката и композиция при Гюнтер Рафаел.

От 1933 г. преподава музикална теория в Държавната музикална академия в София. През 1945 г. получава професорска степен.

С популярност се ползват неговите пет оперети, а след 1944 г. неговите масови песни („Бригадирски“). Носител е на много национални отличия и ордени. Автор е на учебници и статии.

• „Болярска сватба“ (1949, недов.)
• „Бригадири“ ­ бал. сцена (1950)

• „Ай завалъ Ахмед“ (1937; София)
• Аман бе, Хасан! („Еликсир за подмладяване“) (1938, София)
• „Сватбата на Шахризар“ (1940, София)
• „Михаил Строгов“ (1941, София)
• „Българи от старо време“ (1959, София)
• 3 детски оперети

• Симф. поема „Йоан Кукузел“ за тенор, смесен хор и симфоничен оркестър (1939)
• „Патриотична поема“ (1956).
• „Дайчово хоро“
• „Ситно хоро“ за смесен хор и оркестър

• „Пролетна“ (1950)
• „Кантата за партията“ (1954)
• „Преобразена Добруджа“ (1955)
• „На партията“ (1957) и др.

• Три симфонични танца (1962).

• №1 „Рудничарска“ (1934)
• №2 „Дунавска“ (1960)
• №3 „Родопска“
• №4 „Прабългарска“ (1974)

• „Балканска“ (1924)
• „Родопска“ (1940)
• „Средногорски скици“ (1941)
• „Младежка“ (1947)
• Сюита от оперетата „Българи от старо време“ (1958)

• за флейта и оркестър (1965)
• за виолончело и оркестър (1969)
• Капричио за цигулка и орк.

• Българска рапсодия (1953)
• 2 сюити
• 11 марша
• 14 хора
• 3 ръченици, потпури и др.

• „Богомилска легенда“ (1970)

• Потпури от български нар. песни (1915)

• Сюита за медни духови инструменти (1933)
• 2 квартета
• 2 сюити за флейта и пиано
• 20 пиеси за соло флейта

• Соната (1938)
• 2 детски пиеси
• Прелюд
• 20 полифонични пиеси

• „Задачи по хармония“ (София, 1942)
• „Учебник по хорово дирижиране“ (София, 1947)
• „Учебник по елементарна теория на музиката“ (София, 1948)
• „Конспект по хармонични стилове с въпроси и отговори“ (София, 1948)
• „Кратки напътствия по инструментация“ (София, 1948)
• „Мелодични и хармонични основи на българската народна песен“ (София, 1950)
• „Учебник по контрапункт“ (София, 1952, 54)
• „Сложен контрапункт, имитация и канон“ (София, 1957)
• „Полифонична хармония“ (София, 1959; на руски език 1964).

• Павлов, Евгени (Клостерман). „Асен Карастоянов“ (София, 1979).

• Биография и творчество на Асен Карастоянов в сайта на Съюза на българските композитори