Преглед на кода на Старобългарски език

Нямате разрешение за редактиране на тази страница поради следната причина:
Your IP address is in a range that has been blocked on all Wikimedia Foundation wikis.
The block was made by ‪EPIC‬. The reason given is Open proxy/Webhost: See the help page if you are affected.
Start of block: 08:48, 2 юли 2024
Expiry of block: 08:48, 2 юли 2025
Your current IP address is 206.189.44.186. The blocked range is 206.189.32.0/20.
Моля, включете всички горепосочени подробности във всички заявки, които правите. If you believe you were blocked by mistake, you can find additional information and instructions in the No open proxies global policy.
Otherwise, to discuss the block please post a request for review on Meta-Wiki. You could also send an email to the stewards VRT queue at stewards@wikimedia.org including all above details.
Можете да разгледате и да копирате кодa на страницата.
{{повече източници|14:07, 25 януари 2020 (UTC)}}
{{Език
| име            = Старобългарски език
| родно име      = {{Старобългарски|ѩзꙑкъ словѣньскъ}}<br/>{{Старобългарски|ѩзꙑкъ блъгарьскъ}}
| страна         = Средновековна [[България]]<br>Средновековни славянски<br>държави
| регион         = [[Балкански полуостров]]<br>[[Източна Европа]]
| мъртъв         = да
| писменост      = [[глаголица]], [[кирилица]]
| сем1           = Индоевропейски
| сем2           = Славянски
| сем3           = Южнославянски
| сем4           = Източни южнославянски
| сем5           = Старобългарски
| официален      = [[Първо българско царство]]
| iso639-1       = cu
| iso639-2       = chu
| iso639-3       = chu
| карта          = 
| карта-описание = 
| wiki           = cu
}}
'''Старобългарският език''' е най-ранният писмено засвидетелстван [[славянски езици|славянски език]].

В старите паметници е наричан {{Старобългарски|ѩзꙑкъ словѣньскъ}} (славянски език), а също и {{Старобългарски|ѩзꙑкъ блъгарьскъ}} ([[български език]]). Извън [[България]] е известен с наименования като староцърковнославянски, старославянски и др. Църковнославянският език, развил се от старобългарския, и до днес е каноничният език на православните славянски църкви и се употребява в различни [[униатство|униатски]] църкви.
[[Файл:„Отче наш“ на старобългарски.png|alt=|мини|500x500пкс|Молитвата [[Отче наш|„Отче наш“]] на [[старобългарски]] език]]

== Старобългаристика ==
{{Основна|История на старобългарския език}}
От изследователите този език е наричан различно. [[Йерней Копитар]]<ref>{{Цитат книга|last=Kopitar|first=Jernej (Bartholomäus)|title=Grammatik der Slavischen Sprache in Krain, Kärnten und Steyermark|url=https://archive.org/details/grammatikdersla00kopigoog|year=1808|month=|publisher=Korn|location=Laibach|isbn=|pages=}}</ref> и [[Франц Миклошич]]<ref>{{Цитат книга|last=Miklosich|first=Franz|title=Lexicon linguae Slovenicae veteris dialecti|url=https://archive.org/details/lexiconlinguaesl00mikl|year=1850|month=|publisher=apud Gulielmum Braumüller|location=Vindobonae|isbn=|pages=}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Miklosich|first=Franz|title=Lexicon Palaeslovenico-Græco-Latinum emendatum auctum|url=https://archive.org/details/lexiconpalaeoslo00mikluoft|year=1862-1865|month=|publisher=G. Braumüller|location=Vindobonae|isbn=|pages=}}</ref> го наричат ''„старословенски език“'', тъй като в първите писмени паметници те са търсили черти от славянския диалект в [[Панония]]. [[Александър Христофорович Востоков|А. Х. Востоков]] въвежда през 1820 г. термина ''„старославянски език“'',<ref>''Востоков, Александр Х.'' Рассуждение о славянском языке, служащее введением к Грамматике сего языка, составляемой по древнейши�� оного письменным памятникам. — 1820.[ръкопис; част от тази работа под названието „Рассуждение о славянском языке“ е публикувана в „Труды Общества по изучению русской словесности“, XVII, 1856; изцяло е издадена от [[Измаил Срезневски]] като „Рассуждение о славянском языке“ // Филологические наблюдения А.Х. Востокова. <abbr>Санкт-Петербург</abbr>, Типография Императорской академии наук, 1865.</ref> който днес е най-използваният термин в рускоезичната научна литература. Аналогично са образувани наименованията фр. le vieux slave, лат. palaeoslavica. [[Йозеф Добровски]] в ''„Institutiones linguae slavici dialecti veteris“'' (''Студия върху стария диалект на славянския език'') ([[1822]]) открива в този език ''„старосръбско наречие“''.<ref>{{Цитат книга|last=Dobrovský|first=Josef|title=Institutiones linguae slavicae dialecti veteris, quae quum apud Russos, Serbos aliosque ritus graeci, tum apud Dalmatas glagolitas ritus latini Slavos in libris sacris obtinet|url=https://archive.org/details/josephidobrowsk01dobrgoog/page/n3/mode/2up|year=1822|month=|publisher=Sumtibus et typis A. Schmid|location=Vindobonae|isbn=|pages=}}</ref> Но още в първата половина на [[19 век|XIX век]] [[Юрий Венелин]]<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Венедиктов|first=Г. К.|title=Ю. И. Венелин в болгарском возрождении|url=https://www.promacedonia.org/jv/jv_3.htm#p4|year=1998|publisher=Российская академия наук, Институт славяноведения и балканистики|location=Москва|pages=71-73}}</ref> ([[1829]]), [[Аугуст Шлайхер]], [[Мартин Хатала]]<ref>{{Цитат книга|last=Hattala|first=Martin|title=Grammatica linguæ slovenicæ collatæ cum proxime cognata bohemica|url=https://archive.org/details/grammaticalingua00hatt/mode/2up|year=1850|month=|publisher=typis Francisci Lorber|location=Schemnicii|isbn=|pages=}}</ref> и [[Леополд Гайтлер]]<ref>{{Цитат книга|last=Geitler|first=Leopold|title=Starobulharská fonologie se stálým zřetelem k jazyku litevskému|url=https://archive.org/details/starobulharskafo00geit/page/n4/mode/2up|year=1873|month=|publisher=Theodor Mourek|location=V Praze|isbn=|pages=}}</ref> виждат, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения са еднакви с чертите на [[Български език|българския език]]. Те въвеждат наименованието ''„старобългарски език“'' (рус. ''древнеболгарский'',<ref name=":0" /> нем. ''Altbulgarisch''), възприето изцяло в България. В съвременното [[езикознание]] освен термина ''„старобългарски език“'' са разпространени и названията ''„старославянски език“'' и ''„староцърковнославянски език“''.

Според Венелин: ''„Кирил и Методий превели Светото Писание не на някакъв друг език, а само и единствено на български, именно на български, или, което е същото, църковният език, използван днес в Русия, Унгария, Сърбия, Далмация и в самата България, е български език...“''<ref name=":0" />

Някои учени са на мнение, че науката за този език трябва да изследва само паметниците от т.нар. ''„канон“,'' т.е. езика на произведенията, най-тясно свързани със св. [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и св. [[Методий]] и книжовната им дейност, противопоставяйки се на езика на произведенията, произлезли от българските просветно-културни кръгове. Не са запазени произведения от ръката на двамата братя, а т.нар. ''„канон“'' се открива в паметници, отстоящи най-малко 50 – 60 години от времето на първоучителите. За това време са настанали някои промени не само в говоримата, но и в писмената реч. Следователно езикът на Светите братя може да бъде реконструиран приблизително по преписите на произведенията им, но достоверността на реконструкцията на техния език няма абсолютни документални доказателства, както и на по-ранния [[праславянски език]]. Поради тези причини езикът на първите славянски писмени паметници не следва да бъде наричан с термина ''„Кирило-Методиев език“''. Що се отнася до термините ''„старославянски“'' и ''„староцърковнославянски“'', те също не отговарят на същността и етническата основа на този език. Направени са много изследвания и българската етническа основа на езика от достигналите до нас първи славянски ръкописи не може да бъде оспорвана. Доказателства за българската етническа основа на тези паметници се откриват в областта на [[фонетика]]та (в рефлексите на праславянските съчетания ''*tj, *gtǐ, *ktǐ, *dj'' и в широкия гласеж на ''ятовата гласна''), в областта на [[Лексикология|лексиката]] (в заемките на някои гръцки думи от народния [[гръцки език]], с който само българските [[славяни]] са били в пряк контакт; това са думи като {{Старобългарски|сѫбота}} (събота) от σάμβατο, а не от σάββατον) и в областта на [[синтаксис]]а:

1) употреба на дателен притежателен падеж при лични местоимения и съществителни:
: {{Старобългарски|рѫка ти}}, {{Старобългарски|отъпоуштенье грѣхомъ}};

2) описателно бъдеще време с глагол {{Старобългарски|хотѣти}};

3) употреба на сравнителна форма {{Старобългарски|мьнии}} (по-малък) в значение на „по-млад“.

Езикът на паметниците, произлизащи от българските земи след [[12 век|XII век]], в световната славистика единодушно, без уговорки се нарича ''„среднобългарски“''. Съществуването на среднобългарски и новобългарски език по необходимост води до извода, че тези два периода от развоя на българския език са били предхождани от един първи период, поставил началото на писмения български език. Несъмнено този първи период трябва да отговаря и на началото на славянската писменост. Следователно най-точно и научно обосновано е езикът на първите славянски ръкописи да се нарича ''„старобългарски“'', а не ''„старославянски“'', нито ''„староцърковнославянски“'', тъй като в тази епоха отделните славянски езици са имали вече обособен облик. Терминът ''„старославянски“'' може да доведе до погрешни изводи, че този език е или изкуствен общославянски книжовен език, или че това е праславянският език, засвидетелстван писмено. Терминът ''„староцърковнославянски“'' навежда на мисълта, че този език е служил само за църковни (религиозни) цели, а не за обществено-политически и културни нужди. Що се отнася до опонирането на термина ''„старобългарски език“'' с твърдението, че може да се стигне до смесване с езика на [[Хан Аспарух|Аспаруховите]] сънародници, то не може да бъде убедително, тъй като последният бива наричан в науката ''„прабългарски“'' (''протобългарски'', ''първобългарски'').

Следователно:
# Науката за старобългарския език има за предмет изучаването на езика на първите славянски писмени паметници, т.е. сравнително-историческата реконструкция на старобългарската [[граматика]] (на езика, възникнал през IX век и оставил паметници от X – XII век).
# При изследването на старобългарския език трябва да се имат предвид езиковите му средства, развитието им от праславянския език до първото им писмено засвидетелстване, степента на диалектната диференциация в късния праславянски, в старобългарския и в новобългарския език, литературните стилове и школи в старобългарския език; тоест по-широкото разглеждане на старобългарския език, извън рамките на ''„канона“''. Затова старобългаристиката не може да няма връзки и с други научни дисциплини, на първо място с общото и индоевропейското езикознание.

Старобългарският език, благодарение на древността си, наред със [[санскрит]], [[гръцки език|гръцкия]], [[латински език|латинския]], [[готски език|готския]] и други древни писмени индоевропейски езици, дава изключителен материал при реконструкцията на т.нар. [[индоевропейски праезик]], незасвидетелстван писмено.

Изучаването на старобългарския език лежи в основата на цялата [[славистика]], за която делото на първоучителите Константин-Кирил Философ и Методий е от първостепенно значение. Старобългарският език първо служи при възстановяването на предполагаемия [[праславянски език]]. От него се изхожда и при [[сравнителна граматика на славянските езици|сравнително-историческото проучване на славянските езици]]. В него се отразява мисленето и светогледа на говорещия на него народ. Той е огледало и на социалната история и етногенезиса на българския народ в древността. Това се открива най-вече в лексиката. Старобългарският език е ценен източник за изследователите на етническата и социалната история на българите. Археологията и старобългарският език са свързани, тъй като са открити повече от трийсет епиграфски паметника с надписи на този език. Изследователите на старата българска литература имат нужда от задълбочени познания за езика на първите паметници в цялото му богатство и сила, за да могат да получат вярна представа за художествения принос на старобългарските автори и преводачи.

В изследването на старобългарския език оказват помощ научни дисциплини като [[топономастика]], [[диалектология]] и [[лексикология]], включени в балканското и славянското езикознание, защото именно в диалектите и изобщо в езиците на балканските народи са се запазили много славянски думи (с произход от българските славяни), които имат звучене по-близко до старобългарското – със запазени носовки и неметатезирани групи с плавни съгласни и др. Българската топонимия и диалекти също дават (след строго научни изследвания) много данни за старобългарския език, дори и за предписмения му период (например топонимът ''[[Варна]]'' с неметатезирана група CorC).<!-- == Редакции на езика ==
[[Руси]], [[сърби]], [[хървати]], и за някое време и [[чехи]] (моравци) бяха приели старобългарски за църковен език. Моравци, които бяха станали католици, на края оставиха старобългарски. Същевременно, в Русия, Сърбия, и католическа Хърватия, заети църковен език продължаваше да се използва за книжовен. Всичко, което се пишеше, пишеше се на църковния език; разговорния език служеше изключително като ''patois''.

 С времето, единия старобългарски език почнеше да се дроби. Разговорните елементи проникваха в този абсолютно книжовен език един след друг. Във всяка страна която е приела езика, неговото влияние, макар да беше много силно, все пак се поддаваше на натуралните процеси. Евентуално, към времето когато Европа се вдигаше от феодализма (15-ия век), имало е три редакции на езика: българска, сръбска, и руска. Българска редакция на езика тогава вече беше за българите един чужд език, който изискваше специална подготовка, защото падежи вече прилично бяха се распали. В Сърбия, църковния език служеше за църквата; простия пак народ, както и в България, най-често не можеше да чете, а подчинението на Турция правеше трудности за престижа на славянския език. Сръбската редакция е дала да се знае за нея когато, след завоюването на Сърбия от турците, сръбските духовници отидоха в Русия, носейки със себе си много текстове на своя език; това често се нарича „второто южнославянско влияние“ на руския език. В Хърватия, където църковния език все още се пишеше на глаголица, негово употребление в светски цели не е било разпространено. В Русия, езикът беше по-близък до говорния език отколкото в Сърбия и България и имаше по-добро начало. Неговото влияние беше силно и важно. Гражданските кръгове още във времето на [[Иван Грозни]] са се служили с говорен език който беше настояща смес на източнославянски руски език и един потомък на старобългарския. Много руски паметници от това време са писани на църковен език, и предполага се, че той се е говорил в градовете от аристокрацията. [[Александър Курбски]], предател на Иван Грозни, когато пишеше писма и ги изпращаше на Грозни, използваше от 70 до 80% църковни думи. -->

== История ==
=== Изграждане ===
Докато за историята на българския език и българските народни говори, за славянското �� индоевропейското сравнително-историческо езикознание езикът на старобългарските паметници има значение като отражение на един народен език, говорен от древно славянско население през Средновековието, то за историята на книжовните езици, за историята на културата и литературата старобългарският език представлява голям интерес като език на една стара писменост. Старобългарският език, след старогръцкия и латинския, е третият език, който през средните векове в Европа е бил употребяван в богослужението и администрацията и на който е била създадена поезия, философска, научна и юридическа литература. Създаден на народна основа, старобългарският език като всеки книжовен език е трябвало да бъде обогатен и приспособен да изпълнява сложни функции. Нужни са били нови думи за абстрактни понятия, нужни са били и много нови религиозни, философски, научни, етически, административни термини. Обогатяването на народния език е ставало главно по три начина:<ref>{{Цитат книга|last=Велчева|first=Боряна|title=Старите български ръкописи и техният език|year=1983|month=|publisher=Народна просвета|location=София|isbn=|pages=39 – 40}}</ref>

1) ''Обогатяване с ново значение на съществуващи народни думи''. Така например думата {{Старобългарски|просвѣщение}} първоначално е имала конкретното значение  ''„осветяване“'', ''„просветване“''. В старобългарските паметници се открива само нейното абстрактно значение. В нов смисъл се употребяват многобройни подобни думи, най-често отглаголни съществителни: {{Старобългарски|създание}}, {{Старобългарски|прѣложение }} (''„превод“''), {{Старобългарски|знамение}}. В християнски смисъл се е променило значението на думи като {{Старобългарски|небо}}, {{Старобългарски|отьць}}, {{Старобългарски|мѫченикъ}}, {{Старобългарски|правьда}}, {{Старобългарски|отъпоущение}} и др.

2) ''Заемане на чужди думи''. Една голяма част от старобългарската книжнина представлява преведена от гръцки църковна литература и произведения на византийските писатели. Това довежда до появата на редица гръцки думи или латински и еврейски думи, приети чрез гръцкия език.
* Гръцки думи са например {{Старобългарски|евангелие}}, {{Старобългарски|ангелъ}}, {{Старобългарски|дѣволъ}}, {{Старобългарски|апостолъ}}, {{Старобългарски|архиереи}}.
* От еврейски произход са думи като {{Старобългарски|пасха}}, {{Старобългарски|аллилоуꙗ}}, {{Старобългарски|вельзѣволъ}} (''„дявол“''). 
* От латинския език също проникват думи (част от тях са заети по време на мисията на светите братя Кирил и Методий сред западните славяни). Примери:
: {{Старобългарски|кинъсъ}} (''„данък“''); 
: {{Старобългарски|коустодиꙗ}} (''„стража“'');
: {{Старобългарски|оплатъ}} (''„просфора, обреден хляб“'').

3) ''Създаване на нови думи''. Чуждите думи са били избягвани чрез създаването на нови думи. Сред много от често употребяваните думи в нашето съвремие са и такива, които са възникнали в най-ранния период на формирането на старобългарския език. Такива са например днешните думи ''благодаря'' ({{Старобългарски|благодарити}}), ''благодетел'', ''благодат'', ''светлозарен'', ''безсмъртие'', ''самовластен'', ''лицемер'', ''невъзможно'', ''неръкотворен'', ''милосърдие'', ''недоумение'' и много други. Голяма част от тях са преводи от гръцки:
: {{Старобългарски|зълодѣи}} е буквален превод на гръцката κακαῦρνος;
: {{Старобългарски|добротворити}} съответства на гр. ἀγαθοποεῖν; 
: {{Старобългарски|доброродьнъ }} е превод на гр. εὐγενής. 

Наред с гръцките думи {{Старобългарски|граматикиꙗ}}, {{Старобългарски|риторикиꙗ}}, {{Старобългарски|философиꙗ}}, в съчинението „Сказание за буквите“ от [[Черноризец Храбър]] се откриват следните славянски думи:
: {{Старобългарски|землемѣрие}} (''„земемерство“'', ''„геодезия“'');
: {{Старобългарски|двогласнаꙗ}} (''„двугласна“'', ''„дифтонг“'').

=== Развитие ===
Успоредно с останалите славянски езици, след XII век старобългарският език претърпява значителни промени, отразени съвсем оскъдно в писмените паметници. Беглото отразяване на фонетичното и морфологичното развитие на езика в паметниците с религиозен характер се дължи на силното влияние на кирило-методиевата традиция в средновековна България. В светски документи (грамоти на българските царе), надписи-графити, приписки ([[Битолски триод]]), паметници със светско съдържание („[[Троянска повест]]“), както и в някои произведения с религиозен характер ([[Добрейшово евангелие]], преписа на [[Шестоднев (Йоан Екзарх)|„Шестоднев“]] от 1263 г.) тези изменения се долавят по-ясно. Между XII и XV век промените в старобългарския език засягат предимно следното:
* Еровете в слабо положение (пред сричка, несъдържаща ерове, и в края на думата) загубват звуковата си стойност, а в останалите случаи се изясняват: '''ъ > о/ъ''', '''ь > ъ/е'''. Така се появяват нови групи съгласни, които са нехарактерни за най-древните старобългарски паметници:
: {{Старобългарски|кънѧsь}} > {{Старобългарски|кнѧзъ}};
: {{Старобългарски|праздьникъ}} > {{Старобългарски|праздникъ}}.
* Смесване на носовките: носовите гласни ({{Старобългарски|ѧ}}, {{Старобългарски|ѫ}}) изравняват гласежа си след меки съгласни, а в някои говори съвсем изгубват носовия си призвук и се стига до характерната за паметниците от XIII – XIV век безразборна употреба на буквите {{Старобългарски|ѧ}} и {{Старобългарски|ѫ}}.
* Разпад на склонението: Изместване на старобългарските падежни форми за родителен и местен падеж от съчетания на предлог с винителен или дателен падеж.
* Показателните местоимения в задпоставно положение започват да се развиват като склоняем определителен член, макар че употребата му все още не е напълно граматикализирана.
* Употреба на кратките форми на [[дателен падеж]] за изразяване на притежание.
* [[Сегашно деятелно причастие|Сегашните деятелни причастия]]  ({{Старобългарски|несѫштъ}}, {{Старобългарски|двигнѫштъ}}) и миналите деепричастия ({{Старобългарски|рекъшии}}, {{Старобългарски|четѣвъшии}}) започват да се използват все по-малко. Само [[минало свършено деятелно причастие|миналите свършени деятелни причастия]] ({{Старобългарски|реклъ}}, {{Старобългарски|пеклъ}}) продължават да се употребяват често.
* Изчезва сегашното страдателно [[причастие]] ({{Старобългарски|хвалимъ}}, {{Старобългарски|молимъ}}).
* [[Супин]]ът е заместен напълно от [[инфинитив]]а, който към XIV – XV век започва да се замества от съчетанието '''''да''''' + лични глаголни форми.
* Бъдеще време се изразява чрез личните форми на сегашното време на глагола {{Старобългарски|хътѣти}} + инфинитив, а впоследствие от ''да''-конструкция с лични глаголни форми ({{Старобългарски|хъштѫ да}}).
* Формите на [[минало несвършено време]] започват да се образуват не от инфинитивната форма, а от основата за [[сегашно време]]: 
: {{Старобългарски|плакати}} > {{Старобългарски|плакаахъ}};
: {{Старобългарски|нести}} > {{Старобългарски|несѣахъ}}.
* Променят се окончанията на формите на [[минало свършено време]] под влияние на морфологични аналогии.
* Започва образуване на ново глаголно [[спрежение]] с окончание '''-м''' за 1 л. ед.ч. по аналогия със старите атематични глаголи:
: {{Старобългарски|быти}} > {{Старобългарски|есмь}};
: {{Старобългарски|дати}} > {{Старобългарски|дамь}};
: {{Старобългарски|іасти}} > {{Старобългарски|іамь}};
: {{Старобългарски|имѣти}} > {{Старобългарски|имамь}}.
* Развитие на нови местоименни форми с помощта на анафорични частици:
: '''тъ''' + '''и''' > '''тои''';
: '''сь''' + '''и''' > '''сеи''';
: '''които''', '''тогова''', '''този'''.
* След XV век се развива като отделна морфологична категория и [[минало несвършено деятелно причастие|миналото несвършено деятелно причастие]] (''носел'', ''четял'').

Първите паметници на [[български език|новобългарски език]] са дамаскините от XVII – XVIII век.

== Главни особености ==
Най-ранните писмени паметници на старобългарски език са от X – XI век (надпис на чъргубиля [[Мостич]], [[Ананиев надпис]]). През IX – XI век езикът е съвсем близък до останалите славянски езици, поради което старобългарските църковни текстове се използват от други славянски народи като руси и сърби със съвсем малки изменения: [[Остромирово евангелие]] от 1056 г. и [[Симеонов сборник]] 1073/6 г. за руска редакция; [[Мирославово евангелие]] от XII век за сръбска редакция.

Старобългарският език в периода IX – XI век притежава следните най-важни особености.

=== Фонетика ===
{{Основна|Фонетика на старобългарския език}}
* Запазване на праславянската система от гласни звукове, включително:
: еровите гласни ({{Старобългарски|ъ}}, {{Старобългарски|ь}});
: носовите гласни ({{Старобългарски|ѧ}}, {{Старобългарски|ѫ}}).
* Почти не са засегнати от нови морфологични аналогии резултатите от третата палатализация:
: {{Старобългарски|виждѫ}} < *vidjon (новобълг. ''(да) видя'');
: {{Старобългарски|''нарицати''}} (новобълг. ''наричам'').
* В сила е законът за отворените срички.
* Широк изговор на дългото ē ({{Старобългарски|ѣ}}).
* Особен рефлекс на праславянските съчетания
: *tj, *dj > '''шт''', '''жд'''.

=== Морфология ===
* Налице е богата именна система (която в повечето съвременни славянски езици е опростена):
:: – тринайсет склонения, класифицирани според индоевропейската и праславянска основа:
::: основи на гласна (-o-, -a-, -ja-, -i-, -u-)
::: и съгласна (-n-, -nt, -men, -s, -r, -ŭ);
:: – седем падежа: [[Именителен падеж|именителен]], [[Родителен падеж|родителен]], [[Винителен падеж|винителен]], [[Дателен падеж|дателен]], [[Творителен падеж|творителен]], [[Местен падеж|местен]], [[Звателен падеж|звателен]];
:: – три числа: [[Число в българския език|единствено]], [[Двойствено число|двойствено]], [[Число в българския език|множествено]].
* Лични местоимения има само за първо и второ лице. В ролята на местоимения за трето лице се използват показателните {{Старобългарски|онъ}} и {{Старобългарски|тъ}}, от които произлизат днешните местоимения за трето лице '''той''' (книж.) и '''он''' (диал.). Ролята на притежателно местоимение за трето лице се изпълнява от възвратното местоимение {{Старобългарски|''свои''}}.
* Всяко прилагателно име притежава две форми: кратка и дълга (определена). Дългата форма се получава от кратката с добавяне на анафоричното местоимение {{Старобългарски|и}}: 
: {{Старобългарски|новъ}} > {{Старобългарски|новъи}}.
Кратките форми се скланят като съществителните имена от съответните основи. Първоначално в дългата форма именната и местоименната част се скланят поотделно, но впоследствие се сливат и образуват нов тип склонение.
* Налице е богата глаголна система (4 спрежения на тематичните глаголи и друго за малкото на брой атематични глаголи, форми за двойствено число, 6 времена, 2 глаголни вида – свършен и несвършен).
* Употребяват се 3 прости глаголни времена – сегашно, минало свършено (аорист), минало несвършено (имперфект); и по-рядко 3 сложни глаголни времена – минало неопределено (перфект), минало предварително (плусквамперфект), бъдеще предварително. Бъдещето време се изразява с формата за сегашно време на глаголи от свършен вид, както и в повечето съвременни славянски езици.
* Старобългарският език познава 3 наклонения (изявително, повелително и условно). Индоевропейското подчинително наклонение (конюнктив) е изгубено напълно, както и индоевропейският страдателен залог, изразяван посредством възвратнопричастни форми.
* Налице са разнообразни нелични глаголни форми:
: [[инфинитив]] ({{Старобългарски|чисти}});
: [[супин]] ({{Старобългарски|чистъ}});
: [[сегашно деятелно причастие]]/[[деепричастие]] ({{Старобългарски|четѫщии}}/{{Старобългарски|четы}});
: [[причастие|сегашно страдателно причастие]] ({{Старобългарски|четимъ}});
: [[деепричастие|минало/свършено деепричастие]] ({{Старобългарски|четѣвъ}}/{{Старобългарски|четѣвъшии}});
: [[минало страдателно причастие]] ({{Старобългарски|четенъ}});
: [[минало свършено деятелно причастие]] ({{Старобългарски|челъ}}).

== Писменост ==
{{Основна|Старобългарска писменост (пояснение)|Старобългарска азбука}}
{{Вижте също|Глаголица|Кирилица}}<!-- 

== Граматика ==
{{Основна|Граматика на старобългарския език}} -->

== Примери ==
{| cellpadding="5"
|+ '''„Отче наш“''' (християнска молитва)
|-----
! Старобългарски,<br />X век
! Църковнославянски<br />(руска редакция на старобългарския)
! Новобългарски,<br />XX и XXI век<br />Македонски диалект<br />(македонска книжовна норма)
! Новобългарски,<br />XX и XXI век<br />(книжовна норма)
! Новоруски,<br />XX и XXI век
|-----
|
{{Старобългарски|Отьчє нашь, ижє ѥси на нєбєсѣхъ,}}<br />{{Старобългарски|да свѧтитъ сѧ имѧ Твоѥ,}}<br />{{Старобългарски|да придєтъ цѣсарьствиѥ Твоѥ,}}<br />{{Старобългарски|да бѫдєтъ волꙗ Твоꙗ}}<br />{{Старобългарски|ꙗко на нєбєси, и на зємли.}}<br />{{Старобългарски|Хлѣбъ нашь насѫщьнꙑи даждь намъ дьньсь}}<br />{{Старобългарски|и отпѹсти намъ длъгꙑ нашѧ, ꙗко и мꙑ отъпѹщаѥмъ длъжьникомъ нашимъ,}}<br />{{Старобългарски|и нє въвєди насъ въ искѹшєниѥ,}}<br />{{Старобългарски|нъ избави ни отъ нєприѣзни,}}<br />{{Старобългарски|ꙗко твоѥ ѥстъ цѣсарьствиѥ и сила, и слава въ вѣкꙑ вѣкомъ.}}<br />{{Старобългарски|Аминь!}}
|
{{Старобългарски|Ѻтчє нашъ, ижє єси на нєбєсѣхъ,}}<br />{{Старобългарски|да свѧтитсѧ имѧ Твоє,}}<br />{{Старобългарски|да прїидєтъ царствїє Твоє,}}<br />{{Старобългарски|да бȢдєтъ волѧ Твоѧ,}}<br />{{Старобългарски|ꙗкѡ на нєбєси, и на зємли.}}<br />{{Старобългарски|Хлѣбъ нашъ насȢщный даждь намъ днєсь}}<br />{{Старобългарски|и остави намъ долги нашѧ,}}<br />{{Старобългарски|ꙗкожє и мы ѡставлѧємъ должникѡмъ нашымъ,}}<br />{{Старобългарски|и нє введи насъ во искȢшєнїє,}}<br />{{Старобългарски|но избави насъ ѿ лȢкавагѡ.}}<br />{{Старобългарски|Аминь!}}
|
Оче наш, кој си на небесата,<br />да се свети името Твое,<br />да дојде царството Твое,<br />да биде волјата Твоја,<br />како на небото, така и на земјата.<br />Лебот наш насушен дај ни го денес<br />и прости ни ги долговите наши,<br />како и ние што им ги проштеваме на нашите должници,<br />и не нè воведувај во искушение,<br />но избави нè од лукавиот.<br />Амин!
|
Отче наш, Който си на небесата!<br />Да се свети Твоето име,<br />да дойде Твоето Царство,<br />да бъде Твоята воля,<br />както на небето, тъй и на земята.<br />Насъщния ни хляб дай ни днес<br />и прости нам дълговете ни, <br />
както и ние прощаваме на нашите длъжници,<br />и не въведи нас в изкушение,<br />но избави ни от лукавия,<br />защото твое е царството,<br />и силата, и славата во веки веков.<br />Амин!
|
Отец наш, Сущий на небесах!<br />да святится имя Твоё;<br />да придёт Царствие Твоё;<br />да будет воля Твоя<br />и на земле, как на небе;<br />хлеб наш насущный подавай нам на каждый день;<br />и прости нам грехи наши,<br />
как и мы прощаем всякому должнику нашему;<br />и не введи нас в искушение,<br />но избавь нас от лукавого.<br />Ибо Твое есть Царство<br />и сила и слава во веки веков.<br />Аминь!
|}

== Вижте също ==
* [[Редакции на старобългарския език]]
* [[Старобългарски писмени паметници]]
* [[Старобългарска азбука]]

== Литература ==
* ''Граматика на старобългарския език'', БАН, София, 1993
* ''Увод в изучаване на южнославянските езици'', БАН, София, 1986
* Велчева, Боряна. ''Старите български ръкописи и техният език'' (Библиотека Родна реч омайна). София, 1983, стр. 32 – 49
* [[Иван Гълъбов|Гълъбов, Иван]]. ''Старобългарски език с увод в славянското езикознание'', София, 1980
* [[Иван Добрев (славист)|Добрев, Иван]]. ''Старобългарска граматика – теория на основите'', София, 1982
* [[Иван Дуриданов|Дуриданов]], Иван. ''Граматика на старобългарския език. Фонетика. Морфология. Синтаксис.'' (Гл. ред. и автор) – София, [[1991]], стр. 16, 87 – 97, 538 – 539, 549 – 557
* [[Иван Дуриданов|Дуриданов]], Иван. ''Старобългарският език в синхрония и диахрония.'' В: Славянска филология: Т. 19. Езикознание. – [[София]], 1988, стр. 5 – 18
* [[Любомир Милетич|Милетич]], Любомир. ''Старобългарска граматика с кратък сравнителен оглед към новобългарския език''. За средните учебни заведения. Девето издание. София, Държавна печатница, 1923 [https://www.miryan.org/library/miletich_stb_1923/miletich_stb_all.djvu djvu файл на сайта miryan.org]
* [[Кирил Мирчев|Мирчев]], Кирил. [http://www.promacedonia.org/pdf/mirchev_starobylgarski.html''Старобългарски език – кратък граматичен очерк''], София, 1972
* [[Стефан Младенов|Младенов]], Стефан. ''История на българския език'', БАН, София, 1979
* {{Кирилица|Младеновъ, Д-ръ Ст., Тома Атанасовъ и Ст. П. Василевъ. ''Учебникъ по старобългарски езикъ за пети класъ на срѣднитѣ училища. Съставенъ по програмата отъ 1925. г.'', Пловдивъ, Книгоиздателство Хр. Г. Дановъ, 1930.}}<ref>При представянето на книгата е запазен правописът от 1930 г. Вижда се, че името на книгоиздателството не е поставено в кавички, както би било правилно днес, а след годините се поставя точка (по немски модел), за да се покаже, че това са числителни редни.</ref> | [http://www.promacedonia.org/sm_uch/index.htm Прочетете книгата онлайн]
* [http://www.scribd.com/doc/107841186/Vittore-Pisani-mater-Europa11111 Vittore Pisani. „Old Bulgarian Language“. Sofia, Bukvitza] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130511235920/http://www.scribd.com/doc/107841186/Vittore-Pisani-mater-Europa11111 |date=2013-05-11 }}, [[2012]]. ISBN 978-954-92858, English, Bulgarian, Italian

== Източници ==
<references />

== Външни препратки ==
{{Уикикниги|Справочник по старобългарски език}}
* [https://bg.wikibooks.org/wiki/Най-важни_синтетични_ръководства_по_старобългарски Най-важни синтетични ръководства по старобългарски]
{{Уикипедия|cu}}
{{Български език}}
{{Славянски езици}}

[[Категория:Старобългарски език| ]]
Шаблони, използвани на страницата:
Шаблон:Ambox (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Cite (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Cite book (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Delink (редактиране)
Шаблон:If empty (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Infobox (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Navbox (преглед на кода) (защитен)
Шаблон:Tr+0 (редактиране)
Шаблон:Tr-0 (редактиране)
Шаблон:Trsp (редактиране)
Шаблон:Trsp/2 (редактиране)
Шаблон:Trsp/3 (редактиране)
Шаблон:Trsp/4 (редактиране)
Шаблон:Trunc (редактиране)
Шаблон:Wd (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Webarchive (редактиране)
Шаблон:· (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Български език (редактиране)
Шаблон:Вижте също (редактиране)
Шаблон:Език (редактиране)
Шаблон:Език/Индоевропейски (редактиране)
Шаблон:Език/Семейство (редактиране)
Шаблон:Заглавие без пояснение (редактиране)
Шаблон:Източник БДС 17377 (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Инфокутия (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Шаблон:Кирилица (редактиране)
Шаблон:Навигационен шаблон (преглед на кода) (защитен)
Шаблон:Основна (редактиране)
Шаблон:Повече източници (редактиране)
Шаблон:Славянски езици (редактиране)
Шаблон:Старобългарски (редактиране)
Шаблон:Стр (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Уикикниги (редактиране)
Шаблон:Уикипедия (редактиране)
Шаблон:Цитат книга (редактиране)
Модул:Arguments (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Category handler (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Category handler/blacklist (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Category handler/config (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Category handler/data (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Category handler/shared (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Delink (редактиране)
Модул:HtmlBuilder (преглед н�� кода) (полузащитен)
Модул:If empty (редактиране)
Модул:Infobox (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Infobox/styles.css (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Модул:Message box (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Message box/configuration (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Namespace detect/config (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Namespace detect/data (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Navbar (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Navbox (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:No globals (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:String (преглед на кода) (защитен)
Модул:Wd (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Wd/aliasesP (преглед на кода) (защитен)
Модул:Wd/i18n (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Webarchive (редактиране)
Модул:Webarchive/data (редактиране)
Модул:Yesno (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Старобългарски (редактиране)
Обратно към Старобългарски език.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Старобългарски_език“.