Преглед на кода на Ерих Хартман

Нямате разрешение за редактиране на тази страница поради следната причина:
Your IP address is in a range that has been blocked on all Wikimedia Foundation wikis.
The block was made by ‪EPIC‬. The reason given is Open proxy/Webhost: See the help page if you are affected.
Start of block: 08:48, 2 юли 2024
Expiry of block: 08:48, 2 юли 2025
Your current IP address is 206.189.44.186. The blocked range is 206.189.32.0/20.
Моля, включете всички горепосочени подробности във всички заявки, които правите. If you believe you were blocked by mistake, you can find additional information and instructions in the No open proxies global policy.
Otherwise, to discuss the block please post a request for review on Meta-Wiki. You could also send an email to the stewards VRT queue at stewards@wikimedia.org including all above details.
Можете да разгледате и да копирате кодa на страницата.
{{Военно лице
| име                = Ерих Хартман
| портрет            = 
| портрет_описание   = 
| прякор             = Буби ({{lang|de|Bubi}}) (малчуган)
| погребан           = 
| преданост          = {{знаме|Ваймарска република}}<br>{{знаме|Нацистка Германия}}<br>{{знаме|Германия}}
| въоръжени сили     = [[Луфтвафе]]
| години на служба   = 1941 – 1945; 1956 – 1970 г.
| звание             = [[Майор]] ([[Вермахт]])<br>[[Полковник]] ([[Бундесвер]])
| войсково поделение = [[Jagdgeschwader 52|JG 52]], [[Jagdgeschwader 53|JG 53]], [[Jagdgeschwader 71|JG 71]]
| командвания        = JG 52, JG 71
| битки              = [[Втора световна война]]
* [[Източен фронт (Втора световна война)|Източен фронт]]
* [[Въздушна отбрана на Райха]]
| награди            = Знак „Изтребител“, златен, с надпис „1300“ (бойни полета)<br>Знак „Пилот-наблюдател“, златен с диаманти<br>Почетен знак на Луфтвафе<br>[[Германски кръст]], златен<br>[[Железен кръст]] 2-ра и 1-ва степен<br>[[Рицарски кръст]], с Дъбови листа, Мечове, Диаманти
| образование        = 
| родства            = 
| по-късна работа    = цивилен летателен инструктор
| подпис             = 
| портал             = Втора световна война
}}
'''Е́рих А́лфред Ха́ртман – Буби''' ({{lang|de|Erich Alfred Hartmann – Bubi}}) е [[германци|германски]] [[въздушен ас]], [[изтребител|пилот-изтребител]] и [[офицер]] от [[Луфтвафе]] по време на [[Втората световна война]]. Постигнал е повече въздушни победи от всеки друг пилот в историята на въздушните боеве.<ref>Günther Wagenlehner: ''Die russischen Bemühungen um die Rehabilitierung der 1941 – 1956 verfolgten deutschen Staatsbürger – Dokumentation und Wegweiser''. Bonn 1999, ISBN 3-86077-855-2, S. 36 f.</ref><ref>Raymond F. Toliver, Trevor J. Constable: ''Holt Hartmann vom Himmel! Die Geschichte des erfolgreichsten Jagdfliegers der Welt.'' Motorbuch-Verlag, 60. Auflage, Stuttgart 2001, ISBN 3-87943-216-3.</ref> По данни на [[ОКВ|германското командване]], в хода на Втората световна война е извършил 1425 бойни полета, като в 825 въздушни боя има 352 бала от сваляне или повреда на противникови [[самолет]]и (от тях 345 за съветски и 7 за американски). За това време неговият самолет [[Месершмит 109]] пада 14 пъти заради повреди, причинени от отломките на сваления противников самолет или технически неизправности.<ref>Toliver & Constable 1986, стр. 12</ref> При тези случаи Хартман винаги успява да скочи с [[парашут]].

Хартман, който е пилот на [[безмоторен самолет]] преди войната, се присъединява към Луфтвафе през 1940 г. и завършва обучението си за пилот-изтребител през януари 1942 г. Назначен е в [[52-ра изтребителна ескадра]] ({{lang|de|Jagdgeschwader 52}}) на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] и има щастието да бъде поставен под ръководството на някои от най-опитните пилоти на Луфтвафе, което значително му помага да развие тактиката си. Хартман постига последната си 352-ра победа на 8 май 1945 г. няколко часа преди края на войната. За невисокия си ръст и младолик вид получава прякора ''Bubi'' (малчуган). Приятелите му го наричат „Русия германски рицар“, а противниковите летци – „Черния дявол“. Носител е на наградите: Знак „Изтребител“, златен, с надпис „1300“ (бойни полета), Знак „Пилот-наблюдател“, златен с диаманти, Почетен знак на Луфтвафе (13 септември 1943), [[Германски кръст]], златен (17 октомври 1943), [[Железен кръст]] 2-ра и 1-ва степен, [[Рицарски кръст]] (29 октомври 1943), с Дъбови листа (2 март 1944), Мечове (2 юли 1944), Диаманти (25 август 1944).

След края на войната заедно с останалата част от 52-ра изтребителна ескадра той се предава на [[Армия на САЩ|Армията на САЩ]], но е предаден на [[Червената армия]] съгласно предварително споразумение между съюзниците от 1944 г. Осъден е за военни престъпления и изпратен в лагер за принудителен труд. През това време отказва да служи във ВВС на [[Германска демократична република|Източна Германия]] и прекарва десет и половина години в съветските лагери [[ГУЛАГ]]. Освободен е през 1955 г. и се завръща се в [[ГФР]].<br>
От 1956 до 1970 г. служи като офицер в ''[[Луфтвафе]]'' на ''[[Бундесвер]]а'', където е командир на [[71-ва изтребителна ескадра]] „Рихтхофен“ и завършва военната служба със звание ''оберст'' ([[полковник]]). След това става цивилен летателен инструктор.{{sfn|Berger|1999|p=107}}

Реабилитиран е през януари 1997 г. от руското правителство, като правоприемник на Съветския съюз.<ref name="Berger p107">Berger 1999, стр. 107</ref>

= Биография =
== Детство и юношество ==
[[Файл:Yuelu-Academy-Hunan-pond.jpg|мини|300п|Китайският град [[Чанша]]]]
Ерих Хартман е роден в град [[Вайсах]], [[Вюртемберг]], на [[19 април]] [[1922]] година. Има по-малък брат, Алфред, който също служи в Луфтвафе по време на Втората световна война (като стрелец на [[Юнкерс 87]] в Северна Африка; прекарва четири години като английски военнопленник<ref>Toliver & Constable 1986, стр. 15, 16</ref>). Част от детството си двамата прекарват в [[Китай]], тъй като баща им иска да избегне [[икономика|икономическите]] трудности във [[Ваймарска република|Ваймарската република]]. С помощта на братовчед си, който работи като [[Консул (дипломация)|консул]] в немското посолство в [[Пекин]], бащата на Ерих успява да си намери работа. Пристигайки в град [[Чанша]], той установява, че условията за живот в Китай са много по-добри и довежда семейството си. През [[1928]] г. обаче се налага да се върнат в Германия заради започналата в Китай гражданска война. Местното население става враждебно към чужденците и започва нападения над [[дипломат]]и. Елиза Хартман и двете ѝ деца напускат спешно страната. Пътуват по [[Транссибирска магистрала|Транссибирската магистрала]], което е и първата среща на Ерих със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]].<ref>Toliver and Constable 1986, стр. 24</ref>

Не след дълго семейството се събира в град [[Вайл им Шьонбух]], [[Вюртемберг]], Германия. Тук Хартман започва да се интересува от [[авиация]]та. Присъединява се към програмата за подготовка на планеристи, организирана от възраждащите се военновъздушни сили. Майка му Елиза е една от първите жени-пилоти. Семейството дори си купува малък самолет, но през [[1932]] г. е принудено да го продаде заради икономическия колапс на Германия. След като на власт идват [[НСДАП|националсоциалистите]], летателните школи получават подкрепата на новото правителство и Елиза Хартман създава във Вайл им Шьонбух школа, в която 14-годишният Ерих получава пилотско свидетелство, а на 15-годишна възраст става инструктор<ref>Kaplan 2007, стр. 89</ref><ref name="Williamson">{{Харв|Williamson|2006|loc=45 – 47}}</ref> на една от планерните групи на [[Хитлерюгенд]].<ref>Toliver and Constable 1986, стр. 31</ref>

Ерих се обучава в средното училище (април 1928 – април 1932) във Вайл им Шьонбух, гимназията в [[Бьоблинген]] (април 1932 – април 1936 г.) и Националния институт за политическо образование в [[Ротвайл]] (април 1936 – април 1937 г.). През 1937 г. постъпва в гимназията в [[Корнтал Мюнхинген]], където през октомври 1939 г. се запознава с бъдещата си съпруга Урсула („Уш“), по онова време 15-годишна.<ref name="personal data">Toliver & Constable 1986, стр. 296.</ref>

== Кариера в Луфтвафе ==
=== На бойното поле (1940 – 1943) ===
[[Файл:JG52-Emblem.jpg|мини|Емблемата на 52<sup>-ра</sup> изтребителна ескадра, в която е зачислен Ерих Хартман]]
Хартман започва военното си обучение на [[1 октомври]] [[1940]] г. в 10<sup>-и</sup> авиополк в [[Пионерски|Нойкурен]]. На [[1 март]] [[1941]] г. е преместен във Второ военно-летателно училище (''Luftkriegsschule 2'') в [[Берлин]]. Първият му полет с [[инструктор]] е четири дни по-късно, а самостоятелните му полети започват само три седмици след това. Завършва основната си подготовка през октомври 1941 г. По време на обучението Ерих показва отлични умения като стрелец, а в края на подготовката си вече владее до съвършенство изтребителя си. Започва висши курсове за въздушна стрелба в Лахен-Шпейердорф (сега [[Нойщат ан дер Вайнщрасе]]) на [[1 ноември]] 1941 г. Обучението му там привършва на [[31 януари]] [[1942]] г., и в периода [[1 март]] – [[20 август]] 1942 г. се обучава да лети на [[Messerschmitt Bf 109|Месершмит 109]] във Второ училище за пилоти-изтребители (''Jagdfliegerschule 2'') в град [[Цербст]].<ref name="personal data"/><ref name="Kaplan 2007, стр. 90">Kaplan 2007, стр. 90.</ref>

Периодът на обучение на Хартман не преминава без драматични събития. По време на третия си боен полет Хартман се оказва в средата на въздушен бой, обърква се и допуска редица грешки: не запазва мястото си във формацията, попада в зоната на обстрел на водещия самолет и при опит да се приземи поврежда самолета си. В резултат на това е отстранен от полети за три дни.<ref name="Mueller">{{cite book | last = Мюллер | first = Джин | coauthors = Сэмюэл У. Митчем, Сэмюэл В. Митчем | year = 1997 | title = Командиры „Третьего Рейха“ | publisher = Русич | url = http://militera.lib.ru/bio/mitcham_mueller/05.html | isbn = 5-88590-778-1}}</ref> При тренировъчен полет над Цербст на [[24 август]] 1942 г. той нарушава правилата за сигурност, изпълнявайки елементи от [[Висш пилотаж|висшия пилотаж]]. Наказан е с домашен арест и глоба, но това наказание вероятно му спасява живота – пилотът, който го замества на следващия ден, претърпява авария и загива.<ref name="Kaplan 2007, стр. 90"/><ref>Toliver and Constable 1986, стр. 31.</ref>

През октомври 1942 г., след завършване на обучението в запасната изтребителна група „Изток“, Хартман е назначен в ''[[52-ра изтребителна ескадра]]'', базирана в [[Кавказ|Северен Кавказ]]. След като пристига в снабдителната база на Луфтвафе в [[Краков]], Ерих Хартман и още трима други пилоти летят на напълно непознатия им [[Юнкерс 87|Юнкерс 87 „Щука“]]. Това завършва с местен погром и два разбити самолета.<ref>Toliver and Constable 1986, стр. 32 – 33.</ref> Пилотите са изпратени с транспортен самолет. Сраженията на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] се водят на дълбочина до 1200 км над [[Съюз на съветските социалистически републики|съветска територия]], и Хартман трябва да води въздушни боеве над неизвестен терен. 52-ра ескадра вече има натрупан опит и слава в Германия. В нея летят много от най-добрите асове на Луфтвафе, сред които е [[Валтер Крупински]] (197 свалени самолета, 16-и в света) – първи командир и наставник на Хартман. Там е и обер-[[фелдфебел]] Паул Росман, който не обича да влиза във „въздушна въртележка“, а да атакува от засада. Щателно проучена, тактиката „виж-реши-атакувай-отстъпи“ ще донесе на Ерих Хартман първото място в неформалното съревнование на най-добрите асове на света и 352 въздушни победи.<ref name="See-Decide-Attack-Reverse">Toliver and Constable 1986, стр. 46 – 47, 54, 61, 84</ref> Когато командир на ескадрата става Крупински, Ерих е 20-годишен новобранец, изглеждащ много по-млад от годините си. Затова Крупински постоянно го нарича ''„Bubi“'' (дете, момченце), и този прякор му остава трайно.

На [[5 ноември]] 1942 г. Хартман сваля първия си самолет, [[Ил-2]] от състава на 7-и гвардейски щурмови авиационен полк, но малко след това е свален от атакуващ от засада съветски изтребител [[ЛаГГ-3]]. Отнема му близо три месеца да постигне следващата победа. На [[27 януари]] [[1943]] г. сваля изтребител [[МиГ]].<ref name="Mueller"/> Хартман постепенно натрупва летателен опит, наблягайки на ефективността на първата атака. С времето този опит започва да дава плодове: по време на [[Битка при Курск|Курската битка]] през юли [[1943]] г. той сваля за един ден 7 самолета, през август 1943 г. вече има в сметката си 49,<ref name="Williamson"/> а през септември добавя към тях още 24 свалени самолета.<ref>Toliver and Constable 1986, стр. 50</ref> Достига 100 въздушни победи на [[20 септември]] 1943 г.<ref name="Williamson"/>

=== Зад фронтовата линия (1943) ===
В края на лятото на 1943 г. Ерих Хартман вече има 90 победи, но на [[19 август]] при атака на поредния Ил, самолетът му получава повреди и той е принуден да извърши принудително кацане зад фронтовата линия. Обстоятелствата са следните: командирът на ескадра [[Дитрих Храбак]] заповядва на подразделението на Хартман да поддържа пикиращите бомбардировачи [[Юнкерс 87|Щука]] от ескадра ''[[Sturzkampfgeschwader 2]]'', водени от известния ас на щурмовата авиация [[Ханс-Улрих Рудел]], но ситуацията неочаквано се променя и на немските летци им се налага да се справят с множество [[изтребител]]и [[Як-9]] и [[ЛаГГ-5]]. Хартман успява да свали 2 самолета преди осколките от последния да повредят неговия Месершмит. След проблемно приземяване зад фронтовата линия Хартман вижда от самолета си приближаващите се [[Червена армия|съветски войници]]. Успява да ги заблуди, че е тежко ранен. Качен е на камион, където изчаква подходящия момент, нископрелитаща Щука. Шофьорът на камиона и двамата му охранители изкачат от камиона в търсене на укритие, а Хартман побягва в обратна посока. Укрива се през деня, а през нощта успява да се добере до частта си, преминавайки фронтовата линия. Пристигайки при своите, Хартман е обстрелян от часови, който не вярва, че се завръща свален пилот. За негов късмет, куршумът само разкъсва панталона му.<ref name="Mueller"/><ref>Toliver and Constable 1986, стр. 66 – 67</ref>

=== Дъбови листа (1943) ===
На 29 октомври 1943 г. лейтенант Хартман е награден с Железен кръст, след като сваля 148 самолета, а на 13 декември отбелязва 150-а си въздушна победа. До края на 1943 г. в сметката му са записани 159 победи.<ref>Deac 1998, стр. 34</ref> В началото на 1944 г. е назначен за командир на 7-а ескадрила от 52-ра изтребителна ескадра, а няколко седмици по-късно за началник на отдела за бойните операция на ескадрата.<ref name="Mueller"/> За първите два месеца на 1944 г. Хартман има още 50 победи, а скоростта, с която ги печели, постоянно нараства. Тези резултати предизвикват съмнение във Върховния щаб на Луфтвафе, победите му са препроверявани по два-три пъти, а полетите му са наблюдавани от специално назначен пилот. На 2 март сваля 10 самолета<ref name="Williamson"/> и достига 202 победи.<ref>Weal 2001, стр. 73</ref> По това време съветските летци вече знаят позивната на Хартман ''Карайа 1'', а командването на [[Червена армия|Съветската армия]] определя награда за главата му от 10 000 [[Съветска рубла|рубли]]. По това време Хартман лети на самолети, украсени с черно [[лале]] (с многолъчна звезда, изрисувана отпред). Смята се, че заради това съветските летци са го нарекли „Черния дявол от юга“, „Черния“ или „Дявола“.
[[Файл:BmRKELS.jpg|мини|ляво|Рицарски кръст с дъбови листа и мечове]]
Съветските пилоти започват да разпознават характерната рисунка и да избягват срещи с Хартман. Това го кара да даде самолета си на неопитните летци (предполага се, че така ще са в по-голяма безопасност) и да полети на Месершмит с обикновени цветове. На новия му самолет има нарисувано само пронизано от стрела сърце и надпис „Урсула“. През следващите 2 месеца, той реализира над 50 победи.<ref>Kaplan 2007, стр. 104 – 105</ref> На 21 март 1944 г. Ерих Хартман печели 350-а въздушна победа за 52-ра ескадра.<ref>Weal 2003a, стр. 74</ref>

През същия месец [[Герхард Баркхорн]], [[Валтер Крупински]] и [[Йоханес Визе]] са повикани в щаба на [[Адолф Хитлер|Хитлер]] и са им връчени награди. Баркхорн е награден с „Мечове към Рицарския кръст“, а на Хартман, Крупински и Визе са връчени „Дъбови листа към Кръста“. Епизодът има комичен оттенък: докато пътуват с влака, летците се напиват и пристигат в резиденцията олюлявайки се. Адютантът на Хитлер от Луфтвафе майор [[Николаус фон Белоу]] е в шок. След като Хартман идва на себе си, взима от закачалката офицерска фуражка за да я премери, с което предизвиква паника у фон Белоу – оказва се, че това е фуражката на Хитлер.<ref>Toliver and Constable 1986, стр. 9 – 11</ref>

=== Отбраната на Райха (срещу САЩ) ===
[[Файл:Ploiesti 1943 bombardament.jpg|300px|мини|Нефтена рафинерия в [[Плоещ]]]]
На [[21 май]] [[1944]] г. Хартман за първи път води въздушен бой с [[ВВС на САЩ]] над [[Букурещ]], [[Румъния]]. Прикривайки своето звено, атакува 4 американски самолета. Сваля 2 [[изтребител]]я [[Мустанг (изтребител)|P-51 Мустанг]]), другите 2 свалят другарите му.<ref>Kaplan 2007, стр. 115</ref> На 1 юни 1944 г. Хартман сваля 4 Мустанга при един полет над нефтените полета край [[Плоещ]], [[Румъния]].<ref>Toliver and Constable 1985, стр. 177 – 182, 339</ref> Месец по-късно, при петия си бой с американски изтребители, той сваля още 2 Мустанга, но зад него се залепват други 8. Докато маневрира интензивно, Хартман хваща на прицел един [[P-51]], но открива, че е свършил боеприпасите, а и скоро ще му свърши горивото, и скача с парашут. Парашутът е лесна мишена за преследващите го. Един от изтребителите се откъсва от групата и полетява към него, но в последния момент се връща, махайки с крила за сбогом.<ref name="Kaplan 2007, стр. 116">Kaplan 2007, стр. 116</ref>

На 4 юли 1944 г. е награден лично от Хитлер<ref name="Mueller"/> с Рицарския кръст с дъбови листа и мечове.<ref>{{cite book | last = Miller | first = David A. | year = 1997 | title = Die Schwertertraeger Der Wehrmacht: Recipients of the Knight's Cross with Oakleaves and Swords | publisher = Merriam Press | isbn = 1576380254 | pages = 42}}</ref>

=== Диаманти (1944) ===
На [[17 август]] [[1944]] г. Ерих Хартман става първи летец-изтребител в света по брой въздушни победи, задминавайки ранения си колега в 52-ра ескадра [[Герхард Баркхорн]], с неговите 274 победи. Към [[24 август]] [[1944]] г. личната сметка на Хартман достига 300 свалени самолета.<ref>Weal 2001, стр. 78</ref> През този месец сваля 78 съветски самолета, 19 от тях в рамките на два дни.<ref name="Mueller"/> За този резултат на 25 август е награден с Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти.<ref name="Williamson"/> Едва 27 души в германските въоръжени сили са наградени с отличието.<ref>Weal 2003a, стр. 71</ref> Диамантите по традиция връчва самият Хитлер. След [[Заговор от 20 юли|неуспешния атентат]] на [[Клаус фон Щауфенберг]] от [[20 юли]] [[1944]] г., охраната на Хитлер изисква военните да предават личното си оръжие преди аудиенцията. Хартман обаче отказва и заявява, че няма да приеме диамантите, ако демонстрират към него недоверие и му отнемат пистолета. След като се посъветват с полковник Николаус фон Белоу – адютанта на Хитлер, на Хартман е разрешено да запази оръжието си.<ref>Toliver and Constable 1986, стр. 142 – 143</ref><br>
Освен наградата Хартман получава и кратък домашен отпуск, и на 10 септември 1944 г. се жени за дългогодишната си приятелка Урсула Паеч (1924 – 1996).<ref name="Mueller"/>
[[Файл:Me109 G-6 D-FMBB 1.jpg|мини|300px|Изтребител Месершмит [[Me 109]] на какъвто е летял Хартман]]
Хартман вече е жива легенда и командването на Луфтвафе иска да го снеме от бойни полети, за да се избегнат негативните пропагандни последици, ако той загине. Той получава ново назначение – изпитател на реактивните [[Месершмит 262]]. Пускайки в действие всичките си връзки, Хартман успява да се завърне на фронта и продължава да лети.

До края на войната Хартман има над 1400 полета, в 825 от които води въздушни боеве. Самият Хартман често казва, че за него по-скъп от всички победи е фактът, че за цялата война не е изгубил нито един подчинен.<ref name="Kaplan 2007, стр. 116"/>

=== Тактика в боя ===
Предпочитаната тактика на Хартман е ударът от [[засада]]. Според него 80% от свалените от него пилоти са силно изненадани. Използвайки мощния двигател на своя [[Месершмит 109]], Хартман атакува или по вертикала отдолу в сляпата зона на противника или отгоре с голяма скорост. Най-често използваният от него метод за атака е да води огън от извънредно близка дистанция. Тази тактика има определени предимства пред стрелбата отдалеч:<ref name="See-Decide-Attack-Reverse"/><ref>Spick 1996, стр. 201</ref>
* разкрива местоположението си в последния възможен момент;
* компенсира недостатъците и бавната стрелба на 30-мм авиационно оръдие [[MK-108]] с което са [[Bf 109#Варианти на въоръжението на Месершмит 109:|въоръжени]] самолетите Bf 109 от по-късните варианти G6, както и Bf 109 G10, Bf 109 G14 и Bf 109 K;
* позволява по-добро групиране на изстрелите с минимум разход на муниции;
* затруднява противника да вземе ответни мерки.

Недостатък на тази тактика обаче е рискът от повреда на собствения самолет от отломките на противниковия.

Хартман разработва и използва нови тактики на въздушния бой. Един от най-известните е защитният маньовър – отстъп с използване на отрицателно претоварване, известен сред летците като „тактиката на Хартман“. Използва се, когато противникът е в задната полусфера (откъм опашката на своя самолет), когато дистанцията позволява да се открие огън и положението е практически безизходно. При такава ситуация Хартман прави рязък [[вираж]], принуждавайки противника да направи още по-рязък вираж, за да постигне добра позиция за стрелба (класическа тактика на боя с виражи). При такъв подход, като правило, противникът трябва да надигне носа на самолета си толкова, че той закрива обзора, и противниковият летец губи от поглед самолета на Хартман. Именно в този момент Хартман отпуска руля и излиза от вираж, възползвайки се от смяната на положителното с отрицателно претоварване. След този маньовър, противникът не разбира къде е изчезнал самолетът на противника, и се озовава в неизгодно положение.

Хартман не се опитва да гони опашката на противника, считайки боя с изтребителите за загубено време. Самият той описва тактиката си така: „видях – прецених – атакувах – измъкнах се“.<ref name="See-Decide-Attack-Reverse"/>

== Последни месеци на войната и арест ==
От 1 до 14 февруари [[1945]] г. Ерих Хартман командва за известно време ''I звено'' на [[JG 53|''53-та изтребителна ескадра'']], като по това време е на длъжност ''Командир на група'' ({{lang|de|Gruppenkommandeur}}), преди да бъде сменен от [[Хелмут Липферт]]. През март [[1945]] г., когато броячът на Хартман отчита 336 въздушни победи, [[Адолф Галанд]] за втори път го кани да лети на новите реактивни [[Месершмит 262|Me 262]] и да се присъедини към [[44-ти изтребителен отряд]]. Хартман отново отказва. На длъжността командир на I звено на 52-ра ескадра, той печели 350-а си победа на 17 април [[1945]] г. в небето над [[Чехословакия]].<ref>Kaplan 2007, стр. 117</ref>

Последната победа на Хартман е спечелена в последния ден на войната в [[Европа]] – 8 май 1945 г. над чешкия град [[Бърно]]. В този ден, рано сутринта му е заповядано да проведе разузнавателен полет над позициите на [[Червена армия|съветските войски]]. Излита с екипажа си в 8:30 ч. и скоро след това забелязват първите руски подразделения още на 40 км от мястото на излитане. Прелитайки, вижда два изтребителя [[Як-9]], изпълняващи различни акробатически фигури за радост на придвижващите се войски. Хартман решава да се намеси, гмурка се надолу от височина 3700 метра и сваля първия изтребител от 200 метра. Докато се прицелва във втория, изведнъж забелязва в далечината над целта група самолети, приближаващи от запад – оказва се, че това са американски [[P-51|”Мустанги”]]. Застрашен да бъде притиснат между руските и американските самолети, Хартман решава да се спусне пределно ниско и да се скрие от преследвачите в плътно стелещия се над града черен дим. След като се приземява се оказва, че летището се намира в зоната на обстрел на съветската [[артилерия]], поради което неговият самолет Карайа 1, още 24 Месершмита и много боеприпаси са унищожени. Като командир на I звено на 52-ра изтребителна ескадра, Ерих Хартман решава да се предаде на американската 90-а пехотна дивизия.<ref name="Kaplan p.118">Kaplan 2007, стр. 118</ref>

По-късно немските военнослужещи, сражавали се срещу съветските войски, са предадени на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], в съответствие с [[Ялтенска конференция|Ялтенските споразумения]].

=== Обвинения във военни престъпления и следвоенни години ===
След войната срещу Хартман са повдигнати редица обвинения за военни престъпления, сред които, че е заповядал разстрела на 780 цивилни руснаци в [[Брянск]], че е атакувал на 23 май 1943 г. фабрика за хляб и че е унищожил 345 съветски самолета.<ref name="Kaplan p.122">Kaplan 2007, стр. 122</ref> Затова в СССР той е предаден на съд. Хартман отказва да се признае за виновен и води сам защитата си, което е пълна загуба на време, защото всичко зависи от руските съдии. Осъден е на 25 години принудителен труд по обвинение във военни престъпления, както и за нанасяне на големи щети на съветската икономика, изразяващи се в унищожаването на голям брой самолети.<ref name="Kaplan p.122"/>

По време на пленничеството си получава предложение от [[Херман Граф]] (лидер на фракция „[[Антифа]]“ сред немските затворници) да се присъедини към просъветската [[ГДР|Източно германска]] [[Национална народна армия]] (''Volksarmee''), но той отказва. Хартман обявява гладна стачка и минават 4 дни, преди руснаците да започнат да го хранят принудително.<ref>Kaplan 2007, стр. 120</ref>

Хартман е осъден на 25 години каторжен труд, но отказва да работи. Подложен е на нечовешки условия по време на цялото си пленничество, включително строг тъмничен затвор при пълна изолация. Хвърлен е в карцер, което подбужда другарите му към протести. Започват вълнения и пазачите са принудени да го освободят. Хартман пише жалба до коменданта на лагера, в която иска среща с представител на [[Москва]] и международна инспекция, както и съд, за да бъде отменена незаконната присъда. Това му е отказано и той е прехвърлен в друг лагер в [[Новочеркаск]], прекарвайки 5 месеца в карцер. Накрая Хартман отново е изправен пред трибунал, който потвърждава присъдата. Изпратен е в друг лагер в [[Дятерка]] в планината [[Урал (планина)|Урал]].<ref>Kaplan 2007, стр. 122 – 123</ref>

През 1955 г. майката на Хартман пише на новия [[Федерален канцлер (Германия)|западногермански канцлер]] [[Конрад Аденауер]], за да иска освобождаването му. Свободата на Хартман, както и тази на други 16 000 немски военнослужещи, е получена като част от търговско споразумение между двете страни.

След като прекарва заточен над 10 години в руски концентрационни лагери ([[ГУЛАГ]]), той е сред последните затворници, освободени през 1955 г. и върнати в [[Западна Германия]]. Там той отново се събира с жена си Урсула.<ref>Toliver and Constable 1986, стр. 255 – 256</ref> По време на дългото пленничество на Хартман му се ражда син – Ерих-Петер, роден през 1945 г. Петер умира тригодишен през 1948 г., без да види баща си. По-късно Хартман има дъщеря, Урсула Изабел, родена на 23 февруари 1957 г.<ref>Kaplan 2007, стр. 125</ref>

През януари 1997 г. руското правителство, като правоприемник на Съветския съюз, реабилитира Хартман, като приема, че присъдата му за военни престъпления е била неправомерна.<ref name="Berger p107">Berger 1999, стр. 107</ref>

=== В Луфтвафе на Бундесвера (1956 – 1970) ===
[[Файл:Canadair Sabre Berlin Luftwaffen Museum.JPG|мини|300px|”F-86 Sabre” от следвоенните [[Луфтвафе]] украсен с „черно лале“. В музея на Луфтвафе в Берлин.]]
През 1956 г. Хартман става офицер от новосъздадените [[Луфтвафе|Военновъздушните сили на ФРГ]] и командва [[71-ва изтребителна ескадра|71<sup>-ва</sup> изтребителна ескадра „Рихтхофен“]].<ref>{{Citation |title=Ветеран СС у могил боевых товарищей |url=http://www.agentura.ru/dossier/izrail/people/aralov/nazi3/ |accessdate=2008-12-14 |archivedate=2009-06-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090609150625/http://www.agentura.ru/dossier/izrail/people/aralov/nazi3/ }}</ref> Той е първият ''Geschwaderkommodore'' на ескадрата. Многократно пътува до [[САЩ]], където обучава американски пилоти.

След въоръжаването на Луфтвафе с американски самолети [[F-104 „Старфайтер“]] Хартман отправя много критики затова, че в летателни произшествия ВВС на ГФР загубва примерно 292 самолета (около 30 % от всички) и загиват 116 пилоти. Подава оставка от Бундесвера през 1970 г., основно поради противопоставянето си на разполагането на [[F-104 Старфайтер]] в Луфтвафе и последвалите сблъсъци с началниците си.

== Последни години ==
След края на военната си кариера Хартман работи като авиоинструктор близо до [[Бон (Германия)|Бон]] и лети в групата за висш пилотаж заедно с [[Адолф Галанд]]. Получава [[Исхемична болест на сърцето|стенокардия]] и е принуден да се откаже от летенето. Хартман умира на [[20 септември]] [[1993]] г. във [[Вайл им Шьонбух]], [[Германия]]<ref name="Williamson"/><ref name="Kaplan 2007, стр. 116"/>

= Военна кариера и награди =
== Звания ==
Ерих Хартман постъпва във Вермахта на [[1 октомври]] [[1940]] г. Първото му назначение е в гр. Нойкирхен в Източна [[Прусия]], където получава базова военна подготовка.
{|class="wikitable"
|- style="background:bisque;"
|| Страна
|| Дата
|| Звание
|-
|[[Файл:Flag_of_Germany_1933.svg|ръб|22п]] || 31 март [[1942]] || ''Лойтнант'' ([[Лейтенант]])
|-
|[[Файл:Flag_of_Germany_1933.svg|ръб|22п]] || 1 юли [[1944]] || ''Оберлойтнант'' ([[Старши лейтенант]])
|-
|[[Файл:Flag_of_Germany_1933.svg|ръб|22п]] || 1 септември [[1944]] || ''Хауптман'' ([[Капитан]])
|-
|[[Файл:Flag_of_Germany_1933.svg|ръб|22п]] || 8 май [[1945]] || ''[[Майор]]''
|-
|[[Файл:Flag_of_Germany.svg|ръб|22п]] || 12 декември [[1960]] || ''Оберстлойтнант'' ([[Подполковник]])
|-
|[[Файл:Flag_of_Germany.svg|ръб|22п]] || 26 юли [[1967]] || ''Оберст'' ([[Полковник]])
|}

== Награди ==
* Германски знак „Изтребител“ (?) – златен с надпис „1300“ (бойни полета)<ref name="Berger">Berger 1999, стр. 105</ref>
* Германски знак „Пилот-наблюдател“ (?) – златен с диаманти<ref name="Berger"/>
* Германски почетен знак на Луфтвафе (13 септември 1943)<ref name="Berger"/>
* Орден „[[Германски кръст]]“ (1943) – златен (17 октомври 1943)<ref>Patzwall & Scherzer 2001, стр. 166</ref>
* Германски орден „[[Железен кръст]]“ (?) – II (?) и I степен (?)
* [[Рицарски кръст|Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти]]
** Носител на ''Рицарски кръст'' (29 октомври 1943)<ref>Fellgiebel 2000, стр. 214</ref>
** Носител на ''Дъбови листа'' № 420 (2 март 1944)<ref>Fellgiebel 2000, стр. 79</ref>
** Носител на ''Мечове'' № 75 (2 юли 1944)<ref>Fellgiebel 2000, стр. 43</ref>
** Носител на ''Диаманти'' № 18 (25 август 1944)<ref>Fellgiebel 2000, стр. 37</ref>
* Упоменат 2-пъти в ежедневния доклад на „[[Вермахтберихт]]“<ref name="Berger"/>

== Упоменаване във „Вермахтберихт“ ==
{|class="wikitable"
|- style="background:bisque;"
|| Дата
|| Оригиналния немски текст във „Wehrmachtbericht“
|| Буквален превод на български
|-
| 24 август 1944 || ''Oberleutnant Hartmann erhöhte am gestrigen Tage mit dem Abschuß von 8 Sowjetflugzeugen die Zahl seiner Luftsiege auf 290''<ref>Murawski 1962, стр. 248</ref> || Вчера старши лейтенант Хартман, сваляйки 8 съветски самолета, повиши броя на своите въздушни победи до общо 290.
|-
| 25 август 1944 || ''In Luftkämpfen und durch Flakartillerie verloren die Sowjets gestern 58 Flugzeuge. Hiervon schoß der mit dem Eichenlaub zum Ritterkreuz des Eisernen Kreuzes ausgezeichnete Oberleutnant Hartmann, Staffelkapitän in einem Jagdgeschwader, allein 11 Flugzeuge ab und errang damit seinen 301. Luftsieg''<ref>Murawski 1962, стр. 249</ref> || Във въздушни боеве и под обстрел от земята, Съветите вчера загубиха 58 самолета. От тях, старши лейтенант Хартман, награден с Дъбови листа към Рицарския кръст на Железния кръст, ''Командир на ескадрила'' в ''Изтребително авиационна ескадра'', сам свали 11 самолета и така постигна своята 301-ва въздушна победа.
|}

== Сравнение с други въздушни асове ==
През Втората световна война най-добрият американски въздушен ас [[Ричърд Бонг]] е постигнал едва около 40 въздушни победи. На първо място сред негерманските въздущни асове е [[финландци|финландецът]] [[Юуутилаинен]] с 94 въздушни победи, след него е [[японци|японецът]] [[Нишизава]] с над 87 победи.

От съветските летци, към края на края на войната има едва седем пилоти унищожили повече от 50 противникови самолета. Най-резултатния съветски въздушен ас е [[Иван Кожедуб]], постигнал 62 победи.

= Библиография =
* {{икона|en}} {{cite book | last = Deac | first = Wil | year = 1998 | title = ''WWII Air War, The Men, The Machines, The Missions'' | publisher = Cowles Enthusiast Media | location = Stamford, Connecticut | isbn = 1-558-36193-6}}
* {{икона|en}} {{cite book | last = Kaplan | first = Philip | year = 2007 | title = ''Fighter Aces of the Luftwaffe in World War WWII'' | url = https://archive.org/details/fighteracesofluf0000kapl | publisher = Pen & Sword Aviation | location = Auldgirth, Dumfriesshire, UK | isbn = 184415460 – 2}}
* {{икона|de}} {{cite book | last = Sims | first = Edward H. | year = 1982 | title = ''Jagdflieger. Die Großen Gegner von einst'' | publisher = Motorbuch Verlag | location = Stuttgart, Deutschland | isbn = 3879431159}}
* {{икона|de}} {{cite book | last = Toliver | first = Raymond F. | coauthors = Trevor J. Constable | year = 1985 | title = ''Holt Hartmann vom Himmel!'' | publisher = Motorbuch Verlag | location = Stuttgart, Germany | isbn = 3-87943-216-3}}
* {{икона|en}} {{cite book | last = Toliver | first = Raymond F. | coauthors = Trevor J. Constable | year = 1986 | title = ''The Blond Knight of Germany'' | publisher = McGraw-Hill | location = New York | isbn = 0-8306-8189-2}}
* {{икона|de}} {{cite book | last = Weiß | first = Hermann | year = 2002 | title = ''Biographisches Lexikon zum Dritten Reich'' | url = https://archive.org/details/biographischesle0000unse_l4j4 | publisher = Deutschland: Fischer | location = Frankfurt am Main | isbn = 3596130867}}
* {{икона|en}} {{cite book | last = Weal | first = John | year = 2003 | title = ''Bf 109 Aces of the Russian Front'' | publisher = Osprey Publishing | isbn = 1-84176-084-6}}
* {{икона|en}} {{cite book | last = Williamson | first = Gordon | coauthors = Ramiro Bujeiro | year = 2006 | title = ''Knight's Cross With Diamonds Recipients: 1941 – 45'' | publisher = Osprey Publishing | isbn = 1841766445}}
* {{икона|en}} [http://www.airgroup2000.com/index.php?page=sp_krile&action=porachka&id=2&podrobno=1 Списание „Авиоклуб Криле“, 1996 – 01]

= Бележки =
{{reflist|colwidth=30em}}

= Външни препратки =
{{Wikiquote|Ерих Хартман}}
* [http://www.boinaslava.net/thirdreich/imena/HartmannI.htm Биография на Хартман в сайта „Бойна слава“]
* {{икона|en}} [http://www.hotlinecy.com/hartmann.htm Последното интервю на Хартман]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} – hotlinecy.com

{{РКсДЛМиД}}
{{РКсДЛиМ}}
{{избрана статия|2397838|19 май 2009 г.}}

{{СОРТКАТ:Хартман, Ерих}}
[[Категория:Герма��ски пилоти от Втората световна война]]
[[Категория:Носители на орден Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти]]
[[Категория:Упоменати във Вермахтберихт]]
[[Категория:Планеризъм]]
Шаблони, използвани на страницата:
Шаблон:- (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Br (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Citation (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Citation/core (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Citation/make link (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Cite (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Cite book (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Column-width (редактиране)
Шаблон:Country flag2 (редактиране)
Шаблон:Dead link (редактиране)
Шаблон:Delink (редактиране)
Шаблон:Harv (редактиране)
Шаблон:Hrf (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:If empty (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Infobox (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Lang (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Шаблон:Navbox (преглед на кода) (защитен)
Шаблон:Ppnorm (редактиране)
Шаблон:Reflist (редактиране)
Шаблон:Sfn (редактиране)
Шаблон:Spnorm (редактиране)
Шаблон:Wd (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Wikiquote (редактиране)
Шаблон:· (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Военно лице (редактиране)
Шаблон:Военно лице/styles.css (редактиране)
Шаблон:Данни страна Ваймарска република (редактиране)
Шаблон:Данни страна Германия (редактиране)
Шаблон:Данни страна Нацистка Германия (редактиране)
Шаблон:Знаме (редактиране)
Шаблон:Идр (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Избрана статия (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Източник БДС 17377 (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Икона (редактиране)
Шаблон:Инфокутия (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Шаблон:Навигационен шаблон (преглед на кода) (защитен)
Шаблон:РКсДЛМиД (редактиране)
Шаблон:РКсДЛиМ (редактиране)
Шаблон:Стр (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Уикицитат (редактиране)
Шаблон:Харв (редактиране)
Шаблон:Харвардска система за цитиране (редактиране)
Модул:Arguments (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Delink (редактиране)
Модул:HtmlBuilder (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:If empty (редактиране)
Модул:Infobox (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Infobox/styles.css (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Модул:InfoboxImage (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Lang (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Модул:Lang/data (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Модул:Navbar (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Navbox (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:No globals (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Person (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Ppnorm (редактиране)
Модул:String (преглед на кода) (защитен)
Модул:Wd (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Wd/aliasesP (преглед на кода) (защитен)
Модул:Wd/i18n (преглед на кода) (полузащитен)
Обратно към Ерих Хартман.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ерих_Хартман“.