343 г. пр.н.е.

<<		4 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

343 (триста четиридесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар. По това време е известна като годината на консулството на Корвус и Арвина (или по-рядко 411 година Ab urbe condita). Наименованието 343 пр. н. е. за тази година се използва от ранния средновековен период, когато летоброенето след Христа става преобладаващият метод в Европа за именуване на години.

Събития

В Персийската империя

Кралят на Ахеменидска Персия, Артаксеркс III, лично ръководи персийските сили, нахлуващи в Египет. Персите искат да получат достъп до доставките на злато и царевица на Египет. Град Пелузий в делтата на Нил оказва съпротива, но фараон Нектанеб II е принуден да се оттегли в Мемфис.^[1] Тъй като ситуацията се влошава, Нектанеб II заминава в изгнание в Нубия. Неговото заминаване бележи края на Тридесетата династия, последната местна династия, управлявала Древен Египет.
С бягството на Нектанеб II цялата организирана съпротива срещу персите се срива и Египет отново става сатрапия на Персийската империя. В Египет е поставен персийски сатрап. Стените на градовете в страната са разрушени, а храмовете ѝ ограбени. Артаксеркс и неговият главнокомандващ генерал Багой напускат Египет, натоварени със съкровища.

В Древна Гърция

Атинският държавни�� Демостен обвинява Есхин в държавна измяна. Въпреки това, Есхин изкарва на показ неуместното минало на един от съратниците на Демостен, Тимарх, и е оправдан с малко мнозинство.
Филип II Македонски тръгва отново на война срещу Керсеблепт, крал на Тракия, побеждава го в няколко битки и го принуждава да му плаща данък.^[2]
Фалайкос неуспешно обсажда Кидония на остров Крит.^[3]

В Сицилия

След като се предава на коринтския генерал Тимолеон, който поема управлението на Сиракуза, на бившия тиранин Дионисий II е позволено да се оттегли в Коринт, за да живее в изгнание, въпреки че умира в рамките на една година. Конституцията на Сиракуза е заменена от Тимолеон с нова конституция, предназначена да предотвратява тиранията. Тимолеон кани нови заселници от Гърция да дойдат в Сицилия.^[4]

В Римската република

Най-могъщата група от местните племена в планинската част на Италия, конфедеративните самнити, се насочват към Кампания. Гражданите на Капуа се обръщат към Рим за помощ за уреждане на вътрешните си раздори и за спасяване на града от унищожение от самнитите. Римляните се отзовават, което слага началото на Първата самнитска война.

В Южна Италия

Местните италиански племена, лукани и брути, натискат гръцките колонии на Магна Греция, включително Тарент. В отговор на призивите за помощ от тези бивши гръцки колонии, крал Архидам III от Спарта отплава с група наемници за Италия.^[5]

Родени

Филетер, основател на династията на Аталидите в Пергамското царство в Анатолия (приблизителна дата) († 263 г. пр.н.е.)

Починали

Дионисий II, тиран на Сиракуза (* 397 пр.н.е. )

Източници

↑ George Rawlinson, The History of Herodotus, J.G. Wilkinson, J. Murray, 1880
↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 894
↑ C. Michael Hogan, Cydonia, Modern Antiquarian, January 23, 2008
↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 713
↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 895

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 343 BC в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] George Rawlinson, The History of Herodotus, J.G. Wilkinson, J. Murray, 1880

[CambridgeHellenistic1-2] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 894

[3] C. Michael Hogan, Cydonia, Modern Antiquarian, January 23, 2008

[CambridgeHellenistic2-4] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 713

[CambridgeHellenistic3-5] „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 895

[1]