Томас Сибиък

Роден е в Будапеща на 9 ноември 1920 г. Напуска Унгария през 1936 г., за да следва в колежа Магдален на Кеймбриджкия университет. На следващата година емигрира в САЩ, където получава американско гражданство през 1944 г. Бакалавърска степен получава в Чикагския университет през 1941 г., а магистърска (1943) и докторска (1945) в Принстънския университет.^[2]

През цялата си научна кариера има участие в конференции и изнася лекции в 33 университета в 17 държави по целия свят.^[2]

Главен редактор е на списание Semiotica от 1969 до 2001 г.^[2]

Почетен доктор на пет университета – три в Европа, един в САЩ и един в Аржентина.^[2] Сред тези почетни звания е и титлата „Почетен доктор на Нов български университет“, присъдена му на 1 април 1996 г. На официалната церемония по удостояването с почетната титла проф. Сибиък произнася академичните лекции „В градината с розите“ и словото „Родството на медицината и семиотиката“.^[3]

Умира на 21 декември 2001 г. в Блумингтън, Индиана.

• (в съавторство с Чарлз Осгуд) Psycholinguistics. 1954
• Approaches to Semiotics. 1964
• (ред.) Myth: A Symposium (A Midland Book). Indiana University Press, 1966, 180 p.
• (ред.) Style in Language. The MIT Press, 1966, 488 p.
• Speaking of Apes
• Animal communication: Techniques of study and results of research. Indiana University Press, 1968, 686 p.
• Perspectives in Zoosemiotics. Mouton, 1972
• (ред.) Tell-Tale Sign: a Survey of Semiotics. Prometheus Books, 1975
• Portraits of Linguists. Greenwood Pub Group, 1976
• Contributions to the doctrine of signs (Studies in semiotics). Indiana University Press, 1976, 272 p.
• (ред.) How Animals Communicate. Indiana University Press, 1977, 1128 p.
• (ред.) Perfusion of Signs (Advances in semiotics). Indiana University Press, 1978, 224 p.
• Sight, Sound and Sense (Advances in semiotics). Indiana University Press, 1978, 320 p.
• The Sign & Its Masters. University of Texas Press, 1979, 356 p.
• Speaking of Apes: A Critical Anthology of Two-Way Communication with Man (Topics in Contemporary Semiotics). 1980
• (ред. заедно с Робърт Розентал) Clever Hans Phenomenon: Communication With Horses, Whales, and People (Annals of the New York Academy of Sciences). New York Academy of Sciences, 1981, 312 p.
• The Play of Musement (Advances in Semiotics). Indiana University Press, 1982, 384 p.
• (ред. заедно с Умберто Еко, В. В. Иванов и Моника Ректор) Carnival! (Approaches to Semiotics). De Gruyter Mouton, 1984, 170 p.
• (ред. заедно с Умберто Еко) The Sign of Three: Dupin, Holmes, Peirce (Advances in Semiotics). Indiana University Press, 1988, 256 p.
• A Sign Is Just a Sign (Advances in Semiotics). Indiana University Press, 1991, 190 p.
• American Signatures: Semiotic Inquiry and Method (Oklahoma Project for Discourse and Theory). University of Oklahoma Press, 1992, 272 p.
• Essays in Semiotics I: Life Signs. 2000
• Essays in Semiotics II: Culture Signs
• (в съавторство с Марсел Данеси) The Forms of Meaning: Modeling Systems Theory and Semiotic Analysis (Approaches to Applied Semiotics). De Gruyter Mouton, 2000, 280 p.
• Global Semiotics. Indiana University Press, 2001, 272 p.
• Signs. An Introduction to Semiotics
• Semiotics in the United States. Indiana University Press, 1991, 184 p.

На български език

• Семиотиката в САЩ, Превод от английски Албена Харалампиева, Александра Багашева. София: Наука и изкуство и Нов български университет, 1997, 216 с. ISBN 954-02-0219-1

• Томас Сибиък, „В градината с розите“ (академична лекция в Нов български университет), сайт на НБУ
• Kalevi Kull, „The architect of biosemiotics: Thomas A. Sebeok and biology“. В: Paul Cobley, John Deely, Kalevi Kull, Susan Petrilli (Hrsg.), Semiotics Continues to Astonish: Thomas A. Sebeok and the Doctrine of Signs. (=Semiotics, Communication and Cognition 7.). De Gruyter Mouton, Berlin 2011, S. 223–250.