Театър на корифеите

Театърът на корифеите (на украински: Театр корифеїв) е първият професионален украински театър. Открит е в гр. Елисаветград (днес Кропивницки), Украйна в тогавашната Руска империя през 1882 г.

Елисаветградският театър, в който на 27 октомври 1882 г. е поставено първото представление на *„Обществото на украинските артисти под ръководството на Марко Кропивницки“*;^[1] сега Кропивницки академичен украински музикално-драматичен театър „Марко Кропивницки“

През същата година украинският театър официално се отделя от полския и руския. Основател на театъра е Марко Кропивницки, майстор на всички театрални професии. Заедно с Кропивницки, най-активен е Микола Садовски – виден борец за украинския език и украинския театър по време на тяхната забрана.

Имената на Мария Занковецка и Панас Саксагански също се свързват с Театъра на корифеите.

Театърът става известен със синкретичния си стил, съчетаващ драматично и комедийно действие с музикални и вокални сцени. Някои от постановките включват хорови и танцови състави.

Етимология

„Корифеи на украинската сцена“ (Киев, 1901 г.)

През 1901 г. в Киев излиза книгата „Корифеи на украинската сцена“, която поради съществуващата по това време цензура, е написана анонимно от водещи украински интелектуалци. В книгата за светила на украинския театър са обявени Марко Кропивницки, Михайло Старицки, Иван Тобилевич и други. Така този термин се превръща в нарицателен за театъра.^[2]

История

През 1881 г., след дългогодишна борба, украинците получават разрешение да поставят пиеси на украински език. Въпреки поставените ограничения и допълнителни условия (например – всяко украинско представление трябва да бъде предшествано от руско такова), този ход на Министерството на вътрешните работи легализира украинския театър.

През 1885 г. единствената украинска театрална трупа по това време се разделя на две: Марко Кропивницки и групата актьори около него се отделят от групата около Михайло Старицки.

Пиесата „На ревизия“ от 1885 година

През 1887 г. украинските театрални актьори поставят представления в Казан. Спектаклите са посещавани от много поляци, които според журналиста на списание „Kurjer Lwowski“ „разбират езика на Шевченко по-добре от местните руснаци“.^[3]

Театър на Микола Садовски

Основна статия: Театър на Микола Садовски

През 1907 г. Микола Садовски успява да отвори първия стационарен украински театър в Киев.

Репертоарът на театъра включва пиеси като „Запорожец отвъд Дунава“, „Продадена невеста“, „Халка“, „Катерина“, „Енеида“ от Котляревски. Постановката на „Ревизор“ (Гогол) на украински се превръща в смела победа.

Микола Садовски прави стационарния си театър популярен не само с репертоара, но и с достъпността за посетителите. Цените на билетите са значително по-ниски от тези на други театри в Киев.

Театър Садовски съществува седем години, до началото на Първата световна война (1914 г.), когато властите затварят театъра, както и всички украински вестници, списания и книжарници.

Основни теми и мотиви

Театралния критик Ростислав Пилипчук в „История на украинския театър (от началото до края на XIX век)“ отбелязва, че неразделна част от сюжетите на Театъра на корифеите играят различни фолклорни мотиви, обреди и игри, които украинският народ съчетава с песни и танци. По време на представленията може да се видят сватовни, сватбени, коледарски, новогодишни и други календарно-обредни песни. Повечето произведения, изпълнявани на сцената, са авторски. Пиесите разказват за бита и проблемите на обикновените украинци. Благодарение на тясната връзка между артистите и публиката, театърът придобива широка популярност сред тогавашното население.^[4]

Светила на украинския театър

Бележки

↑ «Привіт із Єлисаветграда», або крізьстолітня віртуальна подорож старим містом // Посетен на 2009-09-13.
↑ Історія театру на Кіровоградщині // Посетен на 2013-12-30.
↑ Teatr małoruski // Посетен на 2020-08-23.
↑ Пилипчук, Ростислав. Історія українського театру (від витоків до кінця ХІХ ст.). Лвов, Наукова думка, 2019. ISBN ISBN 978–617–10–0507–5.

Допълнителна литература

((uk)) «Корифеї українського театру» // Літературознавча енциклопедія : у 2 т. / авт.-уклад. Ю. І. Ковалів. — Київ : ВЦ «Академія», 2007. — А — Л. — С. 525-526.
((uk)) Міністр культури в Кропивницькому: Ми готові сприяти вашому театру, щоб його побачив світ. https://www.kypur.net. // Без Купюр.

Външни препратки

((uk)) Час корифеїв. 125 років тому було створено перший професійний український театр. Вестник „Ден“ (14 декември 2007 г.) Архив на оригинала от 2010-01-22 в Wayback Machine.
((uk)) Батько українського театру. Вестник „Ден“ (22 май 2008 г.)
((uk)) Корифеї українського театру
((uk)) „Проект — Єлисаветградський абрис. Персони українського театру.“ Архив на оригинала от 2013-01-17 в Wayback Machine. Архив на оригинала от 2013-01-17 в Wayback Machine. Снимки, аудиозаписи, биографии, библиографии на Тобилевич и Кропивницки от фондовете на Мемориалния музей „Марко Кропивницки“.
((uk)) Історія театру корифеїв: як перша професійна трупа боролася за українську ідею Архив на оригинала от 2021-12-06 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Театр корифеїв“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] «Привіт із Єлисаветграда», або крізьстолітня віртуальна подорож старим містом // Посетен на 2009-09-13.

[2] Історія театру на Кіровоградщині // Посетен на 2013-12-30.

[3] Teatr małoruski // Посетен на 2020-08-23.

[4] Пилипчук, Ростислав. Історія українського театру (від витоків до кінця ХІХ ст.). Лвов, Наукова думка, 2019. ISBN ISBN 978–617–10–0507–5.

[1]