Старцево

Село Старцево се намира в Централната южна част на Родопа планина, на осем километра от Златоград, в близост до границата с южната съседска държава Гърция, откъдето преминава и международното шосе Златоград – Термес. През него е разрешено преминаването на автомобили с дължина до 7,5 м, понеже общата ширина на шосето е 3,7 м.

В климатично отношение Златоградският район принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт и източнородопски нископланински климатичен район, характерен с умерено лято и сравнително мека зима.

Има основания да се предполага, че Старцево е най-старото селище в региона. Според разкази на стари хора от Неделино, през Българското средновековие част от неделинци са придошли от Старцево^[3], има и предположения, че и Златоград е заселен основно от старцевци. Според Ст. Н. Шишков старото име на селото Елехче е видоизменена форма от Илия или Алия, Иляс, или че името на селото произлиза от турската дума „илиасче“, което значело „дюля“, „круша“^[4], на стара австро-унгарска военна карта от 1910 присъства като Илиасча ^[5]. Има и предположения, че първото име на селото е било Алексиево^[6],

Днес Старцево е най-голямото село в община Златоград и в област Смолян, както и едно от най-големите в страната. Смята се, че хората тук носят по-различна култура от тази в останалите части на областта.

Селото и по-специално местността Белите камъни някога е било тракийско светилище и старо селище в Римската империя. Като деца много от жителите са намирали старинни и римски монети. През селото е минавал важен римски път.

В селото се изповядва източно-православно християнство и ислям. Има джамия и църква.

• Кметство село Старцево;
• Средно училище „Свети Княз Борис I“
• Народно читалище с библиотека „Прогрес“;

В землището на селото е и местността Бялото каменье (Белите камъни), със следи и останки от живот на древните траки. Има предположения, че е възможно там да се е намирал основният за населеното място и района култов за траките обект. Откривани са малки пещери, в които са оставяни и принасяни дарове за боговете.

На 3 – 4 км североизточно от Старцево, в землището на с. Пресока, се намира местността Св. Неделя, наричана от околното население „Ста̀ниделе“. Според предание, запазено в региона, там е имало стар манастир и крепост^[7]. Недалеч оттам, през 1955 г. е разкрит (предположително средновековен) християнски некропол^[8]. До 1934 г. тази местност, известна сред старцевци и като „Купенат“, е била собственост на Юмер Бюлюкбашиев от Старцево, който я продава на златоградчанин. Днес тя е собственост на църковното настоятелство в Златоград.

Празник на с. Старцево под мотото „Старцево древно и младо“.

В селото има фолклорна група.

Характерна в етнографско отношение е местната кухня, различаваща се от тази в полските райони. Преобладавало е храненето с хляб и качамак на основата на ръж и царевица, варива – боб, булгур, картофи,пататник, както и на каши с царевично брашно, понякога с пръжки. Особен деликатес за старцевци, в миналото и сега, представляват ястията „месо с кочан“ (нещо като месо с цвекло), „просеник“ (от киселец, коприва, жабец, лапад, зеле, праса, пера от луци), „пататник“, извара с пържено масло, пролетна туршия от земна ябълка с чесън, както и различни други, преди всичко, двукомпонентни ястия. Приготвяла се е също пастърма, печена тиква в пепел, както и сушени плодове от местен сорт захарни круши – „караман��и“, киселици, дренки, диви череши, орехи. Сушени дребни домати и люти чушки. Интересно е да се отбележи, че в миналото, напук на цялата сиромашия, вкусни видове гъби като печурка, манатарка и др., изобилстващи в региона, са смятани за смъртоносни.