Семьон Дубнов

Дубнов е роден на 10 септември 1860 г. в Мстиславъл в семейство на търговец на дървен материал. Още на 20 г. той се отправя за Санкт Петербург, Одеса и Вилнюс, където публикува свои неща в различни еврейски списания. През 1898 г. започва работа върху най-значимото си произведение „Световна история на еврейския народ“, чиято първа част излиза през 1914 г. в Петербург.

Дубнов се ангажира и политически. След избухналия погром в Кишинев (1903 г.) се застъпва за еврейската самозащита. През 1906 г. участва в създаването на „Еврейска народна партия“, която функционира до 1918 г. Посреща с надежда Февруарската революция през 1917 г., считайки, че тя ще освободи веднъж завинаги евреите от дискриминацията. В периода 1925 – 1929 г. излиза неговата десеттомна „Световна история на еврейския народ“. През 1931 г. излиза на бял свят и двутомната му „История на хасидизма“.

През август 1933 г. Дубнов напуска Германия във връзка с идването на власт на НСДАП и се установява в Рига. Там го сварва и Втората световна война. На 8 декември 1941 г., според пропагандни съветски данни, е убит лично от германския комендант на града Йохан Зийберт, който го е слушал на лекции в Хайделбергския университет. Приятели го погребват в старото гробище в рижкото гето.

• Die jüdische Geschichte. Ein geschichtsphilosophischer Versuch, dt. 1897; zweite Auflage: Kauffmann, Frankfurt am Main, 1921
• Weltgeschichte des jüdischen Volkes, Autorisierte Übers. aus dem Russischen, 10 Bände. Jüdischer Verlag, Berlin, 1925 – 1929
• Geschichte des Chassidismus (2 Bd.), Berlin, 1931
• Mein Leben. Hrsg. von Elias Hurwicz, Jüdische Buchvereinigung, Berlin, 1937. Aus dem Russischen übersetzt von Elias Hurwicz und Bernhard Hirschberg-Schrader
• History of the Jews in Russia and Poland, Translated from the Russian by I. Friedlaender, 3 Bände: The Jewish Publication Society of America, Philadelphia, 1916 – 1920

• Еврейска еманципация