Радомирово евангелие
Радомировото евангелие e среднобългарски книжовен паметник от средата на XIII век.[1]
| Радомирово евангелие | |
 Лист от Радомировото евангелие | |
| Създаден | XIII век |
|---|---|
| Оригинален език | среднобългарски, кирилица |
| Радомирово евангелие в Общомедия | |
Написан е на кирилица и съдържа 182 пергаментови листа. Представлява пълен апракос (изборно богослужебно евангелие). Спада към ръкописите, написани в северната част на Македония. Лист 169а съдържа бележка от преписвача: „Помени мя, Христе. Аз грешни Радомир писах. Велика ми бе тъга на срдци.“[2] Този Радомир и едноименният преписвач на Радомировия псалтир явно не са едно и също лице, понеже почерците им значително се различават помежду си.[3]
Ръкописът се пази в библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата (ХАЗУ), Загреб под сигнатура III.b.24, сбирка на Миханович.[4]
Издания
редактиране- Угринова-Скаловска, Р., Рибарова, З. Радомирово евангелие. Скопje, 1988.
Бележки
редактиране- ↑ Куев, Куйо. Съдбата на българската ръкописна книга през вековете, Наука и изкуство, София, 1986, стр. 144.
- ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 29.
- ↑ Турилов, А. А. Старые заблуждения и новые «блохи». – Вестник церковной истории, 13/14, 2009, 333.
- ↑ Mošin, V. Ćirilski rukopisi Jugoslavenske akademije. T.1. Zagreb, 1955, 121.
Тази статия, свързана с история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.