Пъпеш

Пъпешът е стара земеделска култура, известна още от времето на вавилонците. В Европа и България е пренесена в началото на новата ера от древните гърци и римляни.

Топлолюбиво и светлолюбиво растение с едри и вкусни плодове от типа „лъжлива ягода“. Теглото на плодовете достига от 0,5 до 12 kg. Те имат овална, елипсовидна, топчеста или цилиндрична форма с гладка или грапава кожица. Цветовата гама на плодовете варира от зеленикаво до жълто-зелено. Срещат се плодове в кремаво и златисто. Месестата част, която се консумира свежа, е със сипкава, твърда, зърнеста или сочнотопяща се консистенция, оцветена в кремаво, бялозеленикаво през златно до оранжево.

На вкус варират от много силно сладки до почти беззахарни; от такива с много силен аромат до други с пълна липса на аромат. Плодовете съдържат средно 4,6 – 15,8% захари, 0,8 – 4,5% пектинови вещества, 2,6 – 6,7% целулоза и хемицелулоза, над 10 mg % витамин C, над 12 mg % каротин и минерални соли. Кулинарната им употреба е в прясно състояние, на компоти, замразени, в плодови салати, в десерти.

Зрелият пъпеш съдържа бързи въглехидрати – глюкоза, фруктоза и захароза. Месестата част е богата на витамини от групата B, витамин C, калий, магнезий, желязо, калций, селен и други вещества, които действат благоприятно на хемопоетичните органи, сърдечносъдовата система, жлезите с вътрешна секреция. Пъпешът храни тимуса и щитовидната жлеза, а тяхното добро функциониране поддържа имунната система в изправност.

Нишестето и пектинът на пъпеша не се усвояват в храносмилателната система. Те имат свойството да поемат вредните вещества в червата и ги извеждат от организма. Пъпешът подобрява перисталтиката на червата и отделителните свойства на органите на храносмилателната система. Пъпешът е особено полезен с високото си съдържание на фолиева киселина. Фолиевата киселина стимулира образуването на кръвни клетки от костния мозък и подпомага секрецията на солна киселина в стомаха. Сто и петдесет грама пъпеш задоволяват нуждите на организма от фолиева киселина за деня, което го прави абсолютно подходящ плод за жени, планиращи бременност, бременни, деца и лица с хронични заболявания.

Същият грамаж насища организма с калий, магнезий и един изключително рядък минерал германий, които са необходими на сърцето, бъбреците. Съдържанието на калий и магнезий в пъпеша е много повече отколкото в краставицата, крушата или зелето. Тези микроелементи имат понижаващ кръвното налягане и нивото на холестерола ефект. А германият е микроелемент, отговорен за поддържането на младостта на клетките.

Количеството фруктоза в зрелия пъпеш преобладава в сравнение с другите захари. Фруктозата е по-сладка от обикновената захар. В човешкия организъм се разгражда само в черния дроб.

В пъпеша има достатъчно количество глюкоза, което да поддържа нивото на глюкоза в кръвта в норма и образуването на необходимите запаси на гликоген в черния дроб, отговорен за храненето на мускулните тъкани, така необходим и за сърдечните мускулни тъкани.

В България с общото наименование пъпеш се наричат различни видове с общи вкусови качества, като канталуп (на английски: cantaloupe) или медена роса (на английски: honeydew).

• Видински коравици 21
• Медена роса
• Персийски № 5
• Хибрид 1

• Арменска краставица или сребрист пъпеш (Cucumis melo flexuosus)

• Енциклопедия България, 1986 г., том 5, стр. 588, БАН
• Енциклопедия А-Я, 1999 г., БАН