Политбюро на ЦК на БКП
Политбюро на ЦК на БКП е най-висшият колективен орган в Българската комунистическа партия. Съставено от десетина души и заседаващо редовно по няколко пъти в месеца, то взема основните политически и кадрови решения в страната.[1]
Политбюро на ЦК на БКП | |
Информация |
---|
Като помощни органи към Политбюро са изградени постоянни и временни комисии по различни проблеми: комисия по партийно-организационната работа, комисия по икономическата и социалната политика и комисия по външната политика. Според партийния устав ЦК на БКП на пленум (пленарно заседание) избира политбюро (съкратено от „политическо бюро“) за колективно ръководство на цялостната работа на ЦК между пленумите и Секретариата за ръководството на текущата работа от организационно-изпълнителски характер. Броят на членовете на политическото бюро варира през годините. Обикновено се избират и кандидат-членове, които са по-малко от членовете и имат право на съвещателен глас при заседанията.
Неизвестно
редактиране- Владо Георгиев (1897 – 1944)
Политбюра на БРП (к.), 1919 – 1944 г.
редактиране- Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.): Илия Василев (Бойко) – 30-те години
След I конгрес на БКП, 1919 г.
редактиране- Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.):
След II конгрес на БКП, 1920 г.
редактиране- Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.):
След I пленум на ЦК на БРП (к.), Виена, 1926 г.
редактиране- Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.):
След II нелегална конференция, януари 1928 г.
редактиране- Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.):
След II пленум на ЦК на БРП (к.), Берлин, 1929 г.
редактиране- Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.):
След III пленум на ЦК на БРП (к.), 1930 г.
редактиране- Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.): Благой Попов (1931 – 1932), Васил Танев (1930 – ?)
След V пленум на ЦК на БРП (к.), 1935 г.
редактиране- Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.): Стамат Иванов (1935 – 1937)
След VI пленум на ЦК на БРП (к.), януари 1936 г.
редактиране- Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.): Антон Югов (от 1937), Георги Дамянов, Енчо Стайков (1937), Иван Петров (от 1937), Илия Добрев, Йордан Катранджиев (1938 – 1939), Марин Гешков (1936 – 1940), Начо Иванов (1936 – 1938), Стамат Иванов (1935 – 1937), Станке Димитров, Тодор Матанов
В началото на Втората световна война член на Политбюро става и Антон Иванов, пристигнал от СССР за връзка с централата в Москва.[2]
След VII пленум на ЦК на БРП (к.), 1941 г.
редактиране- Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.): Добри Терпешев, Димитър Ганев (1942 – 1944), Йордан Катранджиев (1942 – 1944), Йорданка Чанкова (1943 – 1944†), Раденко Видински (до 1941), Станке Димитров (до 1944 †) Цола Драгойчева
През този период БКП води активна кампания срещу сътрудничеството на България с Германия и е подложена на силен натиск от властите и членовете ѝ са преследвани, поради което ръководството ѝ претърпява многократни промени. През 1941 г. към първоначално избрания състав на Политбюро е добавен и Антон Югов, избягал от лагер. Големият провал в партийното ръководство през пролетта на 1942 г. оставя на свобода само 2 членове на Политбюро – Цола Драгойчева и Антон Югов, който поема поста на секретар на ЦК, заеман от арестувания Трайчо Костов. Още през 1942 година в Политбюро са включени Димитър Ганев и Йордан Катранджиев, а в началото на 1943 година – и Йорданка Чанкова. През август 1943 г. от лагер бяга и Добри Терпешев, който става член на Политбюро и поема централната роля в ръководството на партията. След смъртта на Йорданка Чанкова в началото на 1944 г. мястото ѝ в Политбюро е заето от нейния съпруг Георги Чанков.[3]
Непосредствено след 9 септември 1944 г.
редактиранеВ първите дни след Деветосептемврийския преврат Политбюро се реорганизира около оцелелите висши функционери на партията – Антон Югов, Цола Драгойчева, Добри Терпешев, Георги Чанков и Димитър Ганев. На 11 септември в София пристига освободеният от затвора Трайчо Костов, който става и политически секретар на ЦК и заема водеща позиция в състава на Политбюро. Привлечени са и няколко функционери от провинцията – Райко Дамянов и Петко Кунин като членове и Димитър Димов и Гочо Грозев като кандидат-членове.[4]
За кратко в Политбюро е включен съветският офицер от български произход Иван Винаров, но през ноември по нареждане на Георги Димитров той е прехвърлен в Държавна сигурност. През октомври членове на Политбюро стават и пристигналите от Съветския съюз Вълко Червенков, Георги Дамянов и Владимир Поптомов. Номинално членове на Политбюро стават също Георги Димитров и Васил Коларов, макар че те остават в Москва още около година.[1]
Политбюра в БРП (к.)/БКП, 1945 – 1990 г.
редактиранеСлед VIII пленум на ЦК на БРП (к.), 1 март 1945 г.
редактиране- Председател на ЦК на БРП (к.): Георги Димитров до 4 януари 1948.
- Генерален секретар на ЦК на БРП (к.): Георги Димитров от 4 януари 1948.
- Членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.) (13): Георги Димитров, Васил Коларов, Трайчо Костов, Георги Дамянов, Георги Чанков, Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Владимир Поптомов; до 4 януари 1948 – Цола Драгойчева, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Петко Кунин.[5]
- Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БРП (к.) (3): Димитър Димов, Титко Черноколев; до 4 януари 1948 – Гочо Грозев;[5] от 4 януари 1948 – Цола Драгойчева, Райко Дамянов, Петко Кунин.
- Секретари на ЦК на БРП (к.) (3): Георги Чанков, Вълко Червенков,[6] Трайчо Костов;[7] от 18 ноември 1946 – Никола Павлов;[8] от 4 януари 1948 – Георги Димитров (генерален секретар).[5]
След V конгрес на БКП, 27 декември 1948 г.
редактиране- Генерален секретар на ЦК на БКП: Георги Димитров;[9] от 23 януари 1950 – Вълко Червенков (до 26 януари 1954).[10]
- Членове на Политбюро на ЦК на БКП (10): Вълко Червенков, Георги Чанков, Антон Югов, Георги Дамянов; до 11 юни 1949 – Трайчо Костов;[11] до 2 юли 1949 – Георги Димитров (†);[9] до 16 януари 1950 – Добри Терпешев; до 23 януари 1950 – Васил Коларов (†); до 1 май 1952 – Владимир Поптомов (†); от 4 август 1949 – Райко Дамянов, Минчо Нейчев, Титко Черноколев (до 30 юни 1951); Тодор Живков (от 30 юни 1951).
- Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (5): до 4 август 1949 – Райко Дамянов, Минчо Нейчев, Титко Черноколев (става пълноправен член);[12] до 16 януари 1950 – Иван Бъчваров, Кръстьо Стойчев;[13] от 4 август 1949 – Димитър Ганев (до 19 септември 1952),[14] Димитър Димов;[12] от 8 ноември 1950 – Тодор Живков;[15] от 19 февруари 1951 – Георги Цанков.[16]
- Секретари на ЦК на БКП (3): до 2 юли 1949 – Георги Димитров (генерален секретар),[9] до 25 януари 1954 – Георги Чанков (втори секретар), Вълко Червенков (трети секретар);[10] от 18 юли 1949 – Пело Пеловски;[17] от 20 октомври 1949 – Димитър Димов[18] (до 8 ноември 1950);[15] от 16 януари 1950 – Тодор Живков,[13] Георги Цанков[13] (до 19 февруари 1951);[16] от 16 юни 1950 – Рубен Леви[19] (до 8 ноември 1950);[15] от 19 февруари 1951 – Иван Райков[16] (до 25 януари 1954);[10] от 23 януари 1952 – Райко Дамянов (до 25 януари 1954),[10] Енчо Стайков;[20] от 25 януари 1954 – Димитър Ганев.[10]
След VI конгрес на БКП, 4 март 1954 г.
редактиране- Първи секретар на ЦК на БКП:[10] Тодор Живков.[21]
- Членове на Политбюро на ЦК на БКП (9): Вълко Червенков, Георги Дамянов, Антон Югов, Райко Дамянов, Тодор Живков, Георги Цанков, Енчо Стайков, Иван Михайлов;[21] до 11 юли 1957 – Георги Чанков;[22] от 11 юли 1957 – Димитър Ганев, Борис Тасков, Боян Българанов.[22]
- Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (2): Тодор Прахов, Петър Панчевски;[21] от 11 юли 1957 – Димитър Димов, Младен Стоянов.[22]
- Секретари на ЦК на БКП (3): Тодор Живков (първи секретар), Димитър Ганев;[21] до 11 юли 1957 – Борис Тасков;[22] от 2 април 1956 – Енчо Стайков (до 11 юли 1957),[22] Боян Българанов,[22] Боян Българанов;[23] от 11 юли 1957 – Данчо Димитров, Станко Тодоров.[22]
След VII конгрес на БКП, 2 юни 1958 г.
редактиране- Първи секретар на ЦК на БКП: Тодор Живков.[24]
- Членове на Политбюро на ЦК на БКП (11): Боян Българанов, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Георги Цанков, Антон Югов;[24] до 27 ноември 1958 – Георги Дамянов (†); до 21 април 1959 – Борис Тасков;[25] до 28 ноември 1961 – Вълко Червенков;[26] от 28 ноември 1961 – Станко Тодоров, Митко Григоров.[26]
- Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (3): Димитър Димов, Младен Стоянов, Тодор Прахов;[24] от 11 декември 1959 – Станко Тодоров[27] (до 28 ноември 1961).[26]
- Секретари на ЦК на БКП (6): Тодор Живков (първи секретар), Боян Българанов, Димитър Ганев, Митко Григоров, Пенчо Кубадински;[24] до 11 декември 1959 – Станко Тодоров;[27] от 11 декември 1959 – Борис Велчев, Тано Цолов.[27]
След VIII конгрес на БКП, 5 ноември 1962 г.
редактиране- Първи секретар на ЦК на БКП: Тодор Живков.[28]
- Членове на Политбюро на ЦК на БКП (9): Боян Българанов, Борис Велчев, Митко Григоров, Тодор Живков, Живко Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Станко Тодоров.[28] до 20 април 1964 – Димитър Ганев (†).
- Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (3): Димитър Димов, Тано Цолов, Пенчо Кубадински.[28]
- Секретари на ЦК на БКП (6): Тодор Живков (първи секретар), Лъчезар Аврамов, Боян Българанов, Борис Велчев, Митко Григоров, Начо Папазов;[28] от 26 ноември 1962 – Иван Пръмов.[29]
След IX конгрес на БКП, 19 ноември 1966 г.
редактиране- Първи секретар на ЦК на БКП: Тодор Живков.[30]
- Членове на Политбюро на ЦК на БКП (11): Борис Велчев, Боян Българанов, Живко Живков, Иван Михайлов, Иван Попов, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Тано Цолов, Тодор Павлов, Тодор Живков, Цола Драгойчева.[30]
- Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (7): Лъчезар Аврамов, Пеко Таков, Ангел Цанев, Костадин Гяуров, Кръстю Тричков, Иван Абаджиев;[30] до 4 февруари 1968 – Димитър Димов (†).
- Секретари на ЦК на БКП (5): Борис Велчев, Боян Българанов, Венелин Коцев, Иван Пръмов, Станко Тодоров.[30]
След X конгрес на БКП, 25 април 1971 г.
редактиране- Първи секретар на ЦК на БКП: Тодор Живков.[31]
- Членове на Политбюро на ЦК на БКП (11): Борис Велчев, Живко Живков, Иван Михайлов, Иван Попов, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Тано Цолов, Тодор Живков, Тодор Павлов, Цола Драгойчева;[31] до 26 декември 1972 – Боян Българанов (†); от 3 юни 1974 – Георги Филипов, Александър Лилов.[32]
- Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (6): Кръстю Тричков, Пеко Таков;[31] до 17 юли 1973 – Ангел Цанев;[33] до 3 юни 1974 – Иван Абаджиев, Венелин Коцев, Костадин Гяуров;[32] от 3 юни 1974 – Добри Джуров, Дража Вълчева, Петър Младенов, Тодор Стойчев.[32]
- Секретари на ЦК на БКП (6): Борис Велчев, Иван Пръмов, Пеньо Кирацов;[31] до 6 юли 1971 – Станко Тодоров; до 3 юни 1974 – Иван Абаджиев;[32] от 6 юли 1971 – Георги Филипов;[34] от 21 февруари 1972 – Константин Теллалов[35] до 13 юли 1972 – Венелин Коцев;[36] от 13 юли 1972 – Александър Лилов.[36]
След XI конгрес на БКП, 2 април 1976 г.
редактиране- Първи секретар на ЦК на БКП: Тодор Живков.[37]
- Членове на Политбюро на ЦК на БКП (9): Александър Лилов, Георги Филипов, Иван Михайлов, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Тано Цолов, Тодор Живков, Цола Драгойчева;[37] до 12 май 1977 – Борис Велчев;[38] от 19 декември 1977 – Огнян Дойнов, Добри Джуров, Петър Младенов;[39] от 16 юли 1979 – Пеко Таков, Тодор Божинов, Людмила Живкова.[40]
- Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (6): Добри Джуров, Дража Вълчева, Кръстю Тричков, Пеко Таков, Петър Младенов, Тодор Стойчев;[37] от 16 юли 1979 – Андрей Луканов, Георги Йорданов.[40]
- Секретари на ЦК на БКП (5): Георги Филипов, Александър Лилов, Огнян Дойнов, Борис Велчев;[37] до 21 юли 1978 – Иван Пръмов;[41] от 19 декември 1977 – Димитър Станишев, Георги Атанасов, Петър Дюлгеров;[39] от 21 юли 1978 – Тодор Божинов, Стоян Михайлов;[41] от 16 юли 1979 – Милко Балев, Мишо Мишев.[40]
След XII конгрес на БКП, 4 април 1981 г.
редактиране- Генерален секретар на ЦК на БКП: Тодор Живков.[42]
- Членове на Политбюро на ЦК на БКП (12): Георги Филипов, Добри Джуров, Огнян Дойнов, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Станко Тодоров, Тодор Живков, Тодор Божинов;[42] до 21 юли 1981 – Людмила Живкова (†); до 2 март 1982 – Пеко Таков;[43] до 28 септември 1983 – Александър Лилов;[44] до 31 януари 1984 – Цола Драгойчева;[45] до 24 януари 1986 – Тодор Божинов; от 2 март 1982 – Милко Балев;[43] от 31 януари 1984 – Йордан Йотов, Чудомир Александров;[45] от 20 март 1986 – Георги Атанасов.
- Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (3): Андрей Луканов, Георги Йорданов, Петър Дюлгеров;[42] от 31 януари 1984 – Григор Стоичков, Георги Атанасов, Димитър Стоянов;[45] до 24 януари 1986 – Станиш Бонев;[46] от 24 януари 1986 – Стоян Марков.[46]
- Секретари на ЦК на БКП (10): Огнян Дойнов, Димитър Станишев, Георги Атанасов, Стоян Михайлов, Милко Балев, Васил Ц. Василев;[42] до 2 март 1982 – Георги Филипов; до 28 септември 1983 – Александър Лилов;[44] до 31 януари 1984 – Чудомир Александров[45] (от 24 януари 1986 (2-ри мандат));[46] до 3 февруари 1984 – Мишо Мишев (†); от 2 март 1982 – Кирил Зарев;[43] от 31 януари 1984 – Емил Христов.[45]
След XIII конгрес на БКП, 5 април 1986 г.
редактиране- Генерален секретар на ЦК на БКП: Тодор Живков;[47] от 10 ноември 1989 – Петър Младенов.[48]
- Членове на Политбюро на ЦК на БКП (11): Георги Атанасов, Добри Джуров, Йордан Йотов, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Гриша Филипов;[47] до 19 юли 1988 – Станко Тодоров, Чудомир Александров;[49] до 13 декември 1988 – Огнян Дойнов;[50] до 10 ноември 1989 – Тодор Живков; до 16 ноември 1989 – Милко Балев; от 13 декември 1988 – Димитър Стоянов, Иван Панев;[50] от 16 ноември 1989 – Минчо Йовчев, Андрей Луканов, Начо Папазов, Пантелей Пачов.
- Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП (6): Петър Дюлгеров, Георги Йорданов, Григор Стоичков;[47] до 13 декември 1988 – Стоян Марков, Димитър Стоянов;[50] до 16 ноември 1989 – Андрей Луканов; от 13 декември 1988 – Петко Данчев, Стоян Овчаров[50] (до 16 ноември 1989); от 16 ноември 1989 – Иван Станев, Димитър Станишев.
- Секретари на ЦК на БКП (9): Йордан Йотов, Димитър Станишев, Емил Христов, Васил Цанов;[47] до 19 юли 1988 – Стоян Михайлов, Чудомир Александров;[49] до 10 ноември 1989 – Милко Балев, Кирил Зарев, Гриша Филипов;[48] от 13 декември 1988 – Димитър Стоянов;[50] от 16 ноември 1989 – Андрей Луканов, Начо Папазов, Продан Стоянов.[51]
След XIV конгрес на БКП, 2 февруари 1990 г.
редактиранеЧетиринадесетият конгрес на БКП е извънреден. На него присъстват 2804 делегати. Сред основните въпроси, които се обсъждат, е нов устав на БКП, избиране на ново ръководство, Манифест за демократичен социализъм в България.[52] На конгреса са избрани нови ръководни органи
- Висш съвет (ВС) в състав от 153 души (който замества дотогавашния Централен комитет на БКП),
- Председателство на ВС в състав от 16 души (което замества дотогавашното Политбюро на ЦК на БКП).
Председателството включва:
- председател: Александър Лилов,
- заместник-председатели: Александър Стрезов и Георги Пирински,
- секретар: Румен Сербезов,
- членове: Андрей Луканов, Васил Недев, Добри Джуров, Иван Станев, Йордан Радичков, Надя Аспарухова, Ненко Темелков, Петър Младенов, Петър-Емил Митев, Петя Йорданова, Филип Боков, Чавдар Кюранов.
След като в общопартиен референдум преди това мнозинството (86,71 % от участвалите) партийни членове изразяват своето съгласие, Българската комунистическа партия се преименува на Българска социалистическа партия на 3 април 1990 г.[53]
Литература
редактиране- Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
Източници
редактиране- ↑ а б Везенков, Александър. Еднопартийната система: БКП и управлението на страната // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 183.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 62.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 66 – 67.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 324 – 325.
- ↑ а б в Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 18, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 4 януари 1948 г. за: обсъждане на въпросите по реорганизация на ЦК; проекто-програмата на Отечествения фронт (ОФ) и подготовката за конгреса на ОФ; новото административно деление на страната; национализация на частните индустриални и минни предприятия и др. Вземане на решения за реорганизация на ЦК и подготовката на конгреса на Отечествения фронт, с. 3 – 11.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 1, Протокол от VІІІ разширен пленум на ЦК на БРП/к/ от 27, 28 февруари и 1 март 1945 г. във връзка с: политическото положение и организационното състояние на БКП; приемане устав на БКП; избор на ЦК и Централна контролна комисия, с. 310 – 315.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 28, Протокол от пленум на ЦК на БКП от 27 декември 1948 г. за: провеждане решенията на V конгрес; избор на органи на ЦК, с. 4 – 6.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 12, Протокол от ХІІ пленум на ЦК на БРП /к/ от 18 ноември 1946 г. за: резултатите от изборите за Велико народно събрание и предстоящите задачи на партията; ролята на профкомитетите в предприятията и учрежденията; подготовката на партийни кадри; партийната просвета; обсъждане на организационни въпроси, с. 1 – 2.
- ↑ а б в На 2 юли 1949 г. умира „Вожда“ на българите, в санаториума „[[Барвиха (санаториум)|]]“ край Москва, където в продължение на 4 месеца е подложен на лечение.
- ↑ а б в г д е Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 129, Протокол от заседание на ЦК на БКП от 25 – 26 януари 1954 г. за: проектодирективите на VІ конгрес на БКП по Втория петгодишен план за развитието на НРБ в периода 1953 – 1957 г.; освобождаване на Вълко Червенков, Георги Чанков, Райко Дамянов и Иван Райков от заеманите постове в ЦК; утвърждаване Тодор Живков, Димитър Ганев и Енчо Стайков за секретари на ЦК; премахване длъжността Генерален секретар на ЦК на БКП, с. 2 – 4.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 36, Протокол от IV разширен пленум на ЦК на БКП, състоял се на 11 – 12 юни 1949 г. с взети решения за: извеждане от състава на ЦК и изключване от партията на Трайчо Костов след повторно разглеждане на обвиненията срещу него; изводи и оценки след изборите за народни съвети и съдебни заседатели на 15 май 1949 г. с взети решения за съществени изменения в стопанската политика на село, с. 2 – 81.
- ↑ а б Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 41, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 4 август 1949 г. за разглеждане на обвиненията срещу Никола Павлов и изваждането му от състава на ЦК; информация за срещата на членовете на ПБ с членове на ЦК на БКП и Й. В. Сталин по въпроси на партийното и държавното ръководство и за търговските отношения с Югославия; предложение на ПБ за обсъждане и решаване на кадрови въпроси, свързани със срещата със Сталин; информация по събиране нарядите и работата на партийните организации, с. 1 – 41.
- ↑ а б в Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 54, Протокол от пленум на ЦК на БКП от 16 и 17 януари 1950 година във връзка със: срещата на Вълко Червенков и Георги Чанков със Сталин; процеса срещу Трайчо Костов; изборите за Народно събрание и окръжни народни съвети; изменения в състава на Политбюро и ЦК на БКП, с. 5 – 7.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 110, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 19 и 20 септември 1952 г. относно: обсъждането на доклада за резултатите от кампанията по прибиране на реколтата и изпълнението на плана за зърнодоставките; предстоящите задачи по подготовката и провеждането на есенната сеитба, с. 1 – 5.
- ↑ а б в Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 75, Протокол от 8 ноември 1950 г. от заседание на ЦК на БКП с взети решения за: одобрение на решението на Политбюро във връзка с проверката на партийните кадри в Бургас; приемане предложения на ПБ за подобрение на работата на в Министерски съвет и ЦК на БКП, с. 5 – 7.
- ↑ а б в Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 85, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 19 февруари 1951 г. относно развитието на животновъдството в Трудово-кооперативните земеделски стопанства и в Държавните земеделски стопанства; утвърждаване основните положения на докладите и решенията на предстоящия втори конгрес на Димитровския съюз на народната младеж; избиране Георги Цанков за кандидат-член на ПБ и Иван Райков за секретар на ЦК, с. 2 – 5.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 39, Протокол от юлския пленум на ЦК на БКП, състоял се на 18 юли 1949 г. относно: обсъждане кандидатурите за министър-председател и подпредседатели на Министерския съвет; решение да няма генерален секретар на БКП; определяне на завеждащи отдели на ОПО, отдел „Кадри“, „Стопански отдел“ и др., с. 1 – 3.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 47, Материали във връзка с пленума ЦК на БКП, състоял се на 20 октомври 1949 г., с. 5 – 6.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 72, Mатериали от пленума на ЦК на БКП, състоял се на 16 юни 1950 г., с. 5 – 6.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 106, Протокол от пленум на ЦК на БКП от 23 януари 1952 г. във връзка с: плана за работа на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП; определяне на състава на Оргбюро и избор на секретари на ЦК на БКП, с. 4 – 5.
- ↑ а б в г Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 133, Протокол от първото заседание на ЦК на БКП след VІ конгрес от 4 март 1954 г. за утвърждаване изпълнителните органи на ЦК – Политбюро, секретари на ЦК и Централна контролна комисия, с. 6 – 10.
- ↑ а б в г д е ж Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 273, Протокол от заседание на ЦК на БКП, състояло се на 11 и 12 юли 1957 г. с взети решения за изключване от състава на ЦК на Георги Чанков, Добри Терпешев и Йонко Панов, с. 4.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 195 (л. 1 – 298), Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 2 – 6 април 1956 г. относно Двадесетия конгрес на КПСС и поуките от него за БКП, с. 2 – 5.
- ↑ а б в г Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 340 Архив на оригинала от 2014-12-26 в Wayback Machine., Протокол от пленарно заседание на ЦК на БКП, състояло се на 7 юни 1958 г. относно избиране на Политбюро, секретари и контролна комисия на ЦК, с. 1 – 4.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 374, Протокол от заседание на ЦК на БКП, състояло се на 20 и 21 април 1959 г. относно: вземане на решение за изваждане на Борис Тасков от състава на Политбюро и ЦК на БКП и снемането му от поста министър на търговията; разглеждане на проекта за основните положения за преустройството на обра��ователната система, за по-тясното свързване на обучението и възпитанието на младежта с производителния труд, с. 115 – 116.
- ↑ а б в Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 478, Протокол от пленум на ЦК на БКП от 28 – 29 ноември 1961 г. за: работата на ХХІІ конгрес на КПСС и поуките от него за БКП; изваждане на Вълко Червенков от състава на Политбюро (ПБ); попълване състава на ПБ и ЦК с нови членове; провеждане VІІІ конгрес на БКП, с. 261.
- ↑ а б в Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 404, Протокол от пленума на ЦК на БКП, състоял се на 8 – 9 декември 1959 г. относно: обсъждане основните положения на народостопанския план и бюджет на държавата за 1960 г.; приемане решение за промени в партийния и държавен апарат, с. 199 – 202.
- ↑ а б в г Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 555, Протокол от пленум, състоял се на 14 ноември 1962 г., на избрания от VIII конгрес на БКП Централен комитет за: избиране на ръководни органи на ЦК – членове и кандидат-членове на Политбюро, Секретариат и Контролна комисия; издигане кандидатурата на Тодор Живков за председател на Министерския съвет, с. 1 – 2.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 557, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 26 ноември 1962 г., за: обсъждане на предложение за реорганизация на структурата и работата на Министерския съвет и за състава на правителството; изменения в апарата на ЦК, с. 44 – 45.
- ↑ а б в г Ф. 1Б; оп. 34; а.е. 48, Протокол от пленум на ЦК на БКП, проведен на 19 ноември 1966 г., за избиране на Политбюро, секретари и Секретариат на Централния комитет, с. 1 – 6.
- ↑ а б в г Ф. 1Б; оп. 58; а.е. 53, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 25 април 1971 г., за избиране на Политбюро и Секретариат на ЦК на БКП, с. 1 – 6.
- ↑ а б в г Ф. 1Б; оп. 58; а.е. 105, Стенографски протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 3 юни 1974 г., за: работата на Политбюро (ПБ) и Секретариата на ЦК на БКП и приетите от тях по-важни решения в периода юли 1973 – юни 1974 г.; промени в състава на ръководните партийни и държавни органи, отнасящи се за Гриша Филипов, Александър Лилов, Иван Абаджиев, Венелин Коцев, Костадин Гяуров, Добри Джуров, Дража Вълчева, Петър Младенов, Тодор Стойчев, Христо Панайотов и Георги Панков, с. 87 – 93.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 58; а.е. 83, Стенографски протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 17, 18 и 19 юли 1973 г., за международната дейност на партията и държавата (III том), с. 92.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 58; а.е. 55, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 6 юли 1971 г., във връзка с: предложение за избиране органи на държавното управление; освобождаване на Станко Тодоров като секретар на ЦК на БКП и избиране на Георги Филипов за секретар на ЦК, с. 24 – 25.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 58; а.е. 65, Стенографски протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 21 и 22 февруари 1972 г., за: главните насоки в дейността и най-важните предстоящи задачи на Българските професионални съюзи (БПС) за изграждането на развито социалистическо общество в България; посещението на Тодор Живков в Сирийската арабска република и Арабската република Египет; избиране на Константин Теллалов за секретар на ЦК на БКП, с. 259 – 263.
- ↑ а б Ф. 1Б; оп. 58; а.е. 67, Стенографски протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 13 юли 1972 г., за: работата на Политбюро (ПБ) и Секретариата на ЦК на БКП и приетите от тях по-важни решения през периода октомври 1971 – юли 1972 г.; промени в състава на централните партийни органи, отнасящи се до Венелин Коцев, Александър Лилов, Георги Йорданов, Стамен Стаменов, Любомир Левчев, Иван Абаджиев и Константин Теллалов, с. 23 – 24.
- ↑ а б в г Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 6, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 2 април 1976 г., относно избиране на първи секретар, Политбюро, секретари и Секретариат на ЦК, с. 1 – 4.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 16, Стенографски протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 12 май 1977 г., за поведението на Борис Велчев във връзка с филма „Завръщане от Рим“; избиране на Димитър Станишев и Петър Дюлгеров за членове на Секретариата на ЦК; създаване на Съвет по териториално и селищно устройство към Министерския съвет и издигане кандидатурата на Григор Стоичков за негов председател; преобразуване на Министерството на строежите и архитектурата в Министерство на строителството и строителните материали и издигане кандидатурата на Иван Сакарев за негов министър; издигане кандидатурата на Владимир Сандев за първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Благоевград, с. 146 – 147.
- ↑ а б Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 20, Стенографски протокол от съвместно заседание на ЦК на БКП, състояло се на 19 декември 1977 г., за: проектоплана за обществено-икономическото развитие на България през 1978 г. и на проектобюджета за 1978 г.; свикване Национална конференция на БКП; замяна на партийните членски книжки; избиране членове на ЦК, Политбюро и секретари на ЦК, с. 24 – 41.
- ↑ а б в Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 30, Стенографски протокол от разширен пленум на ЦК на БКП, състоял се на 16 и 17 юли 1979 г., относно: проект за тезиси на ЦК на БКП за развитието на общообразователното дело в Народна република България; организационни въпроси – избиране за членове на Политбюро – Пеко Таков, Тодор Божинов и Людмила Живкова; за кандидат-членове на ПБ – Андрей Луканов и Георги Йорданов; за секретари на ЦК на БКП – Милко Балев и Мишо Мишев, с. 97 – 111.
- ↑ а б Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 25, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 20 и 21 юли 1978 г., относно: ускорено равитие на някои стратегически направления на научно-техническия прогрес на България; организационни въпроси – освобождаване на Иван Пръмов като секретар на ЦК, избиране на Тодор Божинов и Стоян Михайлов Мирчев за секретари на ЦК, приемане на Йордан Йотов и Веселин Никифоров ��а членове на ЦК; информации за разговорите на Тодор Живков с Бюлент Еджевит – министър-председател на Турция, и с Константин Караманлис – министър-председател на Гърция (І том), с. 278 – 287.
- ↑ а б в г Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 42, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 4 април 1981 г., относно избиране на генерален секретар на ЦК на БКП, на членове и кандидат-членове на Политбюро и секратари на партията, с. 1 – 5.
- ↑ а б в Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 51, Протокол от пленума ЦК на БКП, състоял се на 2 март 1982 г., относно: организационни въпроси – освобождаване на Пеко Таков от Политбюро поради здравословни причини, изваждане на Мирчо Спасов от състава на ЦК поради притъпена бдителност; изваждане на Живко Попов от състава на кандидат-членовете на ЦК и изключването му от партията за криминални престъпления; избиране на Милко Балев за член на Политбюро; освобождаване на Гриша Филипов от длъжността секретар на ЦК поради избирането му за председател на Министерски съвет; избиране на Кирил Зарев за секретар на ЦК, с. 13 – 47.
- ↑ а б Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 61, Стенографски протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 28 септември 1983 г., за проектите за единния план за социално-икономическо развитие на страната и на държавния бюджет на Народна република България за 1984 г.; освобождаване на Александър Лилов от състава на Политбюро и като секретар на ЦК на БКП, с. 72 – 73
- ↑ а б в г д Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 62, Стенографски протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 3 януари 1984 г., за: някои неотложни въпроси на прилаганото на икономическия подход и усъвършенстване на управлението; кадрови въпроси – избиране на Йордан Йотов и Чудомир Александров за членове на Политбюро (ПБ), избиране на Григор Стоичков, Георги Атанасов, Станиш Бонев и Димитър Стоянов за кандидат-членове на Политбюро, избиране на Емил Христов за секретар на ЦК, освобождаване на Чудомир Александров от длъжността секретар на ЦК, освобождаване на Цола Драгойчева от Политбюро по нейна молба, с. 9 – 28.
- ↑ а б в Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 73, Стенографски протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 24 и 25 януари 1986 г., за: основни насоки и задачи за изпълнение на решенията на Февруарския пленум на ЦК на БКП от 1985 г.; определяне датата за откриване на XII конгрес на партията; организационни въпроси – освобождаване на Тодор Божинов като член на Политбюро, освобождаване на Станиш Бонев като кандидат-член на Политбюро, избиране на Чудомир Александров за секретар на ЦК, избиране на Стоян Марков за кандидат-член на Политбюро и председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес (II том), с. 129 – 131.
- ↑ а б в г Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 77, Запис от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 5 април 1986 г., относно: избиране на генерален секретар, членове и кандидат-членове на Политбюро и секретари на ЦК на БКП, с. 1 – 5.
- ↑ а б Промени след Десетоноемврийски пленум от 10 ноември 1989 г.
- ↑ а б Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 90, Стенографски протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 19 и 20 юли 1988 г., за преустройството на духовната сфера; организационни въпроси – освобождаване на Стоян Михайлов като секретар на ЦК, освобождаване на Станко Тодоров като член на Политбюро, освобождаване на Чудомир Александров като член на Политбюро и секретар на ЦК, освобождаване на Светлин Русев от състава на ЦК, с. ?.
- ↑ а б в г д Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 93, Запис от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 13 и 14 декември 1988 г., за: по-нататъшно претворяване на Юлската стратегия в преустройстовото на стопанството; проекти на плана за научно-техническо и социално-икономическо развитие на страната и на бюджета за 1989 г.; организационни въпроси – издигане на Ан. Бунджулов, Б. Цветкова, Ев. Кръстев, Ив. Василева, К. Златков, П. Матев, П. Кисьов, П. Пейков, Р. Семов и Ст. Кръстенова от кандидат-членове в членове на ЦК, кооптиране на В. Мръчков, ген.-майор Г. Милушев и Евг. Апостолов за членове на ЦК, кооптиране на Ал. Стрезов, Г. Варнов, Ив. Кьосев, Л. Шопов, Л. Стайков, П. Анастасов, Ст. Стайнов, Т. Върбанов, И. Раденков, В. Димитров и П. Плачков за кандидат-членове на ЦК, освобаждаване на О. Дойнов като член на Политбюро (ПБ), освобождаването на С. Марков като кандидат-член на ПБ, избиране на Д. Стоянов за член на ПБ и секретар на ЦК, избор на Ив. Пенев за член на ПБ, издигане на П. Данчев и Ст. Овчаров за кандидат-член на ПБ, освобождаване на Ст. Михайлов и Ч. Александров като членове на ЦК (IIІ том), с. 1 – 16.
- ↑ ((en)) Transcript of the Plenum Session of the Central Committee of the Bulgarian Communist Party, 16 ноември 1989 Архив на оригинала от 2013-10-07 в Wayback Machine.
- ↑ Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, Второ допълнено издание, София, 2006, с. 21 // Архивиран от оригинала на 2021-08-31. Посетен на 2017-11-15.
- ↑ „БСП вчера, днес, утре“ Архив на оригинала от 2020-09-21 в Wayback Machine., стр. 24, bspshumen.com
Външни препратки
редактиране- Протоколи и решения на Политбюро на ЦК на БКП Архив на оригинала от 2016-11-27 в Wayback Machine., портал на Държавна агенция „Архиви“.