Органично съединение
Органично съединение е всяко химично съединение на въглерода без карбидите, оксидите, въглеродната киселина и нейните производни. Дялът от химията, който се занимава с органичните съединения, е органичната химия. Освен въглерод и водород, органичните съединения често съдържат и други елементи, като азот, кислород, сяра, фосфор и халогените. Органометалната химия изучава органичните съединения с връзка C–M (където M е метал).
Органично съединение | |
Идентификатори | |
---|---|
MeSH | D009930 |
ChEBI | 72695 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Органично съединение в Общомедия |
Съвременна дефиниция
редактиранеПървоначално като органични са разглеждани химичните съединения, получени чрез процеси в живите организми. От тази първа класификация произлиза названието органични.
След отпадането на витализма дефиницията за органично съединение е променена много пъти. Според една от тях, органични са съединенията на въглерода, които съдържат поне една връзка C–C и/или C–H. Това определение обаче не включва някои от по-простите съединения на въглерода като CX4 и CS2, които въпреки неорганичния си състав, често се определят като органични разтворители поради приликата в химичните им свойства с другите органични съединения.
Съединенията като Ni(CO)4 и PbEt4, които съдържат връзката C–M в молекулата си, притежават свойства, характерни за органичните и неорганичните съединения. По тази причина те са обособени в отделен дял от химията и биват изучавани от металоорганична химия.
Някои групи органични съединения с голямо значение за жизнените процеси, наречени биогенни, като въглехидратите, мазнините и нуклеотидите и техните биологични преобразувания, се изучават от биоорганичната химия.
В съвременната органична химия за органично се приема всяко въглеродно съединение, освен карбидите, оксидите му и въглеродната киселина и нейните производни.
Класификация
редактиранеВъглеводороди
редактиранеВъглеводородите са най-простите органични, молекулите на които са изградени само от въглеродни водородни атоми. Според вида на въглеродната верига те се делят на алифатни (ациклични и циклични) и ароматни. Според характера на връзките C–C те се делят на наситени – само прости връзки; и ненаситени – когато съдържат поне една двойна или тройна връзка.
Алифатните съединения съдържат права, разклонена, циклична или смесена верига и нямат ароматни системи. Такива са алканите, алкените, алкините, алкадиените и циклоалканите.
Ароматните въглеводороди съдържат ароматен пръстен. Той е стабилна система от спрегнати резонансни двойни връзки в цикличен въглероден скелет. Такива съединения са бензенът и анулените.
-
Линеен алкан
-
Алкенилен
-
Циклоалкан
-
Циклоалкен
-
Бициклоалкен
-
Циклоалкин
-
Анулен
Производни
редактиранеКогато един или повече от водородните атоми във въглеводорода се замени от хетероатом, се получават техни производни. Те най-често се класифицират според вида на заместителя (органоборни, органофосфорни и органометални съединения) или функционалните групи в тях – алкохоли и феноли, халогеноалкани, карбоксилни киселини, меркаптани, нитросъединения, амини, хетероциклични съединения.
-
Халогеноалкан
-
Карбоксилна киселина
-
Тиол
-
Тиоетер
-
Сулфонова киселина
-
Нитрил
-
Нитрозо съединения
-
Нитро съединения
-
Органоборатен естер
-
Карборан
-
Органосилан
-
Органосиланол
-
Органофосфин
-
Бензилкалий
-
Меситилен-молибденов трикарбонил
-
Реноцен
-
Карбонилен комплекс
-
Кинолизин
-
Фуран
-
2,5-дихидротиофен