Павликени (община)
Община Павликени се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.
| Павликени (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Велико Търново |
| Площ | 622.69 km² |
| Население | 24 976 души |
| Адм. център | Павликени |
| Брой селища | 20 |
| Сайт | www.pavlikeni.bg |
| Управление | |
| Кмет | Емануил Манолов (БСП – Обединена левица; 2011) |
| Общ. съвет | 21 съветници
|
 | |
| Павликени (община) в Общомедия | |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в западната част на област Велико Търново. С площта си от 622,690 km2 заема 4-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,36% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Свищов;
- на изток – община Полски Тръмбеш;
- на югоизток – община Велико Търново;
- на юг – община Севлиево от област Габрово;
- на югозапад – община Сухиндол;
- на северозапад – община Левски от област Плевен.
Релеф, води, природни забележителности
редактиранеРелеф
редактиранеПреобладаващият релеф на общината е хълмист и равнинен. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Средния Предбалкан и Средната Дунавска равнина.
Южната и югозападната част на общината (приблизително около 1/3) попада в пределите на Средния Предбалкан, като преобладаващият релеф е хълмистият. Тук се простират части от три обособени възвишения, височини и плата. В най-южната част, в района на село Мусина, южно от река Негованка (десен приток на Росица) се простират крайните северни разклонения на Търновските височини. Северозападно от Негованка, в района на село Вишовград, в пределите на общината попадат североизточните части на платото Плужна (връх Плужна 447 m, най-високата точка на общината). Северозападно от град Павликени, в района на селата Димча, Върбовка и Бутово се простира южната част на редицата Базалтови могили, простиращи се от град Сухиндол на юг до град Свищов на север. По-известните са Чатала (284 m) при село Бутово и Камъка (374 m) при село Върбовка.
Останалите 2/3 от общината попадат в южната, хълмиста част на Средната Дунавска равнина, като източно от общинския център се простира широката и равна долина на река Росица. Най-ниската точка на общината има 68 m н.в. и се намира в долината на река Студена, северно от село Караисен.
Води
редактиранеЦялата територия на общината се отнася към Дунавския водосборен басейн, като повече от 80% се падат на водосборния басейн на река Янтра, а останалите – на водосборния басейн на река Осъм. Към водосборния басейн на Янтра се отнася река Росица, която протича от запад на изток с част от долното си течение през общината в широка и плоска долина. В района на село Мусина протича част от средното течение на десния ѝ приток река Негованка. Към водосборния басейн на Янтра принадлежи и река Студена, която извира от общината, протича през нея с горното си течение и отводнява северната ѝ част.
Останалите около 20% от територията на община Павликени, в западната част, се отводняват от река Ломя (десен приток на Осъм) и нейните основно десни притоци.
Население
редактиранеНаселение (2005 – 2013)
редактиране- 29 940 души (21.07.2005)
- 27 583 души (15.12.2008)
- 24 976 души (15.10.2013)
Етнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 23 869 | 100.00 |
| Българи | 19 376 | 81.18 |
| Турци | 1694 | 7.10 |
| Цигани | 439 | 1.84 |
| Други | 149 | 0.62 |
| Не се самоопределят | 130 | 0.54 |
| Неотговорили | 2081 | 8.72 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
редактиранеРаждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]
| Численост на живородените |
Численост на починалите |
Естествен прираст |
Коефициент на раждаемост (в ‰) |
Коефициент на смъртност (в ‰) |
Коефициент на естествен прираст (в ‰) | |
| 1985 | 368 | 734 | -366 | 10.0 | 20.0 | -10.0 |
| 1988 | 375 | 707 | -332 | 10.5 | 19.9 | -9.3 |
| 1989 | 348 | 714 | -366 | 9.8 | 20.2 | -10.3 |
| 1990 | 341 | 727 | -386 | 9.7 | 20.6 | -10.9 |
| 1991 | 300 | 713 | -413 | 8.5 | 20.3 | -11.7 |
| 1992 | 306 | 670 | -364 | 8.9 | 19.4 | -10.6 |
| 1993 | 268 | 676 | -408 | 8.0 | 20.1 | -12.1 |
| 1994 | 258 | 646 | -388 | 7.8 | 19.4 | -11.7 |
| 1995 | 247 | 654 | -407 | 7.5 | 19.8 | -12.3 |
| 1996 | 259 | 680 | -421 | 7.8 | 20.6 | -12.7 |
| 1997 | 248 | 651 | -403 | 7.5 | 19.8 | -12.2 |
| 1998 | 226 | 650 | -424 | 7.0 | 20.0 | -13.0 |
| 1999 | 265 | 609 | -344 | 8.3 | 19.0 | -10.8 |
| 2000 | 211 | 678 | -467 | 6.6 | 21.1 | -14.6 |
| 2001 | 233 | 684 | -451 | 7.4 | 21.7 | -14.3 |
| 2002 | 238 | 619 | -381 | 7.8 | 20.2 | -12.5 |
| 2003 | 238 | 607 | -369 | 7.9 | 20.1 | -12.2 |
| 2004 | 235 | 563 | -328 | 7.9 | 19.0 | -11.1 |
| 2005 | 216 | 629 | -413 | 7.4 | 21.6 | -14.2 |
| 2006 | 203 | 598 | -395 | 7.1 | 21.0 | -13.8 |
| 2007 | 194 | 620 | -426 | 7.0 | 22.2 | -15.3 |
| 2008 | 221 | 597 | -376 | 8.1 | 21.9 | -13.8 |
| 2009 | 181 | 540 | -359 | 6.8 | 20.3 | -13.5 |
| 2010 | 192 | 536 | -344 | 7.3 | 20.5 | -13.2 |
| 2011 | 193 | 578 | -385 | 8.1 | 24.4 | -16.6 |
| 2012 | 172 | 506 | -334 | 7.4 | 21.7 | -14.3 |
| 2013 | 202 | 517 | -315 | 8.8 | 22.5 | -13.7 |
| 2014 | 172 | 490 | -318 | 7.6 | 21.6 | -14.0 |
| 2015 | 173 | 506 | -333 | 7.8 | 22.9 | -15.1 |
| 2016 | 158 | 481 | -323 | 7.3 | 22.1 | -14.9 |
| 2017 | 173 | 505 | -332 | 8.1 | 23.7 | -15.6 |
| 2018 | 160 | 507 | -347 | 7.6 | 24.2 | -16.6 |
| 2019 | 159 | 506 | -347 | 7.7 | 24.6 | -16.8 |
| 2020 | 144 | 469 | -325 | 7.1 | 23.0 | -15.9 |
| 2021 | 134 | 615 | -481 | 6.7 | 30.8 | -24.1 |
| 2022 | 144 | 513 | -369 | 7.9 | 28.1 | -20.2 |
| 2023 | 149 | 390 | -241 | 8.3 | 21.6 | -13.3 |
Населени места
редактиранеОбщината има 20 населени места с общо население 18 737 души към 7 септември 2021 г.[3]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|
| Павликени | 8589 | 42,221 | Административен център на общината |
| Бяла черква | 1606 | 38,538 | Горни турчета, Бяла черкова |
| Батак | 785 | 23,092 | |
| Бутово | 590 | 25,841 | |
| Вишовград | 255 | 42,436 | |
| Върбовка | 979 | 39,243 | |
| Горна Липница | 416 | 37,993 | |
| Димча | 266 | 20,573 | |
| Долна Липница | 540 | 42,945 | |
| Дъскот | 332 | 31,472 | |
| Караисен | 796 | 49,536 | Райко Даскалов |
| Лесичери | 447 | 25,796 | |
| Михалци | 646 | 36,558 | |
| Мусина | 174 | 23,349 | |
| Недан | 845 | 34,819 | |
| Паскалевец | 176 | 21,078 | |
| Патреш | 400 | 27,231 | |
| Росица | 145 | 7,915 | Глухчова махала |
| Сломер | 278 | 35,123 | |
| Стамболово | 472 | 16,931 | Долни турчета |
| ОБЩО | 18737 | 622,690 | няма населени места без землища 7 населени места с по-малко от 350 души население |
Административно-териториални промени
редактиране- през 1879 г. – с. Горни турчета е преименувано на с. Бяла черкова от населението без административен акт;
- Указ № 107/обн. 28.02.1893 г. – преименува с. Долни турчета на с. Стамболово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Глухчова махала на с. Росица;
- Постановление на МС № 72/обн. 12.07.1943 г. – признава с. Павликени за гр. Павликени;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Бяла черкова на с. Бяла черква;
- Указ № 470/обн. 27.04.1976 г. – признава с. Бяла черква за гр. Бяла черква;
- Указ № 4421/обн. ДВ бр. 1/6 януари 1987 г. – преименува с. Караисен на с. Райко Даскалов;
- Указ № 315/обн. 15.10.1991 г. – възстановява старото име на с. Райко Даскалов на с. Караисен;
- Указ № 31/обн. ДВ бр. 16/14.02.2000 г. – отделя с. Долна Липница и землището му от община Полски Тръмбеш и го присъединява към община Павликени.
Транспорт
редактиранеПрез средата на общината, от северозапад на югоизток преминава участък от 25,2 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна;
През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 106,5 km:
- участък от 31,6 km от Републикански път III-303 (от km 18,6 до km 50,2);
- последният участък от 7,5 km от Републикански път III-403 (от km 39,9 до km 47,4);
- участък от 38,2 km от Републикански път III-405 (от km 7,4 до km 45,6);
- последният участък от 14,6 km от Републикански път III-502 (от km 14,5 до km 29,1);
- началният участък от 14,6 km от Републикански път III-3031 (от km 0 до km 14,6).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-15. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Демографски анализ на Област Велико Търново. // riokoz-vt.com. Архивиран от оригинала на 2015-06-18. Посетен на 17 март 2016.
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.