Михаил Такев

Михаил Такев е роден на 22 март (10 март стар стил) 1864 в Пещера. Учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив. На 4 септември 1883 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, по време на Сръбско-българската война (1885) участва в боевете при Сливница и Пирот в редовете на 7^-и пехотен преславски полк. Заедно с юнкерите от Военното училище взима участие в детронирането на княз Александър I Батенберг, за което е разжалван, но на следващата година наказанието му е отменено. На 27 април 1887 година завършва Военното училище с 8^-и випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 3^-ти артилерийски полк. Заподозрян в участие в заговора на майор Коста Паница и на 1 юни 1890 е уволнен от армията.

През 1892 Такев завършва право във Франция, след което е адвокат в Пазарджик. След падането на Стефан Стамболов се включва в дейността на Демократическата партия, участва и в дейността на Македонската организация. На 25 юни 1895 година става председател на новоучреденото Пещерско македоно-одринско дружество.^[1] През декември 1895 година е делегат от Пещерското македонско дружество на Втория, а през юли-август 1901 година на Деветия македоно-одрински конгрес.^[2] Дейността на Пещерското македоно-одринско дружество обаче заглъхва, тъй като Такев живее в Пазарджик и на 2 април 1902 година на общо събрание Такев е сменен с Димитър Писарев.^[3]

След като вече е обект на един безуспешен опит за покушение през август 1896 г.,^[4] на 23 май (11 май по стар стил) 1897 година срещу Михаил Такев е извършен атентат, при който загива придружаващият го негов съпартиец Алеко Константинов. Извършителите са жители на село Радилово, които имат отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери с общината на Пещера.^[5] По-рано същия ден Такев и Константинов участват в честванията на свети Кирил и Методий в родния на Такев град Пещера. Късно вечерта двамата потеглят с файтон за Пазарджик, като по пътя спират за известно време в Радилово. Група местни жители, начело с кмета от Народната партия Петър Минков, решават да убият Такев. Такев и Алеко Константинов напускат Радилово след 22 часа. В землището на съседното село Кочагово (днес Алеко Константиново) радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона и убиват Алеко Константинов. По-късно Минков, Салепов и Топалов са осъдени на смърт. Присъдата на непълнолетния Салепов е заменена с 15 години затвор.

След смъртта на лидера на демократите Петко Каравелов през 1903, Михаил Такев става заместник на новия председател Александър Малинов, заедно с Андрей Ляпчев. Такев участва в управлението на Демократическата партия като вътрешен министър (1908 – 1910)^[6] и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1910 – 1911). По време на Балканските войни служи като офицер от запаса в Първа армия. Отново е вътрешен министър в правителствата на Малинов в края на Първата световна война и твърдо се противопоставя на Владайското въстание в края на 1918.

На 24 януари 1920 година, ден преди силно оспорваните парламентарни избори, Михаил Такев е убит близо до родната си къща в Пещера от анархокомуниста Георги Донски. Донски има отдавнашен личен конфликт с Такев и по това време се намира в града с група крайнолеви екстремисти. Самото убийство е извършено със съдействието на местната организация на Българския земеделски народен съюз. След кратко укриване Георги Донски се предава на полицията, но е убит при опит за бягство преди завършването на съдебния процес. За съучастие в убийството са осъдени трима членове на групата на Донски, но делото не разкрива техни връзки със Земеделския съюз и правителството.^[7]

Личният му архив се съхранява във фонд 507К в Държавен архив – Пазарджик. Той се състои от 224 архивни единици от периода 1839 до 1994 г.^[8]

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик
• Капитан
• Майор

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

• Крум Благов „50-те най-големи атентата в българската история“
• Площад и паметник „Михаил Такев“ Блог Стара София