Милена Славова

Милена Славова, по-известна само като Милена, е българска пънк/рок музикантка, която оглавява група с нейното име.

Милена Славова
българска пънк рок певица
Родена	24 февруари 1966 г. (58 г.) София, Народна република България
Музикална кариера
Стил	рок, пънк рок
Инструменти	вокал
Активност	от 1984 г.
Милена Славова в Общомедия

Милена е открита от мениджъра на Братя Аргирови през 1984 г. Милена съосновава групата Ревю през 1988 година. В края на 1993 г. заминава за Англия, където живее 6 години и където през 1995 година издава албума Sold, смятан за записа с най-тежко звучене на певицата. В него всички парчета са на английски език освен последната песен – баладата „Така“, която има и англоезична версия – Why I wanna go now. Свири в лондонския клуб „Маркий“ (Marquee Club).^[1]

След завръщането си в България се присъединява отново към група Ревю. През 1999 година издава албума „Дъ best +“, състоящ се от подбрани песни от старите албуми с нов аранжимент. Окончателно напуска „Ревю“ през 2002 г. и се отдава на самостоятелна работа. Оттогава живее в София и Лондон.

От 2012 г. води предаването „Рок с Милена“ по БНТ 2.^[2]

През 2020 г. участва в предаването на Нова телевизия „Маскираният певец“ в ролята на Книгата.

През 2021 г. влиза в инициативния комитет, който издига Анастас Герджиков за президент на България.^[3]

През 2021 година срещу Славова е внесена жалба в Комисията за защита от дискриминацията (КЗД) за нейни хомофобски изявления като „задушаваме се вече от наглостта и парадирането на разни извратеняци“ във връзка със „София Прайд“. КЗД отхвърля жалбата, но през октомври 2022 година административният съд я връща за ново разглеждане със заключение, че Славова действително е „осъществила дискриминация... под формата на тормоз по признак „сексуална ориентация“.^[4] През 2023 година Върховният административен съд отменя решението на първоинстанционния съд с аргумента, че репликите на Славова са насочени към участниците в гей паради, а не към хомосексуалните изобщо, поради което не са дискриминационни по признак сексуална ориентация.^[5] Независимо от съдебните решения, изказването на Славова контрастира силно с нейния имидж на носител на свободата на самоизразяване като опозиция на репресиите и маргинализацията на групи от обществото, които са асоциирани с тоталитарния режим до 1989 г. и множеството крайни, включително неонацистки, партии и организации в България след това.