Манди Мур

Манди е родена в Нашуа, Ню Хампшър. Майка ѝ Стейси е журналист, а баща ѝ Дон Мур е пилот на авиокомпанията „Американ Еърлайнс“ („American Airlines“).^[1] Бащата на Мур е от ирландско-индиански (чероки) произход, а майка ѝ – от английско-еврейски.^[2][3] Манди има двама братя, Скот и Кайл. Заради работата на Дон, семейството се премества да живее във Флорида малко след раждането на Мур, която остава там до 14-годишна възраст.^[4] Възпитана е в духа на католическата религия, но вече не е практикуваща католичка.^[5]

От ранна възраст Мур развива интерес към пеенето и развлекателната индустрия, като среща особено голяма подкрепа от страна на своята баба по майчина линия, която има сценичен опит.^[6][7] Започва да взима уроци по пеене на 10-годишна възраст.^[1] Сред първите публични прояви на Мур са изпълненията на Националния химн на САЩ на няколко спортни събития във Флорида.^[6] Служител в куриерската компания „Федекс“ (FedEx), я чува да пее в звукозаписно студио и изпраща все още недовършеното демо на директора на A&R Urban, част от звукозаписната компания Епик Рекърдс, с когото тя подписва първия си договор.^[8][9]

През 1999 г. Манди участва в турне на Бекстрийт Бойс.^[4][1] Първият ѝ албум, So Real („Толкова истинско“), излиза през декември същата година. Той достига 31-ва позиция в американската класация Billboard 200.^[10] По това време критиците смятат Мур за поредната „поп принцеса“ от рода на Бритни Спиърс, Кристина Агилера и Джесика Симпсън.^[11] Списанието „Ентъртейнмънт Уийкли“ пише, че песните на Мур, пресъздаващи темата за „непреживяваната любов“, са изпълнени от певицата със „задушаващ професионализъм“, а баладите ѝ предизвикват „гадене“.^[12] Въпреки че Манди става известна на по-ранна възраст отколкото Симпсън, Агилера и Спиърс, тя не постига техния успех, макар че дебютният ѝ албум става платинен в Съединените щати и е продаден в почти едномилионен тираж.^[13] Дебютният тийнейджърски хит сингъл на Мур – Candy („Бонбон“) – достига 41-ва позиция в американския Billboard Hot 100^[14] и става златен.^[10] Сингълът постига успех и в Европа, особено във Великобритания, където достига 6-а позиция. За видеоклипа към песента има отзиви, че е „необичайно провокативен, макар че Мур се облича консервативно в сравнение със своите връстнички в поп индустрията“.^[1][15] В големия интернет справочник за музика „Ол Мюзик Гайд“ (All Music Guide) албумът е определен като „типичен“ и „посредствен“.^[16]

През май 2000 г. излиза албумът I Wanna Be with You („Искам да съм с теб“), преработена версия на дебютния ѝ албум.^[17] Той е почти изцяло изработен със синтезатори, китара, бас китара и барабани и съдържа нови песни и ремикси от So Real. Албумът достига 21-ва позиция на Billboard 200 и става златен в САЩ с почти 792 000 продадени копия. Заглавната песен „Искам да съм с теб“ („I Wanna Be with You“), която е единственият сингъл от албума, достига 24-то място в Billboard Hot 100^[14] и става най-високо класиралата се песен на Мур. Песента е включена в саундтрака на филма „Треска за шоу“ (Center Stage) (2000).^[18]

През юни 2001 г. Мур издава третия си албум, носещ името ѝ – Mandy Moore. В него са включени песните „Saturate Me“ („Напои ме“), „You Remind Me“ („Напомняш ми“) и „In My Pocket“ („В джоба ми“). Тя го рекламира по време на първия си самостоятелен концерт, озаглавен „Манди Мур Лайв@ШаутБек“. Албумът съдържа бързи песни с влияние от източната музика и е характеризиран като „пищна, многослойна продукция“ от „Ол Мюзик Гайд“.^[19] Той получава разнородни отзиви от критиците^[20] Журналистите в списанието „Ентъртейнмънт Уикли“ са по-скоро критични към Мур,^[21] но списание „Ролинг Стоун“ дава висока оценка на албума ѝ и го определя като по-добър в сравнение с предходните два.^[22] Албумът заема 35-а позиция в Billboard 200, а 443 000 копия от него са продадени в САЩ.^[13] Водещият сингъл „In My Pocket“ не влиза в Хот 100. Другият сингъл, „Crush“ („Влюбване“), също не влиза в американските класации, въпреки че по МТВ непрекъснато се върти клипът на песента. В началото на 2002 г. Мур излиза с финалния сингъл „Cry“ („Плач“), включен във филма „Незабравимата“, където за първи път в актьорската си кариера играе главна роля.

През 2006 г. Мур коментира своите първи албуми с неприязън, но отбелязва, че според нея първият ѝ албум е бил подходящ за възрастта ѝ.^[3][23] Певицата е изказвала мнение, че той „не струва“,^[24] че първите ѝ албуми са „просто ужасни“^[11] и че ако би могла „би върнала обратно парите на всеки, който е купил първите ѝ два албума“.^[25] По време на интервю по радиото през април 2006 г. неин фен (който е видял предния коментар на певицата) я пита дали ще му възстанови парите от първия ѝ албум и тя удържа на думата си.^[24]

През октомври 2003 г. Мур представя четвъртия си албум Coverage, който е определен от „Ол Мюзик Гайд“ като „скок към музикална зрялост“.^[26] Той съдържа кавъри на песни от седемдесетте и осемдесетте години на XX век, които са повлияли на Мур като дете. Певицата споделя, че няма амбицията „да надмине оригиналните изпълнители“, което според нея е невъзможно, а просто „да предаде песните им по свой начин“.^[27] Coverage достига 14-о място в Billboard 200,^[10] но „Have a Little Faith in Me“ („Имай малко вяра в мен“) и „Senses Working Overtime“ („Сетивата работят извънредно“), единствените два сингъла от албума, не се представят добре в музикалните класации, въпреки че първият достига ARC Weekly Top 40.^[10] Продуцирано е видео към песента „Drop the Pilot“ („Остави пилота“), но то никога не излиза на екран. Песента „I Feel the Earth Move“ („Усещам как се движи Земята“) е включена в компилацията Love Rocks, създадена от защитници на правата на хомосексуалните.^[28]

След ниските продажби на албума Coverage Епик Рекърдс решават да разтрогнат договора си с Мур. Като последно задължение от договора с нея, през ноември 2004 г. компанията пуска хитовата компилация The Best of Mandy Moore („Най-доброто от Манди Мур“), която достига 148-а позиция в Billboard 200.^[29] Друга компилация, Candy, следва през 2005 г. По време на този период единствената музика, която Мур записва, е демо на песента „Hey!“ („Хей!“), кавърверсия на песента „Beautiful Man“ („Хубав мъж“) на Лори Маккена, написана от Джеймс Реналд.

В началото на 2006 г. Мур заявява, че ѝ липсва музикалната кариера и че пеенето е нещото, по което тя е „най-силно запалена“.^[11] Тя подписва със Сайър Рекърдс след приключването на договора ѝ с Епик Рекърдс, но напуска тази компания през май същата година. През юли певицата подписва с музикалната компания И Ем Ай. Новият албум на Мур, Wild Hope („Дива надежда“), излиза на 19 юни 2007 г. и е резултат от съвместната работа с изпълнителите Шантал Кревиазук, Рейчъл Ямагата, Лори Маккена и Уипис.^[30] Мур живее в къща в Удсток близо до Ню Йорк, докато записва албума в края на 2006 г.^[31] Тя изпълнява нови песни от този албум на филмовия фестивал Сънденс. Първият ѝ сингъл „Extraordinary“ („Необикновена“) излиза в профила на певицата в MySpace на 29 януари 2007 г. Мур изпълнява тази песен на 12 април 2007 г. при церемонията по връчване на наградите „Брик“ (Brick Awards – присъждани на млади хора, които работят за социална промяна), което е и първото представяне по телевизията на песен от този албум.^[32] През лятото Мур започва турне.^[33]

В началото на март 2007 г. Мур заснема видеоклип към песента „Extraordinary“, където се появява в 120 версии на самата себе си.^[34] Албумът Wild Hope получава положителни отзиви в Съединените щати. Той присъства умерено добре в музикалните класации, влизайки под номер 30 в Billboard 200 в Съединените щати, и номер 84 в Канада. На концерт в Бостън през юли Мур изпълнява песни от последния си албум и предизвиква положителни отзиви за промяната към творческо съзряване.^[35] През август Мор излиза на турне заедно с Пола Коул и Рейчъл Ямагата, което включва средноголеми концерти в САЩ и Канада. Wild Hope заема 10-а позиция в „Задължителния списък“ („The Must List“) на „Ентъртейнмънт Уикли“.

На 23 февруари 2008 г. Мур пуска албума си и в Австралия и впоследствие участва в турне заедно с Бен Лий и Западноавстралийския симфоничен оркестър, поддържайки Кели Кларксън на нейното турне. Последната спирка на Манди на нейното тихоокеанско турне е Ийстууд Сити във Филипините.

През лятото на 2000 г. Мур води половинчасово шоу по МТВ, „Шоуто на Манди Мур“, което продължава и през лятото на следващата година под името „Манди“. Тя участва и в различни реклами на Neutrogena.^[15] Мур също така дефилира за Penshoppe във Филипините и участва в реклами на Coach (марка чанти) в Япония.^[36] През 2001 г. Мур се появява с малка роля на мажоретката Лара Томас във филма „Дневниците на принцесата“, където играят Ан Хатауей и Джули Андрюс. Във филма героинята на Мур изпълнява „Stupid Cupid“ („Глупавият Купидон“), песен, включена в саундтрака на филма. Представянето на Мур печели положителни отзиви от филмовата критика.^[1] През 2002 г. актрисата получава първата си главна роля във филма „Незабравимата“ (A Walk to Remember), в който ѝ партнира Шейн Уест. Базиран на романа от Никълъс Спаркс, филмът представя любовната история между дъщерята на протестантски свещеник (Мур) и буен непокорен тийнейджър (Уест). Филмът постига известен успех, като реализира 41 милиона долара приход в САЩ.^[37] Въпреки че самият филм получава негативни критики,^[38] младата звезда получава и позитивни отзиви за своята игра. Критикът Роджър Ибърт определя играта ѝ като „ненатрапчиво убедителна“ и нарича Мур „естествено красива и като външност, и като поведение“.^[39]

На летните филмови награди на МТВ Мур печели наградата „пробивно женско изпълнение“ за тази роля.^[40] Същата година тя озвучава героинята Аерит Гейнсбъроу във видеоиграта Kingdom Hearts, снима се във видеоклипа на Елтън Джон към песента „Original Sin“ („Първороден грях“) и заема 67-а позиция в класацията на списанието „Стаф“ („Stuff“) „102-те най-красиви жени на света“. ^[41]

През 2003 г. Мур участва в романтичната комедия „Уроци по любов“ (How to deal).^[42] Филмът осъществява само 14 млн. долара приход в САЩ.^[37]

Следващият филм на актрисата, „Преследването на Либърти“ (Chasing Liberty), излиза на екраните през 2004 г. Той получава едва 12 милиона долара.^[37] И двата филма получават негативна критика,^[43] но Ебърт отново се изказва положително за младата актриса, отбелязвайки, че тя има „неподправен естествен чар“ и „заради нея почти си струва да се гледа филмът („Уроци по любов“)“.^[44] В статията си за „Преследването на Либърти“ той добавя, че Мор има „неоспоримо екранно присъствие“.^[45] Други критици я описват като „актриса с ограничен диапазон“,^[46]. Във филмова рецензия за „Преследването на Либърти“ Мур е определена като „най-безобидната от предишните поп принцеси“, която „има потенциал като актриса“, но е необходимо да се развива.^[47]

По-късно през 2004 г. Мур се появява в религиозната сатира „Спасение!“ (Saved!), в която тя играе Хилари Фей, благоприлично и популярно момиче в християнско училище. Филмът получава положителна критика,^[48] а Мур – хвалебствени изказвания за своето представяне^[49] и коментари, че това е най-доброто ѝ изпълнение дотогава.^[50]

През 2005 г. Мур озвучава роля във филма „Зебрата състезател“ (Racing Stripes) и се появява в телевизионната поредица „Антураж“ (Entourage). Тя е избрана да се снима във филмите „Прокълнати“ (Cursed), „Опустошение“ (Havoc) и „Укротяване на гнева“ (The Upside of Anger), но впоследствие не участва в нито един от тях.^[51][52][53]

През 2006 г. Мур е гостуваща актриса в два епизода от сериала „Смешно отделение“ (Scrubs). Същата година озвучава героинята Табита (Tabitha Vixx) в популярния анимационен сериал „Семейство Симпсън“. ^[54]

След това тя участва в пародията „Американски мечти“ (American Dreamz), която излиза през април 2006 г. В този филм Мур играе участничка в телевизионна поредица, подобна на Мюзик Айдъл. Режисьорът Пол Вайц изразява мнение, че Мор може да изпълни ролята на социопат „невероятно добре“. Според него това се получава, защото тя самата е „невероятно симпатична и умна“ и за нея е интересно да представя героиня, която е нейна противоположност като характер.^[4] Мур казва, че се забавлява да играе лоши героини, но се страхува да не бъде определена като истински злодей. ^[55] През първата седмица след премиерата филмът заема 9-а позиция в боксофис класацията в САЩ.^[56] Той донася 7 милиона долара приход^[57] и получава смесени мнения от критиците.^[58] По-късно през 2006 г. в прегледа на филма от ComingSoon.net се споменава че „изпълнението на Мур е било изненадващо добро“.

Следващата роля на Мор е озвучаваща на Нита, героиня в анимацията „Братът на мечката 2“ (Brother Bear 2), която излиза директно на DVD на 29 август. ^[59] Мор първоначално е била избрана да участва в „Боби“ (Bobby), но след това е заменена с Мери Елизабет Уинстед. ^[60]

Мор, позовавайки се на своето консервативно възпитание, изразява недоволство от своето представяне на корицата на списание „Космополитан“ през май 2006 г., редом със заглавието „Оргазми без граници“ на статия, която не е свързана с нея. ^[61][62] Въпреки това, в нейния следващ филм Because I Said So („Защото аз казах така“), в който участват Гейбриъл Махт, Лорън Греъм и Даян Кийтън, героинята на Мур обяснява детайлно чувството от оргазъм на майка си, героинята на Кийтън. Филмът е пуснат на 2 февруари 2007 г. и не е добре приет от филмовите критици. ^[63]

В „Сватбен лиценз“ (License To Wed) (2007) Мор е бъдеща булка, която трябва да изпълни триседмично споразумение преди да се омъжи. Годеникът ѝ във филма е Джон Кразински, а Робин Уилямс – свещеникът, от когото трябва да получат разрешение да се оженят. Филмът излиза на 3 юли 2007 г. и получава главно негативни критики. ^[64][65]

Мур се включва и в света на модата със своя собствена модна линия, наречена Mblem,^[5] марка съвременни плетени и кашмирени облекла. Линията ѝ се продава в повече от 500 модни бутика, включително Рон Херман и Лиса Клайн и в няколко универсални магазина като „Мейси'с Уест“, „Блумингдейлс“ и „Нордстром“.^[66] През 2007 г. Мор печели награда за новаторство в модата на 11-ите годишни американски награди за аксесоари.^[67][68]

Мур се среща с Уилмър Валдерама в продължение на осемнадесет месеца между 2000 и 2002 г. Валдерама се появява в „Шоуто на Хауърд Стърн“, където обяснява, че той и Мур са били първата любов един за друг, ^[69] без да твърди, че връзката им е имала сексуален характер, както е цитиран неточно от някои медии впоследствие. ^[70][4] Мор по-късно се изказва положително за Валдерама,^[9] но заявява че коментарите относно тяхната връзка в „Шоуто на Хауърд Стърн“ са напълно неверни.^[4] Тя започва да се среща с известния тенисист Анди Родик през 2002 г., но връзката им приключва през март 2004 г.^[71] Мур се среща и с филипинския певец и актьор Били Кроуфърд.^[72]

През 2004 г. актрисата започва връзка със Зак Браф, актьор от сериала „Смешно отделение“. През 2006 г. двойката е неправилно обявена за сгодена,^[73] но двамата прекъсват отношенията си същата година.^[74] В началото на 2007 г. медиите свързват Мур с Адам Голдстейн, познат като Диджей Ей Ем,^[75] но през март 2007 г. е съобщено, че връзката им е приключила,^[76] като двамата са останали в приятелски взаимоотношения.^[77][78] През 2007 г. Мур се среща за кратко с Грег Лаусуел, певец и актьор.^[79] През декември Мур започва връзка с певеца Райън Адамс, но двамата се разделят през 2008 г. ^[80]

Любимите музиканти на Мур са Мадона и Бет Мидлър.^[11] Мидлър също така е и любимата ѝ актриса, а филмът „Плажове“ (Beaches) ѝ е бил любим като тийнейджърка. Тя харесва още и филмите „Ани Хол“ (Annie Hall) и „Блясъкът на чистия ум“ (Eternal Sunshine of the Spotless Mind).^[23] Мур счита, че е жизнена личност^[55] и описва себе си като „човек, който смята чашата за полупълна“. Към 2008 г. актрисата живее в Холивуд Хилс с брат си Кайл.^[11] В началото на 2007 г. тя заявява, че събитията от предишната година (прекратен договор със звукозаписната ѝ компания, проблеми в личния ѝ живот) са я подтикнали към преосмисляне на живота и е решена да не позволи на трудностите да ѝ попречат да развива потенциала си.^[81] Мур казва, че не може да готви, но си е поставила за цел да се запише на уроци по готварство.^[82][11]

• The Best of Mandy Moore (2004)
• Candy (2005)
• Super Hits (2007)

• Mandy Moore – The Real Story (2001)
• The Best of Mandy Moore (2004)

• Официален уебсайт
• Манди Мур в   Internet Movie Database
• Манди Мур в Notable Names Database
• Манди Мур в TV.com
• Манди Мур в People.com