Луково (община Струга)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Луково.
Луково (на македонска литературна норма: Луково; на албански: Llukova) е село в Северна Македония, в община Струга.
| Луково Луково | |
| — село — | |
 | |
 Луково | |
  Луково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 821 m |
| Население | 447 души (2002) |
| Пощенски код | 6337 |
| Луково в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Долни Дримкол в източните склонове на планината Радук. Състои се от две махали – Горно и Долно Луково.
История
редактиранеВ Долно Луково църквата „Свети Георги“ е от XIV - XV век, а „Свети Атанасий Велики“ е от XIX век. В Горно Луково църквата „Св. св. Безсребреници Козма и Дамян“ („Свети Врачи“) е от XVII век, а „Света Варвара“ е от XIX век.[1]
В XIX век Луково е българско село в Дебърската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Луково (Loucovo) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 292 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Луково има 890 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Луково е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак със 102 къщи.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луково има 816 българи екзархисти и в селото функционира българско училище,[5] в което учителства деецът на ВМОРО Григор Ошавков.[6]
От Луково са излизали едни от най-известните строители и каменоделци в Дебърско. Оттук е много известния през ХІХ век първомайстор Иван, изградил Шпилския мост над Черни Дрин при Дебър и жилищните корпуси на Бигорския и Кичевския манастири. Известни първомайстори са били и луковчаните Велко Кръстев Йованов и Стоян.
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Луково има 97 български екзархийски къщи.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 81 души от Луково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 447 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 444 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности
редактиране
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | ||||
- Родени в Луково
- Атанас Апостолов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, каменар, неграмотен, 2 рот на 1 дебърска дружина, ранен на 6 юли 1913 година[10]
- Иван Луковски (? – 1850), майстор строител
- Йоаким Делядровско-Илинденски (р. 1949), духовник от Северна Македония
- Райко Йовчевски (р. 1937), писател от Северна Македония
- Христо Аврамов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, халваджия, 1 рота на 1 дебърска дружина[11]
- Починали в Луково
- Марко Павлов, дебърски войвода на ВМОРО
Бележки
редактиране- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 5 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 121.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.