Лопово
Тази статия е за местността в Пирин. За тази в Беласица вижте Лопово (Беласица).
Лопово е местност в Пирин, бивше село в Югозападна България, разположена на територията на община Сандански, област Благоевград.
| Лопово | |
| — бивше село — | |
  Лопово  Лопово | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Община | Сандански |
География
редактиранеЛопово се намира в горното поречие на Лоповската река, на 1400 m надморска височина, на запад от рида Демир хан (Железни станец). През нея минава горският път от Мелник за хижа „Пирин“. Местността е обрасла с бук и иглолистни растения, почвите са кафяви планинско-горски, а геоложката основа е от гнайс.[1]
История
редактиранеВ 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише: „На сѣверъ отъ Мелникъ, въ планината Алабурунъ, аромѫнскитѣ села Буждова и Лупова иматъ 300 колиби.“[2]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Лопово е влашко (арумънско) село, в което живеят 200 души, всички власи.[3]
Според спомените на Яне Сандански през 1902 година в селото функционира комитет на ВМОРО с ръководител Васил Инджето, влах по произход.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лопово (Lopovo) има 630 власи.[5]
На 1 и 2 септември 1924 година в Лопово се провежда конгрес на Серския революционен окръг на Вътрешната македонска революционна организация.
Личности
редактиране- Починали в Лопово
- Георги Менчев (1887 - 1922), деец на БКП
- Георги Тимев (1887 – 1922), български революционер и политик
- Георги Якимов (1885 - 1922), деец на ВМОРО и БКП
- Кръстьо Захариев (1860 – 1899), български революционер
Бележки
редактиране- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 518.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 221.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Милетич, Любомир. Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ, Македонскиятъ Наученъ Институтъ, София, 1927, стр.30
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)