Лепинговане
Лепинговането е процес на обработка на материалите, при която две повърхности се трият една в друга със свободен абразив между тях. При това едната повърхност е обработващата и придава формата, която трябва да се постигне по време на работа, а другата е детайлът, подлежащ на обработка. Абразивът е в прахообразна форма с различен размер на частиците в зависимост от желания клас на грапавост може да бъде смесен с течност или пастообразен. Обработката може да бъде извършвана ръчно или с машини.[1].
При твърдите обработващи лепинговащи повърхности се получава търкаляне на абразивните зърна, докато при меките обработващи повърхности (като смола или мед) зърната се забиват отчасти в меката обработваща плоча и с това действат като полираща средство. При това при по-твърдите обработващи повърхности има по-голямо сваляне на материал, а при при по-меките обработващи повърхности по-малко сваляне на материала. При първата технология обикновено се притрива твърд материал като стъкло върху повърхности като желязо (чугун) с използването на абразив от типа на алуминиев окис, силициев карбид и други твърди материали между тях, които се движат като свободен абразив. При другата технология има включен мек материал от рода на смола, в която се вмъква (шаржира) абразив. При лепинговенето се обработва по-твърдият материал.[2]
Начин на работа
редактиране
При лепинговането със свободен абразив се използва смес от лепинговъчен прах и вода или лепинговъчно масло в отношение 1:10 до 1:2. Тъй като в този случай се работи със свободно абразивно зърно и по този начин, поради минималното сваляне на материал от обработката, могат да се получат много високи класове на грапавост. За разлика от шлайфането, лепинговането е процес, при който се сваля материал в различни посоки. За целта се използва лепинговащ материал, състоящ се от абразивен прах и течност. Абразивният прах може да бъде алуминиев оксид (двуалуминиев триокис), силициев карбид или например диамантен прах.
При този начин на обработка могат да се получат както плоски (равнинни) повърхности, така и вдлъбнати и изпъкнали повърхности с определена форма (например лещи), като при това се използват приспособления за лепинговане със съответната форма.
Видове
редактиранеПлоско лепинговане
редактиранеИзползва се за лепинговане на плоски повърхности. Използват се така наречени изравнителни пръстени, в които се намират сепаратори (отделящи детайлите един от друг, помощни пръстени) с обработваните детайли. При това се обработват едновременно обработваните детайли и работната плоча. Ролята на изравнителните пръстени е да поддържат равнинността на обработващата плоча. Равнинността на плочите и готовите детайли се контролират чрез различни методи, като един от най-практичните е използването на косъм линия.
Плоскопаралелно лепинговане
редактиранеОбработват се едновременно двете страни на плоски детайли с помощта на две обработващи плочи. За воденето на детайлите се използват сепаратори.
Други видове
редактиранеСпециални видове лепинговане е лепинговане на валове по външен диаметър и лепинговане на цилиндри по вътрешен диаметър. Това се извършва със специално разработени машини.
Лепинговане по форма
редактиранеЛепинговането се извършва с използването на обратната форма на желаната. Така например, за да се постигне изпъкнала форма на детайла, лепинговането се извършва чрез лепинговане върху вдлъбната повърхност. Постигането на желаната форма става с корекция на обработващата повърхност. Това се използва за получаването на прицизни оптични лещи.