Леонело д’Есте (на италиански: Leonello d’Este; * 21 септември 1407, † 1 октомври 1450) е от 1441 г. маркезе (маркграф) на Ферара и маркиз на Модена и Реджо-Емилия.

Леонело д’Есте
маркграф на Ферара,
маркиз на Модена и Реджо-Емилия
Портрет на Леонело д’Есте от Пизанело
Портрет на Леонело д’Есте от Пизанело
Роден
Починал
1 октомври 1450 г. (43 г.)
ПогребанФерара, Италия
Управление
Период14411450
ПредшественикНиколо III д’Есте
НаследникБорсо д’Есте
Герб
Семейство
РодЕсте (династия)
БащаНиколо III д’Есте
МайкаСтела Толомеи
Братя/сестриУго д’Есте
Борсо д’Есте
Орсина д’Есте
Природениː
Джиневра д’Есте
Лучия д’Есте
Алберто Карло д'Есте
Ерколе I д’Есте
Сиджизмондо I д’Есте
Мелиадузе д’Есте
Алберто д'Есте
Алберто д'Есте
Риналдо д'Есте
Бианка Мария д’Есте
Алберто д’Есте
Гуроне Мария д’Есте
Изота д’Есте
Камила д'Есте
Беатриче д'Есте
Фолко д'Есте
Изота д'Есте
Маргерита д'Есте
Маргерита д'Есте
Маргерита д'Есте
Верде д'Есте
Балдасаре д'Есте
СъпругаМаргерита Гонзага
Мария Арагонска
Леонело д’Есте в Общомедия

Той е вторият от трите нез��конни синове на Николо III д’Есте (1393 – 1441) със Стела де’ Толомей (1386 – 1419).

Военното си образование Леонело получава при кондотиер Брачо да Монтоне, св��ето хуманистическо образование при Гуарино да Верона. След екзекуцията на по-големия му брат Уго Алдобрандино (1405 – 1425) през 1425 г. става първи наследник на баща си Николò. Така през 1441 г. Леонело наследява владенията н баща си в Северна Италия.

Той и братята му Борсо, Ерколе I и Алфонсо I правят Ферара център на хуманистичната култура и изкуство.

Човек на Ренесанса

редактиране
 
Медал с Леонело д’Есте от Пизанело

Леонело е господар от нов тип: доблестен рицар, мъдър управител, покровител на науките и изкуствата, поет, страстен колекционер. Той предпочитаа мирът пред войната и учените пред войниците. Още докато баща му е жив Леонело се ползва с широка известност в хуманистичните кръгове като щедър и знаещ меценат, а ставайки управител, се отдана на това занимание още повече.

По време на неговото управление Ферара става един от центровете на ренесансова култура. Университетът на Ферара има широка известност – тук учат студенти от цяла Европа. Под патронажа на Леонело е построена първата болница във Ферара.

При двора на д’Есте работят големи художници от това време: Якопо Белини, Андреа МантеняРогир ван дер Вейден, Пизанело. Приятелски отношения свързвали Леонело и Леон Батиста Алберти, посветил му няколко съчинения. Той ръководи строежа на паметника на Николо III и завършва строителството на градския катедрален храм.

Леонело не само разбира от класическа литература, но и пробва своите сили в поезията. Негов кумир е Цезар, и той постоянно препрочитал неговите „Записки“.

Наследен е през 1450 г. от брат си Борсо д’Есте.

Семейство и деца

редактиране

Жени се два пъти:

∞ 1. януари 1435 за Маргерита Гондзага (* 1418, † 3 юли 1439), дъщеря на Джанфранческо I Гондзага и Паола Малатеста. Двамата имат един син:

  • Николò д’Есте (* 20 юли 1438 във Ферара † 4 септември 1476 пак там, обезглавен)

2. април 1444 за Мария Арагонска († 9 декември 1449), извънбрачна дъщеря на крал Алфонсо V Арагонски и метресата му Джиралдона Карлино. Те имат една дъщеря:

  • Изабела д’Есте, ∞ Николò дела Скала (* 1415 † 1478)

Има и един извънбрачен син от неизвестна жена:

  • Франческо (* 1444 † сл. 1471)

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране