Кортик (ЗРАК)

Комплексът е разработен в края на 1970-те години в Конструкторското бюро по приборостроене^[1] (ГУП „КБП“, генерален конструктор А. Г. Шипунов), серийното производство се осъществява в Тулския машиностроителен завод^[2][3]. Производител на радиолокационната система на бойния модул е ОАО „РАТЕП“. На бордовата апаратура – НИИФП^[4]. Приет на въоръжение през 1989 г^[5].

Зенитният ракетно-артилерийски комплекс „Кортик“/„Каштан“ е въоръжение на:

• тежките атомни ракетни крайцери „Адмирал Нахимов“ и „Петър Велики“ (6 ЗРАК, 144 ЗУР);
• тежкият авионосен крайцер „Адмирал на Флота на Съветския съюз Кузнецов“ (8 ЗРАК, 256 ЗУР);
• големият противолодъчен кораб „Адмирал Чабаненко“ (2 ЗРАК, 64 ЗУР);
• стражевите ��ораби от проекта 11540 „Неустрашимий“ и „Ярослав Мъдри“ (2 ЗРАК, 64 ЗУР);
• фрегатите от проекта 11356, тип „Талвар“, построени за ВМФ на Индия (2 ЗРАК, 64 ЗУР);
• корветите от проекта 20380 „Стерегущий“ (1 ЗРАК, 32 ЗУР).

Модификацията Каштан-М в сравнение с аналога (ЗРК „Кортик“) има по-малко време за реакция (за сметка увеличаване на скоростта на насочване на ракетно-артилерийската установка) и повишени 2 – 3 пъти експлоатационни характеристики.

• Зони на поражение

по далечина:

ракетно въоръжение: 1500 – 8000 м

артилерийско въоръжение: 500 – 4000 м

по височина

ракетно въоръжение: 5 – 3500 м

артилерийско въоръжение: 5 – 3000 м

• Време за реакция: 6 – 8 секунди
• Далечна на вземане на съпровождане на ПКР с ЕПР = 0,1 м² и височина на полета Н ≥ 5 м: 9 км
• Брой едновременно обстрелвани цели (в зависимост от броя бойни модули): 1^[6]
• Вероятност за поражение на ПКР: 0,94 – 0,99
• Радиолокационният канал за насочване в мм диапазон осигурява точност 2 – 3 м
• Темп на стрелбата: 10 000 изстрела/минута

• Зенитни управляеми двустепенни твърдогоривни ракети 9М311-1 с осколъчно-стреловидна бойна част и неконтактен датчик за целта.
• Два 30-мм шестстволни зенитни автомата АО-18К.
• команден модул, предназначен за откриване на целите, целеразпределението и подаване на целеуказания към бойните модули;
• боен модул (от 1 до 6), който осъществява автоматичното приемане на целеуказанията, автосъпровождането, обработката на данните за стрелба и обстрел на целите както с ракетното, така и с артилерийското въоръжение;
• система за съхранение и презареждане на боеприпасите, осигуряваща съхранение на 32 ракети в пускови контейнери, качването им в бойния модул и спускането им в погреба.

„Каштан-М“ – първоначално е подобрена далекобойността, както и зоната на поражение на ЗУР 9M311-1Е по височина и далечина^[7].

Зона на поражение:

• по далечина

ЗУР (Зенитна управляема ракета): 1500 – 10 000 м

ЗА (Зенитен автомат): 500 – 4000 м

• по височина

ЗУР: 2 – 6000 м

ЗА: 0 – 3000 м

• Далечината на взимане на съпровождане на ПКР с ЕПР = 0,1 м² и височина на полета Н≥5 м: 11,4^[8] км

Съвместната обработка на сигналите от радиолокационния и оптико-електронния канали за съпровождане на целите и ЗУР с автоматичен избор на оптимален режим осигурява висока устойчивост срещу смущения^[9]. Според резултатите от изпитанията, произведени в края на 1980-те години, ЗРАК „Кортик“ е признат за неефективен поради голямото тегло и габарити и това, че на практика той не успява да осъществи дострела с автомати на несвалените с помощта на своите ЗУР вражески противокорабни ракети. Голямото тегло, в крайна сметка, не дава в болшинството случаи възможност да се поставят тези установки вместо ЗАК АК-630М. На крайцерите от проекта 1293, планирани за залагане в началото на 1990-те години, е решено да се откажат от ЗРАК в полза на използването на ЗРК „Кинжал“ и зенитни автомати^[10]. Основният недостатък на ЗРАК тогава се предполага да бъде отстранен в модернизираната версия М.

ЗРАК се носи от стражеви кораби проект 11540 и 11356М, крайцерите „Петър Велики“ и „Адмирал Нахимов“, а също и от ГПК „Адмирал Чабаненко“.

Започвайки от втория кораб на проекта 20380 ЗРАК не се поставя по причина невъзможност за едновременното му поставяне заедно със ЗРК „Редут“ (комплекс на базата на С-350) с възможност за използване на различни типове ракети със средна и голяма далечина. За отбраната от ПКР се използват 2 ЗАК АК-630М.

Обаче това не означава отказ от самата концепция на ЗРАК – на фрегатите от проекта 22350 се поставят 2 ЗРАК „Палаш“^[11][12], които могат да бъдат доукоплектовани до ЗРАК.

• Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России: в 2 т. – М.: ТОМ, 2010. – Т. 1. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-02-2.
• Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России: в 2 т. – М.: ТОМ, 2010. – Т. 2. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-03-9.

• Anti-Aircraft Missiles ((en))
• Туламашзавод Архив на оригинала от 2009-05-27 в Wayback Machine. ((ru))
• ОАО „РАТЕП“ ((ru))
• Конструкторское бюро приборостроения Архив на оригинала от 2009-04-02 в Wayback Machine. ((ru))
• "Кортик" („Каштан“, 3М87, SA-N-11, Grison), корабельный зенитный ракетно-артиллерийский комплекс самообороны // Каталог вооружения и военной техники. Оружие России. Архивиран от оригинала на 2012-05-23. Посетен на 22 януари 2011. ((ru))
• pvo.guns.ru ((ru))
• Программа „Военная Тайна“ посвященная комплексу „Каштан-М“ в   ((ru))
• Морские зенитные комплексы ближнего рубежа Архив на оригинала от 2017-07-11 в Wayback Machine. – портал „Современная армия“. ((ru))
•   В Общомедия има медийни файлове относно Кортик (ЗРАК)