Константин Мутафов

Роден е на 23 март 1879 година в град Русе в семейство на учители,^[1] според биографичните сведения от официални източници. Баща му Димитър Мутафов, роден в 1848 година в Трявна, произхожда от два видни тревненски рода, а майка му София Николова – от Битоля, Македония, тогава в Османската империя. Според семейните спомени бащата напуснал града на 16-годишна възраст и се завърнал при роднините си, вече в Русе, в 1879 година, с жена и дете. Константин Мутафов приема Русе за свой роден град, но по данни на съпругата му Екатерина е роден в Битоля.^[2]

Завършва Русенската мъжка гимназия.^[1] Като гимназист в нея той, при гостуване на княз Фердинанд, произнася приветствие, което прави силно впечатление на княза и той разпорежда да му бъде отпусната стипендия за следване в Англия, за да се подготви за дипломат. Мутафов обаче обича театъра, отказва степендията и заминава за Италия.^[2]

От 1897 до 1900 година учи в драматична школа във Флоренция^[1] или в Милано. Завръща се поради финансови причини през 1900 година.^[2]

Две години е артист в театралната трупа „Сълза и смях“. След това се отказва от попрището на артист и става чиновник, после няколко години работи като библиотекар в Народния театър, а след това е артистичен секретар.^[1]

По време на Балканските войни е мобилизиран. През 1917 година написва драмата „Пленникът от Трикери“, свързана с трагедията на солунските българите през 1913 година (Междусъюзническата война) и съдбата на хилядите пленници, изпратени в концлагера на остров Трикери, първия в Европа.^[3][4]

От 1924 г. е уредник на Архивния отдел при Народната библиотека в София.^[1] Там въвежда научни методи за класифицирането на документите.^[2]

Изявява се като поет, белетрист, артист, драматург, преводач, театрален критик, библиотекар, режисьор и детски писател. Сътрудничи на списания „Библиотека“, „Художник“, „Българска сбирка“, „Златорог“, „Родна реч“, „Литературен глас“, „Българска мисъл“ и други.^[1]

Превежда от италиански, френски, руски и турски повече от тридесет драми, романи, повести и разкази. През целия си живот той учи езици; докато е в Архивния отдел усвоява гръцки, сърбохърватски, румънски, чешки и испански.^[1][2]

Член е на Съюза на българските писатели.^[1]

През 1921 година се жени за Екатерина Джансъзова, чиито родители са от Одрин.^[2] Тяхна дъщеря е актрисата Стоянка Мутафова.^[1]

Умира на 19 март 1946 година в София.^[1]

Драмата „Пленникът от Трикери“ е особено популярна творба на Константин Мутафов.^[5] Написана в 1917 година, тя е поставена още същата година на сцената на Народния театър. Първото ѝ издание е през 1918 година, второто (пререботено) – 1928, първата ѝ екранизация – 1929 година, а в 1993 година БНТ създава телевизионна адаптация по нея.^[6][7][8]

С „Омуртаг хан“ (1924) Мутафов печели първия конкурс за литературни награди, учреден според Закона за поощрение на литературата и изкуството.^[9]

„Убитата лисица„ получава първа награда за драма на Министерството на просвещението.^[9]

Особена популярност добива романът „Невяста неневестная“.^[5]

За детските пиеси на Мутафов „Завистливият побратим“ (драматизирана народна приказка), „По неволя крадльо“, „Кой яде сладкото“, „На аероплан“ Калина Малина пише през 1929 година, че с „тях той ни показва какво образно богатство се крие в нашето народно творчество, каква широка фантазия, какъв богат материал за пиеска“.^[10]

• „Над живота“, драма в 4 действия (1906)
• „Иуда“, драма (1914)
• „Дядо Климе“ (драматичен епизод, 1917)
• „Пленникът от Трикери“, драма в 3 действия (1 издания 1918, 2-ро преработено издание 1928)
• „Омуртаг хан“, трагедия в 4 действия и 4 картини (1924).
• „Юбилеят на Калистена“ (комедия, 1927, останала неотпечатана)
• „Детски театър“ (две пиеси, 1929)
• „Бисерка“, фантазия в 2 картини (1930)
• „Убитата лисица“, пиеса в 3 действия (1933)
• „Невяста неневестная“, роман (1936)
• „Алтън баба“, разказ (1938)
• „На гости на един поет“ (1938)
• „Прости души“, разкази (1938)
• „Юбилеят на Бербер Халил“ (1938)

• Калина Малина. Детски театър

• Непознатият познат Константин Мутафов Електронна книга