Кирил Попбожилов

български генерал

Кирил Николов Попбожилов е български военен деец, генерал-майор, началник-щаб на 2-ра армия (1940 – 1943) и командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1943 – 1944) през Втората световна война (1941 – 1945).

Кирил Попбожилов
български генерал
ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1916 – 1944
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиПехота
Командвания2-ра пех. дивизия (ВСВ)
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Национално знаме на България Пловдив, България

Биография

редактиране

Кирил Попбожилов е роден е на 23 януари 1896 г. в Самоков. През 1916 година завършва Военното на Негово Величество училище и на 5 октомври е произведен в чин подпоручик. През 1930 година завършва Военната академия.

Първата световна война (1915 – 1918)

редактиране

По време на Първата световна война (1915 – 1918) е взводен командир в22-ри пехотен тракийски полк, за която служба е награден с военен орден „За храброст“, IV ст., 2 кл. със заповед № 355/1921 г. от Министерството на войната с мотиви за награждаване: за отличия и заслуги през втория период на войната.[1] На 30 май 1918 г. е произведен в чин поручик.

След войната служи в 37-а пехотна пиринска дружина. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан. През 1927 г. е назначен на служба в 1-ви пехотен софийски полк, а по-късно същата година е назначен на служба към жандармерията. От 1929 г. е слушател във Военната академия, която завършва през 1930 г. и същата година е назначен на служба в щаба на армията. През 1931 г. е назначен за началник на секция в Инженерната инспекция[2], след което от 1932 г. е инспектор на класовете в ШЗО[3], като по-късно същата година е назначен за командир на отделение в 5-и дивизионен артилерийски полк[4]. През 1933 г. е произведен в чин майор и същата година е назначен за командир на отделение в 3-ти армейски артилерийски полк[5], като по-късно същата година е назначен за началник на секция в Щаба на армията[6], а по-късно същата година е назначен за за командир на отделение 3-ти дивизионен артилерийски полк[7][8]

В началото на 1934 г. майор Попбожилов е назначен за началник на секция в Щаба на армията[9], от началото на следващата година е военен аташе в Анкара[10], на 6 май 1936 г. е произведен в чин подполковник, а от началото на 1938 г. е временен началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия[11]. От началото на 1939 г. е началник на отделение в Щаба на войската[12], след което от 1940 г. началник-щаб на 2-ра армия[13] и на 6 май 1940 г. е произведен в чин полковник.[8]

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полковник Попбожилов е началник-щаб на 2-ра (1940 – 1943) и командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия. В края на 1943 година щабът на дивизията се завръща от прикриващият фронт и се установява в Пловдив.[14] Там поема борбата срещу партизаните в поверената му 2-ра дивизионна област. На 6 май 1944 година е произведен чин генерал-майор. Уволнен е от служба на 13 септември 1944 г. официално „по навършване на 25-годишна служба“, но реално с тази заповед, както и със заповедта от 14 септември е направена първата чистка на т.нар. „реакционни елементи от армията“[15]. Осъден от т.нар. „Народен съд“ и на 23 февруари 1945 г. е разстрелян на Пловдивските гробища.[16]

Кирил Попбожилов е женен и има 2 деца.

Военни звания

редактиране
  1. archives.bg
  2. Министерска заповед (МЗ) № 203 от 1931 г.
  3. МЗ № 71 от 1932 г.
  4. МЗ № 164 от 1932 г.
  5. МЗ № 92 от 1933 г.
  6. МЗ № 197 от 1933 г.
  7. МЗ № 251 от 1933 г.
  8. а б Руменин, с. 92 – 93
  9. ��З № 29 от 1934 г.
  10. МЗ № 88 от 1935 г.
  11. МЗ № 55 от 1938 г.
  12. МЗ № 10 от 1939 г.
  13. МЗ № 98 от 1940 г.
  14. Семерджиев, A., „И всички се бяха обрекли“, София, 1985, Военно издателство, стр. 267
  15. Семерджиев, Атанас. Отечествената война на България 1944 – 1945: документи и материали. Т. 1. София, Военно издателство, 1980. с. 78 – 79. (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229)
  16. Гаджев, И., „Лушин – никога вече комунизъм“, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев", 2005, ISBN 954-91630-2-4, стр. 267

Източници

редактиране
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 92 – 93.
  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1