Кил (корабоплаване)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кил.
Килът е голяма греда, около която се изгражда корпусът на един кораб. Килът минава в средата на кораба от носа до кърмата и служи за основа (фундамент) в строежа на кораба. Той е много важна част (елемент) за здравината на корпуса и устойчивостта на съда и може да се сравни с основите на една сграда. Килът обикновено е първата част от тялото (корпуса) на един кораб, която се изгражда. Полагането на кила е значително събитие и често се отбелязва с церемония. В някои езици изразът „полагам кила“ е идиоматичен и означава започването на някакво важно начинание. Друг образен (идиоматичен) израз е пожеланието „Седем фута под кила“, т.е. да избегнеш подводни скали.
Освен носеща, килът има и хидродинамична задача. Той е част от кораба, предназначена да се съпротивлява на снасянето (дрейфа) – страничното отместване на кораба под влияние на вятъра. Той служи и като противотежест, съпротивляваща се на страничното накланяне на кораба.
При страничен или почти насрещен вятър корабът се премества в странична посока. С помощта на кила страничните сили се уравновесяват и се преобразуват в движение напред.
Киловете имат различни очертания и се изработват от различни съставки. При повечето лодки той представлява една дебела извита греда в най-ниската част на плавателния съд. При много яхти се използва кил с противотежест или водоравно (хоризонтално) крило. При големите стари кораби килът често е просто килна греда – дебела дървена греда, която изпълнява задачата на кил поради тежестта и голямата си дължина. В яхто- и корабостроенето се използва и фалшкил – обикновено метална облицовка на основния кил, която го предпазва от удар. Фалшкилът се изработва от тежки метали – чугун, олово и др. и се състои от съставни части за по-лесна смяна.
При неголемите ветроходни съдове понякога се използват подвижни, неголеми по дължина килове, които се прибират вътре в корпуса на плитководието, за да има възможността да се дойде по-близо до брега[1]. За намаляване на бордовото люлеене по време на движение на съда служи бордовият кил, укрепен непосредствено към борда на кораба на скуловата част на обвода[2].
Платноходните съдове, които нямат кил, често имат един или два шверта.
-
кил (в цвят) -
кил (в цвят) -
двоен кил -
килът изпълнява функцията да балансира и подобрява плъзгането
Вижте също
редактиране- „Прокарване под кила“ (под дъното) на кораба е вид наказание за особено провинил се матрос („килгол“ – стар английски термин)[3]
- Шверт
Източници
редактиране- ↑ Киль, в судостроении, А. Н. Крилов//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
- ↑ Боковой киль//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.
- ↑ Килевание//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого … и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.
Литература
редактиране- Fincham, John. An Introductory Outline of the Practice of Ship-Building. 2nd ed. Portsea, William Woodward, 1825. с. 189.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Кил (корабоплаване)
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Саут Дакота““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |