Импеданс

Импедансът (на български се използва също терминът пълно съпротивление или комплексно съпротивление) е физична величина, въведена в анализа на линейни електрически вериги при синусоидален ток. Импедансът е обобщение на електрическото съпротивление, включващ всички загуби от активни, индуктивни и капацитивни съставки във веригите. За разлика от активното електрическо съпротивление, импедансът се представя като комплексно число, чиято имагинерна част е реактивното съпротивление на включените в електрическата верига бобини и кондензатори, съответно с тяхната индуктивност и капацитет. При идеалните резистори импедансът винаги е равен на активното съпротивление.^[1] Наименованието „импеданс“ е въведено от Оливър Хевисайд (Oliver Heaviside), който за първи път използва този термин през 1886 г. Впоследствие, терминът придобива по-общо значение и започва да се използва и в други области на науката и техниката, за представяне на нелинейно изменящи се величини.

Импедансът се изразява математически като сума от активното и реактивно съпротивления:

${\displaystyle Z=R+jX}$

или в полярни координати:

${\displaystyle \ Z=|Z|e^{j\arg(Z)}}$

където:

${\displaystyle Z}$ е импедансът;
${\displaystyle R}$ е активното съпротивление;
${\displaystyle X}$ e реактивното съпротивление;
${\displaystyle j}$ е имагинерната единица;