Дреновец

село в община Ружинци, обл. Видин
Тази статия е за селото в Северозападна България. За близкия язовир вижте Дреновец (язовир).

Дрено̀вец (от дрян) е село в Северозападна България. То се намира в община Ружинци, област Видин.

Дреновец
България
43.6932° с. ш. 22.9814° и. д.
Дреновец
Област Видин
43.6932° с. ш. 22.9814° и. д.
Дреновец
Общи данни
Население1293 души[1] (15 март 2024 г.)
21,7 души/km²
Землище59,468 km²
Надм. височина117 m
Пощ. код3920
Тел. код09323
МПС кодВН
ЕКАТТЕ23672
ДемонимДреновчанин
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Ружинци
Александър Александров
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Надя Иванова (ГЕРБ)

География

редактиране

Местоположение

редактиране

Село Дреновец се намира в западната част на Дунавска равнина. На север има възвишение, покрито с широколистна гора, където е местността Долът и пчелините на дреновчани. Често срещани са дряновите дървета, откъдето идва и името на селото. Оттатък възвишението е река Дунав. На юг, на отсрещната страна на реката, се намират лозята на местните хора. В миналото, за да ги стигнат, стопаните им минавали през бродове, като ползвали кокили, които наричат "щули".

През селото минава река Лом, а в близост до него се намира и железопътен мост над нея. Язовир „Дреновец“ е най-големият язовир в областта. Открит е през лятото на 1969 г. с името „Евгени Михайлов“. Намира се на запад от Дреновец, на по-високо от селото място. След десетилетия от появата му пластовете под селото са оводнени силно и подпочвената влага избива в основите на къщите.

Дреновец е разположен в умерения климатичен пояс. Климатът е умереноконтинентален.

Флора и фауна

редактиране

В равнинните части повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Почвите са типични черноземни. По долините на реката почвите са алувиално-ливадни.

Името на Дреновец се появява в Съкратен регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г. и в австрийски архиви от 18 век. По времето на османското робство, потисничеството им не пречупвало местните хора - през 1688 г. по време на Чипровското въстание Дреновец също се разбунтувал начело със свещеника си поп Боно, но турската войска разбила въстаниците и сринала селото. През 1689 г. край Дреновец разпънала стан австрийска армия, тръгнала да превзема Видин. Жаждата за свобода и родолюбието обаче не угаснали у местните хора - дреновчани се включили в битките за освобождението на България.

За селото през 1879 г. свидетелства Феликс Каниц и го описва като ehemalige bischoffstadt, "бивш епископски град".[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Мичурин“ по името на съветския агроном Иван Мичурин. Първоначално то има съвсем ограничен обхват, но в началото на 1951 година, след блокада на селото от милицията и побоища над по-упоритите, по-жестоки тук, отколкото множеството подобни акции в региона, повечето селяни са принудени да постъпят в него.[4]

Колониите от потомци на дреновчанските родове са разпръснати из цялата страна. Най-многобройни са в София, Видин, Монтана и Лом. Има доста хора в чужбина, най-вече в Испания, Германия и САЩ.

Население

редактиране

Численост на населението през годините

редактиране

• На 13.12.1955 г. се заличава с. Чорлево и се присъединява като квартал на с. Дреновец

• На 29.12.1959 г. се заличава с. Тополовец и се присъединява като квартал на с. Дреновец

• На 22.08.1991 г. се отделя кв. Тополовец от с. Дреновец и се признава за отделно населено място – с. Тополовец

Година на
преброяване
Численост
19343404
19463655
19563398
19653701
19753348
19852751
19922176
20011813
20111378
20211112

Дреновец днес е третото по големина село в област Видин и осмото по големина населено място в областта.[5]

Етнически състав

редактиране

Данните са към 2011г.[6]

Численост Дял (%)
Общо 1378 100.00%
Българи 1239 89.92%
Турци
Роми 98 7.11%
Други 5 0.36%
Не се самоопределят
Не са отговорили 36 2.61%

Основната религия в селото е християнството. Дреновец се намира във видинската епархия и ломската духовна околия.

Управление

редактиране
Кметски избори (2023-2027)[7]
Кандидат Партия Изборен резултат Получени гласове
Надя Петрова Иванова ГЕРБ 71.47% 486
Пламен Любомиров Георгиев ПП-ДБ 17.21% 117
Милчо Методиев Милчев НДСВ ДПС 10.29% 70
Кметски избори(2019-2023)[8]
Кандидат Партия Изборен резултат Получени гласове
Надя Петрова Иванова ГЕРБ 63.02% 513
Димчо Методиев Младенов Нова Алтернатива 19.53% 159
Людмил Радков Георгиев Алтернативата на гражданите 15.36% 125
Кметски избори (2015-2019)[9]
Кандидат Партия Изборен резултат Получени гласове
Надя Петрова Иванова ГЕРБ 33.99%(61.95%) 258(508)
Борислав Антов Лозанов БСП 27.93%(38.05%) 212(312)
Димчо Методиев Младенов АБВ 23.72% 180
Румянка Димитрова Георгиева Надежда 14.36% 109
Кметски избори(2011-2015)[10]
Кандидат Партия Изборен резултат Получени гласове
Борислав Антов Лозанов БСП 39.22%(58.10%) 302(502)
Надя Петрова Иванова ГЕРБ 29.09%(41.90%) 224(362)
Николинка Горанова Петкова НДСВ 25.06% 193
Атанас Илиев Атанасов Атака 6.62% 51
Кметски избори(2007-2011)[11]
Кандидат Партия Изборен резултат Получени гласове
Борислав Антов Лозанов БСП ДПС 42.06%(59.57%) 339(526)
Надя Петрова Иванова ГЕРБ 17.00%(40.43%) 137(357)
Вергил Първанов Янкулов РЗС 14.52% 117
Ваня Георгиева Иванова БСДП 14.39% 116
Менчо Методиев Лозанов НДСВ 8.31% 67
Цветан Александров Найденов БЗНС 2.23% 18
Радко Георгиев Кочев Атака 1.49% 12
Кметски избори(2003-2007)[12]
Кандидат Партия Изборен резултат Получени гласове
Ваня Георгиева Иванова БСДП 19.58%(57.20%) 149(548)
Виктория Розалинова Малинова ДПС 20.11%(42.80%) 153(410)
Стоян Димитров Стоянов БСП 16.69% 127
Соня Милчова Стефанова Либерален съюз 11.96% 91
Петър Първанов Петров Българска социалдемокрация 7.88% 60
Александър Илиев Виденов БЗНС 7.49% 57
Росица Цветанова Петкова БДС "Радикали" 7.36% 56
Гинко Цеков Цолов НДСВ 5.78% 44
Велин Найденов Христов Гражданска партия за България 3.15% 24

Икономика и инфраструктура

редактиране

Икономически характеристики

редактиране
 
СУ "Никола Йонков Вапцаров"

В икономическа гледна точка след падането на социализма, селото се деиндустриализира. В днешни дни има немалко частни фирми, които се занимават със хранителни, строителни и смесени магазини.

Образование и наука

редактиране

• СУ " Никола Йонков Вапцаров"

• ЦДГ "Палавници"

• Народно читалище „Христо Ботев – 1926“

• Народно читалище "Здравец – 2007"

Сгради и паркове

редактиране

• Дом за стари хора - Дреновец

• Поща

• Блок (3-етажен)

• Множество малки паркове

Транспорт

редактиране
 
Железопътната гара в Дреновец

Има железопътна спирка на линията МездраВидин; има шосейни връзки с Лом, Белоградчик, Видин, Монтана и София, като отстои на 29 км от Лом, 33 км от Белоградчик, 47 км от Видин, 47 км от Монтана и 153 км от София.[13]

В центъра на Дреновец се намира паметохранилницата, която съхранява вещи от различните епохи на тази земя. Сред най-древните експонати са каменна брадва от неолита, антични монети и оръжия. Части от стрели и мечове и останки от земеделски оръдия илюстрират живота от първите векове на българската държава в земите край река Дунав. Сред ценните експонати от следващите епохи има гюле от хайдушко дървено топче, синия (трикрака софра) от XVIII век, народни носии, тъкани преди 200 години. В раздела за комунизма пък са окачени портрети на Георги Димитров и Тодор Живков, червени знамена, снимки на кооперативни бригади и кутии вафли „Искър“. Второто помещение на паметохранителницата уредникът нарича „стая за едрогабаритни експонати“. В нея са разположени конска каруца с ковани железа, шейна от XIX век, която била теглена от коне, дървен чин, на който седели поколения дреновчани. Също така има и 152-милиметрова гаубица. Тя обаче няма как да се вмести в музейната площ и е монтирана на площада в Дреновец.

• Църква "Въведение Богородично" - една от най-старите в района, построена през 1800г.

Манастир "Света Троица" - в местността Долът, между Дреновец и Добри дол

Дреновец има футболен отбор, който е участник в Северозападна "Трета лига" – ФК „Дреновец“. Мачовете се играят на стадион "Арена Дреновец". Отборът е на повече от 90 години.

Паметници

редактиране

На площада на селото се намира паметника на Евгени Михайлов Лозанов.

Редовни събития

редактиране

1 май - събор на селото. По традиция на този ден се играе футболен двубой между млади и стари. Освен това обикновено на трапезата има агне.

Личности

редактиране

Родени в Дреновец

редактиране
  • Илия Гечев – помощник на капитан Кръстю по време на въстанието на селяните в Северозападна България от 1850 г. Тежко ранен в боя при с. Хасанова махала (Динково), бил укрит и излекуван в родното си село Чорлево (дн. в състава на Дреновец).[14]
  • Петко Петков (1827 – 1897), кмет на Видин[15]
  • Евгени Михайлов Лозанов – роден на 20 април 1914 г. в Дреновец. Член на РМС и привлечен в ремсовото ръководство в училището.
  • Камен Петров Вълчев (1885 – 1925), народен представител, член на БЗНС, убит 1925 г.[16]
  • Лозинка Симеонова Йорданова (с бащина фамилия Павлова) - родена на 11 август 1929 г. в Дреновец. Основател и ръководител на Школа по етнография и фолклор в Дворец на децата в гр. София (някога Дворец на пионерите). Основател и председател на Национално етнопедагогическо сдружение "Проф. д-р Иван Шишманов" (НЕПС). Виден фолклорист с научни публикации в издания на БАН. Виден писател за деца, чиито последни книги са издадени от изд. "Емас".
  • проф. Стефан Попов, роден 1940 г. в село Чорлево (дн. в състава на Дреновец), учил в Лом, преподавател по виолончело в Лондон.[17]
  1. www.grao.bg
  2. Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. XI, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
  3. Македоно-одринското опълче��ие 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  4. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 149.
  5. Население в село Дреновец // Архивиран от оригинала на 2022-06-23. Посетен на 2022-06-23.
  6. Етнически състав
  7. Кметски избори - 2023
  8. Кметски избори - 2019
  9. Кметски избори - 2015
  10. Кметски избори - 2011
  11. Кметски избори - 2007
  12. Кметски избори - 2003
  13. Разстояние от Дреновец
  14. Д. Маринов, Политически движения и въстания в Западна България, сб. НУНК, кн. 2, 1890, с. 87.
  15. Генади Вълчев, Видинските кметове, 1878 – 1944, 2003.
  16. Известия на държавните архиви, 1977, т. 33, с. 82.
  17. Ломски вестник, 22 – 29 август 1997.