Драгоман (железопътна гара)

• Железопътна линия Цариброд - София - Белово

Сградата на железопътната станция Драгоман е построена през 1887 г. с два коловоза. Първоначално са построени приемно здание и магазин. Около станцията, роденият в Табан, Петрушин Мадов построява хан за нуждите на работниците и специалистите по строежа, а след това и за пътниците. Сградата е построена от работници по жп линията от камък и тухли. В по-малка къща до хана живеят италиански строители-инженери. Наименувана е Драгоман по най-близко разположеното селище. С построяването на железопътната станция и хана се поставя началото на новото селище гара Драгоман, което днес е част от Драгоман.^[2] През 1889 – 1890 г. около гарата са построени пещи за изп��чане на вар, като продукцията се извозва с железопътни вагони от гарата за София.^[3] През 1932 г. е построена помпа за вода за парните локомотиви. Гарата е разширена и има осем коловоза. Строят се сгради за гаровите служби – търговска, вагонна и поддържане. През 1978 г., за по-ефективна и по-бърза обработка на товарите за износ и внос, е построен товарен железопътен възел. През 1983 г., северно от гарата, е построен подлез за преминаване на автомобилите към центъра на Драгоман.^[1]

В близост до железопътната гара се намира центърът на Драгоман, който се достига чрез пешеходен надлез, построен през 1939 г.^[1], както и:

• Народно читалище „Драгоман 1925“
• църква „Св. архидякон Стефан“
• Център за опазване на влажните зони „Драгоманско блато“
• Драгоманско блато
• Чепън