Гераците

Повестта Гераците излиза за първи път в сп. Художник, (година II, брой 7 – 8) през април, 1907 г.^[2]Там са публикувани първите четири глави (19 – 31 стр). Повестта е издадена отново, в окончателния си преработен и завършен вид, във втори том Разкази, том II през 1911 година.^[3]

Тъй като повестта е част от задължителната учебна програма в средното училище, тя е преиздавана многократно в много издания, в събрани съчинения и отделни пълни и преработени издания.

Йордан Герака е най-заможният човек в селото, обичан и почитан както от семейството, така и от съселяните си. Той живее четиридесет години в мир и разбирателство със своята съпруга, баба Марга, в тяхната голяма бяла къща с широкия двор, в който можеше да се смести една махала. Тримата им синове – Божан, Петър и Павел – са се задомили и живеят, според стария патриархален ред, с родителите си. Дядо Йордан Герака и баба Марга управляват семейството с неоспорим авторитет и ръководят освен къщната работа, също кръчмата на стария Герак и полската работа, към която той се отнася с благоговение.

Една пролет баба Марга неочаквано умира, а смъртта ѝ довежда до нарушение на патриархалния ред. Дядо Йордан Герака, най-младата снаха, Елка, синът ѝ, Захаринчо, болнавата дъщеря на Божан, Йовка, и старият ратай дядо Матей Маргалака стават жертва на трансформацията на разбирателството и любовта в отчуждение и омраза.

Точно в този момент се появява надежда за стария Герак – най-ма��кият му син, Павел, се връща в селото. Заминал да служи като войник и останал свръхсрочно. Дядо Йордан се оплаква на сина си и търси подкрепа от него, но изповедта му не трогва Павел. Той е дошъл да иска пари да си отвори в града нещо като бакалница. Безразличието на Павел подклаждат още повече огорчението, самотата и обидата в сърцето на стария Герак.

Искрата на злощастието лумва в пламък, когато имането на дядо Йордан е откраднато от един от синовете му, което става повод за сбиването им. Загубил всякаква надежда, че доброто, господар на човешкото сърце, ще вземе връх, той изпълнява желанието на децата си и разделя по равно имота и двора, оттегляйки се заедно с Елка, Захаринчо и Маргалака в кръчмата, където вече живеят.

Всеки от синовете тръгва по своя житейски път. Божан става най-богатият човек в селото, трупа нови имоти и се превръща в скъперник. Петър отсича свещения бор на Гераците и на свой ред продава имоти, под които са отраснали няколко поколения и се пропива. Павел се връща при своя държанка в града и се запилява. Положението в кръчмата далеч не е по-добро. Старият Герак се състарява бързо. Болен от загубеното богатство и семейната разруха, той вече не излиза никъде. Елка, съсипана от пиянското насилие и крайна отчужденост на Павел, страда от срамната болест, с която той я заразява. Тя прави опит за самоубийство, но Маргалака я спира. В един късен есенен ден тя умира. Петър взема Захаринчо със себе си и го отвежда в града да му търси работа. След Елка умира и дядо Йордан. С неговата смърт свършва и повестта.

• дядо Йордан Герака – патриарх на фамилията на Гераците. След смъртта на съпругата си, баба Марга, губи уважението на младите в дома си. Разбира, че някой от синовете му го е обрал. Поделя имота между тях и живее отделен от синовете си и жените им. Смъртта му белязва края на повестта.
• баба Марга – съпруга на чорбаржи Йордан, сърце на семейството, строга но справедлива към всички. Нейната смърт провокира разпада на патриархалния ред в дома на Гераците.
• Божан – най-големия син, алчен, за пари и за земя. Научава, че баща му има скрити пари, върти се около кръчмата, където стария Герак се е пренесъл. Настоява имота да бъде поделен още докато баща му е жив. Бие жена си. Не отива на погребението на Елка, защото огражда нива, но сваля калпак отдалеч, когато преминава колата с ковчега ѝ.
• Божаница – негова жена. Описана като съсухрена и неприятна, сприхава жена. Често бита от мъжа си. След побой ляга болна и стене, тайно пие ракия.
• Йовка – дъщеря на Божан, болнава и чувствителна. Тя единствена все още съжалява майка си и стрина си Елка.
• Петър – средния брат, благ, отстъпчив, чувствителен. Разпадането на дома го отблъсква в кръчмата. Когато имотът е разделен, Петър изоставя домашната работа и се пропива. След смъртта на Елка отвежда Захаринчо в града да му търси работа. Отсича бора, символ на семейството.
• Петровица – жена на Петър.
• Павел – най-малкият син, обичан от родителите си. Заминал на свръхсрочна военна служба. Научаваме, че в града се развалил, тръгнал по лош път. Връща се у дома за да иска пари от баща си за да отвори дюкян. Получава писма от любовницата си в града, Любица, която го вика да дойде при нея с пари. Заразява жена си с венерическа болест.
• Елка – жена на Павел, оставена сама у Гераците, докато мъжа ѝ е на военна служба. След смъртта на баба Марга омразата на снахите се излива върху нея и сина ѝ, Захаринчо. Търпелива, блага, набожна. След като Павел я заразява с венерическа болест, опитва да се самоубие, като се хвърли под воденицата.
• Захаринчо – син на Павел и Елка. След смъртта на майка си е отведен на работа в града.
• дядо Матей Маргалака – самотник без семейство. Приет от Гераците за слуга. Той е съветник на стария Герак, защитник на реда и хармонията. Открива тялото на Герака в последна глава.

В първа глава на повестта, читателят се запознава с образа на бора в обширния двор на Гераците. Този бор ни се казва е донесен от рилската света гора от някой неизвестен прадядо на Йордан Герака и служи за знаме на семейството от поколения. Дървото, със своите клони и корени, е метонимия за самото семейство на Гераците. С подялбата на имота, Петър отсича древния семеен бор, така символично показва, че семейството на Гераците е унищожено.

Основна тема на цялата българска литература на ХХ век е мястото на града и селото. В Гераците градът е мястото на разпад и отчуждение. Научаваме че Маргалака имал дъщеря, която била в града и тръгнала по лош път. Павел отказва да се завърне у дома и живее в града, където се е развратил, намерил е любовница, лъже баща си за пари. В конфликта между града и селото се открива и по-големия конфликт на личността срещу държавата.^[4]

Един от първите отрицателни рецензенти на повестта е д-р Кръстьо Кръстев, който напада повестта като художествено неиздържана. В защита на Елин Пелин българският критик Иван Мешеков изтъква всички български белетристи, които говорят за селото по реалистичен, скептичен начин.^[1]

• Божан, Петър и Павел – постановка на Снежина Петрова, Драматичен театър Ловеч
• Гераците – постановка на Стефан Спасов, Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
• Есента на Гераците – актьорски спектакъл, Драматично-куклен театър Константин Великнов, Пазарджик
• Ние, Гераците – постановка Снежна Петрова, Университетски театър, Нов български университет. В ролите Божидар Михайлов, Бояна Георгиева, Валерия Иванова, Веселина Бояджиева и др.^[5]

Повестта е адаптирана два пъти за големия екран:

• Гераците (1958) – игрален филм, режисьор Антон Маринович, сценарист Христо Сантов; в ролите н.а. Георги Стаматов (Йордан Герака), н.а. Иван Димов (Матей Маргалака), Ангелина Сарова (Елка), Стефан Пейчев (Божан), Кунка Баева (Божаница) и др. Филмът е част от цялостно течение в българското кино, в което се адаптират класически български произведения.
• Гераците (2008) – повторна адаптация на повестта, режисьор, сценаристи продуцент Максим Генчев. В ролите Максим Генчев (Йордан Герака), Симеон Алексиев (Матей Маргалака), Десислава Чутуркова (Елка) Райчо Василев (Божан) и др. Филмът е срещнат с предимно отрицателни рецензии.
• Гераците (2024) – за пореден път е представена повестта под формата на филм от продуцента Максим Генчев, като този път филмът е „рециклиран" от 2008 г.

• Елин Пелин в българската критика. София, изд. Български писател, 1977.
• Кирова, Милена. Литературният канон. Предизвикателства. София, изд. „Св. Климент Охридски“, 2009. ISBN 978-954-07-2811-7.
• Мешеков, Иван. Есета, статии, студии, рецензии. София, изд. Български писател, 1989.
• Пелинъ, Елинъ. Разкази томъ II. София, изд. Ал. Паскалевъ, 1911.
• Пондев, Петър. Елин Пелин. Изследване. София, изд. Народна просвета, 1976.
• Страници за Елин Пелин. Творчеството на писателя в българската литературна критика. София, изд. Параф, 1991.
• Янев, Симеон (ред.). Атлас на българската литература 1878 – 1914. Пловдив, изд. Жанет, 2003. ISBN 954-491-160-Х.

• „Гераците“ на сайта   „Моята библиотека“